Определение по дело №487/2015 на Окръжен съд - Плевен

 МОТИВИ по НОХД № 487/2015 г.

         Обвинението против Г.И.Г. е по чл. 214, ал. ІІІ, т. 2, във връзка с ал.ІІ, т.1, във връзка с ал. І, във връзка с чл. 29, ал. І, б.“а“ и б.“б“ от НК, затова че на 27.ІІ.2015г. в с.*******, област Плевен, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Х.З. ***, чрез заплаха и сила – показване на нож, закана за убийство и нанасяне на удари в лицето, да извърши нещо противно на волята си – да му предаде сумата от 600 лв. и с това причинил на З.Г.Ф. /баща на Х.Г./ имотна вреда в размер на 600 лв.

     Обвинението против М.Н.Г. е по чл. 214, ал. ІІІ, т. 2, във връзка с ал. ІІ, т.1, във връзка с ал. І, във връзка с чл. 29, ал. І, б.“а“ и б.“б“ от НК, затова че на 28.ІІ.2015 г. в с.*******, област Плевен, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил З.Х.З., Х.З.Г., Д.З.Г. и Н.З. ***, чрез заплахи – показване на нож и закана за убийство, да извършват нещо противно на волята си – да му предадат сумата от 1200 лв. и с това причинил на Д.З.Г. имотна вреда в размер на 1000лв. и на Н.З.Г. имотна вреда в размер на 200лв.

          Подсъдимият Г.И.Г. разбира в какво е обвинен,  не се признава за виновен, дава обяснения по случая. В хода на съдебното производство подсъдимият Г. изгражда своя защитна теза, която излага в своите обяснения дадени пред състава на съда в съдебно заседание от 8.VІІ.2015 г. - според нея той не е автор на престъплението, за което е предаден на съд, тъй като на процесната дата не е бил в с. *******, а се е намирал в гр. Червен бряг, където чакал да изпишат от болницата съпругата му и детето му. Спорен тезата автор на деянията извършени през процесните дни е бил брат му – М.Г..

          Подсъдимият М.Н.Г. разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, дава обяснения по случая в съдебно заседание.

           От страна на представителя на прокуратурата е приета за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на настоящия състав на съда:

           Пострадалите Н.Х.З., Д.Х.З., Х.З.Г., З.Х.З. и З.Г. ***. З.Г.Ф. е баща на Х.З.Г. и дядо на Н.Х.З., Д.Х.З. и З.Х.З..*** живеят и семействата на подсъдимите Г.И.Г. и брат му М.Н.Г., известни като „*******“.

          На 27.ІІ.2015г., преди обяд в дома на пострадалия Х.З.Г. пристигнал подсъдимият Г. заедно със свидетелят М.М.С., по прякор „****“. Г. заявил на Х.Г., че брат му – Г.З., който се намирал в чужбина, дължал пари на свидетеля С.. Г. заявил, че дължимата сума е 600 лв. С цел проверяване на информацията, свидетелят Г. провел телефонен разговор с брат си Г., който му обяснил че дължи на С. само 100 лв. Г., който чул разговора се приближил до пострадалия Х.Г. и го ударил два пъти с юмрук в лицето. След това извадил нож, опрял го на гърлото му и му заявил, че трябва да даде 600 лв. иначе семействата им ще бъдат изколени. Уплашен свидетелят Х.Г. отишъл в дома на баща си – пострадалия З.Г.Ф. и му поискал 600 лв.  Обяснил му, че Г. го заплашва с убийство.

Непосредствено след Х.Г. в дома на З.Ф. пристигнал и подсъдимият Г., който отново заявил, че му дължат 600 лв. Ф. помолил Г. да му даде 2-3 дни, за да събере парите. Подсъдимият се съгласил и си тръгнал. Малко по-късно на същия ден – 27.ІІ.2015 г., Г. се върнал в дома на свидетелят Ф. и си поискал парите, като заплашил и него със саморазправа. Уплашен пострадалия З.Ф. дал на подсъдимия 600 лв., след което Г. си тръгнал от дома му.

           На 28.ІІ.2015г. подсъдимият М.Н.Г. отишъл в дома на свидетеля Х.Г. и му заявил, че трябва намери начин да доведе в дома си свидетеля К.К.Т., по прякор „****“, който дължал на подсъдимия пари. Х.Г. отказал да взима участие в замисленото от Г., при което бил ударен по лицето. Х.Г. седнал на пейката а подсъдимият Г. се насочил към него с нож, но бил спрян от племенника си. Тъй като се ядосал, че не може да се разбере с Х.Г., подсъдимият заповядал на свидетелят З.Х.З., син на Х.Г., да го закара с колата си пред дома на Д.З., син на Х.Г. и брат на З.Х.З.. Около 18,00 часа на 28.ІІ.2015 г. братята Д.Х.З., Н.Х.З. и И.Х.З. ***. Спрели пред дома на свидетелят Д.Г., където в този момент се намирал подсъдимият М.Н.Г. заедно със съпругата си и племенника си П., син на подсъдимия Г.Г.. Пред дома на Д.З. се намирал и свидетелят З.Х.З..  Подсъдимият М.Г. заявил на свидетеля Д.Х.З., че баща им (свидетелят Х.Г.) му е провалил търговия и братята му дължат 700 лв.  Подсъдимият Г. заплашил З., че ако не даде парите, ще го заколят. Не след дълго на заявил на братята Златкови, че сумата от 700 лв. става на 1000 лв., защото „го разиграват и правят на маймуна“. Уплашен Д.З. дал на подсъдимия Г. 1000 лв., който взел парите и заявил, че на другия ден ще отиде при баща им – Х.Г. и ще му вземе колата. В този момент Н.З. се възпротивил на подсъдимия, който го ударил с юмрук. Заявил му, че за проявеното своеволие е „глобен“ с 500 лв. След дълги молби от страна на Златкови към подсъдимият Г. да намали така наречената „глоба“, вечерта на 28.ІІ.2015 г.  Н.З. предал на подсъдимия още 200лв.

