РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Бургас, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500101 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 101/2025г. по описа на Апелативен съд -
Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на К. Г. Г.
и П. Г. П., чрез техния пълномощник адв.Д., против решение 19/14.01.2025г.
по гр.д. № 1976/2023г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас, с което са
отхвърлени предявените от тях искове за осъждане на „ДаллБогг:Живот и
Здраве“АД да им заплати - на К. Г. обезщетение в размер на 100 000 лв., а за П.
П. сумата от 200 000 лв., представляващи части от наследено от тях
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Георги П. Г.. Навеждат се
оплаквания, че съдът неправилно е приел, че процедурата по чл.380 КЗ не е
осъществена и на това основание е отхвърлил предявените искове. Изводите в
решението, че всички документи, подписани от пациента в Спешно отделение,
в действителност са подписани от неговия син П. почиват на предположения и
не кореспондират с доказателствата по делото. Намира за безспорно
установено, че застрахователят е сезиран от пълномощника адв.Д., образувана
е щета и е постановен отказ от изплащане на обезщетение. Счита, че е
недопустимо ответната страна да въвежда възражения в съдебното
производство за ненадлежното си сезиране по реда на чл.380 КЗ. Затова след
като самият застраховател в случая е приел, че е надлежно сезиран с
претенция по реда на чл.380, ал.1 КЗ от пострадалия, чрез пълномощника му
1
адв. Н. Д., и поради това е образувал пред себе ди щета, вкл. е развил
кореспонденция със заявителя и е изискал от допълнителни доказателства за
изясняване на обстоятелствата по преписката, след което е постановил
изричен отказ от заплащане на исканото обезщетение, същият не разполага с
процесуалната възможност за първи път в съдебното производство по вече
предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ да въвежда възражения за липса на
представителна власт у пълномощника на заявителя. На следващо място се
твърди, че според задължителната практика на ВКС - т.2 от ТР №
5/12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, доразвити и в каузалната
практика, формирана след постановяването му (Решение № 296/05.04.2017г.
по гр.д. № 1776/2016г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, Определение № 137 от
1.04.2021г. на ВКС по гр.д. № 4177/2020г., II г. о., ГК и др.), съществуването на
упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения с
насрещната страна. Това именно е причината пълномощното да не се
преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на
спора, вкл. и за насрещната страна да липсва правен интерес да оспорва
съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на
съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис. Поддържа, че третите лица не могат да се позовават на липса на
представителна власт и да искат прилагане на съответните последици, тъй
като това би лишило упълномощителя от възможността да потвърди своите
действия. Предвид това, намира, че съдът неправилно е приел, че въз основа
на възражение на ответника може да изследва наличието на
упълномощителна сделка. Твърденията на ответника за недопустимост на
предявените искове са в противоречие с практиката на ВКС според която ако
пострадалият е предявил претенцията си пред застрахователя приживе, то
правото му на обезщетение се наследява и може да бъде упражнено по исков
ред. Навеждат се оплаквания, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Твърди се, че то е очевидно неправилно,
тъй като не е определен размер на обезщетенията въпреки, че от назначената
по делото съдебно медицинска експертиза са установени множеството травми
и телесни увреждания на пострадалия и медицинските изследвания и терапии,
на които е бил подложен. Не е отчетено състоянието му и не са изследвани в
съвкупност и в дълбочина всички установени по делото факти, не е
съобразена съдебната практика и не е взета предвид икономическата
обстановка в страната. Нарушен е и принципа на чл.51, ал.2 ЗЗД, като
неоснователно е прието, че пострадалият е допринесъл за процесното ПТП с
процент на съпричиняване 90%. Сочи се, че съгласно задължителната на
основание чл. 300 ГПК присъда № 37 от 13.06.2024г. по НОХД 409/2024г. по
описа на ОС Бургас, делинквентът е осъден за това, че на 13.08.2022 година в
2
гр.Бургас, по бул.„Тракия“, при управляване на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мерцедес С“ нарушил правилата за движение - чл.20.
ал.2: от ЗДвП като при движение в посока бул. „Янко Комитов“ не
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не изпълнил
задължението си при възникналата опасност да намали скоростта или да спре,
и е допуснал пътнотранспортно произшествие с пресичащия от дясно наляво
пешеходец Георги П. Г. . Липсата на данни за посоката на движение на
пешеходеца и за скоростта му на движение сочи, че извода на съда за
съпричиняване от страна на пострадалия почива на предположения. При
условията на евентуалност моли процентът на съпричиняване да бъде
намален предвид разликата в обема и интензитета на задълженията на
водачите на МПС и на пешеходците за безопасното движение по пътищата.
Сочи практика на ВКС, според която при сходни казуси процентът на
съпричиняване на пострадалия е определян в размер на около 10%. В отговор
на въззивната жалба, подаден от ответното „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“
АД чрез пълномощника адв.Л., се иска оставянето и без уважение като
неоснователна. Поддържа, че не са налице основания за уважаване на
предявените искове поради липса на материално правни предпоставки за
присъждане на ищците на обезщетение за вреди, понесени от техния
наследодател. Счита решението за правилно, законосъобразно и обосновано.
Поддържа изводите на съда, че валидна извънсъдебна застрахователна
претенция не е предявена от починалото лице и поради това исковете са
неоснователни. Сочи се, че преклузията за депозиране на възражения от
страна на ответника настъпва с изтичането на срока за подаване на отговор на
исковата молба. Дружеството е оспорило своевременно твърденията на
ищците за валидно предявена от техния наследодател застрахователна
претенция. По делото е установено, че пълномощникът, заявил претенцията, е
упълномощен след смъртта на упълномощителя. Представеното пълномощно
е от дата, на която пострадалият е бил в състояние на невъзможност да
формира правно валидна воля и да я обективира. Предявените искове, според
страната, са изначално недопустими, а при условията на евентуалност и
неоснователни, тъй като пострадалият не е бил в състояние, позволяващо му
да възприема околната действителност след настъпването на ПТП. Оспорва и
оплакванията във въззивната жалба относно определения процент на
съпричиняване на пострадалия с доводи, че множеството груби нарушения,
допуснати от негова страна, са допринесли почти изцяло за настъпването на
ПТП. Претендира разноски по делото.
Бургаския апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и
въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявения иск на
3
К. Г. Г. и на Г. П. Г., ЕГН: ********** и П. Г. П., ЕГН: **********, в
качеството им на синове и законни наследници на Г. П. Г., двамата чрез
адв.Н. Н. Д. от АК Шумен, с адрес за призоваване в гр.С., пл.„П.“ № *, сграда
„П.“, етаж № * против „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, 1172, бул.„Г. М.
Д.” № 1 искове за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от
100 000 (сто хиляди) лева на К. Г. Г. - част от наследеното от него обезщетение
за причинените неимуществени вреди на Г. П. Г., заявено от него в размер на
200 000 (двеста хиляди) лева, ведно със законна лихва върху посочената по-
горе сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебната претенция -18.08.2022г. до окончателното и
изплащане, както и сумата от 100 000 (сто хиляди) лева на П. Г. П. - част от
наследеното от него обезщетение за причинените неимуществени вреди на
Георги П. Г., заявено от него в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, ведно
със законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ,
считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция -
18.08.2022г. до окончателното и изплащане.
За да постанови решението си в този смисъл, съдът въз основа на
представените по делото доказателства достигнал до извод, че не се доказва по
несъмнен начин заявяването на извънсъдебната претенция пред
застрахователя от страна на увреденото лице, вследствие на което предявеният
иск на наследниците е неоснователен.
От фактическа страна по делото е установено следното:
На 13.08.2022год., около 17,19 часа в гр.Б., лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С270“ с per. № * и водач Т. Х. К. (с валидна застраховка
ГО при ответното дружество) се движел в лявата пътна лента на платното на
бул.„Т.“ с посока от бул.„С. С.“ към бул.„Я. К.“. В същото време пешеходецът
Г. П. Г. излязъл от пресечка в близост до тротоара, преминал напречно
тротоара, спрял за да се увери, че може да пресече на нерегламентирано за
целта място, след което навлязъл със спокоен ход и пресичайки пътното
платно на бул.„Т.“ перпендикулярно около средата на лявата лента за
движение с посока към бул.„Я. К.“, бил застигнат и ударен с предната си лява
част от л.а. марка „Мерцедес“ и в следствие на удара бил изхвърлен в лентата
за насрещно движение. Пресичайки на неразрешено място, при наличие на
пешеходни пътеки тип зебра в непосредствена близост, пострадалият също е
допуснал нарушение на правилата за движение. Установено също така, че
пострадалият пешеходец е дал положителна кръвна проба за алкохол – 2, 4
промила.
Вещото лице д-р Стефанов посочва, че непосредствено след
произшествието, Г. е транспортиран до МБАЛ-Бургас от екип на ЦСМП,
където е приет в Отделение по анестезиология и интензивно лечение.
4
След втория ден от постъпването на Г. в болничното заведение (14
август с.г.), състоянието му се е влошило, което е наложило поставяне на
апаратна белодробна вентилация и превеждане в медикаментозна кома, от
който момент до настъпване на смъртта, пострадалият не е изпитвал болка.
Видно от анамнезата, приложена по делото, както и отбелязванията в листите
на спешна помощ непосредствено след инцидента пострадалият е бил
неконтактен и неадекватен, а в лист на ЦСМП Бургас в графа „Glasgow скала“
е отбелязано, че не отваря очи, липсва вербален отговор и има флексорна
двигателна реакция, отбелязано е неадекватно дишане.
Доктор Д. К. е описала състоянието на пострадалия на 16.08 22г., като
„пациент в крайно тежко общо състояние, неконтактен, кома, зеници тесни,
без реакция на светлина“ и е назначила КТ на главен мозък по спешност.
Представеното по делото (л.157) пълномощно от пострадалия, с което
упълномощава адв.Д. САК, носи същата дата, както и подпис на посочения в
документа упълномощител.
Претенцията по чл.380 от КЗ е изпратена с препоръчана пратка от
кантората на адв.Д. в София, на 18.08.2022г., видно от известието за
доставяне, което е станало часове преди смъртта на пострадалия, отбелязана
като настъпила на 19.08.2022г. в 05,21 часа сутринта. Оспорена е от ответната
страна с отговора по чл.131 ГПК.
По н.о.х.д. № 409/2024 год. по описа на Окръжен съд Бургас, с влязла в
сила на 13.03.2025г. Присъда № 37 от 13.06.2024г., Т. Х. К. е признат за
виновен в това, че на 13.08.2022 година в гр.Бургас, по бул.„Т.“, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес
С 270 СDI“ с рег. № *, нарушил правилата за движение визирани в Закона за
движение по пътищата, а именно: чл.20. ал.2: като при движение в посока бул.
„Я. К.“ не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не
изпълнил задължението си при възникналата опасност да намали скоростта
или да спре, допуснал пътнотранспортно произшествие с пресичащия от
дясно наляво пешеходец Г. П. Г., с ЕГН ********** и с деянието по
непредпазливост причинил неговата смърт, настъпила на 19.08.2022 година,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.
чл.20, ал.2 от ЗДвП, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 4 (четири) месеца, като е
отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
От правна страна съдът съобрази следното:
В Кодекса за застраховането (КЗ) е създадено задължение на увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ.
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само
ако застрахователят не е платил в срок от три месеца от предявяване на
5
застрахователната претенция по чл.380 КЗ, ако откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Отправянето от увреденото лице към застрахователя или негов
представител на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1
КЗ, както приема трайната и безпротиворечива по този въпрос съдебна
практика.
Затова на първо място съдът следва да обсъди възражението на
ответната страна, че това изискване не е спазено.
Отправянето на извънсъдебната претенция от правна страна
представлява волеизявление на увреденото лице да получи обезщетение от
застрахователя на прекия причинител на увреждането. В конкретния случай,
доказването на волеизявлението на увреденото лице е извършено с
представеното по делото пълномощно от 16.08.22г., доколкото претенцията е
подадена с препоръчана пратка от кантората на упълномощения адвокат,
овластен по силата на упълномощаване от увреденото лице.
От гледище на доказателствената стойност, пълномощното като частен
писмен документ (писмената форма е за валидност по арг. за обратното от
чл.33 изр.2 ГПК) може да бъде оспорено от насрещната страна, а съдът го
преценява при съобразяване с всички събрани по делото доказателства. Затова
и изводът, че поради състоянието на медикаментозна кома на увреденото лице
към сочената дата 16.08.22г., вероятността то да е изявило воля за
упълномощаване на адвокат Д. и да е положило подпис върху представения
документ практически отсъства, следва да бъде споделен. В случая няма
основание да се обсъжда дали действието е извършено от лице без
представителна власт, тъй като представеното пълномощно не доказва
упълномощаване.
В гражданското право, овластяването на едно лице да извършва правни
действия от чуждо име и с действие за друг правен субект възниква било по
волята на представлявания (доброволно представителство), било по силата на
закона (чл.36, ал.1 ЗЗД). При доброволното представителство, юридическият
факт, който поражда представителната власт, е упълномощителна сделка, с
която се определя обема на представителната власт на представителя и
съдържанието на външните отношения с него. Правната възможност да бъдат
потвърдени действията на лице без представителна власт в настоящия случай
отпада със смъртта на увреденото лице на 19.08.22г.
В заключение, следва да бъде посочено, че в хода на съдебното
производство, въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства и най-вече медицинската документация и заключението на
вещото лице по СМЕ по несъмнен начин се установява, че увреденото лице
6
нито лично, нито чрез упълномощено лице валидно е упражнило правото си
на извънсъдебна претенция по чл.380 КЗ, поради което предявените искове от
неговите наследници по закон са неоснователни и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 19/14.01.2025г. по гр.д. № 1976/2023г. по
описа на Окръжен съд - гр.Бургас.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7