Решение по дело №174/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в и сл. от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Р. К. Ю. от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. М. Ш., против Решение № 44/24.03.2024 г., постановено по АНД № 6/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-1300-002498/22.11.2023 г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Р. К. Ю. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно.

Излага съображения, че АУАН и НП са издадени в нарушения на материалния закон.

Сочи, че дадената в АУАН и НП правна квалификация на деянието, както и правната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, са неправилни.

Релевира доводи и за неясно описание на нарушението. Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвиждала две хипотеза, като нито една от тях не била точно описана в АУАН и НП, както и доказана.

Излага съображения, че според представената пред районния съд схема на кръговото кръстовище на *** в [населено място], мястото където е бил паркиран автомобила на касатора, било очертано и определено като паркомясто в обхвата на „Синя зона“. Сочи също, че тези обстоятелства въобще не били обсъдени и взети предвид от районния съд при постановяване на решението му.

Предвид горното, моли касационната инстанция да отмени Решение № 44/24.03.2024 г., постановено по АНД № 6/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 23-1300-002498/22.11.2023 г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали. Претендира присъждане на деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от пълномощника адв. М. Ш., който поддържа депозираната жалба, по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решението на РС – Кърджали и присъди разноските по делото.

Ответникът по касация – ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника гл.юрисконсулст С. Ч. е постъпила молба с вх. № 1611/26.06.2024 г., в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., намира касационната жалба за основателна, а оспореното решението на Районен съд – Кърджали за незаконосъобразно. да бъде отмено. Релевира съображения, че административното нарушение не е безспорно доказано, респ. не ставало ясно коя от хипотезите на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е осъществена от нарушителя, а също така липсвали и безспорни доказателства по отношение на мястото на паркиране на автомобила дали същият попада в обхвата на „Синя зона“, действаща в [населено място]. По изложените съображения предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде отменено.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 23-1300-002498/22.11.2023 г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Р. К. Ю. от [населено място], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за извършено на 09.11.2023 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и НП факти ставало ясно какво деяние е осъществено, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като даденото описание на нарушението и установената по делото фактическа обстановка съответствали на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Изложил е и съображения за липса на маловажност на случая.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложените в касационната жалба на Р. К. Ю. от [населено място] са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност и с оглед релевираните в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на процесните АУАН и НП, следва да се отбележи следното:

Посочената в акта и в наказателното постановление, като нарушена, материалноправна норма на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.

Легалните дефиниции за престой и паркиране са дадени в чл. 93 от ЗДвП, като съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а в ал. 2 на цитираната норма е посочено, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Касационният съдебен състав намира, че вмененото на касатора нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е доказано по несъмнен начин в производството пред районния съд, поради което изложените изводи в тази насока от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. Осъществяването на административното деяние се установява от събраните писмени и гласни доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели А. А. и И. Г., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи със съдържанието на издадения АУАН серия GA № 1097732/09.11.2023 г. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон /какъвто е и процесният АУАН/ имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Кърджали по обжалване на наказателно постановление. Поддържаното от касатора в хода на съдебното производство пред районния съд твърдение, че мястото на което е бил паркиран процесния автомобил представлява паркомясто, в обхвата на „Синя зона“, аргументирано с представен по делото работен проект на обект „Ремонт и реконструкция на улична мрежа и въвеждане на енергоспестяващо осветление в старата част на града, вкл. ***, [улица], [улица] и [улица] допълнителни дейности“, правилно е било прието от първоинстанционния съд за неоснователно, като от състава на съда са изложени и съответните аргументи, защо не следва да се кредитира представения документ, респ. възраженията на касатора, че този довод въобще не е обсъден от районния съд са напълни голословни. Освен това, от приложения към административнонаказателната преписка снимков материал е видно, че процесното място, където е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя, е имало и поставена пътна маркировка „М1“. На мястото липсва поставена пътна маркировка съгласно чл. 27, т. 5 от Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка, а именно съгласно Приложение № 14 Пътна маркировка “Начин за подреждане на пътни превозни средства при паркиране“ -М13 Паркиране върху пътното платно, което обстоятелство води до извода, че това място към момента на извършване на нарушението, не е представлявало обозначено за паркиране от МПС място.

Относно въведеното в жалбата твърдение, че не е доказано коя от двете хипотези на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е била нарушена от касатора, т.е. дали автомобилът е бил паркиран на кръстовището или на разстояния по-малко от 5 метра от същото, следва да се отбележи, че според § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП „кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В настоящия случай няма спор, че описаното в АУАН и НП кръстовище е такова с кръгово движение, в което се събират няколко улици, като процесния автомобил е бил паркиран между [улица] и [улица]. Видно от събраните пред районния съд гласни и писмени доказателства, в т.ч. и коментирания по-горе работен проект на обект „Ремонт и реконструкция на улична мрежа и въвеждане на енергоспестяващо осветление в старата част на града, вкл. ***, [улица], [улица] и [улица] допълнителни дейности“, очевидно е, че лекия автомобил на жалбоподателя е бил паркиран непосредствено до самото кръстовище, т.е. в зоната на кръстовището.

С други думи, за съда е безспорно, че на описаните в АУАН и НП дата и място в [населено място], касаторът, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е паркирал лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № [рег. номер], в зоната на кръстовището на [улица] и [улица], до ***.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 183, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която санкционна норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. С оглед горното, изложените в жалбата съображения за неправилна квалификация на деянието и санкционирането му с неправилна норма, се явяват неоснователни.

На следващо място, изцяло формални и бланкетно въведените се явяват и твърденията на касатора, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са незаконосъобразни, поради недостатъчно ясно описание на нарушението, въвеждащо в заблуждение наказаното лице. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на акта за нарушение и атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършеното нарушение, както и датата и мястото на осъществяването му, описано по следния начин: „като водач на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № [рег. номер], на 09.11.2023 г. в 8:50 ч., в [населено място], на кръстовището на [улица] и [улица], паркира на кръстовището до ***, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, от което следва извода, че по отношение на АУАН и НП са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

С други думи липсва каквото и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Р. К. Ю., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за нарушение на правото му на защита се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Р. К. Ю. за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмено становище искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Р. К. Ю. от [населено място], да заплати на ОДМВР – Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/24.03.2024 г., постановено по АНД № 6/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Р. К. Ю., с адрес [населено място], [жк] [адрес], с [ЕГН], да заплати на ОДМВР – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [адрес], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.