Няколко дни след 28.ІІ.2015г., на 2.ІІІ.2015г., семействата на подсъдимите Г. и Г. пристигнали пред дома на свидетеля Д.Х.З. въоръжени с колове, брадви, вили. Уплашени за сигурността си, Златкови сигнализирали органите на полицията.   

           Описаната и приета за установена от съда фактическа обстановка по делото се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Х.З.Г., И.Х.З., Б.Т.М., Н.Х.З., Г.З.Г., Д.Х.З., З.Х.З., З.Г.Ф., Е.Д.Б., З.В.И., Т.М.Ц., П.П.М., както и от обясненията дадени в съдебно заседание от подсъдимия М.Н.Г..

          По време на съдебното следствие се оформиха три групи свидетели. Първата група включва в себе си лицата Х.З.Г., И.Х.З., Б.Т.М., Н.Х.З., Г.З.Г., Д.Х.З., З.Х.З., З.Г.Ф., чиито показания на преки очевидци на деянието са кредитирани от страна на съда, тъй като напълно съответствуват на установената фактическа обстановка. Показанията на свидетелите Е.Д.Б., З.В.И., Т.М.Ц., П.П.М., които не са очевидци на случилото се, също са кредитирани от страна на съда, тъй като напълно кореспондират с показанията на другите свидетели от тази група и напълно съответстват  на обстоятелствата от приетата за установена фактическа обстановка. Към първата група гласни доказателства, спадат и обясненията на подсъдимия М.Н.Г.

         Втората група включва  свидетелите М.М.С., Д.М.С., М.Р.С., чийто показания са в разрез с установената фактическа обстановка, показанията на останалите свидетели, поради което не се кредитират от страна на съда и не се взимат под внимание при постановяване на присъда.

        Към втората група събрани в хода на съдебното производство гласни доказателства, които не се кредитират от страна на съда следва да се присъединят и обясненията на подсъдимия Г.И.Г..

        В хода на съдебното следствие се оформи и трета група свидетели, в която се включват лицата Б.Д.М., С.Т.Б., К.К.Т., И.П.К. чийто показания са без значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и решаване на спорния въпрос, касаещ авторството на деянието, за което подсъдимите са предадени на съд.

        В последното по делото съдебно заседание проведено на 5.VІІІ.2015 г. се установи, че свидетелят А.А.Р., който бе допуснат до разпит по искане на процесуалният представител на подсъдимия Г.Г., не се обозначи, че се е явил. Поради тази причина същия присъства в съдебната зала на разпита на свидетеля П.П.М.. Въпреки това Р. бе разпитан в качеството на свидетел поради искане на страните в процеса и дадено тяхно съгласие. Предвид на изложеното, въпреки че в показанията му става дума за факти и обстоятелства, които не са били засегнати от показанията на преди това разпитания свидетел М., то съдът счита, че показанията на Р. следва да бъдат изключени от доказателствата по делото и да не бъдат вземани в предвид при постановяване на присъдат, тъй като същите се влияят от показанията на М., поради което не могат да бъдат безпристрастни.

 В своите обяснения подсъдимия подсъдимия М.Н.Г., заявява, че всичко посочено в обвинителния акт е вярно и излага следното: На 27.ІІ.2015 година ходил на центъра на селото. С Х.З. се видях на там. Преди това се срещнал с негов приятел от с. ***** и той му казал, че Х.З. има да му дава пари - 1000 лева. Искал да ги вземат и след това да ги разделят с подсъдимия Г., който му отговорил, че ще вземе парите. Отишли в дома на Х.З. и подсъдимия Г. му ударил шамар, при което З. отговорил, че няма пари у него. След това подсъдимият отишъл при бащата на Х.З., който му казал, че няма пари и го изпратил при другия си син. Подсъдимият отишъл при Д.З., който му дал сумата от 1000 лв. Заплашвал е пострадалите с нож и е определил глоба в размер на 200 лв. защото бил разиграван. Въпреки описаните по-горе обстоятелства подсъдимият Г. заявява, че отношенията между неговия род и този на пострадалите са били отлични.

