№ 126
гр. Асеновград, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20255310200656 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 12.09.2025г. от С. Ч. Й., с ЕГН:********** с
*, чрез адв. С. П. от АК Пловдив против Електронен фиш за налагане на глоба №
********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на
основание чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ на С. Ч. Й., с ЕГН ********** с * е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за
извършено нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
пътищата/ЗП/ заплащане на такса в размер на 10 лв.
Жалбоподателят С. Ч. Й. не се явява лично по делото. Чрез отразеното в
жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправилен.
Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. С. П. от АК
Пловдив. От съдържанието на депозираната от него молба от 03.11.2025г., се
установява, че той подържа изцяло подадената жалба, като счита, че обжалвания фиш
следва да се отмени поради нарушаване на „принципа на пропорционалността“.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Представителя на въззиваемата страна АПИ София- юрисконсулт С. С. се явява
лично по делото. Чрез изразеното в депозираната молба и становище в съдебно
заседание, оспорва подадената жалба и възраженията направени с нея, като моли за
1
потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. Претендира за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден затова, че на 18.03.2022г. в 14.13 часа
в Община Садово на път І-8, км. 243+000, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, посока намаляващ километър, чрез автоматизирано устройство №40722,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси -
/ЕССПТ/ по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8, км.
243+000, било установено нарушение с ППС -лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег.№
РВ3239НА с обща техническа допустима максимална маса 1785. Последвало издаване
на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила-С. Ч. Й., с който на
основание чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а ал.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, както и
заплащане на такса в размер на 10 лв. по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните и проверени по делото писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна,
но по съображения извън тези от посочените в нея.
Безспорно по делото се установява, че на посочените в ЕФ дата, час и място- на
18.03.2022г. в 14.13 часа в община Садово, на път І-8, км. 243+000, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, монтираното
там автоматизирано устройство №40722, е заснело превозно средство - лек автомобил
„БМВ 318 И“ с рег.№ РВ3239НА, което се е движило по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за същото ППС да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата. От приложената справка към адм. наказателната преписка се
установява и липсата на заплатена такса по чл.10 от Закона за пътищата (винетна
такса) за МПС, който отрицателен факт, сам по себе си, не подлежи на доказване от
въззиваемата страна. Приложения доклад от електронната система е официален
свидетелстващ документ, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
Приложените към доклада снимки установяват движението на процесното МПС. От
справката за собственост се установява и това, че собственик на лекия автомобил е С.
Ч. Й.. Безспорно в случая се установява, че собственикът на МПС-то, като не е платил
необходимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 вр. чл.10а, ал.7,т.1 от ЗП и след като то е
била надлежно установено да се движи на 18.03.2022г., то следва извода, че неговия
собственик е извършил нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно този текст
„Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
2
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно
средство.Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него“. Съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП / в сила към 18.03.2022г./ „За
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса
за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа. С изменения обнародвани в ДВ бр. 13 от 2024 г., / в сила от 13.02.2024 г./ в
текста на точка 1 има направено допълнение , като в него е добавена и ал.7а на чл.10а
от ЗП, което не засята категорията на ППС заснето на 18.03.2022г.
Нарушението е установено с устройство №40722, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП и представлява
стационарна контролна точка /не мобилна/ и функционира в отсъствието на контролен
орган. Законодателят прави разграничение между понятието „автоматизирано
техническо средство или система“ по чл. 189, ал. 4 ЗДвП /чиято дефиниция е дадена в
т. 65 от § 6 към ДР на ЗДвП/, и „електронна система“ по чл. 167, ал. 3 ЗДвП /чиято
дефиниция е дадена в чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние/. По
отношение на електронната система, отчитаща заплащането на пътните такси, не се
прилагат изискванията на АТСС по т. 65 от § 6 към ДР на ЗДвП. Закона за
измерванията урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на
проследимост, точност и достоверност на измерванията, а по същество при деянията,
свързани с нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, и по-конкретно - при тяхното
установяване не е налице измерване.
В действителност в текста на чл.179, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че „Водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се
наказва с глоба в размер 300 лв.“ Доколкото е безспорно установено, че ППС-то
предмет на нарушението е собственост на ФЛ то правилно са били съобразени
разпоредбите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП. В текста на чл.187а, ал.1 от ЗДвП е посочено,
че „при установяване на нарушения по чл. 179, ал.3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице“.
Обжалвания ЕФ е бил издаден при съобразяване с разпоредбите на чл.189ж, ал.1
3
от ЗДвП и чл.167а, ал.3 от ЗДвП както и на т.63 към §6 от ДР на ЗДвП, като в тази
насока не се констатират нарушения, представляващи основания за неговата отмяна.
Направените възражения се явяват неоснователни и няма как да бъдат уважени.
Отразеното нарушение в обжалвания ЕФ се явява доказано и правилно
квалифицирано, както той самия е издаден от компетентен орган. Доказано е и
движението на автомобила по посочения във фиша пътен участък, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и че за автомобила не е заплатена пътната такса по чл. 10,
ал. 1 от ЗП /винетна такса/. Посочените обстоятелства са включени в приобщеното
извлечение на доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, статичните изображения във вид на снимков материал на превозното
средство към създадения доклад и справката за собственост на автомобила. Мястото
на нарушението е част от републиканската пътна мрежа, за която се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса съгласно приложената справка
към адм. нак. преписка. С оглед на изложеното, описаното в ЕФ осъществява
санкционния състав по чл. 187а, ал. 1 във вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, като наложената
имуществена санкция е в законовия абсолютен размер.
Анализа на обстоятелствата по делото установява, че след издаване на
обжалвания ЕФ, но преди неговото връчване са настъпили нови такива, които налагат
неговата отмяна.
На първо място съдържанието на обжалвания ЕФ установява, че до неговото
връчване е изтекъл срокът на погасителната давност по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, което
налага същия да бъде отменен, само на това основание. Съгласно задължителните
указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по т.д. №
1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от
време, определен от закона, с изтичането на който титулярят на едно право губи
предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага
служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и
да изпълни вече наложеното му наказание , като се погасява наказателната
отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. В
диспозитивът на същото тълкувателно постановление изрично е прието, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на Тълкувателното
постановление е посочено, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на АНО
да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /по
чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/, като изпълнителската давност е
обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. В случая
4
по делото, изпълнителската давност е неприложима, тъй като няма влязъл в сила
електронен фиш по арг. от текста на чл. 82, ал. 2 във вр. чл. 64 от ЗАНН. Основания
въпрос на който следва да се даде отговор, е дали е изтекла давността за преследване
по правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 3 във вр. чл. 81 от НК по препращане от чл. 11
от ЗАНН. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-
голям от три години. Безспорно е че нарушението в случая е било извършено на
18.03.2022г. на която дата, то е било и заснето. По делото няма приложени конкретни
доказателства, на коя точно дата е бил съставен обжалвания ЕФ, като следва да се
приеме, че той е съставен на 18.03.2022г. Т.е. на датата на която е била установено
нарушението за АНО вече е имало достатъчно информация за вида на нарушението,
самия нарушител и неговите данни. Дори условно да се приеме, че със съставяне на
обжалвания ЕФ е бил прекъснат срока от довършване на нарушението, то
приложимите правила визирани в НК за определяне на изтеклата давност, установяват,
че обикновената давност за преследване е изтекла на 18.03.2025г. Датата на издаване
на фиша представлява действие на надлежен орган /АНО/, предприето за
административнонаказателно преследване срещу дееца по смисъла на чл. 81, ал. 2 от
НК. След издаване на фиша, е започнала да тече нова 3-годишна давност, която не е
била прекъсвана и изтекла до действието по връчване на фиша, което е станало на
05.09.2025 г. Поради непрекъсване на този тригодишен срок, в случая няма как да
намерят приложение правилата на чл.81, ал.3 от НК, съгласно който „Независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден чл.80, ал.1 от НК“.
Съдът е длъжен да съобрази този факт към датата на постановяване на своя акт.Този
правнозначим за административнонаказателното преследване факт е настъпил преди
връчването на обжалвания ЕФ и следва да бъде отчетен служебно от настоящия съд.
Налице е основание за погасяване на административнонаказателната отговорност за
нарушението, извършено на 18.03.2022г.
От горното следва извода, че ЕФ следва да бъде отменен поради изтекла
обикновена давност за наказателното преследване, а административно-наказателното
производство следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно, а разгледано по същество, то обаче следва да бъде уважено
частично. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък за
разноски /лист 8 от съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателя С. Й., е бил
5
изплатен хонорар на адв. С. П. в размер на 400 лева. Това именно се явяват и
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото
адв. С. П. е изготвил подадената жалба и е подал допълнително становище, макар и да
не се явявал в съдебно заседание по делото, то е видно, че е изпълнил поетите
ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на наложената глоба. В случая следва да
намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за
„За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо
жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява
изцяло съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за
прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява
неоснователно и няма как да бъде уважено. Предвид и което искането за присъждане
на разноски, но в размер на 400лв. се явява основателно и следва да бъде уважено,
като съдът осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, като издател на
процесния ЕФ.
Предвид изхода на делото искането на процесуалния представител на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София за присъждане на разноски се явява неоснователно
и следва да се остави без уважение.
С оглед основанието за отмяна на обжалвания ЕФ съдът намира, че не следва да
се произнася по останалите възражения на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото искането на процесуалния представител на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София за присъждане на разноски се явява неоснователно
и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба № ********** издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр.
чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на С. Ч. Й., с ЕГН
********** с * е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение по
6
чл. 139, ал.6 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата/ЗП/ заплащане на такса
в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, бул. „Македония” №3
да заплати на С. Ч. Й., с ЕГН ********** с *, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/
за адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №656/2025г.
по описа на РС Асеновград.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7