Определение по дело №9847/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30931
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20221110109847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30931
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110109847 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 25.10.2022 г., подадена от ищеца Х. Т. М., чрез адв.
Николов, за изменение на решението от 17.10.2022 г. по гр. д. № 9847/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение от 17.10.2022 г. съдът е отхвърлил предявеният иск и е осъдил
ищеца Х. Т. М. да заплати на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 302,10 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез адв. П., е
депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, в който е
изложил твърдения за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил мотиви относно разноските в производството и след съобразяване
на възраженията на ищеца в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира,
респ. да преповтаря, приетото в цитираното решение от 17.10.2022 г., че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което ответникът има право на
разноски. Във връзка с доводите на ищеца в молбата по чл. 248 ГПК следва да се отбележи,
че в случая не е налице частично уважен иск на потребител за връщане на платеното без
основание (както неправилно се твърди в молбата от 25.10.2022 г.). В конкретния случай са
1
неприложими цитираните от ищеца решение на СЕС и определение на ВКС от 16.08.2022 г.
по ч.т.д. № 1085/2022 г. В действителност е налице разрешение на Съда на Европейския
съюз относно дължимостта на съдебни разноски от страна на потребителя, в случаите когато
предявеният от него иск за връщане на даденото по договор за кредит бъде уважен само
частично. Така в решение на Съда на Европейския съюз от 16.07.2020 г. по съединени дела
С-224/19 и С-259/19 е дадено разрешение, че Директива 93/13 предоставя на потребителя
правото да се сезира съдът, за да установи неравноправният характер на договорна клауза и
да откаже да я приложи. Обвързването на разпределението на съдебните разноски в това
производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче
да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води
предявяването на иск по съдебен ред. Прието е, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат
върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи. В цитираното от ищеца определение на ВКС от 16.08.2022 г.
по ч.т.д. № 1085/2022 г. е прието, че по конкретното дело е уважен установителен иск за
нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер, но частично е
отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, като отговорността за
разноски е разпределена само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е
разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай, обаче, не е уважен установителен иск за нищожност на
договорна клауза поради нейния неравноправен характер, респ. не е частично отхвърлен иск
за възстановяване на недължимо платените суми. В случая предявеният от Х. Т. М. иск е
бил изцяло отхвърлен, тъй като ищецът неоснователно го е предявил срещу дружеството
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като по делото несъмнено е установено, че разликата над
сумата от 1084,95 лв. до общо заплатената от ищеца сума в размер на 2230 лв. е постъпила в
патримониума на друго дружество, а именно "Кредит Гаранция" ЕООД. В този смисъл
твърденията на ищеца, че сумата в общ размер на 2230 лв. е била заплатена на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД са били опровергани дори и от представените към исковата молба
фискални бонове, в които изрично е отразено, че част от сумата е била разпределена на
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, а останалата сума е постъпвала в имуществения комплекс на
„Кредит Гаранция“ ЕООД. Ето защо и след като по делото не е установено в патримониума
на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да е постъпила сума в размер на 2230 лв., т.е. не е
доказано претендираната от ищеца сума в размер на 1030 лева, представляваща разлика
между общо заплатената от Х. Т. М. сума (2230 лв.) и получената от последния сума по
кредита (1200 лв.), да е постъпила в патримониума на ответника „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, то съдът е приел, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се явява
2
неоснователен по отношение на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че искът е отхвърлен, тъй като
ответното дружество не е получило твърдените в исковата молба суми, то молбата на ищеца
за изменение на решението от 17.10.2022 г. в частта за разноските е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ищеца Х. Т. М., чрез адв.
Николов, за изменение на решението от 17.10.2022 г. по гр. д. № 9847/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3