В показанията си свидетелят Х.З.Г. заявява следното: Няма роднински връзки с подсъдимите. От дълго време тормозят него и семейство му. Жалби в полицията от страна на Г. или роднините му не са пускани, поради отправени заплахи от страна подсъдимите, че ако го направят ще изколят децата и ще изнасилят момиченцата. На 27.ІІ.2015 г. сутринта пред дома на свидетеля дошла кола, в която пътувал Г.Г. заедно със свидетелят М.С. ***. Г. казал на свидетеля, че брат му дължи на М.С. сумата от 600 лева.  Свидетелят попитал от къде ги дължи брат му тези пари и му се обадил, като му казал кой е дошъл при него. Брат му отговорил, че дължи на свидетелят С. само сумата от 100 лв. и помолил Г. да му ги даде. През това време подсъдимият Г. казал, че иска Х.Г. да върне сумата от 600 лева на М.С. – „****“, която дължил брат му. Свидетелят попитал какво го интересува факта, че брат му дължи пари на М.С. „****“. В този момент Г.Г. слязъл от колата, попитал до кога ще се разправя с Х.Г., извадил нож, го опрял до гърлото на свидетеля, ударил го в лицето и му казал: „Парите искам, защото ще умирате”. Свидетелят Г. отишъл при баща си З.Г.Ф. и му казал, че брат му дължи 600 лева, като го помолил да намери тези 600 лева, за да ги даде на Г.. Бащата на свидетелят се разбрал с подсъдимия парите да бъдат дадени след 2-3 дни. На същият ден, следобеда, Г. се е върнал, отишъл при свидетеля З.Ф. и го заплашил да дава парите, иначе неговите роднини, щели да умрат. Свидетелят Ф. ***, заложил на съпругата си златни обеци за сумата от 600 лв., които дал на подсъдимия Г.. На другата сутрин в дома на свидетелят Х.Г. дошъл другия подсъдим М.Г., по прякор *****, с жена си, със сина на свидетеля П. и с племенника си. Той искал да му бъде дадена друга сума пари. Освен това подсъдимият М.Г. поискал от свидетеля по някакъв начин да накара лицето с малко име **** да дойде до селото с мерседеса си, за да може подсъдимия Г. да му го вземе, тъй като **** му дължал пари. Свидетелят заявил, че не може да върши такива работи. Тогава подсъдимият Г. станал и го ударил. Вечерта той отишъл в къщата на сина на свидетеля Г., Д., казал му, че ще изнасили жена му и дъщерите му ако не даде пари и той им дал 1000 лева. Според свидетелят Г. това се е случило, защото той не е накарал лицето **** да дойде с колата си в селото, както искали двамата подсъдими. Синът на Г.Н. отишъл при брат си, при когото се намирал подсъдимия М.Г. и го попитал защо му иска тези пари. Подсъдимия казал, че го глобява 200 лева, за това, че се е обадил. Синът на свидетеля дал тези пари. На следващата сутрин подсъдимите и техни роднини, отишли отново при сина на Х.Г. и му поискали сумата от 5000 лв., за да го оставят на спокойствие. По-късно сумата била намалена на 2000 лв. Освен от семейството на свидетеля Х.Г. двамата подсъдими са искали различни парични суми и от други жители на селото. От И. Х. по прякор  „*****“ са искали сумата от 15 000 лв.

          Свидетелят И.Х.З. в показанията си казва следното: През месец февруари бил в Плевен заради детето му, когато брат му му телефонирал, че подсъдимият М.Г. е ходил при свидетеля З.Х.З., за да търси брата на свидетеля Д., понеже последният имал да му дава 700 лева, тъй като му бил развалил някаква сделка. Когато свидетелят се прибрал в селото видял, че пред къщата на брат му се намират подсъдимият М.Г., втората му жена и племенникът му П.. Седяли и чакали пред къщата на брата на свидетеля. През това време подсъдимият Г.Г. диктувал на брат си и снаха си какво да правят по телефона. Братът на свидетелят казал на М., че няма от къде да даде тези пари, тъй като помагал с пари на И.З. за предстоящата операция на детето му. Подсъдимият М.Г. скочил с ножа към брата на свидетеля и в този момент З. застанал пред него. Започнал да го моли да престанат вече с тези неща. М.Г. казал, че щом се правят на интересни, сумата става 1000 лева. Свидетелят и брат му успели да съберат сумата от 1000 лв. и я дали на подсъдимия М.Г.. Малко по-късно между тях и подсъдимия Г., отново възникнали конфлекти, при което подсъдимия заявил, че ги глобява 500 лв. щом те се пазарят с него. Подсъдимият М.Г. се посъветвал с брат си по телефона какво да прави. След разговора казал, че иска парите, дори ако трябвало някой от семейството на свидетеля на умре. Била събрана сумата от 200 лв., която била дадена на подсъдимия Г.. На следващият ден, отново възникнал конфликт между двата рода, тъй като подсъдимите Г. и Г. поискали сумата от 5 000 лева, за да оставят на спокойствие роднините на пострадалите.

         Свидетелят Б.Т.М. в показанията си заявява: Не си  спомня точната дата, на която двамата подсъдими братя отишли при Х.З.Г., за да го заплашват, той да им дава пари. Многократно са идвали в дома му. Той не дължи никакви пари, двамата подсъдими са отишли да го изнудват, като отправли заплахи към семейството му. Свидетелят отишъл да види Д.Х.З., който бил болен. След малко дошли Г.Г., брат му Н. и П. - сина му и започнали да го заплашват, да му искат 5 000 лева, за да не се разправят с него и да няма той проблеми. Казали му, че ще влязат в къщите на синовете му, да заколят децата им. Г.Г. отишъл при свидетеля и го ударил в лицето с юмрук, в същото време брат му извадил голям нож, за да го сплаши. След това свидетелят избягал. Двамата подсъдими искали пари на хората и ги заплашвали, че ще им изколят семействата. Пари искали на Х.Г. и на М. З.. Двамата подсъдими постоянно рекетирали хората от селото, даже свидетелят М. също бил потърпевш от тях. Бил рекетиран и дал на двамата подсъдими сумата от 4-5000 лева. Има много хора от с. *******, които са изнудвани от тях за пари. На свидетелят е известен случая, при който лице с прякор *****” им е дал 15 000 лева, защото са го заплашвали. Други хора също са изнудвани.

 Свидетелят Н.Х.З. дава следните показания: Една вечер се прибирал от работа и минал да остави брат си Д.З. в дома му и видял подсъдимият М.Г. да чака брат му с още няколко души, пред къщата. Казал, че чака Д.З. защото той  дължал пари на някакъв човек. Братът на свидетеля казал, че няма такова нещо, но М.Г. поискал да му бъдат дадени 700 лв. Сумата на един последващ етап нараснала до 1000 лв., тъй като от страна на подсъдимия М.Г. била наложена глоба в размер на 300 лв. Д.З. дал исканата от него сума, въпреки това подсъдимия М.Г. му казал, че на следващия ден, той ще отиде да вземе колата собственост на на бащата на свидетеля, за да му бъде за урок. Свидетелят Н.З. попитал защо трябва да бъде взета колата, след като нещата са оправени. Подсъдимият М.Г. отговорил, че му налага 500 лева глоба щом свидетелят се намесвал, която в последствие била намалена на 200 лв., ако му бъде дадена веднага и посегнал да го удари. Свидетелят дал исканата парична сума. Това се случило в края на месец февруари - 27.ІІ. 2015 г. На следващия ден подсъдимият Г.Г. отишъл в дома на свидетеля и му казал, че за да няма убийства иска 5 000 лева, в противен случай заявил, че ще влязат в къщите на роднините на свидетеля и ще ги запалят.

           Свидетелката Е.Д.Б. в показанията си излага следните факти и обстоятелства: Познава подсъдимите. Семейството й не е в добри отношения с тях, защото са били изнудвани за пари всяка вечер, от двамата братя.  Идвал Г.Г. в дома на свидетелката всяка вечер и искал пари от мъжа й Б.Т. и от нея. Когато казвала на Г.Г., че няма пари и нищо не му дължи, той отговарял, че има да му дават и тичал да я бие. Подсъдимият Г.Г. заплашвал много пъти свидетелката. Един ден търсел мъжът на Б. и когато тя му казала, че го няма, Г. заявил, че ще се върне след малко. Когатно се върнал хвърлил голям нож по свидетелката, но същата успяла да затвори навреме вратата и ножът се ударил в нея. Много пъти свидетелката и мъжат й са давали пари по малко на Г.Г.. Б. знае, че двамата подсъдими с много други хора са постъпвали по същия начин – изнудвали са ги за пари. Х.З.Г. също бил заплашван и изнудван за пари.

           Свидетелката Г.З.Г. казва следното:  Знае защо е извикана на разпит в съда. Тя е жена на Д.З..  Подсъдимият М.Г. един ден следобяд през месец февруари тази година дошъл да пита за мъжа й и тя отговорила, че го няма.  Подсъдимият поискал свидетелката да предаде на мъжа си, че М.Г. иска да разговаря с него за някакви пари. Тогава в дома си се прибрал Д.З.. Подсъдимият  М.Г. говорил с него, З. да му даде пари. Първоначално сумата била 700 лева, но стигнала до 1200 лева. Деверът на свидетелката Иво, който присъствал на разговора, защитил мъжа й, като попитал защо трябва да дава тези пари и защо се вдигна сумата до 1200 лева. Подсъдимият М.Г. извадил ножа, който носил на кръста си и заплашил Д.З.. Напсувал го и казал, че ще убие него и жена му, ако не му бъдат дадени парите. Свидетелката и Д.З. дали искана парична сума от 1200 лв., тъй като били уплашени за живота си. На другия ден подсъдимитe дошли да искат сумата от 5 000 лева, но свидетелката и мъжът отказали да дадат тези пари.  Тогава братът на Д.З. казал, че ще отиде до полицията в Плевен. В този момент двамата подсъдими чули това и заедно с третия брат започнали  да гонят девера И.З., за да се саморазправят с него, но той успял да избяга. Подсъдимият М.Г. дошъл в дома на свидетелката и я заплашил с нож, за да му даде сумата от 700 лв., но тя му отказала.

       Свидетелят Д.Х.З. в показанията си казва следното: На 28.ІІ. 2015 г. около 6-7 часа се прибрал от град Плевен, когато видял, че пред съседната къща го чакат подсъдимия М.Г. със свои роднини, които му заявил, че го глобява 700 лв. и ако не му дадат тези пари, ще ги запали. Глобата била, защото баща на свидетеля е предупредил някакъв човек да не му вземат колата. Човекът се казвал **** от с. *****. Подсъдимият Г. заявил, че глобата става 1000 лева. Братът на свидетеля Н.З. казал на подсъдимия да престане и тогава Г. му казал, че щом се обажда му слага 500 лева глоба, ако ги даде на момента глобата е 200 лева. Свидетелят Н.З. дал 200 лева и подсъдимия Г. и лицата, които били с него си тръгнали. Свидетелят заявява, че винаги имал да дава на двамата подсъдими пари, защото те намирали човек, който да каже, че свидетелят има да им дава и по този начин те искали пари. З. казва, че са дали на подсъдимия М.Г. сумата от 1000 лв., тъй като бил заплашен от него с нож. Твърди също така, че подсъдимият Г.Г. многократно е взимал от семейството на свидетеля пари и коли, като заплашвал жена му и дъщерите му.

