Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 393 28.11.2017 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори ноември две хиляди и седемнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен
секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор………………………………..
като разгледа
докладваното от съдията докладчик
МАВРОДИЕВА
гражданско
дело № 58 по описа за 2017 година, за да постанови решението, взе
предвид следното:
Производството
е образувано е след изпращането му по подсъдност от ОС – Пловдив, по искова
молба на А.К.К., подадена чрез адв.И.М. против Д.И.К., с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, с цена на исковете 52 700 лв. и
6204 лв.
Ищецът
твърди, че на 30.12.2014г. с ответника Д.И.К. сключили договор за паричен заем,
по силата на който му предал сумата от 66 000 лв., за което била съставена
разписка. С подписването на договора, заемателят се задължил да върне сумата в
срок до 30.12.2015г. Заемодателят изпълнил задължението си, но до този момент длъжникът
не бил погасил дълга си в цялост. На 15.12.2015г. ответникът върнал сумата от
13300 лв., с което признал съществуването на облигационните отношения между
тях, но преустановил по – нататъшни действия. Подписаният договор за заем бил с
нотариална заверка на подписите на нотариус И. *** действия РС – Габрово, което
установявало автентичност на документа и достоверност на датата му. Длъжникът
не оспорвал получаването на сумата, респ. задължението си да върне същата, но
до подаване на иска не сторил нищо за пълно погасяване на задълженията си,
въпреки уговорки и преговори, продължили повече от година. Твърди, също, че
съгласно чл.10 от договора, при забава длъжникът дължал обезщетение в размер на
законната лихва, която била в размер на 6204.63 лв., считано от падежа до
завеждане на иска. В съдебно заседание на 02.11.2017г. по негово искане е допуснато изменение на
размера на иска за мораторна лихва до размер на 6180 лв., а в останалата част е
допуснато оттегляне на иска и производството по делото е прекратено.
Моли след установяване на изложените
обстоятелства да бъде осъден ответникът Д.И.К. да му заплати сумата от
52 700 лв., съставляваща непогасена част от предоставен заем в общ размер
на 66 000 лв. по договор за заем от 30.12.2014г., с нотариална заверка на
подписите рег.№ 3628/30.12.2014г. на нотариус И.К., рег.№ 369 РНК, ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 6180 лв. за периода 30.12.2015г. до
24.02.2017г., като се присъди вземането със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на дължимите суми и направените по делото
съдебни разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. И. М. моли да
се уважат предявените искове като основателни в претендираните размери.
Ответникът оспорва исковете изцяло по
основание и размер. Представените с исковата молба доказателства не отговаряли
на действителното положение и отношения с ищеца от близкото минало. Твърди, че
познанството им с ищеца К. било от няколко години. В началото на 2014г. с фирмата си „Перфекс“
ЕООД, ищецът твърди, че имал договорни отношения с фирма „Глобал Агро трейдинг“
ООД с управител А.К.. През м. декември 2014г. разбрал, че фирмата „Глобал Агро
Трейдинг“ ООД имал нов собственик и управител С.С.. По негово настояване се
срещнал на 30.12.2014г. с новия управител, с цел приключване на договорни
отношения и подписване на протокол за взаимно прихващане на задължения и
престации, като на срещата присъствал и А.К.. В хода на разговорите ответникът
твърди, че А.К. изявил желание да закупи оборудване за преработка на розов цвят
в розово масло. Подобно оборудване ответникът могъл да произведе и достави чрез
фирмата си. Разполагал със съответните патенти за изработване на казани, които
били по – висок клас от традиционните и по тази причина били на по- висока
цена. За да започне работа по неговата поръчка били необходими парични средства
за закупуване на съответните материали. Споразумели се авансова сума
66 000 лв. да постъпи в личната сметка на ответника до края на януари
2015г., поради това, че ищецът нямал в момента регистрирана фирма. По негово
искане и за негова гаранция и обезпечение, ответникът твърди, че подписал
договора за заем и разписката. Реално пари не бил получил. В края на февруари,
ищецът го уведомил, че имал по – изгодна оферта и щял да се възползва от нея за
закупуване на оборудване, като го помолил да скъса договора и разписката,
останали у него. Не подозирал, че може да потърси реализация на вземането си,
което не му дължал през съдебните органи. Сумата от 13300 лв. привел по сметка
на К. за плащане на розов цвят, който получил от него в розоварна в с.Розово,
обл.Стара Загора през м. май – юни 2015г. А.К. подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника пред РС – Стара Загора.
