Р
Е Ш Е
Н И Е №
922/16.12.2019г.
гр.Ямбол........16.12........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..................................втори...декември……….........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 5089
за 2018
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София против В.Г.С.
***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 5228,93 лв., представляваща неизплатено
парично задължение по ДПК № ***, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2018 г.
на ЯРС. Ищецът обосновава вземането си с това, че на 12.09.2014 г. е сключил
договор за потребителски кредит с лицето С. Б., а ответникът С. е съдлъжник по
същия. Сключени са и два анекса към договора, всички подписани и от съдлъжника С.,
но въпреки изготвените нови погасителни планове длъжникът не е заплащал
задълженията си и е изпаднал в забава, което е довело до автоматично
прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем. Ищецът се е
снабдил със заповед по чл.410 от ГПК за задължението против двамата длъжници,
но съдлъжникът С. е бил призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което е довело
до завеждане на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е
постъпил от ответника чрез особеният му представител. Искът се оспорва като
неоснователен, тъй като не са представени доказателства за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, ответникът не е сключвал договора за кредит, не го е
подписвал, както и всички съпътстващи документи, за които се твърди, че носят
неговия подпис.
Във връзка с това оспорване е
открито производство по оспорване истинността на договора за кредит и
документите, имащи отношение към сключването му, подробно изброени.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован не изпраща представител, но е депозирал писмено становище, с което
изцяло оспорва възраженията по отговора на ответника като е изложил подробни
съображения за това.
Ответникът също редовно призован не
се явява в съдебно, но чрез особения си представител поддържа възраженията си.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на
ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с което се претендира длъжникът С. В. Б.от с.А. и
длъжникът В.Г.С. *** да заплатят солидарно сумата 5250,07 лв., от които
главница в размер 5228,93 лв. и лихва за забава в размер 21,14 лв. /за която
лихва изрично е заявено в настоящата искова молба, че иск не се предявява/,
както и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, а
като основание е посочено неизпълнение на задължение по договор за
потребителски кредит № ***/26.01.2016 г. Съдът е уважил заявление като е издал против
двамата длъжници за всички претендирани суми заповед № ***/07.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Тъй като длъжникът С. е бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
се е наложило заявителят да предяви установителния си иск в настоящото
производство.
За установяване основателността на
своите претенции ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е представил по делото
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарат“ № ***, сключен с клиент
С. В. Б. и солидарен длъжник В.Г.С., като е договорено и рефинансиране на друг
кредит със сума за рефинансиране 94,80 лв., както и е избран пакет от
допълнителни услуги „Бонус +“. Видно от параметрите на кредита същият е за сума
3000 лв., със срок 36 месеца, размер на вноската по кредита 146,39 лв., ГПР -
49,90 %, ГЛП -41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо дължима сума по
кредита – 5270,04 лв. Уговорено е, че по избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги, възнаграждението е 1970,64 лв., с което размерът на
вноската по закупения пакет от допълнителни услуги е 54,74 лв. Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер 7240,68 лв.
с общ размер на вноската 201,13 лв. Към договора са представени декларации от Б.
и С., както и общите условия на кредитора към договора за потребителски кредит
и погасителния план към конкретния договор за потребителски кредит. Видно от
този погасителен план периодът на изплащане на кредита е 20.03.2016 г.- 20.02.2019
г. По време на действие на договора за кредит, страните по договора за кредит
са сключили Анекс № 1/30.06.2016 г. за отлагане на вноски и промяна на ГПР,
който става 41,29 %. Останалите клаузи по договора не се засягат от този анекс.
С подписване на анекса е изработен нов погасителен план към него. Сключен е още
иден Анекс № 2/25.05.2017 г., с който ГПР спада на 39,7 %, отлага се плащането
на вноските, които запазват своя размер, а срокът на връщане на кредита се удължава
до 20.06.2019 г.