          Свидетелката З.В.И. в показанията си излага следните факти: Познава подсъдимите. Преди 7-8 години се занимавала с изкупуване на метали за скраб в дома си. Двамата подсъдими идвали да им дава свидетелката пари. Давала им различни суми: по 100 лева, по 200 лева, по 300 лева. Давала им пари, защото й искали. Страхувала се от тях, защото подсъдимите биели, заплашвали хората и за това тя давала парите. И. видяла как преди години как Г.Г. хванал едно момиче за косите и го влачил по улиците и никой не й се притекъл на помощ. Не може да каже повода за това какъв е бил.  Двамата подсъдими идвали в дома й и искат 200 лева, че им трябват за нещо спешно, да си купуват кола, нещо такова и тя им давала. Свидетелката не е била заплашвана, но когато искат нещо от нея, тя им го дава, защото я страх от тях. Знае какво правят трошат, бият, заплашват хората и тормозят цялото село.

         Свидетелката Т.М.Ц. заявява следното Познава само подсъдимия Г.Г.. Нейният съпруг му дал под наем за 10 дни камион. Наложило се да влезе в болницата и казал на свидетелката, че трябва да дойде някакъв човек и да даде 600 лева заради това, че са дали камиона на Г.Г.. Уговорката била подсъдимият Г. да ползва 10 дни камиона и след това да го върне. След изтичането на този срок дни свидетелката и синът й се обадили по телефона на Г.Г., да питат какво става, защо не връща камиона и той дошъл пред дома й. Казал, че ако синът й се обади още, ще го надупчи. Свидетелката  казала, че този камион не е само на мъжа ми, а е и нейн и си го искат. По-късно Ц. се обърнала се към полицаите и благодарение на тях си върнала камиона. Камионът бил поломен целия – капака на легена беше захвърлен, контакта развален, счупени стъкла, седалките били сменени. Уговорената сума от 600 лева изобщо не е била платена.

          Свидетелят З.Х.З., в показанията си излага следните твърдения: Не помни точно датата, било вечерта, когато подсъдимият М.Г.  дошъл в дома му и му казал да вървят до баща му, за да се разберат, че той е предупредил някакъв човек да не идва на *******, тъй като съществувала опасност да му бъде взета колата. Подсъдимият заплашил свидетеля, че ако не отидат до баща му, довечера ще му вземе колата и ще влезе у тях да го наръчка. Свидетелят З. и Г. отишли и баща на свидетеля излязъл да ги види. З. попитал баща си дали е казвал на някаква хора от ***** да не идват, а той отговорил, че дори не знае да се е прибрал този човек. През това време М.Г. ударил шамар на бащата на свидетеля, след което тръгнал със З.. Отишли пред дома на брата на свидетеля, където малко по-късно дошил И.З., Н.З. и Д.З.. Подсъдимият Г. искал 700 лева за някакъв микробус, който е бил продал в ***** и е следало роднините на свидетеля да заплатят на М.Г. исканата сума. На подсъдимият Г. била направена забележка да спре, вследствие на което, той извадил нож и посегнал към Д.З., но бил спрян. На подсъдимия Г. била дадена сумата от 700 лева, но той казал, че има закъснение каза, поради което тя става 1000 лева.  Свидетелят Н.З. го помолил да си отива, следствие на което му била наложена глоба в размер на 500 лв., която била намалена на 200 лв. На подсъдимият Г. свидетелят З.З. и неговите роднини дали общо сумата от 1200 лв. На 27.ІІ.2015 г. свидетелят З.З. отивал към центъра и видях, че пред къщата на дядо му има хора и отишъл да види какво става. Говорил дядо му с чичо му по телефона, че имал да дава някакви пари и като си дойде ще ги даде. Г.Г., който се намирал там казал, че си иска парите и си тръгна.

Свидетелят З.Г.Ф. казва следното: На 27.ІІ.2015 г.  Г.Г. му казал, че синът му имал да му дава 600лв. Свидетелят питал, откъде има да ги  дава, тъй като той нямал тези пари, за да му ги даде. Ф. звъннал на сина си по телефона, провел разговор с него и установил, че сина му дължи сумата от 100 лв. на друго лице от с. ****. Казал му също така, че не дължи на Г.Г. никакви пари. По време на разговора подсъдимия Г. непрекъснато викал, че си иска парите, малко по-късно си тръгнал.  После свидетелят отишъл в дома на Г. и му казал, че са му необходими 2-3 дена да събере парите и че ще му ги даде. Подсъдимият му отговорил, че ще го изчака. След проведения разговор З.Ф. взел златните обеци на съпругата си и ги заложил в заложна къща срещу сумата от 500 лв. Сумата задено с 100 лв. дължани от сина му свидетелят предал на Г.Г., тъй като същият многократно заплашвал него и неговото семейство. З.Г.Ф. заявява пред съда, че знае, че и други хора от селото – българи и цигани са били заплашвани и рекетирани от двамата подсъдими.

