Р Е Ш Е Н И
Е
№ 281/09.12. 2019 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 15.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
Десислава Чипева, като разгледа
докладваното от съдия Р. С. в.т.дело № 525 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производстото
е образувано по въззивна жалба от адв.С.С.
като процесуален представител на Г.С.К.–ищец по т.д. № 1631/2018год. по описа
на ОС-Варна, срещу постановеното решение № 198/07.03.2019год. по делото, с
което исковете с правно основание чл.226
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на въззивника, срещу
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК:
********* с адрес гр. София, за заплащане на сумата от 30 000лв, претендирани
като обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени
вреди от смърт на дядо, причинена от водач- застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на
престъпление с присъда по НОХД
104/15 на ОС – Добрич, ведно с
обезщетение за забава от дата на увреждането (смъртта на пострадалия на
24.05.2014г.) до окончателно плащане на
обезщетението по посочена от ищеца банкова сметка, ***. чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 г.) са отхвърлени и въззивника е осъден да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, сумата от 6636лв, представляваща частта от направените от ответника
разноски за защита срещу оттеглена и неоснователна част от претенцията, на осн.
чл. 78 ал. 2 и 3 ГПК.
Счита решението за неправилно- поради необоснованост на същото, по изложени
съображения. Основните са срещу извода на съда, че не е била налице много
по-силна, трайна и емоционална връзка от обичайната между дядо и внук. До този
решаващ извод съдът е стигнал, въпреки че е кредитирал изцяло показанията на
разпитания свидетел, от които става ясно, че внукът е бил кръстен на своя дядо и между тях
е била изградена силна емоционална
връзка. За това говори и
поведението на ищеца след като е разбрал
за загубата на своя дядо, което се е отразило не само психически с
емоционален срив, но и физически-с
появата на тик. Счита за неправилен извода на съда, че загубата на дядото не
може да се приеме като изключителна тежка последица за внука.
Изразява становище за неправилност на
решението и в частта на присъдените
разноски на насрещната страна.
С жалбата се иска решението да бъде
отменено и постановено ново с което
искът да бъде уважен в предявените
размери.
С писмен отговор на процесуален
представител на въззиваемата страна „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, жалбата се оспорва като
неоснователна, по изложени съображения.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В
съдебно заседание жалбата се оспорва чрез процесуални представители на въззиваемата страна.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваните съдебни актове:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба вх. №29887/16.10.2018г. по описа на ВОС с която са
предявени искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание
пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ и чл.86 ЗЗД от Г.С.К. с която срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Г. Бенковски“ №3 е предявен иск за заплащане на сумата 30 000
лева, съставляваща претендиран размер на дължимото обезщетение
за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дядо му Г. С К., починал
вследствие на ПТП, настъпило на 16.05.2014г. в гр. Добрич, с МПС - л.а. „Фолсваген”
с ДК № ТХ 8234 РХ, управляван от водача Г З М и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №06113002603640, ведно със заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на смъртта
-24.05.2019год. до окончателното й плащане.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното: Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането
на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Страните
не спорят относно относно установената фактическа обстановка от първонстанционния
съд. Според приложеното НОХД № 104/2015год., от същото се
установява, че с влязла в сила присъда № 10/13.05.2015год. по НОХД 104/15
на ОС – Добрич, Г М е призната за виновна в извършване на престъпление
по чл. 343 ал.1 б. В от НК, за това, че на 16.05.2014 год. в гр. Добрич на
кръгово кръстовище на изход за гр. Балчик, при управляване на МПС( л.а.
ФОЛКСВАГЕН модел ПАСАТ ВАРИАНТ с рег. №
ТХ 8234 РХ), нарушила правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.102,
104, ал.1, чл. 45 ал.1 и 2 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинила смъртта на
водача на мотопед Г. Стефанов К., настъпила в следствие на тежка
черепно-мозъчна травма.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена
преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД 104/2015
г., поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Между страните не се
спори, че към датата на настъпване на
произшествието, е валидно сключена между „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и собственика на лекия
автомобил, с който е причинено увреждането - л.а. л.а. ФОЛКСВАГЕН
модел ПАСАТ ВАРИАНТ с рег. № ТХ 8234 РХ и действаща към
датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №06113002603640.
Не се спори, а това се установява и от събраните по
делото доказателства, наличието на причинно-следствена
връзка между виновното и противоправно поведение на застрахования водач Г М и
увреждането на пострадалия Г. Стефанов К., поч. на 24.05.2015г.,
което налага извода за безспорна доказаност на основанието за ангажиране на
отговорността на ответното дружество – застраховател
за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновните противоправни
действия на застрахования водач, обхванат от действието на застраховка
„Гражданска отговорност”.
Не
се спори също и относно родствената връзка на ищеца с пострадалия Г.К.. Според
приетите по делото заверени копия от удостоверения за раждане, надлежно е
установен и факта, че ищецът Г.С.К. е низходящ
родственик по права линия от втора степен –т.е.внук на загиналия Г. Стефанов К..
Въззивните
възражения са сведени единствено с твърдения относно наличието на активна
материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение с оглед
качеството й на низходящ от по-долна степен роднина на починалото лице. Относно
наличието на предпоставките за легитимация на ищцата да претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди: Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на
ОСГНТК на ВКС с ТР № 1 от 21.06.2018год. по тълк. д.№1/2016 г., като ищецт също
основава правата си на посоченото ТР. Видно
от неговото съдържание, с решението общото събрание на трите колегии на ВКС е
приело, че има основание да се отстъпи от възприетото в Постановелние №2/84год.
