Решение по адм. дело №1438/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на Д. Г. А. срещу Мълчалив отказ по заявление № 272000-8643/30.04.2025г. по описа на ОДМВР Хасково, изпратено по компетентност с писмо изх. № 272р-15601 от 20.06.2025г. до ГД „Национална полиция“. След образуване на делото към същото е присъединено АД 1478/2025г. по описа на Административен съд Хасково образувано по оспорване на Д. Г. А. насочено против Заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. на ВПД Директор на ГД “Национална полиция“, в която е обективирано изрично произнасяне по посоченото заявление, а именно отказ за снемане на полицейска регистрация извършена на основание чл. 68, ал.1 от ЗМВР.

Предвид така постъпилите за разглеждане от настоящия съдебен състав оспорвания, процесното производство е протекло като насочено срещу законосъобразността на Заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. на ВПД Директор на ГД “Национална полиция“. Оспорващата в жалбата и чрез упълномощения процесуален представител в хода по същество претендира незаконосъобразност на оспореният административен акт. Намира същият за неправилен и постановен при липса на извършен от административния орган анализ на относимите факти и обстоятелства. Административният акт се определя като такъв с бланкетен характер и без извършен анализ на необходимостта налагаща продължаване съхранението на данните от извършената полицейска регистрация. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.

Ответната страна - Директор на ГД“НП“, чрез процесуален представител в писмени бележки вх.№ 11163/24.09.2023г. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Д. Г. А., чрез пълномощник, е подала молба вх. № 272000-8643 от 30.04.2025г., с която е поискала да бъде заличена наличната спрямо нея криминалистична регистрация.

По повод така постъпилата молба след извършване на съответна проверка и изискване на информация от: ОСлО, [населено място], Председателя на Окръжен съд Хасково и ОП Хасково, е била изготвена докладна записка с рег. № 272р-15532 от 19.06.2025г. от инспектор в група „ОА“ към ОКП-ОД МВР-Хасково, в която бил обективиран резултата от проверката. От Директорът на ОДМВР-Хасково е изпратено предложение с рег. № 272р-15601 от 20.06.2025г. на Директора на ГД“НП“ да бъде издадена писмена заповед за отказ от снемане на полицейската регистрация на Д. Г. А. с № ******/23.12.2004г. извършена в РУ Хасково по сл. д. № ****/20**г по описа на СОС при ОП Хасково по чл. 257 НК.

На 30.07.2025г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. на Директора на ГД“НП“, с която е отказано снемането на осъществената спрямо Д. Г. А. полицейска регистрация с № 15551 от 23.12.2004г. по описа на ОД МВР Хасково. По делото не се представят доказателства за датата на връчване на оспорения акт на жалбоподателката. Жалбата срещу заповедта е депозирана по електронен път чрез административния орган на 01.08.2025г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото писмени доказателства.

Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От приложените по делото доказателства, се установява, че на Д. Г. А. е била извършена в РУ Хасково полицейска регистрация с № ************* във връзка със сл. дело № **2005г. по описа на НСлС, с предходен номер на сл. д № ***/2004г. по описа на ОСО при ОП Хасково, представляващо прокурорска преписка № 2671/2004г. по описа на Окръжна прокуратура Хасково. Установява се по делото, че по посоченото следствено дело ОС Хасково е постановил Присъда № **/02.03.2010г. по НОХД № ***/2007г. по описа на ОС Хасково, влязла в законна сила на 14.07.2011г., с която на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер [рег. номер]. Тези обстоятелства не са спорни между страните.