          В показанията си П.П.М. заявява следното: Водил проверка по сигнал на граждани от село *******. Същите бяха подали сигнал срещу Г.Г. и М.Н. затова, че са били изнудвани за пари на 27 и 28 февруари 2015 г. Сигналът беше подаден от Х.З. и съпругата му веднага през първия работен ден, а именно на 1 март 2015 г. М. бил дежурен и с част от неговите колеги посетил адреса, пред който се били събрали двете враждуващи фамилии. Когато се обадили на телефон 112  потърпевшите са казали, че има проблем между двете фамилии. След снемане на показания от пострадалите се установи, че същите са били заплашвани от Г.Г. и М.Н., като е имало заплаха с нож. В последствие и други хора от рода подали сигнали, че са били изнудвали за различни суми пари. Изнудваните хора били от рода на Златковите.  По-късно по време на проверката се появили и други жители на селото, които заявили, че са били изнудвани от двамата подсъдими, но не са подавали сигнали, защото ги е било страх, а и са били заплашвани. Един от тях е земеделски производител – И.Х. *** от когото през месец януари 2015 г. била искана от М.Г. петцифрена сума. По сведение на подалите сигнал, се установило хората от рода на пострадалите са давали пари на двамата подсъдими, които са ги заплашвали с ножове, заканвали са се да ги убият.

В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирани противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показания на разпитаните свидетели Х.З.Г., И.Х.З., Б.Т.М., Н.Х.З., Г.З.Г., Д.Х.З., З.Х.З., З.Г.Ф., Е.Д.Б., З.В.И., Т.М.Ц., П.П.М., поради което съдът ги кредитира и взима под внимание, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка. Към тези гласни доказателства следва да се прибавят и обясненията на подсъдимия М.Г..

            В съдебно заседание бяха изслушани показанията на втората група свидетелите М.М.С., Д.М.С., М.Р.С., обясненията на подсъдимия Г.Г., които са в разрез с установената фактическа обстановка, показанията на останалите свидетели, поради което не се кредитират от страна на съда и не се взимат под внимание при постановяване на присъда.

   В обясненията си дадени пред съда подсъдимият Г.И.Г. заявява, че е невинен и развива своята защитна теза, според която на процесната дата 27.ІІ.2015 година, не е бил в село *******, а се е намирал в град Луковит да работи за лицето С., като му помагал да си ремонтира буса. На 27.ІІ.2015 г. сутринта в 9,00 часа, дошъл С.М. от село *******, който закарал свидетел до град Червен бряг на свиждане в болницата. Оттам отишъл на пазара, а след това заминал за Луковит, за да прави буса на С.. Това било според подсъдимия Г. от 9,30-10,00 часа до 16,30-17,00 часа вечерта. След връщането си от Луковит, слязъл в Червен бряг и се срещнал с негов приятел, с малко име И., който искал да отиде на гости в село *******, при негови роднини. Хванали такси към 18 часа и се прибрали с него в село *******. Отишли в дома на подсъдимия Г. и до към 22,30-23,00 часа, И. бил с мен. След това той си замина, а Г. си легнал. На 28.ІІ.2015 г. ходил в Червен бряг за изписаването жена му от болницата в 10,30 часа. Прибрал се към 16,30-17,00 часа и си седял в къщи. На 28.ІІ.2015 г. дошъл полицая И. Р. К., който е квартален на селото и го попита за брат му М.. Извикал го, той дошъл и полицаят казал, че има жалба срещу него. Г., че попитал брат си защо прави тези неща и му казал да престане. Полицаят казал, че ще го вземе с него.  Двамата с подсъдимия М.Г. отишли до жалбоподателите и на връщане Г. видял, че З.Х. връща брат му с автомобила си. Казали му, че на 27.ІІ.2015 г. брат му е ударил на бащата на З. - Х., един шамар и се разправял за пари. Подсъдимият Г. тръгнал да се саморазправя с брат си, но свидетелят З.Х.З. го озаптил, като казал на Г., че те двамата с М.Г. са се разбрали и са скъсали жалбата. Подсъдимият бил освободен от затвора на 10.ІІ.2015 г. и след няколко дни взел една кола от едни момчета на доверие, която дал на М.М.С. по прякор „****“ за 600 лева, който от своя страна му обещал да му даде парите близките дни. Известно време след това подсъдимият срещнал **** го попитал какво тава с парите. Той отговорил, че има да взима пари от съселяни на Г.. Поискал Г. да го заведе до къщата на бащата на Г.З. – З.Ф., след което говорил с него и двамата си тръгнали. Според твърденията на Г.З.Ф. не дължи на никой нищо, двамата с **** отишли при него, за да вземат телефонния номер на сина му. Г. твърди, че не разговарял със сина на З.Ф. по телефона, а ****. След разговора на **** със сина на Ф., втория заявил, че ще даде на **** 600 лв. на другия ден. След този разговор Г. и М.С. си тръгнали.  На другият ден **** дошъл с брат си и племенника си и донесъл на Г. 600 лева.

          В съдебно заседание М.М.С. твърди следното:  Тъстът на свидетеля се опитал да работи в Швеция, но не успял и нямал пари да се върне обратно в България. С. изпратил негови приятели да го приберат и им платил 600 лв. Имал да дава на подсъдимия Г.Г. парична сума в размер на 600 лв., защото той му бил дал един автомобил. В тази връзка С. казал на Г., че брата на Х.З., който работи в чужбина му дължи пари. Двамата с Г. отишли при Х.З. да питат кога ще му дадат парите. Посетили и баща му З.Ф.. На другия ден Х.З. доброволно дал сумата от 600 лв. на ****, която той дал на подсъдимия Г.. Според твърденията на С. подсъдимият Г. дошъл с него на срещата с Х.З. и му казал със спокон тон да даде парите на свидетеля С.. Г.Г. придружавал ****, за да е сигурен, че той ще си вземе парите, за да му ги върне. С. от своя страна накарал Г. да дойде с него, за да може той да  види кога на него ще му дадат парите, за да му ги върне.

Свидетелят М.Р.С. в показанията си пред съда твърди следното: Познава двамата подсъдими – Г.Г. и М.Г..*** някъде на 27.ІІ.2015 г. Сутринта С. отишъл да закара микробуса на преглед, но се явили други неща и той помолил Г. да отиде с шофьора до мястото, където да направят прегледи. Подсъдимият приел, качил се при шофьора на микробуса и заминали за Луковит да извършат прегледа. Към обяд или някъде  ранния следобед се върнали. После поседяли  малко в гр.Червен бряг и се разделили към 15 часа. Свидетелят твърди, че не разбрал да е имало обаждане към Г.Г.. Подсъдимият Г.Г. според твърденията на С. е придружавал шофьора на буса, защото водачът е от Пловдив и не знаел къде да отиде. Според свидетеля Г. не кара кола, но знае къде се ходи на преглед. С. също няма книжка, но е бил на ясно къде се намира пункта за годишен технически преглед. Свидетелят помолил подсъдимия Г. за тази услуга, защото внезапно му възникнали неотложни ангажименти. Микробуса не минал ГТП, тъй като имал проблем в кормилната уредба. С. не може да каже с какъв транспорт Г. ***, след като се е върнал от Луковит. 

          Свидетелят Д.М.С., който е брат на свидетеля М.С. пред съда заявява, че нищо не си спомня, поради което на основание чл. 281, ал.І, т. 2, предл. 2 от НПК съдът прочете показанията на свидетеля Д.М.С., дадени на 31.ІІІ.2015 година пред орган на досъдебното производство, на лист 144 гръб. В тях той заявява, че заедно с брат си – свидетелят С. е отишъл в дома на З.Ф.. Ф. и З. се качили в колата, в която се намирали **** и брат му – Д.С. и всички отишли в дома на Г.Г.. Целта била Ф. да върне парите на ****, а той от своя страна да ги даде на Г.Г., на когото ги дължал. Пред дома на Г. свидетелят Ф. дал парите на ****, който от своя страна ги дал на Г.. Според твърденията на С. не е имало отправени заплахи, нито физическа принуда към Ф.. Парите са били дадени от Ф. доброволно.

          При извършване на анализ на показанията на свидетелите М.М.С., Д.М.С., М.Р.С., обясненията на подсъдимия Г.Г., бяха констатирани съществени противоречия между тях и показанията на свидетелите от първата група, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка, отнасящи се до следното: свидетелите Д.С. и М.С. твърдят, от страна на Г. не е имало некакви заплахи или физическо насилие, докато очевидците категорично установяват, че Г. е извършител на деянието на 27.ІІ.2015 г. Показанията на преките очевидци на случилото се, че подсъдимият Г.Г. е автор на деянието, за което е предаден на съд, се подкрепят от показанията на свидетелите Ц., И. и М., както и от обясненията на М.Г., който заявява, че всичко посочено в обвинителния акт отговаря на истината.

            Налице и вътрешни противоречия между свидетелите от втората група, а именно С. от една страна, обясненията на Г. от друга и показанията на С. и С., относно факта, къде се намирал на процесната дата Г.. С. твърди, че Г. е придружавал шофьора му до пункта за ГТП, а Г. казва, че му е помагал да си ремонтира буса на 27.ІІ.2015 г в Червен бряг. Свидетелите С. и С. пък заявяват, че Г. на 27.ІІ.2015 г. е бил с тях в с. *******, за да им помогне да си съберат парите  

           Следва да се отбележи, че в показанията на свидетелите от втората група са констатирани още вътрешни противоречия, отнасящи се до обстоятелството, кои лица са били пред дома на З.Ф., когато същия е следвало да даде парите. Свидетелят Д.М.С. твърди, че е отишъл заедно с брат си  **** пред дома на Ф., без да споменава Г. да е бил с тях, докато останалите свидетели от втората група не споменават, че Д.С. е бил с тях пред дома на Ф., а заявяват, че там са били само **** и Г.Г..  

            Тези констатирани противоречия, касаещи факти и обстоятелство свързани с установената фактическа обстановка  пораждат съмнение в достоверността на свидетелските показания на лицата от втората група, както и на обясненията на Г.Г., поради което същите не следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.         

              Показанията на свидетелите Б.Д.М., С.Т.Б., К.К.Т., И.П.К. са неотносими към установената от съда фактическа обстановка, тъй като не установяват никакви факти и обстоятелства свързани с изясняване на въпроса касаещ авторството на деянието.

          Имайки в предвид по-горе изложеното, съдът счита, че са налице достатъчно убедителни доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че подсъдимите Г.Ц.Г. и М.Н.Г. са извършители от обективна и субективна страна, на инкриминираното деяние, за което им е повдигнато обвинение и са предадени на съд.

