Определение по дело №213/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 286
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 21 май 2019 г.)
Съдия: Иван Начев Иванов
Дело: 20194300600213
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е       

 

 

                        21.05.2019 г., гр. Ловеч

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

1. ИВАН ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

сложи за разглеждане ВЧН дело № 213 по описа за 2019 година, докладвано от съдия ИВАНОВ, за да се произнесе съобрази:

                

Производството е по чл. 270, ал.4 от НПК.

 

Постъпила е жалба от З.П.Б., с която моли да бъде изменена мярката му за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека.

Съдът, като съобрази жалбата на З.П.Б., и приложените по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

С Определение № 363/15.05.2019 г. на РС – Ловеч, IV-ти състав, постановено по НОХД № 430/2019 г. е оставил без уважение молбата на З.П.Б. за изменение на мярката за неотклонение отЗадържане под стража” в по-лека.

Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че жалбата срещу така постановеното определение е бланкетна и не съдържа посочени основания от страна на жалбоподателя, на които същият да се позовава за изменение на така определената му мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Видно от обвинителния акт, жалбоподателят З.П.Б. е предаден на съд за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл, 195, ал. 1, т. 3 предл. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б."а" от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от НПК, реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление се предполага, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление извършено при условията на опасен рецидив, какъвто е и настоящия казус. При така събраните доказателства, въззивната инстанция счита, че от доказателствата по делото не се установява противното, тъй като видно и от справката за съдимост /л.126-128 от ДП/, подсъдимият Б. към настоящия момент е осъждан 11/единадесет/ пъти за умишлени престъпления от общ характер и то извършвани в периода от 2000 г. до 2012 г., което води до извода, че се касае за лице с трайно установени престъпни навици. Респективно налице е опасност, при изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека, Б. да извърши престъпления, поради което и жалбата на подсъдимия З.Б. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на осн чл.270, ал. 4 във връзка с чл  345, ал. 1 от НПК, съдът

                           

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на подсъдимия З.П.Б., ЕГН ********** по НОХД № 430/19 г. по описа на ЛРС, изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Б. от Задържане под стража" в по-лека, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           1.

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                          2.