Както на първоначалния договор за
кредит, така и на последвалите два анекса и нови погасителни планове са
положени подписи освен от кредитополучателя Б. и от съдлъжника С.. Във връзка с
оспорването на истинността на тези документи поради това, че не са подписвани
от С. в рамките на производството по чл.193 от ГПК бе назначена, изслушана и
неоспорена съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице е категорично в
заключението си, че подписите в оригиналните документи,
обекти на експертизата - Договор за потребителски кредит (ДПК) „Профи Кредит
Стандарт" с № ***, сключен между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
гр.София като кредитор и С. В. Б.с ЕГН-********** като клиент; Декларации по
ДПК № ***; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Общи
условия на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.София към договор за
потребителски кредит № ***; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № ***; Искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт" № *** с два броя Декларации към искането и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;
Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № *** с коригиран погасителен
план; Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит № *** с коригиран
погасителен план са изпълнени от едно и също лице и са положени от В.Г.С..
Във връзка с реалното предоставяне
на сумата по заема, ищецът е представил преводно нареждане от 26.01.2016 г. до С.
Б. за сумата 2905,20 лв. /след приспадане от отпуснатия кредит 3000 лв. на
сумата за рефинансиране 94,80 лв.
На 02.08.2017 г. ищецът е отправил
към длъжника си С. уведомително писмо като солидарен длъжник по сключения между
дружеството и Б. договор за кредит е едностранно прекратен като непогасената
част на задължението е 5228,93 лв. с лихва за забава 21,14 лв. От приложеното
извлечение по сметка към договора за потребителски кредит е видно, че остатъчното
задължение към 18.12.2018 г. е в размер 5228,93 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявения иск за
допустим, тъй като е заведен след призоваване на длъжника в заповедното
производство по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и същият е предявен от
заявителя своевременно в законоустановения срок. Разгледан по същество съдът
намира искът за частично основателен по следните съображения:
Както бе посочено в настоящото
производство бе проведено такова по оспорване истинността на сключените основен
договор за потребителски кредит и съпътстващите го документи и анекси като
неподписани от ответника С.. От изслушаната съдебно-почеркова експертиза
безспорно се установи, че подписите в оспорените документи са изпълнени от едно
и също лице и това е съдлъжника С.. Поради това съдът следва да се произнесе по
реда на чл.194 ал.2 и ал.3 от ГПК, че приема оспорването за недоказно.
След като се установи истинността
на договора за потребителски кредит, съдът счита, че предвид въведеното с
трайната съдебна практика на ВКС задължение за това, че съдът следи служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори, следва да бъде разгледан първо
този въпрос.
Съдът преценя, че не е налице недействителност
на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като видно от самия договор, същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като липсват нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е
главницата по кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, ден от седмицата за плащането на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено
е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита и да се откаже от договора. Действително не е представен отделен документ „погасителен план“, но в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от чл. 11
ал. 1 от ЗПК информация. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, поради което
последното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК- за
посочване последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми е неприложимо.
Договореният процент за
възнаградителната лихва също не е нищожен. Както се посочи клаузите относно
лихвения процент по договора за потребителски кредит са следните: годишен
лихвен процент - 41,17 %; годишен процент на разходите – 49,90 %; лихвен
процент на ден – 0,11 %. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута определена с постановление на МС на Р
България, а съгласно ал.5 на същата разпоредба, клаузите в договор надвишаващи
определените по ал.4 се считат за нищожни. Към момента на сключване на
процесния договор за потребителски кредит на 21.12.2016 г., действащо е ПМС
№426/18.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г., с което МС определя годишния размер
на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Съгласно така определения размер на
законната лихва от МС договорените между страните ГПР в размер на 49,90 % и ГЛП
41,17% не са в противоречие с постановлението, тъй като размерът не надвишава
петкратния размер на законната лихва. Поради това съдът счита, че не е налице
хипотезата на чл.19, ал.5 от ЗПК, за да бъде приета тази клауза за нищожна и
поради това ответникът дължи връщане на кредита в размерите договорени за ГЛП и
ГПР.
