Решение по адм. дело №485/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от Н. М. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-248/15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №5/прот.№N01175/08.05.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита, че неправилно административния орган е отпуснал личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст при сумиране на осигурителни периоди в Република България и [държава]. Сочи също, че неправилно не е зачетен за действителен осигурителен стаж, периодите на майчинство, за времето от 01.07.1978 г. до 17.07.1978 г. и от 21.12.1979 г. до 21.02.1981 г. Счита, че при зачитане на периодите на майчинство за действителен осигурителен стаж, българския осигурителен стаж е достатъчен за отпускане на лична пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което сумирането му по реда на чл. 6 от Регламент № 883/2004 със стаж, придобит в друга държава-членка на ЕС, било незаконосъобразно. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него разпореждане. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита, представена от пълномощник, излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и на потвърденото с него разпореждане.

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по заявление на жалбоподателката с вх.№ 2215-08-114/02.10.2023 г., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. В заявлението жалбоподателката е декларирала, че има придобит осигурителен стаж в [държава] и получава пенсия в тази страна, както и че желае заявената лична пенсия да се отпусне с участието на положения в чужбина осигурителен стаж.

В тази връзка, компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Кърджали е изпратило, чрез Системата за електронен обмен на социална осигурителна информация, запитване до компетентната институция на [държава] /СЕД P2000 – Искане за пенсия за старост, изх. №2115-08-114#10 от 17.10.2023 г./, за представяне на СЕД P5000, за удостоверяване на осигурителни периоди, придобити съгласно *** законодателство.

На 23.04.2025 г. е получен СЕД P5000 /вх. №215-08-114#15/, издаден от компетентната институция в [държава], с който за Н. М. Д. е удостоверен осигурителен период за пенсия за старост по *** законодателство, за времето от 27.04.2008 г. до 25.07.2023 г., с продължителност 15 год., 2 мес. и 29 дни.

С Разпореждане №5/прот.№01175/08.05.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 26.09.2023 г., пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, във вр. с Регламент (ЕО) №883/2004. Пенсията е отпусна при зачетен осигурителен стаж, положен в Република България при условията на III-та категория труд - 15 год. 09 мес. и 19 дни, осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина – 15 год. 02 мес. и 29 дни и осигурителен стаж за определяне размера на пенсия, положен в чужбина - 15 год. 02 мес. и 29 дни. В разпореждането е посочено, че пенсията се изплаща съгласно Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, както следва: от 26.09.2023 г. - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (100% от *** лв.) за сметка на РБ 189/372 (съотношение на осигурителния стаж в месеци) от *** лв. – *** лв.; от 01.07.2024 г. - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (100% от *** лв.) за сметка на РБ 189/372 от *** лв. – *** лв.

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-248/15.07.2025 г., с което отхвърлил жалбата, като неоснователна. В решението е посочено, че Н. Д. няма право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО въз основа само на българския действителен осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 14 год. 07 мес. и 03 дни. В тази връзка са изложени съображения, че предвид изричната легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, времето, през което неработеща майка е гледала дете, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж. Прието е, че периодът, през който жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Доколкото българският осигурителен стаж не бил достатъчен да се отпусне заявената пенсия, то за преценката на правото на пенсия, в съответствие с чл. 6 от Регламент (ЕО) №883/2004, същия следвало да се сумира с осигурителните периоди за пенсия, удостоверени по *** законодателство. Основавайки се на разпоредбата на чл. 52, § 1, т. б. „б“ от Регламент (ЕО) №883/2004, както и на чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, директора на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че размерът на пенсията е бил правилно определен.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава.

В чл. 6 от Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност е предвидено, че компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването на правото на обезщетения /в т.ч. и пенсия/ зависи от завършването на периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Безспорно е по делото, че на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО, при зачитане на осигурителен стаж, положен в Република България и такъв, придобит по законодателството на друга държава – [държава], т.е. чрез сумиране на осигурителни периоди, съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 884/2004. В тази връзка няма спор, че осигурителният стаж на Д., придобит по българското законодателство е с продължителност 15 години 09 месеца и 19 дни, а този, придобит по законодателството на [държава]: 15 години 02 месеца и 29 дни. Видно от опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, приложен към административната преписка, на Д. е бил зачетен действителен осигурителен стаж, придобит по българското законодателство, в размер на 14 години 7 месеца и 3 дни, като не е бил зачетен за такъв стаж периодът на майчинство от 01.07.1978 г. до 17.07.1978 г. и от 21.12.1979 г. до 21.02.1981 г. /01 година 2 месеца и 16 дни/. Предвид горното, от пенсионния орган, а в последствие и от директора на ТП на НОИ – Кърджали е направен извод, че осигурителният стаж на жалбоподателката, придобит по българското законодателство, е недостатъчен за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и същата следва да отпусне и изчисли при сумиране на осигурителните периоди.

Спорните по делото въпроси се свеждат до това, дали горният период на майчинство представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и дали придобитото от жалбоподателката право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, може да бъде основано изцяло на българския осигурителен стаж.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В случая, спорните периоди на майчинство са за времето 1978 г.-1981 г., поради което времето на майчинство следва да се прецени съобразно разпоредбите, действали до 31.12.1999 г.

Според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл.80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно действащата към относимия период Инструкция № 2492/29.12.1967 г. (отм.), за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Относима към спора е и т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г.), според която при раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца - при първо дете, 14 месеца - при второ дете, 18 месеца - при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. В същия смисъл е и ПМС № 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов/осигурителен стаж, като това право не е поставено в зависимост от условието, майката да е била работеща.

От своя страна, съгласно сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2, т.1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време, като и тук законодателят не прави разлика между неработещите майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

От съдържанието на посочените разпоредби следва извод, че и според действалите до 31.12.1999 г. норми на ЗП(отм.) и ППЗП (отм.), и по сега действащия КСО, периодите на майчинство се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране. Установи се по делото, че спорния период на майчинство обхваща времето преди 31.12.1999 г. По силата на чл. 80 от ППЗП/отм./, горния период се зачита за трудов стаж, като на основание §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, този период на майчинство следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика: Решение №1306/06.02.2024 г. постановено по адм.д. №4331/2023 г. по описа на ВАС; Решение № 12450/13.12.2023 г. постановено по адм.д. №9988/2023 г. на ВАС; Решение №1624/21.02.2022 г. по адм.д. №11773/2021 г. на ВАС; Решение №1740/23.02.2022 г. по адм.д.№8649/2021 г. на ВАС; Решение № 6744/22.05.2018 г. по адм. дело № 2009/2018 г. на ВАС и др. Според приетото в горните съдебни решения, осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд, а възприетото от пенсионния орган разрешение на въпроса, противоречи на разпоредбите на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на РБ.

По изложените съображения следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 15 г. 09 м. и 19 дни, и обратно на изводите в оспореното решение, за Д. са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО, само с осигурителния стаж, придобит по българското законодателство, поради което в случая не е било необходимо извършването на сумиране на осигурителни периоди /чл. 6 от Регламент №883/2004/.

Горното обоснова извод, че от административния орган неправилно е била приложена и разпоредбите на чл. 52, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, за изчисляване на теоретичен и впоследствие на действителен размер на пенсията на жалбоподателката. Последното е относимо само когато правото на пенсия възниква при сумиране на периоди, а по делото се установи, че жалбоподателката придобива право на пенсия само с българския си осигурителен стаж, поради което приложима се явява нормата на чл. 52, § 1, б „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, предвиждаща компетентната институция да изчислява размера на обезщетението/пенсията/ по националното право, когато изискванията за придобиване на пенсия са изпълнени изключително съгласно националното право.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, противоречат на материалния закон и следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде изпратена на последния за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2215-08-114/02.10.2023 г. на Н. М. Д., съобразно указанията, дадени в мотивите.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателката се следват деловодни разноски в размер на 500 лв., договорени и изплатени съобразно приложения ДПЗС от 11.06.2025 г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-248/15.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №5/прот.№ N01175/08.05.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне в законоустановения срок, по заявление с вх.№2215-08-114/02.10.2023 г. на Н. М. Д., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали да заплати на Н. М. Д. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.