разрешение и да се предвиди възможност за присъждане и на други лица, извън
посочените в П-е № 4/61год. и П-е № 5/69год.. Посочено е, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Видно от изложените мотиви, прието
е, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. За това, когато съдът установи, че поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Впрочем следва да се отбележи, че и правото на
обещетение и на най-близките на починалия /по смисъла на двете постанновления/,
не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не
докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. При
анализ на събраните доказателства, установяващи претърпените неимуществени
вреди, съдът взе в предвид
следното: Ищецът е предприел доказване
на твърдянитие в исковата молба претърпени неимуществени вреди, чрез гласни
доказателства-чрез показанията на свидетеля С. Г К., който е баща на ищеца и
които са в резултат на лични възприятия, относно отношенията между ищеца и
починалия Г.К.. За това показанията се
кредитират от съда като обективни и отразяващи непосредствено лично впечатление
от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия Доказателства,
оборващи направения извод, не са събрани, не са наведени и твърдения от насрещната
страна в този смисъл. От показанията на
свидетеля действително се установяват близки отношения на обич и привързаност
между ищеца Г. Светосвавов К. и починалия Г.К.-негов дядо. Двамата са били в много силна връзка-на взаимна обич,
като ищецът е бил първи внук и е носел името на дядо си. Свидетелят излага, чче синът му от съвсем малък посещавал
през летата селската къща където живеело семейството на пострадалия: При тези посещения бащата на
свидетеля му е купил и го е науччил да кара колело, ходели са заедно за риба на
близък до селото язовир. Свидетелят сочи също, че влизането на сина му в
езикова гимназия през 2014год. е било изключителна гордост за неговите родители
и за по-нататъшното му развитие.
Според свидетеля, синът му, е
доста емоционален и преживява силно всяко трагично събитие, /като дава за
пример смъртта на морското им свинче,
която го разстроила силно емоционално. За това, синът му изживял тежко смъртта
на дядо си. В резултат на стреса, синът му получил нервен тик, завели го на
невролог, който им казал, че с възрастта ще се преодолее, което и се е случило.
Според свидетеля, доста време е минало, докато синът му приеме случилото се.
От
анализа на събраните доказателства, съдът намира, че от тях не се установява
връзка, различаваща се и извън обичайната и традиционна за българското
семейство връзка на обич и взаимна привързаност между дядо и внук. Т.е. остана
недоказано, че е била
налице много по-силна,
извън обичайната трайна, емоционална връзка на ищеца с починалото лице – неговия
дядо, чиято загуба да е била понесена много тежко от ищеца,
засягайки сериозно нейния душевен мир, причинявайки му болки и мъка, които
надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек.
За
това съдът прави извод, за недоказаност на твърденията за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в изключителни морални болки и страдания. За това, следва да се приеме, че извън
формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите предпоставки
за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в решението по т.д. № 1/2016год.
Това е така, понеже по делото не е доказано по несъмнен начин, че ищецът е
претърпял пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни
по степен и интензитет морални болки и страдания от загубата на своя дядо.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ищецът не е установил своята материалноправна
легитимация да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които
следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното,
предявените искове са неоснователни, поради което същите следва да се
отхвърлят.
С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като
правилно с оглед постановения краен резултат, като на основание чл.272 ГПК
препраща и към мотивите на съда, които споделя. Относно жалбата
срещу размера на присъдените разноски: Видно е, че страната е направила
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът
намира жалбата в тази част за
основателна. От ответното дружество е представен договор за правна помощ
съдържащ и договорено възнаграждение за процесуално представителство пред ВОС в
размер на 6636лв. сДДС, както и надлежни доказателства за превеждане на сумата
по банков път. Съобразно разпоредбата на пар.96 ал.3 от ПЗР ЗИДКЗ /ДВ 101 от
7.12.2018год./,лицата по чл.493а ал.4 КЗ …могат да оттеглят своите искове без
съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратенатаа
част от иска. Първоначално предявеният иск е бил в размер на 200 000лв.,
като претендираните разноски за защита срещу този размер на иска са били в размер на 6 636лв. Съобразно посочената
разпоредба, ищецът не следва да носи отговорност за прекратената част от иска в
размер на 170 000лв. За това претендираните разнонски следва да се
редуцират пропорционално съобразно
оттеглената част от иска. След редуциране на разноските, дължимата сума за
разноски, съобразно неоттеглената част от иска от 30 000лв. е сумата от
995,40лв. Обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта за разноските за разликата над 995,40лв. до присъдените
6 636лв. с включен ДДС.
За настоящата инстанция въззиваемата страна е
представила доказателства за извършени разноски в размер на 1716лв. с ДДС и
предвид изхода на спора, разноските следва да се присъдят в този размер.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 639/08.07.2019 год., постановено по т.д.№ 1631/2018 год. по описа на ВОС в частта относно присъдените разноски за разликата
над сумата от 995,40лв. до присъдените 6 636лв. с
включен ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА Решението
в останалата част.
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, представлявано от К Ч
и Б В, сумата от 1716лв (хиляда
седемстотин и шестнадесет лева), представляваща направените от ответника
разноски за защита пред въззивната инстанция.срещу оттеглена и неоснователна
част от претенцията, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.