Независимо, че ответникът не
възрази относно действителността на клаузата от договора за пакет допълнителни
услуги, съдът отново въз основа на извършената служебна проверка на договора
приема, че същата е нищожна. Съдът счита, че уговореното възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер 1970,64 лв. освен, че е прекомерно
противоречи и на добрите нрави и на законовите изисквания. В договора не е
посочено какво се включва в предоставените за тази цена услуги, които не са
изчерпателно изброени, а такова е изискването на разпоредбите на закона. Липсва
формирана цена за всяка от услугите поотделно съгласно чл10а, ал.4 от ЗПК,
според който текст видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит . В случая е налице
нарушение на тази разпоредба след като в договора не са посочени различните
видове допълнителни услуги и в какво се състоят те, а възнаграждението е
договорено за плащане общо за цял пакет допълнителни услуги, неизвестно какви.
В клаузата, касаеща заплащане на възнаграждението за допълнителни услуги е
посочена неговата стойност, както и завишената стойност на месечната вноска при
неговото заплащане, което означава, че това възнаграждение се дължи от
сключване на договора без да има значение дали тази допълнителна услуга ще бъде
ползвана по време на действие на договора или не. Предвид изложеното съдът
приема, че клаузата от договора за потребителски кредит, касаеща възнаграждение
за заплащане на пакет допълнителни услуги е нищожна като противоречаща на
разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
В обобщение на изложеното съдът приема, че
между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и В.С. като съдлъжник е сключен действителен
договор за потребителски кредит на 26.01.2016 г., от който единствено е нищожна
клаузата за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно от
последния договорен погасителен план с Анекс № 2, главницата и лихвата от
задължението са в размер 3806,14 лв., а допълнителната услуга е в размер
1423,24 лв., която съдът счита за недължима по изложените по-горе съображения.
Що се отнася до възражението за
неоснователност на иска поради ненастъпила предсрочна изискуемост на договора,
съдът намира същото за неоснователно, тъй като въпреки, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на договора към настоящия момент, е настъпила неговата
окончателна изискуемост. Съгласно ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС т.17, т.18 и т.2
и т.9 е прието, че предметът на делото предявен по чл.422 от ГПК се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение. Когато вземането произтича от договор за банков кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение поради неплащане
на една или повече вноски, то не може да се поддържа, че има едностранно
изменение на договора относно начина на плащане и изискуемостта на цялото
вземане и е допустимо да се търсят последиците в рамката на това изменение на
договорната връзка. В настоящото производство съдът счита, че кредиторът не е
обявил по надлежния ред предсрочната изискуемост на договора за потребителски
кредит, тъй като липсват доказателства, изпратеното от него до съдлъжника С.
уведомително писмо от 02.08.2017 г. да е било получено. Въпреки това обаче
видно от погасителния план, договорен с анекса към договора последната
погасително вноска е от 20.06.2019 г., т.е. към настоящия момент е налице
окончателна и пълна изискуемост на договора за кредит. Това е обстоятелство,
което не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид като настъпило
към момента на приключване на съдебното дирене, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.
Обстоятелството на настъпила изискуемост на кредита води до извода, че
задължението на С. към „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД е изискуемо и дължимо и същото се припокрива със задължението,
за което е била издадена заповедта по чл.410 по ГПК при условията на предсрочна
изискуемост. От цялото задължение, както се посочи по-горе следва да бъде
изключена поради нищожност на клаузата сумата 1423,24 лв. - възнаграждение за
пакет допълнителни услуги. По тези съображения съдът счита, че претенцията на
ищеца е основателна до размера на 3806,14 лв., а над този размер до предявения
от 5228,93 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски съразмерно уважената част от заявлението в размер 185,61 лв.,
а в настоящото разноските са в размер 719,70 лв. съобразно уважената част от
иска като в същите е включено юрисконсултско възнаграждение за ищеца в размер
300 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, бул.“България“ № 49,
бл.35Е, вх.В има вземане, дължимо от В.Г.С., ЕГН ********** *** в размер 3806,14
лв. главница и законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № ***/07.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ ***/2018 г. по описа на ЯРС, като искът в
разликата над 3806,14 лв. до размера на 5228,93 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.Г.С. с посочени
данни да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София направените в
заповедното производство разноски в размер 185,61 лв.
ОСЪЖДА В.Г.С. с посочени
данни да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София направените в
настоящото производство разноски в размер 719,70 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: