Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-20 17.02.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На четвърти
февруари две хиляди и двадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1957 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „В и К“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3,
ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев – изпълнителен директор,
против Решение № 2807 от 01.11.2019 г., постановено по гр. дело № 2035/2019 г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е признал за незаконно на
основание чл.344, ал.1, т.1, предл. първо от КТ дисциплинарното уволнение на
ищеца Г.Н.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“
№ 58-60, ет. 1, офис 1, наложено му на основание чл.190, ал.1, т.3 и 7 от КТ
със Заповед № РД – 09-84/24.01.2019 г. на изпълнителния директор на „В и К“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, отменил е на основание чл.344 ал.1 т.1,
предл.второ КТ незаконното дисциплинарно уволнение, възстановил е въззивника на
предишната работа – на длъжността „т.р. ВиК – район Бургас“ в предприятието на
ответника, заемана от ищеца до незаконното му дисциплинарно уволнение, осъдил е
„В и К“ ЕАД на основание чл.225 ал.1 във връзка с чл.344 ал.1 т.3 от КТ, чл.84
ал.1 и чл.86 от ЗЗД да заплати на въззивника сума в размер на 2040 лева,
представляваща обезщетение за периода 24.01 - 07.03.2019 г. поради оставане на
въззивника без работа в резултат на незаконното му дисциплинарно уволнение.
Осъдил е дружеството да заплати на въззивника сумата от 1400 лева –
съдебно-деловодни разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивникът, който счита същото за незаконосъобразно, неправилно и
противоречащо на събрания доказателствен материал, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения. Моли
съда за отмяна на акта и отхвърляне на претенциите. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за двете инстанции.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите
от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е с правно основание чл. 344,
ал. 1, т.1, 2 и 3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.84, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което с Договор №76/26.07.2004 г. въззиваемият е назначен на
длъжността „т.р.“ във „В и К“ ЕАД гр. Бургас. Не се спори, че със Заповед
№РД-09-84/24.01.2019 г. на изпълнителния директор на „В и К“ ЕАД гр. Бургас –
инж. Ганчо Тенев е прекратено трудовото правоотношение, като на Г.С. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188 ал.3 от КТ и при
спазени изискванията на чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ. В мотивите на
заповедта е отбелязано, че въззиваемият не е изпълнил задълженията си, съгласно
дадените изрични разпореждания от работодателя с доклад входящ
№АД-01-112/19.10.2018 г., уронил е доброто име на предприятието, давайки две
интервюта, съответно от 28.11. и 11.12.2018 г., пред „Бургас 24 БГ“.
При разглеждане
на делото в първата съдебна инстанция първоинстанционният съд е допуснал
извършването на съдебно-техническа експертиза от вещото лице Калоян Куцаров,
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Тонка Джалева, събрал е гласни
доказателства, изяснил е делото от фактическа страна и е достигнал до правни
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на Районен съд - Бургас.
Представената по
делото заповед за дисциплинарно уволнение изхожда от работодателя, съдържа
мотиви, към заповедта са представени и обясненията на работника, съобразно
изискванията на чл.193 от ГПК. В този смисъл заповедта е действителна. Следва
да се отбележи, че същата се основава на доклад вх.№ТрД-336 от 21.12.2018 г. на
главния юрисконсулт Десислава Златева, за която обаче липсват писмени
доказателства, че е сведена до знанието на уволнения работник. По делото са
събрани гласни доказателства в обратния смисъл.
Наказанието е
наложено поради системни нарушения на въззиваемия и други тежки нарушения на
трудовата дисциплина. В самата заповед е посочено, че работникът има наложени
дисциплинарни наказания: „забележка“– със Заповед № РД-09-337/19.06.2018 г. и
„предупреждение за уволнение“– със Заповед №РД-09-558/21.09.2018 г., които
предшестват дисциплинарното уволнение. От допуснатата съдебно-икономическа експертиза
се установява, че през месец декември 2018 г. броят на установените абонати в
района, за който въззиваемият отговаря е 654, а в същия момент работещите
инкасатори за този район са били само трима. В този смисъл, както правилно е
приел районният съд, съществуват обективни пречки за своевременно отчитане на
абонатите. Цитираното от въззивника Решение №44/22.02.2018 г. по гр.д. №
2306/2017 г. на ВКС, ІV-то г.о. касае наличие на системни нарушения на
трудовата дисциплина /три или повече пъти/, като същите следва да бъдат в
рамките на една календарна година. Според съда „независимо от вида и тежестта
на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат
значително виновно неизпълнение на трудовите задължения“, което в настоящия
случай не може да бъде категорично установено. Действително нарушения са
налице, още повече, че въззиваемият дори и да не е налице цитираният в
заповедта за уволнение доклад, същият по длъжностна характеристика следва да
изпълнява своите задължения, но това следва да става при наличие на обективни
възможности. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, към
момента на констатираните нарушения в процесния район са работили общо трима
служители на длъжността „отчетник измервателни уреди“ към звено „Обществено
инкасо“, като във времето тяхната бройка периодично е била намалявана от
ръководството на предприятието, което оказва влияние на възможността за срочно
и качествено изпълнение на служебните задължения от страна на въззиваемия.
От друга страна,
в самата заповед за уволнение липсват данни за извършени от Г.С. конкретни
нарушения във времето, касаещи системност от страна на въззиваемия. Налице е
само нарушение по отношение на цитирания в заповедта за уволнение доклад от 19.10.2018
г.
Що се отнася до
позоваването на чл.187 ал.1 т.8 от КТ – уронване на доброто име на
предприятието, както правилно е приел първоинстанционния съд, въззиваемият е
извършил нарушение на дисциплината. Следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл.187 ал.1 т.8 от КТ включва три отделни състава – злоупотреба с доверието на
предприятието, уронване на доброто име на предприятието и разпространяване на
поверителни за предприятието сведения. В издадената заповед за уволнение
работодателят е посочил само втората хипотеза на текста – уронване на доброто
име на предприятието. То произтича от факта, че С. пред „Бургас 24 БГ“ е дал
две интервюта, в които е направил обидни констатации за ръководството на
дружеството, изложил е неверни твърдения за начина на работа и характера на
работната среда. Посочил е, че в дружеството се „работи в страх“ и при „две
години кошмар“. Твърди, че директорът на предприятието „Не обича да разговаря с
гражданите на гр. Бургас. Друг ги приема в приемния му ден“. Същевременно,
както правилно е приел първоинстанционния съд, в случая обжалваната заповед е
издадена при съвкупност на описаните в нея две процесни нарушения, поради което
съдът не може да замести преценката на работодателя с оглед наложеното
дисциплинарно наказание. Дори и да се приеме, че всяко едно от посочените в
заповедта за уволнение нарушения е самостоятелно основание за налагане на
дисциплинарно наказание, на изследване подлежи тежестта на извършеното
нарушение. В тяхната съвкупност посочените в заповедта нарушения са достатъчни
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, но поотделно те не биха
довели до същия резултат. От друга страна, издадената заповед за уволнение с
която е наложено дисциплинарно наказание следва да бъде ясно мотивирана и по
начин, щото да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна,
времето и мястото на извършването му. От съдържанието на заповедта трябва да
следва несъмнения извод за същността на фактическото основание поради което е
прекратено трудовото правоотношение и работникът да има възможност да разбере
причината, поради която е уволнен, а съдът от своя страна да стигне до извод
дали уволнението е законосъобразно. В случая с оглед на така изложената по
делото фактическа обстановка и наложилите се правни изводи, настоящата съдебна
инстанция намира, че предявения иск е основателен, а подадената въззивна жалба
следва да бъде оставена без уважение, което налага обжалваното решение да бъде
потвърдено. По делото не е направено искане за присъждане на разноски от страна
на въззиваемия.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2807 от 01.11.2019 г., постановено по гр. дело № 2035/2019 г. по
описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.