С оспорената Заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. на Директора на ГД“НП“ е отказано снемането на осъществената спрямо Д. Г. А. полицейска регистрация с № ***** от 23.12.20**г. по описа на ОД МВР Хасково, поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания. В мотивите на заповедта е посочено, че осъждането с влязла в сила присъда, не е сред лимитативно изброените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация, включително при настъпила реабилитация. Изтъкнато е още, че А. е призната за виновна и осъдена за тежко умишлено престъпление от общ характер, извършено след сговор с други лица, като е прието, че настъпилата реабилитация на лицето по НОХД № ***/2007г. на ОС Хасково не следва да се приема за индиция, че Д. Г. А. представлява по- малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Видно от справка на административния орган в ГДНП, изготвена с оглед издаване на оспорения акт, срещу Д. А. имало водени други досъдебни производства за използване на неистински документ, а същата била и нарушител по ЗДвП. Посочено е, че извършените от нея нарушения се допълват към установеното незачитане на правовия ред от нейна страна. От така изложеното административният орган е направил извод, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно – издирвателна дейност по чл. 8, ал.1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал.1, т. 1 от същия закон. Посочено е още, че данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, включително тежки престъпления против личността.

По изложените съображения и на осн. чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е постановен отказ по заявлението.

Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет. Съответно в чл.21, ал.1 от приложимата към настоящия момент Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е предвидено, че полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която същият е делегирал на Директора и Заместник - директорите на Главна дирекция “Национална полиция“ правомощието да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация. Видно от удостоверение рег. № 328600-52108 от 11.08.2025г. на Началник сектор “Човешки ресурси“ при ГД“Национална полиция“ към 30.07.2025г. (датата на издаване на оспорения акт) издателят на акта е бил временно преназначен на длъжността Директор на ГД“Национална полиция“. Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от лице разполагащо с необходимата материална компетентност.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и е подписана от издателя си. Заповедта съдържа задължителните реквизити - наименование на органа-издател, име и длъжност на издателя, подпис на издателя; съдържа и мотиви – фактическите и правни основания, обосноваващи волята на ответния орган и даващи възможност за проверка на материалната й законосъобразност.

При издаване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Независимо от горното, настоящият състав на Административен съд Хасково, намира че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му.

По съществото си полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвижват срокове за съхранение и периодична проверка, на необходимостта от съхранение на лични данни.

Националното право урежда изчерпателно предпоставките за снемане на полицейска регистрация в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВ и сред тях не е предвидена възможност за снемането й, в случай като настоящия – настъпила реабилитация по право. Тоест националната уредба дава на практика неограничено право на обработване на данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680, и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му, в конкретната хипотеза, извън изброените в закона.

В случая няма спор, че на жалбоподателката е била извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, заради привличането й като обвиняема за извършено умишлено престъпление от общ характер. Жалбоподателката е осъдена с Присъда №**/2010г. по НОХД № ***/2007г. по описа на ХОС, влязла в сила на 14.07.2011г., за престъпление по чл. 257, ал.1, пр. 1-во, вр. чл. 256, пр. 2-ро от НК. Наложеното наказание "лишаване от свобода" е било отложено с изпитателен срок от три години, който е изтекъл без да е налице извършено от лицето друго престъпление в този срок. Т. няма данни да е извършено от жалбоподателката и след изтичане на изпитателния срок до момента на постановяване на процесния отказ. От доказателствата по делото се установява, а и между страните липсва спор, че по отношение на единственото осъждане спрямо жалбоподателката през 2011г. е настъпила реабилитация по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК, считано от 14.07.2014г.

Действително предпоставките за снемане на полицейската регистрация са изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР и между тях не фигурира настъпила реабилитация.

Следва обаче да се обърне поглед и към приложимата правна регламентация от правото на ЕС в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите на тази регистрация.

СЕС достига до извод, че не е допустима национална правна уредба, като процесно приложената от административния орган и че тя противоречи на принципите на Директива (ЕС) 2016/680.

С решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., на СЕС (голям състав), образувано по повод преюдициално запитване на ВАС на РБ по дело, с предмет оспорване на отказ за полицейска регистрация, обоснован именно с това, че случаят не попада сред основанията за снемане на полицейска регистрация, изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, СЕС приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Директива (ЕС) 2016/680, съображение 26, посветено на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни, изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Определя още, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. В съображение 34 изрично се сочи, че обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното разследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на тази информация на субекта на данните) от Директивата.

В цитираното решение на СЕС, т. 45, т. 70 и т. 71 се извежда, че чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете следва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

В конкретния случай е безспорно установено, че се касае за извършено през 2004г. престъпление от жалбоподателката, за което с влязла в сила на 14.07.2011г. присъда и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер [рег. номер]., както и че е настъпила реабилитация по право. В хода на административното производство и пред съда, ответният орган не е изложил аргументи, от които съдът да достигне до извод, че съхранението на данни повече от 20 години след извършената полицейска регистрация на жалбоподателката по повод привличането й като обвиняема и повече от 10 години след реабилитацията й по право, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. За период от над двадесет години от извършване на деянието, за което е осъществена полицейската регистрация няма данни лицето да е извършвало други противообществени прояви или да се движи в среда, с лица склонни към престъпна дейност. При липса на такива данни, настоящият състав намира, че липсва задълбочен и релевантен на фактите анализ относно това, дали така посочените срокове, в които продължава съхранението на данните от регистрацията са подходящи и в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви "в" и "д" от Директивата в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата за пропорционалност на всяко ограничаване на правата. Не е правена и периодична проверка от администратора дали съхранението на личните данни на лицата с полицейска регистрация все още е необходимо. Изтъкнатите нарушения по ЗДвП не могат да обосноват такава необходимост, предвид че деянията за които са съставени са несъвместими с полицейска регистрация.

Правото на Европейския съюз е с безусловно предимство, в случай на противоречие, пред действащото национално право. При констатиране на такова противоречие между европейското и националното право, националният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В случая това противоречие е установено и с решение на СЕС, с чието тълкуване съдът е длъжен да се съобрази. В разглеждания случай обжалваният отказ е основан на разпоредба на националния закон, която като предвижда съхранение на данните от полицейската регистрация на лице, извършило престъпление от общ характер, дори и след реабилитацията му, без да се прави преценка за пропорционалност, чрез подходящи срокове за съхранение или периодични проверки за необходимост от съхранение, не е съобразена с принципите на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и поради това е незаконосъобразен. Ответникът, отказвайки снемане на регистрацията на жалбоподателката, не е изследвал въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. С оглед спазване принципите на Директивата, независимо от празнотата в националния закон, до привеждането му в съответствие с правото на ЕС, административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Изцяло в този смисъл са мотивите на Решение № 4913/18.04.2023 г. по адм. д. № 565/2022 г. на ВАС – V отделение, Решение № 11786 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2024 г., V о., Решение № 11074 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2024 г., V о., Решение № 13880 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2024 г., V о.

Изложеното налага извода, че обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението. Следва да съобрази изложеното в решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС, като конкретно извърши преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано и изминалото време, е все още необходимо съхраняване на данните от тази регистрация за целите, за които са събрани и дали толкова продължителното им съхраняване е пропорционално на преследваната с регистрацията цел и не засяга ли повече от необходимото правата на жалбоподателката.

При този изход на спора, разноски се следват за жалбоподателката в доказания им размер [рег. номер], за заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. за заплатена държавна такса. Ето защо ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Д. Г. А. сумата в размер [рег. номер].

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Хасково

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. на ВПД Директор на ГД “Национална полиция“, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация № 15551/23.12.2004г. извършена в РУ Хасково по сл. д. № 872/2004г по описа на СОС при ОП Хасково на Д. Г. А..

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за ново разглеждане на искането на Д. Г. А. за снемане на полицейска регистрация № 15551/23.12.2004г. извършена в РУ Хасково по сл. д. № 872/2004г по описа на СОС при ОП Хасково при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция“Национална Полиция“ при МВР да заплати на Д. Г. А. с [ЕГН], от [населено място] разноски по адм.дело №1438 от 2025г. по описа на Административен съд Хасково в размер на 1510.00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.