Образувано било ч. гр.д. № 1297/2016г. по описа на РС – Стара Загора. Съдията
се произнесъл с разпореждане, с което отхвърлил молбата на А.К.. Цитира
разпореждането на съда. По частна жалба на А.К. пред ОС – Стара Загора, с
определение разпореждането на РС – Стара Загора било потвърдено, като съдът
потвърдил аргументите. Цитира. ВКС с разпореждане от 27.06.2016г. върнал
преписката, като приел, че въззивните определения, постановени в заповедното
производство не подлежали на касация. Описаните съдебни процедури срещу него му
станали известни едва след връчване на исковата молба по делото от ОС –
Пловдив. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Н. М. моли да се
отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на приложимото
право намери за установено следното:
Правното
основание на иска за връщане на сумата от 52 700 лв. е чл.240, ал.1 от ЗЗД, а на иска за мораторна лихва в размер на 6180 лв. – чл.86, ал.1 ЗЗД.
В доклада
по делото съдът е указал доказателствената тежест на страните и е приел, че не се нуждаят доказване обстоятелствата,
че страните са сключили договор за заем на 30.12.2014г., ответникът е подписал
разписка за сумата 66 000 лв., както и че на 15.12.2015г. е превел на
ищеца сума в размер 13 300 лв.
От представения договор за заем от
30.12.2014г., с нотариална заверка на подписите № 3628/30.12.20114г. на
нотариус И. *** действие РС – Габрово, се установява, че заемодателят се е
задължил да предаде в собственост на заемателя сумата 66 000 лв., а
заемателят се е задължил да върне тази сума и уговорено възнаграждение.
Предвидено е, че заемната сума ще бъде предадена в брой. Уговорен е срок за
връщане на заемната сума и уговореното възнаграждение – 30.12.2015г. Предвидено
е задължение за заплащане на законноустановената лихва за забава в случай, че
задължението не бъде върнато в срока и неустойка в размер на 0.2 % от дължимата сума за всеки просрочен
ден.
От
представената по делото разписка от 30.12.2014г., подписана от ответника е
видно, че Д.И.К. в качеството на заемател по договор за заем от 30.12.2014г.
удостоверява, че е получил от заемодателя А.К.К. сумата от 66000 лв. Представеното извлечение от банкова сметка ***
А.К.К. за 15.12.2015г. установява, че на тази дата ответникът Д. Иванова К. е
превел по сметката на ищеца сумата от 13300 лв. с посочено основание договор.
От представения протокол от 19.12.2014г. е видно, че страните „Глобал агро
трейдинг“ ЕООД с. Ведраре, представлявано от управителя С.С., „Перфектс ойлс“
ЕООД с. Ягода, представлявано от управителя С.С. и „Перфекс“ ЕООД с. Ягода,
представлявана от управителя Д.К. се споразумяват за извършване на взаимно
прихващане на задължения по фактури. С приемо – предавателен протокол от
24.06.2015г. в с. Ягода, между „Перфекс ойлс“ ЕООД, с. Ягода, представлявано от
С.К.С. и „ Роуз вали“ ООД гр.Карлово, представлявано от А.К.К. е предадено
розово масло –
От представените по делото заявление
по чл.417 от ГПК, Разпореждане № 3729 от 17.03.2016г. по ч.гр.д.№ 1297/2016г. на
СтРС и Определение от 12.05.2016г., постановено по ч.в.т.д.№ 1084 /2016г. по
описа на СтОС е видно, че по реда на чл. 417 ГПК, съдът е отказал издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изп. лист.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно – счетоводна
експертиза, която е представила заключение. От заключението на вещото лице се
установява, че размерът на мораторната лихва върху главницата от 52 700
лв. за периода 30.12.2015г. до 24.02.3017г. е 6180.33 лв. Заключението на вещото лице е компетентно
изготвено, обосновано и мотивирано, неоспорено от страните по делото, поради
което съдът го възприема.