           Този извод на съда се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.Х.З., Б.Т.М., Н.Х.З., Г.З.Г., Д.Х.З., З.Х.З., З.Г.Ф., чиито показания на преки очевидци на деянието, както и обясненията на Х.З.Г. се подкрепят от показанията на свидетелите Е.Д.Б., З.В.И., Т.М.Ц., П.П.М.. Последните не са очевидци на случилото се, но в показанията си установяват факти и обстоятелства, явяващи се подкрепа на твърдяното от пострадалите за авторството на двамата подсъдимия на извършените деяния.

          Свидетелите И.Х.З., Б.Т.М., Н.Х.З., Г.З.Г., Д.Х.З., З.Х.З., З.Г.Ф. в своите показания установяват конкретно по какъв начин двамата подсъдими на двете дати са ги принудили да им дадат определени парични суми и по какви поводи. Посочени са конкретно отправените заплахи, както и упражненото физическо насилие от страна на двамата подсъдими. Изложеното от страна на очевидците се потвърждава от показанията на свидетелите З.И. и Т.Ц., които от своя страна също са били изнудвани, от двамата подсъдими чрез отправяне на заплахи за физическо насилие през друг период от време. По-горе установените фактите се потвърждават и от показанията на П. М.. 

          На базата на събраните по делото доказателства и така изяснената фактическа обстановка, може да бъде направен единствения възможен извод, че извършените от подсъдимите деяния са съставомерни по чл. 214, ал. ІІІ, т. 2, във връзка с ал.ІІ, т.1, във връзка с ал.І, във връзка с чл. 29, ал.І, б.“а“ и б.“б“ от НК, за което им е повдигнато обвинение.                      

           От субективна страна деянието е извършено от страна на подсъдимите Г. и Г. при условията на пряк умисъл, като двамата са целели постигането на една и съща цел, чрез заплаха за физическа саморазправа, спрямо пострадалите.

          При определяне на размера на наказанието, което е наложено на подсъдимите Г. и Г. бе взето в предвид от страна на съда, че същият двамата са били многократно осъждани за умишлени престъпления, високата степен на обществена опасност на извършителите и на деянието, размера на нанесените на пострадалите вреди, обстоятелството, че изнудването на жителите на с. ******* се е превърнало в начин на препитание на двамата подсъдими.

          Предвид на изложеното съдът счита, че наказание лишаване от свобода за подходящ срок определен над минимума при първоначален срог режим на изтърпяване, може би ще изпълни целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Г.И.Г. наказание от 8 /осем/ години лишаване от свобода при първоначален “строг режим” на изтърпяване в затвор и на подсъдимия М.Н.Г. наказание от 6 /шест/ години лишаване от свобода при първоначален „строг режим“ в затвор.

          На основание чл. 59 от НК от така наложеното наказание на подсъдимите Г. и Г. съдът приспада времето, през което подсъдимите са с мярка за неотклонение “задържане под стража”.

          В първото по делото съдебно заседание от страна на пострадалите Х.З.Г. и З.Г.Ф. бе приет за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди против подсъдимия Г.И.Г. *** за сумата от по 1000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва считано от 27.ІІ.2015 година до окончателното изплащане на сумата. Бе приет за съвместно разглеждане предявения от З.Г.Ф. против подсъдимия Г.И.Г. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, ведно със законната лихва считано от 27.ІІ.2015 година до окончателното изплащане на сумата.

Също така бе приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от З.Х.З., Х.З.Г., Д.Х.З. и Н.Х.З. против подсъдимия М.Н.Г. *** граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на по 1000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2015 година, до окончателно изплащане на сумата.

 Пострадалият Д.Х.З. предяви граждански иск за причинени имуществени вреди против подсъдимия М.Н.Г. за сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.ІІ.2015 година, до окончателното изплащане на сумата, който бе приет за съвместно разглеждане.

 Освен горе изброените искове бе приет за съвместно разглеждане в предявения от пострадалия Н.Х.З. против подсъдимия М.Н.Г. *** гражданки иск за причинени имуществени вреди против подсъдимия М.Н.Г. за сумата от 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.ІІ.2015 година, до окончателното изплащане на сумата.

            От събраните по делото гласни доказателства които не бяха оспорени в хода на съдебното производство се установи, че следствие на причинения системен физически и психически тормоз от страна на двамата подсъдими пострадалите на пострадалите са причинени неимуществени вреди, състоящи се в предизвикан основателен страх, както за  техния живот и здраве, така и за живота и здравето на близките им.

           Предвид на това съдът намира, че предявените граждански искове за причинени неимуществени вреди следва да бъдат уважени, като основателни и доказани в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите от страна на двамата подсъдими.

 От гласните доказателства събрани в хода на съдебното следствие бе установено по категоричен е безспорен начин, че З.Г.Ф. е претърпял от Г.И.Г. имуществени вреди в размер на 600 лева, пострадалият Д.Х.З. имуществени вреди нанесени от подсъдимия М.Н.Г. в размер 1000 лева, а пострадалия Н.Х.З. е претърпял имуществени вреди нанесени от подсъдимия М.Н.Г.  в размер на  200 лева. Предвид на изложеното съдът уважи в пълен размер исковите претенции, които следва да бъдат заплатени, ведно със законните лихви считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите

         Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: