№ 816
гр. София, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502493 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивни жалби от ответниците по гр.д. 551/20 г. по описа на
ОС Враца.
С решение по делото № 260113/27.04.21 г. ВрОС е уважил искове с правно
основание чл. 439 ГПК, предявени от Т. В. Т. срещу Банка ДСК ЕАД и ОТП Факторинг
България ЕАД.
За да постанови решението си, ВрОС е пиел, че спрямо ответника ОТП
Факторинг България ЕАД има настъпила погасителна давност и поради това ищецът не
дължи вземането, съдържащо се в описан изпълнителен лист. Тъй като изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано конкретното изпълнително производство, е
издаден в полза на цедента Банка ДСК ЕАД, според състава, банката е
материалноправно легитимирана и за да бъде търсената защита пълна, следва да се
отрече и нейното право на принудително изпълнение.
С въззивната жалба на Банка ДСК ЕАД се оспорва правилността на
първоинстанционното решение от гледна точна на прехърлителното действие на
договор за цесия между двамата ответника, настъпил през време на провеждане на
изпълнителния процес. С оглед на това въззивникът твърди, че той не само няма
качеството на взискател в изпълнителния процес, но няма и качеството на кредитор
спрямо ищеца. Затова по отношение на него решението следва да се отмени, а искът да
бъде отхвърлен.
Въззивникът ОГП Факторинг България АД твърди, че при наличие на
доброволно изпълнение от страна на длъжника е налице признаване на вземането и от
момента на признаването давността се прекъсва. С оглед на това и от момента на
постановяване на ТР 2/13 г. вземането не е погасено по давност. Иска решението да
бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
1
Ищецът оспорва жалбите.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
насочени срещу валидно и допустимо съдебно решение. В производството пред САС
не са събирани нови доказателства и поради това въззивният състав дължи
произнасяне относно правилността на решението според твърденията на страните за
неправилност съобразно доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производство.
Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверка, САС
приема следното:
Ищецът не оспорва валидността на договор за цесия от 12.02.13 г. Той отрича
произвеждането на действие на този договор спрямо него на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД. Като доказателства по делото са представени пълномощно от изпълнителните
директори на Банка ДСК ЕАД в полза на ОТП Факторинг България ЕАД за
уведомяване на длъжниците по сключения договор за цесия. На л. 39 е класирано
уведомление от ОТП Факторинг България ЕАД до ищеца в качеството му на длъжник
за общата сума 33 427.64 лв. (главница, договорна лихва, законова лихва и разноски,
описани в уведомлението) за сключената цесия. Известие за доставяне на уведомление
с идентичен бар код с този върху самото известие свидетелства за надлежното му
връчване на лице с фамилията Т. (съпруга на ищеца) на 19.04.13 г.
Предвид утвърдената съдебна практика при надлежно упълномощаване от
цедента на цесионера да уведоми длъжника за договора между двамата,
уведомяването, осъществено от цесионера е надлежно и длъжникът следва да изпълни
дълга спрямо цесионера. Поради това възражението на ищеца за непородила действие
цесия е неоснователно и правилно първоинстанционният съд е разгледал наличието на
настъпил ефект на погасителна давност спрямо втория ищец.
Настоящият състав приема, че с оглед на горния извод уважаването на иска
срещу първия ищец (банката цедент) е неправилно. Със сключването на договор за
продажба на вземания продавачът (цедент) загубва качеството си на кредитор спрямо
длъжника. Установителният иск по чл. 439 ГПК има за предмет установяването не на
вземане, а на вземане, предмет на изпълнително производство, спрямо което има
породено изпълнително действие чрез принудително изпълнение. Отпадането на
възможността за принудително изпълнение прави задължението естествено и
изпълнението му не е предмет на правна защита. В конкретния случай чрез цедиране
на вземането, Банка ДСК е изгубила и качеството на кредитор спрямо ищеца. Въпреки
че на основание чл. 417 ГПК в полза на банката е издаден изпълнителен лист, банката
не е кредитор в изпълнителното производство и спрямо нея не може да се предяви иск,
основан на разпоредбата на чл. 439 ГПК. Поради това искът е неоснователен, въпреки
констатираната от съда негова допустимост. Последната следва от твърдението на
ищеца, че цесията не е породила действие спрямо него. Ако това би било доказано, то
банката би била и пасивно материалноправно легитимирана по иск с правно основание
чл. 439 ГПК. Изводите на съда за надлежно цедирано вземане, произвело действие
спрямо длъжника, обосновават и извод за неоснователност на иска, предявен срещу
цедента.
По отношение на втория ответник – цесионер, САС споделя изводите на
Врачанския Окръжен съд за изтекла погасителна давност, като са различни датите,
приети за начало на ппротичане на давността и момент на нейното изтичане.
Не се спори и се установява от приложените копия от две поредни изпълнителни
производства, че по започнатото от Банка ДСК ЕАД изпълнително производство е
извършено изпълнително действие по запориране на заплатата на ищеца – със запорно
съобщение от 29.07.13 г. Тъй като след това в продължение на повече от 2 г. не е
2
поискана промяна на изпълнителния способ и няма предприето друго изпълнително
действие, производството по това дело е прекратено поради перемпция. Съобразно т.
10 от ТР 2/13 г. ВКС нова давност започва да тече от последното по време валидно
изпълнително действие. От 29.07.13 г. започва протичане на давностен петгодишен
срок за главничното вземане и тригодишен срок за претенциите с естество на лихви.
Перемпция е настъпила на 29.07.15 г., въпреки че постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство е от 09.03.18 г. Към датата 29.07.18 г. цялото цедирано
вземане е погасено по давност. Този момент предхожда образуването на изп.д. 476/20
г. по описа на ЧСИ Г. Б. с район на действие ОС Враца.
Липсват доказателства за спиране или прекъсване на давността. Счетоводната
справка за осъществени от длъжника плащания е оспорена като автентичност от
ищеца. Ползващият се от частния удостоверителен документ ответник не е ангажирал
доказателства за плащанията. Същият не е поискал икономическа експертиза за
установяване на движението на средства в сметката му и основанията за това като
първична счетоводна документация. Нелогично е при образувано изпълнително дело и
наличие и на други кредитори спрямо същия длъжник, същият да изпълнява чрез
директно плащане на кредитора си, а не по сметката на ЧСИ. Поради това по
отношение на ответника ОТП Факторинг България ЕАД решението следва да се
потвърди като правилно.
В полза на Банка ДСК ЕАД въззиваемият Т.Т. следва да заплати направените за
въззивното производство разноски в размер на 654 лв. държавна такса и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение (за изготвяне на жалата).
Водим от горното САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260113/27.04.21 г., постановено по гр.д. 551/20 г. по описа
на ОС Враца в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен
от Т. В. Т. срещу Банка ДСК ЕАД и вместо това ПОСТНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от Т. В. Т. срещу
Банка ДСК ЕАД за установяване на настъпила погасителна давност спрямо сумите по
изпълнителен лист от 05.12.2012 г. лв., предмет на изп.д. 476/20 г. по описа на ЧСИ Г.
Б. с район на действие ОС Враца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, установяваща недължимост на вземане по
изпълнителен лист от 05.12.2012 г. лв., предмет на изп.д. 476/20 г. по описа на ЧСИ Г.
Б. с район на действие ОС Враца спрямо ОТП Факторинг България ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Т. В. Т. да заплати на Банка ДСК ЕАД
разноски за въззивния процес в размер на 804 (осемстотин и четири) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4