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Безспорно е по делото, че между страните е
сключен договор за заем от 30.12.2014г. В подписаната от ответника разписка от
същата дата, изрично е посочено, че сумата от 66000 лв. е получена от ответника
по договора за заем от 30.12.2014г., което обуславя извода, че за получилият
сумата е възникнало налице задължение да я върне. Правата и задълженията по
договора за заем възникват от момента на предаване на паричната сума от
заемодателя на заемополучателя, със задължението последния да я върне. Този
договор е неформален и писмената форма не е задължителна, но тя е от значение
за доказването му предвид ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. В случая
сделката е осъществена, тъй като сумата от 66000 лв. е предадена от ищеца и
получена от ответника. Съгласно чл.240 ЗЗД основното задължение на заемателя по
договора за заем е да върне заетата сума в уговорения в договора срок –
30.12.2015г. В хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства,
въпреки указаната му доказателствена тежест, че между страните са налице други
отношения – договорни с фирми, отношения по прихващане на насрещни задължения,
както и че договора за заем е сключен за обезпечение на задължение за
закупуване на оборудване за преработка на розов цвят, а сумата от 13 300
лв. е преведена на ищеца на основание заплащане на розов цвят.
Твърдението на ищеца, че ответникът не му е
възстановил сумата по заема представлява отрицателен юридически факт, поради
което доказателствената тежест е върху ответникът, който следва да установи,
при оспорване на иска, че своевременно е върнал заетата сума или че е направил
всичко възможно да възстанови сумата, но изпълнението на това договорно
задължение виновно не е прието от ответника.
По делото успешно е проведено пълно и главно
доказване на факта на предаване на посочената главница от ищеца на ответника. Искът
е подкрепен от категорични писмени доказателства за основанието за предаване на
процесната сума и за получаването й от ответника, поради което главният иск е
основателен до претендираният размер от 52 700 лева.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалният представител на
ответника за наличие на други отношения, различни от договора за заем, стоящи в
основата на взаимоотношенията между страните и прикрити зад процесната сделка
от 30.12.2014 година. Доказателства в подобна насока по делото не са ангажирани,
доколкото представените писмени доказателства от ответника не установяват
твърденията му.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за връщане на сумата
от 52 700 лв., представляваща непогасена част от
предоставен заем в общ размер на 66 000 лв. по договор за заем от
30.12.2014г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 3628/30.12.2014г. на нотариус
И.К., рег.№ 369 РНК е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на претенцията по главният
иск предполага основателност и на претенцията по акцесорното задължение,
каквото е задължението за присъждане на лихви за забава с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД. Основателността на иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД доказва и
основанието на иска за присъждане на мораторна лихва. Размерът на обезщетението
за забава е установен по категоричен начин, чрез заключението на назначената по
делото съдебно – счетоводно експертиза и е в размер на 6180.33 лв. В този
размер искът е основателен, но доколкото претенцията на ищеца е за сумата 6180
лв., искът следва да бъде уважен така както е претендиран.
Претенцията за главницата от 52 700 лв. е дължима заедно с законната
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 24.02.2017г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5505.20
лв. разноски по делото, от които 2355.20 лв. – държавна такса, върху размера на
уважения иск, 3000 лв. - възнаграждение на един адвокат, 150 лв. –
възнаграждение за вещо лице, съгласно представените доказателства за
извършването им.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.И.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на А.К.К., ЕГН **********,*** сумата 52 700 /петдесет и две хиляди
и седемстотин/ лв., представляваща
непогасена
част от предоставен заем в общ размер на 66 000 лв. по договор за заем от
30.12.2014г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 3628/30.12.2014г. на
нотариус И.К., рег.№ 369 РНК, както и сумата 6180 /шест хиляди, сто и
осемдесет/ лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода
30.12.2015г. до 24.02.2017г., заедно със законната лихва
върху главницата от 52 700 лв., считано от подаване на исковата молба в съда - 24.02.2017г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН **********,*** да заплати на А.К.К., ЕГН **********,*** сумата 5505.20 лв. /пет хиляди, петстотин и пет лв. и
20 ст./, представляваща направените разноски по делото пред първата
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му му на страните, пред
Апелативен съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: