№ 965
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212301 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № Р-10-560/12.07.2021г. заместник -
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
"Надзор на инвестиционната дейност", на основание чл. 221 ал. 1 хипотеза
първа т. 4 ЗППЦК е наложил на ИВ. Д. Д., ЕГН ********** административно
наказание "глоба" в размер на 7 000, 00 /седем хиляди/ лева за нарушение на
чл. 116б ал. 3 т. 2 вр. чл. 114 ал. 2 ЗППЦК.
Наказаното физическо лице атакува наказателното постановление със
срочно подадена жалба чрез упълномощен представител - адв. А. Д., с искане
за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения,
че жалбоподателят като член на съвета на директорите на публичното
дружество не е субект на нарушението по чл. 116б ал. 3 т. 2 вр. чл. 114 ал. 2
ЗППЦК, тъй като задължението по чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК за представяне
пред комисията на протокола от заседанието на управителния орган е на
директора за връзки с инвеститорите съгласно чл. 116г ал. 3 т. 5 ЗППЦК.
Навежда се, че доколкото в случая директорът за връзки с инвеститорите е
починал, наказващият орган е следвало да прекрати
административнонаказателното производство. Излагат се съображения, че
дори да се възприеме, че по отношение на задължението по чл. 116б ал. 3 т. 2
ЗППЦК е налице отклонение от законовата делегация по чл. 116г ал. 3 т. 5
1
ЗППЦК, то задължението за представяне на протокола от заседанието е на
изпълнителния директор на публичното дружество. Твърди се и че
въззивникът не е носител на задължението по чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК, тъй
като не е гласувал при вземане на решението. Навеждат се доводи за
субективна несъставомерност на нарушението. Твърди се, че неправилно е
определена нарушената законова разпоредба и че АУАН е съставен след
изтичане на тримесечния давностен срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Излагат се
съображения, че нарушението е маловажно. Навежда се, че наложеното
административно наказание, макар и индивидуализирано в минимален
размер, е явно несправедливо и несъответно на обществената опасност на
нарушението. По гореизложените съображения се прави искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Е. Димчева, която пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата.
Въззиваемата страна - Комисия за финансов надзор, чрез процесуалния
си представител - юрк. Б. Г., прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление. Излага съображения, че субектът на нарушението е правилно
определен и нарушението не е маловажно предвид на продължителния срок
на закъснението. Поддържа подробни доводи за неоснователност на
възраженията в жалбата, изложени в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"К.з.О." АД, ЕИК ххххххх, е публично дружество по см. на чл. 110
ЗППЦК и е вписано под № РГ - 05-164 в регистъра на публичните дружества
и други емитенти на ценни книжа по чл. 30 ал. 1 т. 3 ЗКФН, воден от КФН.
Към месец септември 2020г. членове на съвета на директорите на
публичното дружество били въззивникът ИВ. Д. Д., К.Н.П., В.С.Е., З.К.Б. и
Д.Т.И.. Изпълнителен директор бил Д.Т.И..
Към месец септември 2020г. въззивникът ИВ. Д. Д. бил и
изпълнителен директор на "К.м." АД, ЕИК хххххх.
На 24.09.2020г. се провело заседание на съвета на директорите на
"К.з.О." АД, на което присъствали З.Б., Д.Т., В.Е. и И.Д.. К.П. бил уведомен
за заседанието, бил дал съгласие за вземане на решението по точката от
дневния му ред, но поради ангажименти не присъствал. На заседанието без
2
право на глас присъствал и И.Н.А. - Директор за връзки с инвеститорите на
"К.з.О." АД. На заседанието било прието решение за сключване на договор за
покупка от страна на "К.з.О." АД на недвижим имот, представляващ 3 164 кв.
метра от поземлен имот с идентификатор 10135.5501.441 с площ от 105 162
кв. метра, собственост на "К.м." АД, представлявано от И.Д., на цена в размер
на 380 577, 14 лева без ДДС. Бил овластен изпълнителния директор на
дружеството да извърши необходимите действия за сключване на договора за
покупко - продажба. Решението било взето с пълно единодушие на
участващите в заседанието членове на съвета на директорите.
Жалбоподателят Д. като заинтересовано лице не участвал във вземането на
решението. Протокола от проведеното на 24.09.2020г. заседание на съвета на
директорите на "К.з.О." АД не бил представен в КФН в срок до 30.09.2020г.
На 07.12.2020г. директорът за връзки с инвеститорите на "К.з.О." АД
И.А. починал.
Договорът за покупко - продажба съгласно взетото на заседанието на
24.09.2020г. решение бил сключен на 22.12.2020г., за което бил съставен
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 2, том VI, рег. №
15730, дело № Х/2020г. на нотариус с рег. № ххххх в регистъра на НК.
Чрез единната електронна система за предоставяне на информация на
КФН по електронен път e-ХХХХХ "К.з.О." АД представило в КФН
уведомление по чл. 114а ал. 9 ЗППЦК вх. № ХХХХХХ07.01.2021г. за
сключената сделка, одобрена по реда на чл. 114 ал. 2 ЗППЦК от съвета на
директорите на публичното дружество. В уведомлението било посочено, че
сделката е извършена с участието на заинтересовано лице - ИВ. Д. Д..
С писмо изх. № РГ - 05-164-2/12.01.2021г. от страна на КФН било
изискано от "К.з.О." АД представяне на копие на протокол от проведено
заседание на съвета на директорите на публичното дружество, на което е
одобрена сделката, копие на изготвената пазарна оценка на парцела, както и
копие на нотариален акт за покупко - продажба на недвижимия имот.
Изисканите документи били представени в КФН с писмо вх. № РГ - 05-164-
2#3/13.01.2021г.
Въз основа на представените документи свидетелката Е.С. - младши
експерт в отдел "Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и
дружества със специална инвестиционна цел", управление "Надзор на
3
инвестиционната дейност" на КФН, приела, че членовете на съвета на
директорите на "К.з.О." АД е следвало да представят в КФН протокол от
заседанието на съвета на директорите, проведено на 24.09.2020г., на което е
било взето овластителното решение за извършване на покупката на
недвижимия имот с продавач - "К.м." АД, тъй като сделката е извършена с
участието на заинтересовано лице - жалбоподателят И.Д., като протоколът
следвало да се представи в КФН в срок до 30.09.2020г. Свидетелката С.
приела, че като не са изпълнили това си задължение всички членове на съвета
на директорите, присъствали на заседанието на 24.09.2020г., са нарушили
разпоредбата на чл. 116б ал. 3 т. 2 вр. чл. 114 ал. 2 ЗППЦК.
До жалбоподателя Д. като член на съвета на директорите на "К.з.О."
АД била изпратена покана за съставяне на АУАН изх. № РГ - 05-164-
7/01.03.2021г.
На 04.03.2021г. в присъствието на двама свидетели и на Г. Тенев -
упълномощен представител на жалбоподателя, свидетелката Е.С. съставила
АУАН № Р - 06-145/04.03.2021г., с който повдигнала против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 116б ал. 3 т. 2
вр. чл. 114 ал. 2 ЗППЦК, извършено на 01.10.2020г. Актът бил предявен на
пълномощника на жалбоподателя, който вписал възражения, че
непредставянето на протокола се дължи на внезапната смърт на директора за
връзки с инвеститорите на "К.з.О." АД, както и че протокола от заседанието е
представен веднага след встъпване на новия директор за връзки с
инвеститорите в длъжност.
Допълнителни възражения срещу АУАН с доводи, сходни на
изложените в жалбата пред съда, били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1
ЗАНН и заведени с вх. № 91-01-188#1/08.03.2021г.
След преценка, че възраженията не са основателни на 12.07.2021г. М.
Ф. - заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност" издала атакуваното Наказателно постановление №
Р - 10-560/12.07.2021г., с което на основание чл. 221 ал. 1 хипотеза първа т. 4
ЗППЦК наложила на ИВ. Д. Д., ЕГН **********, административно наказание
"глоба" в размер на 7 000, 00 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 116б ал.
3 т. 2 вр. чл. 114 ал. 2 ЗППЦК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката Е.С. и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протокол от проведеното
4
на 24.09.2020г. заседание на съвета на директорите на "К.з.О." АД,
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 2, том VI, рег. №
15730, дело № Х/2020г. на нотариус с рег. № ххххх в регистъра на НК, доклад
за определяне на пазарна стойност, уведомление по чл. 114а ал. 9 ЗППЦК вх.
№ ХХХХХХ07.01.2021г., писмо изх. № РГ - 05-164-2/12.01.2021г., писмо вх.
№ РГ - 05-164-2#3/13.01.2021г., АУАН № Р - 06-145/04.03.2021г., наказателно
постановление № Р-10-560/12.07.2021г., възражение вх. № 91-01-
188#1/08.03.2021г., заповед № З - 249/20.10.2020г. на заместник - председател
на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".
Съдът кредитира както гласните доказателствени средства, така и
писмените доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви. Предвид извода за безпротиворечива доказателствена
съвкупност и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3
НПК, съдът намира, че по-детайлен доказателствен анализ не дължи да
излага. Следва да се изтъкне и че въззивникът не оспорва установената
фактическа обстановка, а атакува наказателното постановление с доводи за
неправилно приложение на материалния закон.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Наказателното постановление и актът, с който е установено
нарушението, са издадени от компетентни органи съгл. чл. 222 ал. 1 ЗППЦК,
според която разпоредба актовете за установяване на административни
нарушения по чл. 221 и чл. 221а се съставят от упълномощени от заместник-
председателя длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от
заместник-председателя. Атакуваното наказателно постановление е издадено
от заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, а актът, с който е установено нарушението, е
съставен от свидетелката Е.С. - младши експерт в отдел "Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел", управление "Надзор на инвестиционната дейност",
оправомощена със заповед № З - 249/20.10.2020г. на заместник - председател
на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".
АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1
и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като възраженията на въззивника в този
смисъл не са основателни. Неправилно въззивникът отъждествява датата на
извършване на нарушението с датата на откриване на нарушителя, от който
именно момент в тримесечен срок следва да бъде образувано
административнонаказателното производство със съставяне на АУАН.
Въпреки че според твърденията в НП и АУАН нарушението е извършено на
5
01.10.2020г., нарушителят следва да се счете открит на 13.01.2021г., когато
именно контролните органи са установили всички признаци от състава на
нарушението. Макар информацията за персоналния състав на съвета на
директорите на "К.з.О." АД да е публична и да е била достъпна за органите на
КФН още към 01.10.2020г., то протоколът от проведеното на 24.09.2020г.
заседание на съвета на директорите на публичното дружество е представен в
КФН едва с писмо вх. № РГ - 05-164-2#3/13.01.2021г., когато именно
контролните органи са узнали датата на провеждане на заседанието, на което
е взето овластителното решение, както и кои от членовете на съвета на
директорите са участвали. АУАН е съставен на 04.03.2021г., т.е. в тримесечен
срок от откриване на нарушителя и в рамките на двугодишния срок от
извършване на нарушението. НП е издадено в срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на нарушението не са били
нарушени процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на
представляващ въззивника и в присъствието на двама свидетели съгласно чл.
40 ал. 3 ЗАНН. Подписан е от съставителя, свидетелите и представляващия
въззивника, на когото е предявен за запознаване и му е връчен препис от
същия.
В АУАН са описани датата, мястото на извършване на нарушението,
като са описани доказателственорелевантните факти. В АУАН не са изложени
съображения по отношение субективната съставомерност на нарушението,
каквото възражение е наведено срещу АУАН в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Не
се споделят мотивите на наказващия орган, изложени в наказателното
постановление, че актосъставителят няма задължение да изложи в АУАН
съображения досежно формата на вината, при която е извършено
нарушението, тъй като разпоредбата на чл. 42 ал. 1 т. 5 ЗАНН изисква в
АУАН да се посочат законните разпоредби, които са нарушени, а едва тази на
чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН предвижда в НП да се посочат законните разпоредби,
които са били нарушени виновно. Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН в АУАН
следва да се посочат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. За да е удовлетворено изискването на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН,
е необходимо в АУАН да са посочени всички обективни и субективни
съставомерни признаци на вмененото нарушение. Това е така, тъй като
съгласно чл. 6 ЗАНН, административното нарушение следва освен да
нарушава установения ред и да е обявено за наказуемо, и да е извършено
виновно. Ето защо съдът приема, че в случая в АУАН е допуснато нарушение
на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН, но то е било санирано по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН
от наказващия орган, който в наказателното постановление е изложил мотиви
по отношение субективната страна на нарушението. Съдът намира и че в
6
случая порокът в АУАН е бил отстраним по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН, тъй
като са били установени извършването на нарушението, самоличността на
сочения за нарушител и неговата вина. Най-сетне, вината е конкретното
психично отношение на дееца към нарушението, извод за което се прави от
обективните признаци на нарушението /подробно описани в АУАН/, поради
което с коментирането й за първи път в наказателното постановление на
въззивника не са били предявени нови фактически обстоятелства, което да
ограничи правото му на защита.
Обжалваното наказателно постановление има съдържанието по чл. 57
ал. 1 ЗАНН, като са посочени обстоятелствата на нарушението, в това число и
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и са посочени
нарушените законови разпоредби. Обективните признаци на нарушението,
както и нарушените законови разпоредби са описани при пълна идентичност
в АУАН и НП.
Не е основателно и следващото възражение на въззивника по
отношение неправилната правна квалификация на нарушението и липсата на
корелативност между обстоятелствата на нарушението и сочената като
нарушена разпоредба. И в АУАН, и в НП първо актосъставителят, а след това
и наказващият орган, са приели, че субект на нарушението е жалбоподателят
като член на съвета на директорите, като посочената като нарушена
разпоредба кореспондира на изложените обстоятелства, които според
наказващия орган обуславят ангажиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника като член на съвета на директорите на публичното
дружество. В НП наказващият орган е
изложил и подробни съображения за неоснователност на направените срещу
АУАН възражения.
От събраните доказателства и доказателствени средства се установи
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, която не се оспорва от
въззивника. Установи се, че на 24.09.2020г. е проведено заседание на съвета
на директорите на "К.з.О." АД, на което е присъствал въззивникът Д. и на
което присъстващите членове са взели решение публичното дружество да
закупи от "К.м." АД недвижим имот. Сделката, за която е било взето решение
да бъде сключена, попада в обхвата на чл. 114 ал. 2 ЗППЦК, тъй като е с
участие на заинтересовано лице по см. на чл. 114 ал. 7 ЗППЦК, защото
жалбоподателят Д. е бил едновременно изпълнителен директор на
дружеството - продавач и член на управителния орган на публичното -
дружество - купувач по договора. Ето защо протокола от заседанието на
съвета на директорите на "К.з.О." АД, проведено на 24.09.2020г., е следвало
да бъде представен в КФН в срок от четири работни дни от датата на
провеждане на заседанието, т.е. до 30.09.2020г. включително, съгласно
7
разпоредбата на чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК. В случая протоколът от
проведеното на 24.09.2020г. заседание на съвета на директорите на "К.з.О."
АД е бил представен в КФН едва на 13.01.2021г. с писмо вх. № писмо вх. №
РГ - 05-164-2#3/13.01.2021г. Изложените обстоятелства не се оспорват от
въззивника, чийто основен довод е, че той като член на съвета на
директорите, не е субект на задължението по чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК.
Съдът намери, че наведените в този смисъл възражения не са
основателни. Разпоредбата на чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК сочи изрично кръга
на задължените да представят протокола от заседанието, на което е взето
овластителното решение, лица и това са членовете на управителния орган на
публичното дружество. Разпоредбата на чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК изисква
еднократно представяне на протокола и в този смисъл задължението би било
изпълнено с представяне на протокола от заседанието от кой да е от
членовете на съвета на директорите. Ето защо не са основателни
възраженията на въззивника, че ако се възприеме тезата на наказващия орган,
то би се дължало представянето на множество напълно идентични по своето
съдържание документи пред комисията. В случай на неизпълнение на това
задължение обаче са налице основанията за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на всеки от членовете на
управителния орган на дружеството, тъй като всеки от тях е носител на
задължението по чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК. Горното тълкуване е в
съответствие и с разпоредбата на чл. 24 ал. 1 ЗАНН, която предвижда, че
административнонаказателната отговорност е лична.
Не могат да бъдат споделени възраженията на въззивника, че
жалбоподателят не е субект на задължението по чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК,
тъй като самият той като заинтересовано лице не е участвал във вземане на
решението за сключване на договора за покупка - продажба на недвижимия
имот. Разпоредбата на чл. 116б ал. 3 ЗППЦК не предвижда подобно
изключение в случаите, когато някой от членовете на управителния орган не
участва във вземането на решението на основание чл. 114а ал. 5 ЗППЦК.
Необосновано е и възражението, че субект на нарушението е
изпълнителният директор на дружеството. Разпоредбата на чл. 116б ал. 3
ЗППЦК определя като задължени лица членовете на управителния орган, а не
изпълнителния директор на дружеството.
8
Не се споделят и възраженията, че субект на задължението по чл. 116б
ал. 3 т. 2 ЗППЦК е директорът за връзки с инвеститорите. Съгласно чл. 116г
ал. 3 т. 5 ЗППЦК директорът за връзки с инвеститорите отговаря за
навременното изпращане на всички необходими отчети и уведомления на
дружеството до комисията, регулирания пазар, на който са допуснати до
търговия ценните книжа на дружеството, и централния депозитар
на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Видно е, че се
касае за различно задължение от уреденото в чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК, което
е свързано с разкриване на информация, свързана с финансовата отчетност на
публичното дружество, при това не само пред комисията, но и на регулирания
пазар, на който са допуснати до търговия ценните книжа, и пред централния
депозитар. Разпоредбата на чл. 116г ал. 3 т. 5 ЗППЦК изрично урежда, че
задължението на директора за връзки с инвеститорите е свързано с изпращане
на отчети и уведомления и то такива, които изхождат от дружеството.
Разпоредбите на ЗППЦК изрично уреждат случаите, в които документите,
които следва да се представят от публичното дружество, са отчети и
уведомления /Глава VIa, раздел II ЗППЦК/. Разпоредбата на чл. 116б ал. 3 т.
2 ЗППЦК не урежда задължение за представяне на отчет или уведомление за
взетото овластително решение, а за представяне на протокола от проведеното
заседание. Ето защо разпоредбата на чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК се явява
специална по отношение на нормата на чл. 116г ал. 3 т. 5 ЗППЦК, като
предвижда както задължение за представяне на различен кръг документи,
така и изрично посочва задължените лица - членовете на управителния орган
на публичното дружество.
Не се споделят възраженията на въззивника, че да се приеме, че
директорът за връзки с инвеститорите не е субект на задължението по чл.
116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК, означава да се обезсмисли неговата функция.
Задълженията на директора за връзки с инвеститорите са уредени в чл. 116г
ал. 3 ЗППЦК и включват осъществяване на ефективна връзка между
управителния орган на дружеството и акционерите, изпращане в срок на
материалите за свикано общо събрание, включително и водено на отчетност -
чл. 116г ал. 3 т. 3 и т. 4 ЗППЦК. По отношение протоколите от проведените
заседания на управителния и надзорния орган на дружеството в чл. 116г ал. 3
т. 4 ЗППЦК е разписано задължението на директора за връзки с
инвеститорите единствено да води и съхранява верни и пълни протоколи от
9
проведените заседания, както и да води дневник за проведените заседания /чл.
116г ал. 3 т. 3 ЗППЦК/, но не и да представя протокола от заседанието, на
което са взети овластителни решения по чл. 114 ал. 2 и ал. 3 ЗППЦК, пред
комисията, което задължение е вменено единствено на членовете на
управителния орган на дружеството.
Предвид горното съдът намери, че като е приел, че жалбоподателят Д.
като член на съвета на директорите на "К.з.О." АД е субект на нарушението по
чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК, наказващият орган правилно е приложил
материалния закон.
Нарушението е осъществено чрез бездействие да се изпълни
задължението по чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК в законовия срок от четири
работни дни от датата на заседанието. Доколкото заседанието е проведено на
24.09.2020г., протоколът е следвало да се представи в КФН до 30.09.2020г.
включително. Ето защо нарушението е извършено на 01.10.2020г., както е
посочено и в АУАН, и в НП - първия ден, следващ изтичането на срока, в
който, като са били длъжни, нито един от членовете на съвета на директорите,
не е представил протокола от заседанието пред КФН.
Нарушението въззивникът Д. е осъществил при непредпазливост като
форма на вината. В случая липсва разпоредба, която да изключва
наказуемостта на нарушението по чл. 116б ал. 3 т. 2 ЗППЦК, когато същото е
извършено непредпазливо /чл. 7 ал. 2 ЗАНН/. Д. не е предвиждал, че
протокола от проведеното заседание на управителния орган няма да бъде
представен в комисията, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди,
респективно - да предприеме дължимото поведение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че въззивникът Д. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по
чл. 116б ал. 3 т. 2 вр. чл. 114 ал. 2 ЗППЦК.
Нарушението не попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от този вид. Не се установиха никакви обстоятелства, които да
сочат на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.
Нарушението е формално, на просто извършване, поради което липсата на
настъпили вредни последици не обуславя извод за по-ниска степен на
обществената му опасност. Срокът на закъснението е повече от три месеца,
10
тъй като протоколът е бил представен пред комисията едва на 13.01.2021г. и
то след нарочно искане от страна на регулатора. Задължението по чл. 116б ал.
3 т. 2 ЗППЦК е предвидено с цел осъществяване на своевременен контрол от
страна на надзорния орган, който представлява законова гаранция,
предотвратяваща конфликта на интереси и обезпечаваща защитата на
интересите на публичното дружество и неговите акционери, поради което
нейното неспазване рефлектира неблагоприятно върху пазара на публичното
предлагане на ценни книжа и е несъвместимо с целите по чл. 1 ал. 2 ЗППЦК,
сред които са осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа и
създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен
капиталов пазар. С бездействието си, продължило повече от три месеца,
жалбоподателят е осуетил контролните правомощия на КФН за посочения
период, поради което не би могло да се сподели възражението за по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението. Съдът не приема за
основателни възраженията, че непредставянето на протокола се дължи на
внезапната смърт на директора за връзки с инвеститорите. Видно от приетата
като писмено доказателства справка от НБД И.А. е починал на 07.12.2020г.,
когато срокът за представяне на протокола вече е бил изтекъл, при това
повече от два месеца преди датата на смъртта му.
Наказващият орган е наложил на въззивника административно наказание
в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 221 ал. 1 т. 4 ЗППЦК,
който е съобразен с обществената опасност на нарушението и с изтъкнатите в
жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства, в това число и липсата на
предходни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН
индивидуализираното в минимален размер наказание "глоба" не може да бъде
намалявано.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
Право на разноски на основание чл. 63д ал. 3 ЗАНН има въззиваемата
страна, каквато претенция е заявена в съдебното заседание. Като взе предвид
обстоятелството, че производството пред настоящата инстанция е
приключило в едно съдебно заседание, както и че в съдебната фаза на
производството не са събирани доказателства, различни от тези, събрани в
производството пред наказващия орган, съдът счете, че юрисконсултското
11
възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
за процесуалното представителство на последната, следва да е в минималния
размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно 80, 00 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-
560/12.07.2021г., издадено от заместник - председател на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което на основание чл. 221 ал. 1 хипотеза първа т. 4 ЗППЦК на
ИВ. Д. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 7 000, 00 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 116б ал. 3 т. 2 вр.
чл. 114 ал. 2 ЗППЦК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 3 ЗАНН ИВ. Д. Д., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор, адрес гр. София,
ул. "Будапеща" № 6, сумата от 80, 00 /осемдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12