№ 1268
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110206108 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от А. К. Б., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 22-4332-019235 от 29.09.2022 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.23, ал.1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2,
пред.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска, да се намали размерът на наложената глоба за употребата на
алкохол, тъй като алкохолът бил употребен предишната вечер, а освен това
жалбоподателката била възпрепятствана да даде кръвна проба в рамките на
предоставеното й време.
В съдебно заседание жалбоподателката поддържа депозираната жалба и
искането за намаляване размера на наложената глоба за употребата на алкохол, тъй
като го употребила предишната вечер. Било й забранено да шофира и затова била
възпрепятствана да даде кръвна проба в рамките на предоставените й 40 минути,
извикала си такси, но не успяла да стигне навреме в болницата.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в откритото съдебно
1
заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. Бонев, с които иска да бъде
потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално
поискани разноски от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.09.2022 г. около 12:00 часа жалбоподателката А. К. Б. управлявала лек
автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № ****, като се движела в град
София по бул. „***“, в посока от ул. „****“ към ул. „*****“. На кръстовището с ул.
„***“ жалбоподателката реализирала ПТП с рязко спиращия пред нея лек автомобил
марка „***“, модел „****“, с рег. № *****, поради неспазване на достатъчна
дистанция от него. За настъпилата катастрофа били уведомени служители на Пътна
полиция, сред които и свидетелят Р. Б.. Те отишли на мястото на инцидента, където
установили двата катастрофирали автомобила и техните водачи. Жалбоподателката А.
Б. била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, с
фабричен номер ARNA-0137, който отчел 0.74 промила алкохол в издишания от водача
въздух. На Б. бил издаден талон за медицинско изследване на кръв, но
жалбоподателката не се възползвала от това свое право и не дала кръвна проба в
УМБАЛ „Св. Анна“ в рамите на предоставените й 40 минути.
Срещу жалбоподателката Б. бил съставен АУАН № 769204 от 14.09.2022 г., като
описаните в акта нарушения били квалифицирани по чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3,
т.1, пред.1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на Б. на същата дата за запознаване и
последната го подписала без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и
един свидетел при установяване на нарушенията.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 22-4332-019235 от 29.09.2022 г., с което за
нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева, на основание чл.179, ал.2, пред.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
2
показанията на свидетеля Р. Б. и приложените по делото писмени доказателства.
Актосъставителят Б. подробно разказа как на процесната дата получили сигнал за
катастрофа на бул. „***“, а след отиването им на мястото на инцидента констатирали
двата ударени автомобила и техните водачи. Установили, че жалбоподателката Б. е
управлявала лекия автомобил „******“ и поради неспазване на дистанция е ударила
отзад рязко спиращия пред нея автомобил „***“. Извършили проба за алкохол на Б. с
дрегер, който отчел 0.74 промила в издишания въздух. Издали на Б. талон за
медицинско изследване в УМБАЛ „Св. Анна“ и съставили протокол за ПТП.
Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от
приложения по делото писмен доказателствен материал. Споделеното от свидетеля
кореспондира напълно с констатациите, изложение в обстоятелствената част на
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушенията са ясно, точно описани,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването им и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от един свидетел при установяване на нарушенията и е бил
връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в
съдържанието му нарушенията отново са описани подробно по дата, място и начин на
извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанията, на
които се налагат санкциите. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички
съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното
обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. При проверката на АУАН и НП
съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на жалбоподателката.
По отношение нарушението на чл.23, ал.1 от ЗДвП:
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
жалбоподателката Б. е осъществила състава на чл.23, ал.1 от ЗДвП, тъй като поради
неспазване на дистанция с рязко спиращия пред нея автомобил, е допуснала ПТП с
материални щети. Произшествието е настъпило, след като жалбоподателката не е
спазвала необходимата дистанция, за да спре безаварийно при евентуално рязко
3
намаляване на скоростта или при спиране на автомобила пред нея.
От субективна страна е налице непредпазливост под формата на груба
небрежност, тъй като Б. е била длъжна да се движи на подходяща дистанция зад
автомобила пред нея, с цел избягване на ПТП при рязко намаляване на скоростта или
спиране, обективно е могла да го стори, но въпреки това не го е направила, а съгласно
чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като този не е такъв.
Правилно нарушителката е била санкционирана на основание чл.179, ал.2,
пред.2 от ЗДвП, който предвижда глоба от 200 лева за лице, което поради неспазване
на дистанция причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява
престъпление. Размерът на наказанието е фиксиран и съдът не може да го изменя.
Относно прилагането на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че макар да са причинени
минимални имуществени вреди по ударения автомобил, то извършеното нарушение не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид. Касае се не за формално, а за резултатно нарушение, от което все пак са
настъпили вреди, макар и минимални. От справката за нарушител водач става ясно, че
жалбоподателката има немалко издадени и влезли в сила наказателни постановления и
фишове за различни по вид нарушения на ЗДвП. Нарушенията по Закона за движение
по пътищата и в частност тези, свързани с управлението на моторни превозни
средства, изключително много зачестяват в последно време и представляват сериозна
опасност за здравето и живота на гражданите. Конкретното нарушение е довело до
настъпване на удар между превозните средства, който за щастие се е разминал само с
материални щети, но би могло да настъпи увреждане на пътниците и водачите на
пострадалите автомобили. Това обстоятелство само по себе си говори за създала се
опасност за живота и здравето на тези лица, което от своя страна изключва
маловажност на деянието. Само чрез налагане на ефективно наказание могат да бъдат
постигнати целите на чл.12 от ЗАНН и най-вече да бъде превъзпитана не само
нарушителката, но и останалите членове на обществото да спазват правилата за
движение по пътищата. Това е единственият начин, по който може да се накарат
нарушителите да осмислят своето поведение и да се намали не само броят на
нарушенията, но и сериозните вредни последици, които често настъпват именно при
този вид деяния.
По отношение нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП гласи, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лева, който
4
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, установено с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух. В настоящия случай нарушението е правилно, пълно, точно описано и
квалифицирано, а впоследствие и коректно подведено под съответната му санкционна
норма по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че след като
водачът Б. е била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
7510“, уредът е отчел 0.74 промила алкохол в издишания въздух. На Б. е бил издаден
талон за медицинско изследване на кръв, като й е била дадена възможност в рамките на
40 минути да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“, където да даде кръвна проба. Следователно
напълно са били защитени и гарантирани правата й, чрез разясняването на
възможността да даде кръвна проба, от която тя не се е възползвала. Неоснователни са
възраженията, че жалбоподателката била възпрепятствана да даде кръвна проба в
рамките на предоставеното й време, тъй като й било забранено да шофира, извикала си
такси, но не успяла да стигне навреме в болницата. Съгласно чл.6, ал.6, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният
орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срока на
явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Нарушението е било установено в град София на бул. „***, като на жалбоподателката
са били предоставени 40 минути (почти максимално допустимото по наредбата време),
за да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“, където да даде кръвна проба. Действително няма как
жалбоподателката да шофира до болницата, след като е установена употреба на
алкохол, защото отново би допуснала нарушение, а от своя страна полицаите не са
имали задължение да я отведат до болничното заведение, тъй като концентрацията на
алкохол не е била над 1.2 промила на хиляда. Жалбоподателката твърди, че си е
извикала такси, но не могла да стигне навреме, като съдът приема, че това е само
защита версия, неподкрепена с никакви доказателства, с която се цели единствено
избягване на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение.
Дори жалбоподателката да не е стигнала навреме, тя е трябвало да удостовери
отиването си до болницата и евентуално отказът на лекарите да вземат кръвна проба,
поради изтеклото време, което се вписва в болничния журнал, но доказателства в тази
насока не са ангажирани. От друга страна се касае за обедно време в работен ден, тоест
не е натоварен „час пик“ със задръствания, поради което 40 минути са били съвсем
достатъчни жалбоподателката да се придвижи с такси до болницата, а дори и с някакъв
5
алтернативен транспорт. С оглед на това, възраженията й се явяват неоснователни.
Наложените наказания лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца и глоба от 500 лева са във фиксиран размер, поради което
съдът не може да ги изменя. В тази връзка се явява неоснователно и искането за
намаляване размера на наложената глоба за употребата на алкохол.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране след употреба на алкохол. В
немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
увреждания. Това характеризира деянието на жалбоподателката като такова със
завишена степен на обществена опасност. Поради тази причина следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и
според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.
Следва да се обърне внимание и на това, че концентрацията на алкохол е била немалка
и почти на границата, над която наказанията са в двоен размер. Именно посочените
обстоятелства карат съда да приеме, че не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание, беше разпитан един
свидетел, а юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като единствено е изготвил и
депозирал писмени бележки по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
6
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-019235 от 29.09.2022
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за
нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на А. К. Б., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева, на основание чл.179, ал.2, пред.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателката А. К. Б., ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7