№ 981
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. СТ. М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. СТ. М. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20243100501162 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 35783/30.04.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Я. Я. К. и Д. С. Т., чрез общия им процесуален представител адв. С. Д., срещу
решение № 1102/01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15805/2022 г. по описа на РС-Варна, с
което РС-Варна е отхвърлил предявения от Я. Я. К. и Д. С. Т. срещу Л. С. Л. иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на Л. С. Л. да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем в
площ, принадлежаща към общите части на сграда с идентификатор № ****.1389 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, от която са собственици на
идеални части, като премахне поставената преграда, представляваща трайно прикрепена към
стените и тавана на общия коридор врата с крило, с която е ограничила достъпа до
прозорците с единствен изглед към общия двор и постъпване на слънчева светлина на етажа
в блок „***“, вх. В, ет. 4, в град Варна, ул. „****“ № 18-А; както и е осъдил Я. Я. К. и Д. С.
Т. да заплатят на Л. С. Л., сумата в размер на 1100 лева, представляваща сторени по
първоинстанционното дело разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивниците - Я. Я. К. и Д. С. Т. считат първоинстанционното решение за
неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба извършват собствен анализ на
събраните по делото доказателства и излагат правни изводи за основателност на предявения
от тях иск по чл. 109 от ЗС. По същество молят първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което исковата им претенция да
бъде уважена.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Л. С.
Л., чрез процесуалния й представител адв. С. Д. от АК-Варна, с който оспорва въззивната
1
жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание пред ОС-Варна въззивните страни – Я. Я. К. и Д. С. Т.,
чрез общия си процесуален представител - адв. С. Д., поддържат въззивната жалба.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред ОС-Варна въззиваемата страна – Л. С. Л., чрез
процесуалния си представител адв. С. Д. поддържа отговора на въззивната жалба и пледира
за оставяне в сила на решението на районния съд, като законосъобразно и правилно.
Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Я. Я. К., ЕГН:
********** и Д. С. Т., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. Варна, ул. „****" № 16, вх.9,
ет.6, ап.18, чрез пълномощник адв. С. Д. от АК-Варна, срещу Л. С. Л. с ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ж.к. „***" № 212, вх. 5, ет. 8, ап. 155, иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
с който се иска от съда, да осъди ответницата да възстанови предходното правно положение,
като премахне поставената от нея преграда, представляваща трайно прикрепена към стените
и тавана на общия коридор врата с крило, с която е ограничила достъпа до прозорците с
единствен изглед към общия двор и постъпване на слънчева светлина на етажа в блок „***“,
вх. В, ет. 4, в град Варна, с което поведение пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост в пълен обем върху площ, принадлежаща към общите части на сградата, от
която са собственици на идеални части.
Д. С. Т. и Я. Я. К. заявяват, че притежават в съсобственост, при равни квоти на всеки
един от тях Апартамент № В9, с идентификатор ****.1389.1.47 по КККР на град Варна,
находящ се в блок „***", етаж 4, вх. В / по документ за собственост/, с площ от 94.45 кв.м., с
адм. адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, район „***", ул. „****“, №18-А, вх. В, ет.4,
при граници на жилището, на същия етаж: ****.1389.1.46, ****.1389.1.12, под обекта:
****.1389.1.44, над обекта: ****.1389.1.50 построен в поземлен имот с идентификатор
****.1389, при съседи: имоти с идентификатори № ****.180, ****.1387, ****.1390,
****.1388 , както и прилежащите и части: 0.8722 %/12.66 кв.м./ ид. части от общите части на
сградата по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №190. Том I,
рег.№ 1039, дело № 96 от 2022 г., издаден от Нотариус с район на действие РС-Варна Елена
Дионисова, вписан в Служба по вписванията Акт №162, том XXIII, рег.№9205 от 29.03.2022
г.
Ответницата Л. С. Л. е собственик на недвижим имот - Апартамент № В7 с
идентификатор ****.1389.1.45, находящ се в блок „***", етаж 4, вх. В /по документ за
собственост/, с площ от 121,56 кв.м., с адм. адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, район
„***", ул. ****, №18-А, вх. В, ет.4, при граници на жилището, на същия етаж:
****.1389.1.46, ****.1389.1.12, под обекта: ****.1389.1.44, над обекта: ****.1389.1.48
построен в поземлен имот с идентификатор ****.1389, както и прилежащите и части: 1.1225
% /16.29 кв.м./ ид. части от общите части на сградата съгласно нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот Акт № 77, том LXXXVI, дело № 19222/2021 г., дв. вх. рег. №
31695/19.10.2021 г. и вх. рег. №31996 от 19.10.2021 г.
Д. С. Т. и Я. Я. К. заявяват, че имотът им - апартамент № В9, с идентификатор
****.138.1.47 по КККР на град Варна, граничи с този на ответницата Л. С. Л. - Апартамент
№ В7 с идентификатор ****.1389.1.4 5 по КККР на град Варна.
Двата апартамента са разположени на ет.4, един срещу друг с разстояние между тях
около 5 м. Апартамента на ищците е до асансьора, а на ответницата до единствените
прозорци на етажа, от които влиза слънчева светлина в коридора на етажа и се вижда
вътрешната част на двора.
В началото на месец септември 2022 г., ответницата е заградила около 2кв.м. общи
2
части /част от коридора на ет. 4/, пред апартамента си № В7, като в заградената част попадат
единствените на етажа прозорци, които също са част от общите части на сградата.
Заграждането е извършено с поставена трайно закрепена алуминиева врата към стените,
пода и тавана с допълнително отварящо се малко крило. Ищците твърдят, че с тези действия
Л. Л. им създава пречки да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем.
Твърдят, че нямат достъп до прозореца в коридора на етажа и нямат видимост към двора на
комплекса. Също така не влиза светлина, към останалата част от коридора на етажа. Налице
е преграждане на общи части и възпрепятстване на достъпа до същите, което нарушава
възможността им да упражняват в пълен обем правото си на собственост.
Ищците заявяват, че на 27.09.2022 г. е проведено общо събрание на собствениците на
етажната собственост в сградата. В точка 2 от дневния ред е направено предложение за
промяна в предназначението на общи части в бл. „***", вх. В, касаещо преместване на
входните врати пред два апартамента на входа, един от които е ап.7, а именно жилището на
ответницата. В протокола от проведеното общо събрание изрично е вписано, че към датата
на провеждане на събранието са усвоени общи части на ет.4 от собственика на ап.7.
„Усвояването на общите части е извършено като е преместена входната врата в общия
коридор, ведно с прозорците." След гласуване направеното предложение не е прието. ОС на
етажната собственост взема решение, с което не дава съгласие/ разрешение за промяна на
предназначението на общите части, пред апартаментите, посредством преместване на
входните врати. Председателят на ОС е уведомил присъстващите собственици, че комплекс
**** /част от който е и блок ***/, е въведен в експлоатация съобразно проектите и
площообразуването на сградата и всяка промяна направена след това е в нарушение на
закона.
Ищците заявяват, че към настоящият момент ответницата е усвоила общи части, като
е преместила входната врата на ет.4, ап.7 напред в общия коридор, и е усвоила
пространството с единствените на етажа прозорци, без каквото и да било правно основание.
По същество се моли да бъде постановено решение, с което ответницата Л. С. Л. да
бъде осъдена да премахне незаконно поставената в общия коридор врата, в блок ***, вх. В,
ет. 4 с административен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, район „***", ул. „****"
№18-А, която пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем,
върху площ, принадлежаща към общите части на сградата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Л. С. Л., чрез процесуалния си представител
адв. Калин Господинов от ВАК, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва и
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че от наведените в
исковата молба твърдения единственото вярно е, че е поставила врата пред тази част от
коридора на ет. 4, която обслужва единствено собствения й апартамент № В7.
Заявява, че процесната врата е поставена пред онази част от коридора на ет. 4, която
обслужва единствено достъпа до собственото й жилище. Поставянето на въпросната врата
по никакъв начин не пречи и не ограничава възможността на ищците да упражняват правото
си на собственост върху собственият им апартамент. Вратата се заключва само през тъмната
част на денонощието и е отключена през останалото време, поради което твърдението, че
ищците нямали достъп до прозореца в коридора на етажа и видимост към двора на
комплекса не съответства на истината. Поставянето на вратата е било продиктувано от
необходимостта да се съхрани хигиената на тази част от коридора на етажа, поради
зачестила практика неизвестни лица да отварят прозореца пред вратата на апартамента й и
да пушат.
Заявява, че цялото откриваемо крило на въпросната врата е от прозрачен материал, за
да може дневната светлина от прозореца да преминава през вратата свободно. Освен това
твърди, че притокът на дневна светлина в коридора е осигурен и от друг прозорец, находящ
се на стената на стълбищната площадка.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищците, чрез процесуалния си
3
представител адв. С. Д. поддържат иска. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – Л. С. Л. – лично и чрез
процесуалния си представител адвокат С Д. поддържа отговора на исковата молба.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и от схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
1256390/28.10.2022 г.; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. №
**********/21.10,2022 г. и приетия по делото нотариален акт № 190, том I, дело № 96 от
2022 г., съставен от Елена Дионисова - нотариус с район на действие РС-Варна, се
установява, че ищците – Д. С. Т. и Я. Я. К. са съсобственици при равни квоти на всеки един
от тях, на самостоятелен обект- апартамент № В9, с идентификатор № ****.1389.1.47 по
КККР на град Варна, находящ се в град Варна, ул. „****“ № 18 А, вход В, ет. 4.
От схема на самостоятелен обект в сграда № 15-847118/08.08.2021 г.; нотариален акт
№ 69, том 4, рег. №4039, дело № 481 от 2021 г., съставен от Д. Бейлерян - нотариус с район
на действие РС-Варна, се установява, че ответницата Л. С. Л. е собственик на недвижим
имот - Апартамент № В7 с идентификатор ****.1389.1.45, находящ се в блок „***", етаж 4,
вх. В , с адм. адрес: гр. Варна, район „***", ул. „****“, №18-А,
По делото в отношенията между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че през 2022 г. ответницата е поставила преграда, която води
към входа на собствения й апартамент, както и че в заградената част попадат два от
прозорците на общите части.
От заключението на извършената по делото съдебно-техническа и строителна
експертиза, което съдът кредитира, като дадено от лице притежаващо специални знания и
неоспорено от страните, се установява, че при направения оглед е констатирано, че
заградената част от общите части на вх. В, пред ап. В7, е с площ от 6.9 кв.м. Частта от
коридора пред ап. В7 е заградена с алуминиева дограма с остъкление от матирани стъкла с
размери 120/265 см., като размерите на отваряемото крило са 80/205 см. В заградената част
от коридора пред ап. В7 има монтиран 1 бр. единичен контакт. В одобрения проект по част
Ел. на сградата такъв контакт не е предвиден в нито един от коридорите на вх. В.
Горепосоченият единичен контакт е захранен от ел. таблото на ап. В7, за което е монтиран
отделен предпазител. Външната дограма на жилищната сграда е PVC. В заградената част от
коридора на 4 етаж, пред ап. В7 има два прозореца с размери 152/161 см., на които са
монтирани вътрешни алуминиеви щори. Статичните елементи на тези щори са монтирани
към PVC первазите на прозорците със самопробивни винтове. Съгласно приложен снимков
материал на снимка 1, 2 и 6 се вижда , че коридорът пред ап. В7 е преграден с алуминиева
дограма, която не спира дневната светлина, а само я омекотява, тъй като не е плътна, а е
изпълнено остъкление с матирани стъкла. По този начин е изпълнено не само отваряемото
крило с размери 80/205 см., а цялата преграда с общи размери 120/265 см. По проект е
предвидено в общите части на вх. В на 4-ти етаж да има три прозореца: два с размери
156/169 см. на етажната площадка и един с размери 113/261 см. на междинната площадка.
От представения по делото протокол № 3/31.03.2022 г. за проведено общо събрание на
собственици на жилища в жилищна сграда, находяща се в град Варна, ул. „****“ № 18а, к-с.
„****“, блок „***“, вход В, се установява, че на посоченото общо събрание е взето решение,
с което е дадено съгласие за монтаж на ПВЦ врати в стълбищното пространство на ет. 2; 3;4
и 5. С Решение № 190/16.01.2024 г., постановено по гр. дело 5676/2023 г. по описа на РС-
Варна, съдът по искова молба подадена от Я. Я. К. и Д. С Т. е отменил решението на Общото
събрание на етажната собственост на сграда в град Варна, ул. „****“ № 18а, к-с. „****“,
блок „***“, вход В, обективирано в Протокол № 3/31.03.2023 г., на основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС.
В качеството на свидетел по делото е разпитана В Й А, без родство и дела със
4
страните по делото. Същата заявява, че познава ищците Д. и Я., тъй като са комшии, и живее
над тях на петия етаж, като Д. й е клиентка от дълги години в салона. Свидетелката заявява,
че е посещавала имота на ищците, като в коридора на етажната площадка на техния етаж
има преградната врата, която е сложена към края на 2022 г. На първи жилищен етаж също
има сложена такава преградна врата. Преградната врата на етажа на ищците е заключена.
Свидетелката заявява, че с Д. си ходят на гости доста често и знае, че вратата е заключена,
понеже има малко детенце, с което доста често се качват по стълбите във входа, и няколко
пъти е пробвала, да види дали вратата е отключена, като така е разбрала, че се заключва.
Това което я е провокирало да провери, дали вратата е отключена или не, е че просто се е
появила врата в коридора. На етажа, където живее няма такава врата и от чисто
любопитство е проверявала, дали въпросната врата е заключена. Имотът на ищците е срещу
въпросната врата. Тази врата им пречи, защото затваря общи части, където има прозорци, от
които се вижда вътрешния двор на комплекса и паркоместата. Свидетелката заявява, че не
само в тази част, която е затворена има прозорци, като прозорец има и между двата етажа на
стълбището, но там видимостта е по-малка и не се вижда цялото дворно пространство.
В качеството на свидетел по делото е разпитан П В И, без родство и дела със
страните по делото. Същият заявява, че познава ищците и ответницата лично, тъй като са
комшии и живеят в една и съща сграда. Той живее на първия етаж, втори жилищен, като
свидетелят също е преградил с врата част от общите части към неговия имот. Заявява, че на
общо събрание на етажната собственост е взето решение, с което се разрешава на етажните
собственици да бъдат поставени преградни врати по коридорите на етажите. Като е
посещавал по различни причини комшиите, преградната врата към имота на ответниците
винаги е била отворена. Доколкото знае няма ограничен достъп. От прозореца между
етажите се вижда вътрешния двор. По никакъв начин не е ограничена възможността да се
вижда целия вътрешен двор. Във вътрешния двор има паркирани коли. Винаги, когато е
посещавал ответниците преградната врата е била отворена.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от ЗС.
Искът по чл. 109 от ЗС дава правна защита срещу неправомерните действия на трети лица, с които
се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика/ползвателя необезпокоявано и в
пълен обем да упражнява своето право на собственост, според предназначението на вещта.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Ако
действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС.
5
В настоящия случай ищците са собственици на самостоятелен обект- апартамент №
В9, с идентификатор № ****.1389.1.47 по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, ул.
„****“ № 18 А, вход В, ет. 4 и идеални части от общите части на сградата, ответницата е
собственик на самостоятелен обект - апартамент № В7 с идентификатор ****.1389.1.45,
находящ се в блок „***", етаж 4, вх. В , с адм. адрес: гр. Варна, район „***", ул. „****“,
№18-А, и идеални части от общите части на сградата.
По делото в отношенията между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че през 2022 г. ответницата е поставила преграда в общите
части, в коридора на междуетажната площадка, която води към входа на собствения й
апартамент, както и че в заградената част попадат два от прозорците на общите части.
С Решение № 190/16.01.2024 г., постановено по гр. дело 5676/2023 г. по описа на РС-
Варна, съдът по искова молба подадена от Я. Я. К. и Д. С Т. е отменил решението на Общото
събрание на етажната собственост на сграда в град Варна, ул. „****“ № 18а, к-с. „****“,
блок „***“, вход В, обективирано в Протокол № 3/31.03.2023 г., на основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, с което е дадено съгласие за монтаж на ПВЦ врати в стълбищното пространство на ет.
2; 3;4 и 5. Следователно ответницата без основание, незаконно е поставила процесната
преградна врата в общите части на сградата.
На следващо място от показанията на разпитаната по делото свидетелка В Й А, се
установява, че доста често лично е констатирала, че процесната врата е заключена.
Съдът счита, че поставянето на процесната врата и заключването на същата /вратата е
поставена в общите части с цел да ограничава и препятства достъпа до апартамента на
ответницата по отношение на външни лица/, представлява фактическо действие, което пречи
на ищците – Я. Я. К. и Л. С. Л. да упражняват своето право на собственост в пълен обем.
Общите части на сградата, които не са индивидуална собственост на някое лице,
в сгради, които са съсобствени (в режим на етажна собственост), съгласно ЗС са земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички
видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване.
Общите части са предназначени за общо ползване от всички съсобтсвеници.
Усвояването на реална част от общите части от един от съсобствениците на сградата, чрез
поставянето на преградна врата, какъвто е настоящия случай, действително препятства
ищците да упражняват пълноценно своето право на собственост, като им ограничава
достъпа до прозореца на етажа, препятства достъпа на пряка слънчева светлина в общия
коридор и макар на отсрещния край на коридора на етажната площадка, процесната
преградна врата, ограничава пространствено светлата използваема площ на общия коридор
на етажната площадка.
Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е за основателност на предявения
иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да
бъде постановено друго решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищците. На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, въз основа на представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства
за тяхното извършване, Л. С. Л. следва да бъде осъдена да заплати на Я. Я. К. и Д. С. Т.
сумата в общ размер на 2040 лева, както следва: сумата в размер на 1380 лева,
6
представляваща сторени съдебно деловодни разноски за разглеждане на делото пред РС-
Варна и сумата в размер на 640 лева, представляваща сторени съдебно деловодни разноски
за разглеждане на делото пред ОС-Варна.
Водим от горното, ОС-Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1102/01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15805/2022 г. по
описа на РС-Варна, 16-ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Я. Я. К. ЕГН:
**********,с адрес гр. Варна, ул. „****" № 16, вх.9, ет.6, ап.18 и Д. С. Т., ЕГН: **********, с
адрес гр. Варна, ул. „****" № 16, вх.9, ет.6, ап.18, срещу Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ж.к. „***" № 212, вх. 5, ет. 8, ап. 155, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за
осъждане на Л. С. Л. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците
да упражняват правото си на собственост в пълен обем, в площ, принадлежаща към общите
части на сграда с идентификатор № ****.1389 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, от която са собственици на идеални части, като премахне
поставената преграда, представляваща трайно прикрепена към стените и тавана на общия
коридор врата с крило, с която е ограничила достъпа до прозорците с единствен изглед към
общия двор и постъпване на слънчева светлина на етажа в блок „***“, вх. В, ет. 4, в град
Варна, ул. „****“ № 18-А; както и е осъдил Я. Я. К. и Д. С. Т. да заплатят на Л. С. Л., сумата
в размер на 1100 лева, представляваща сторени по първоинстанционното дело разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и вместо него постановява:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 от ЗС, Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к. „***" № 212, вх. 5, ет. 8, ап. 155, да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на Я. Я. К. ЕГН: **********,с адрес гр. Варна, ул. „****" № 16, вх.9, ет.6, ап.18 и Д.
С. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул. „****" № 16, вх.9, ет.6, ап.18, да упражняват
правото си на собственост в пълен обем, в площ, принадлежаща към общите части на сграда
с идентификатор № ****.1389 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна, от която са собственици на идеални части, като премахне поставената преграда,
представляваща трайно прикрепена към стените и тавана на общия коридор врата с крило, с
която е ограничила достъпа до прозорците с единствен изглед към общия двор и постъпване
на слънчева светлина на етажа в блок „***“, вх. В, ет. 4, в град Варна, ул. „****“ № 18-А.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. „***" № 212, вх. 5, ет. 8, ап. 155, да заплати на Я. Я. К. ЕГН: **********, с адрес
гр. Варна, ул. „****" № 16, вх.9, ет.6, ап.18 и Д. С. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул.
„****" № 16, вх.9, ет.6, ап.18, сумата в общ размер на 2040 лева /две хиляди и четиридесет
лева/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски за разглеждане на делото пред
РС-Варна и пред ОС-Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7