Решение по дело №1171/2020 на Районен съд - Габрово

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № ........

 

                                  гр. Габрово 18.11.2020 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ..................................ВИОЛИНА ТОДОРОВА................................... и в присъствието на прокурора .............МАРУСЯ ДИМИТРОВА................. като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1171 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. чл. 2 ал.1 т.3  от ЗОДОВ за сумата от 800.00 лева обезщетение за имуществени вреди и  2 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че  с Постановление на РП - Габрово от 19.08.2019г. било образувано ДП №102/2019г. по описа на РУ на МВР - Дряново (пр.пр. №1773/2019г. по описа на РП - Габрово) за това дали са били извършени деяния по смисъла на чл.345 ал. 1 пр.1 и чл.345 ал.2, вр. с ал. 1 от НК.

Н.В. бил привлечен в качеството на обвиняем на 12.11.2019г. с постановление на разследващ полицай, като обвиненията, които му били повдигнати били за деяния по смисъла на чл.345 ал. 1 пр.1 и чл.345 ал.2, вр. с ал. 1 от НК. Не му била взета мярка за неотклонение. При извършения разпит на 12.11.2019г., ищецът обяснил случилото се, като се опитал да съдейства на разследващите органи. За първи път имал сблъсък с тази система в такова качество и всичко било ново за него.

Въз основа на горното обвинение следвало да му се направи полицейска регистрация, която представлявала - снемане на пръстови отпечатъци, вземане на биологичен материал, фотографиране. По закон при повдигане на обвинение за умишлено престъпление се прави полицейска регистрация.

На 18.12.2019г., бил внесен срешу ищеца обвинителен акт, за това, че "На 24.06.2019г. в с.Гостилица, общ.Дряново, управлявайки МПС мотопед, марка "Балкан 50", c рама №102311 и двигател № c 30293, си служил с табела с регистрационен № Гб 047 25, издадена за друго моторно превозно средство - мотопед марка "Балкан 50" с рама №145042 и двигател № 632278 - престъпление по чл.345, ал.1, пр.1 от НК" и за това, че "На 24.06.2019г. в с.Гостилица, общ.Дряново, е управлявал МПС - мотопед, марка "Балкан 50", с табела с per. номер Гб 947 - 25, с рама №102311 и двигател № С30293, което не е регистрирано по надлежния ред - чл. 140, ал.1 от ЗДП и чл.2 и чл.4 ал.1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /посочени по-горе/ - престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК".

Съгласно първото повдигнато обвинение се предвиждало наказание "до една година лишаване от свобода или глоба от петстотин до хиляда лева", като същото наказание се предвиждало и за второто обвинение.

Първата инстанция се развило в две заседания - разпоредително, проведено на 20.01.2020г. и първо съдебно заседание, проведено на 17.02.2020г., което приключило с Присъда №3 от същата дата, която била оправдателна и по двете обвинения. По първото обвинение, ищецът бил оправдан, поради недоказаност на обвинението, а по втората бил оправдан на основание чл.9 ал.2 от НК. В хода на производството ищецът представил различни писмени доказателства, отразяващи личността му, включително и документ от университета, че е студент. Недоволна от оправдателната присъда Прокуратурата на Република България, чрез нейното подразделение протестирала присъдата. Въззивното производство се развило в едно съдебно заседание, провело се на 10.06.2020г.. Въззивният съд, постановил Решение №32/25.06.2020г. по ВНОХД №21/2020г. по описа на ГОС, с което била потвърдена изцяло оправдателната присъда.

От момента на образуването на наказателното производство - 19.08.2019г., до окончателното приключване на същото - 25.06.2020г., изтекъл срок от десет месеца и шест дни. Ищецът имал качеството на обвиняем от 12.11.2019г. до 18.12.2019г, т.е. срок от 1 месец и 6 дни, след което придобил качеството подсъдим от 18.12.2019г. до окончателно приключване на делото, т.е срок от 6 месеца и 7 дни.

От момента на привличането му в качеството на обвиняем до постановяване на крайния съдебен акт на въззивната инстанция изпитвал чувство на страх и несигурност. Станал неспокоен и сприхав, като изпитвахл притеснение от последиците, които биха възникнали за него. Преди повдигането на обвинението, през 2016г., претърпял тежка катастрофа, съпроводена с черепно-мозъчна травма, вследствие на която бил изпаднал в кома. В горепосочочения период се развалил сънят му, като зачестили случаите на главоболие. Ищецът започнал да изпитва силно притеснение от това главоболие и го било страх да не се отключи някакво заболяване на мозъка, заради стреса, който изживявал и на който бил подложен вследствие на воденото срещу него наказателно производство. Изпитвал притеснение да не стане достояние това наказателното производство пред колегите му в университета, т.к. се наложило да отсъства от занимания именно по повод на същото. Изпитал огромно облекчение, след като приключило окончателно наказателното производство срешу него, все едно камък паднал от сърцето му. Ищецът твърди, че никога не е бил конфликтна личност, винаги се е стремял да спазва правовия ред. Стремил се е да се учи, да работи и да бъде полезен на обществото. Изпитвал чувство на срам от родителите си по повод на тази ситуация и това, че трябвало да видят сина си "под ударите" на Прокуратурата на Република България.

В следствие на всички тези неправомерни действия на Прокуратурата на Република България, ищецът счита, че е претърпял, както имуществени, така и неимуществени вреди. От една страна имуществените вреди се изразявали в заплатения от адвокатски хонорар, общо в размер на 800 лева за двете съдебни инстанции. От друга страна неимуществените вреди се изразявали в изпитваното за времето на воденото наказателно производство  чувство на страх и несигурност, поради което станал сприхав и неспокоен, изпитвал притеснение от последиците, които евентуално биха настъпили за него, което довело до разстройство на съня му, чести пристъпи на главоболие вследствие напрежението, на което бил подложен, изпитвал чувство на притеснение колегите му да не разберат  за наказателното производство и се срамувал пред пред родителите си, като всички тези неимуществени вреди оценявам в размер на 2 000 хиляди лева.

Въз основа на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати на основание чл.2 ал.1 т.З предл.1 от ЗОДОВ имуществени вреди в размер на 800 лева и неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати и адвокатски хонорар съгласно правилата на чл.38 ал.2 от ЗАдв., като съобрази Наредба №1 за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът Прокуратура на РБ Прокуратура на РБ в депозирания в срок отговор на исковата молба заявява, че предявеният иск е допустим и основателен, но по отношение на неимуществените вреди е недоказан по размер, като твърде завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Следва да се има предвид в случая, че ищецът е имал качеството на обвиняем само в продължение на  1 месец и 6 дни и спрямо него са били повдигнати две обвинения за престъпления,  които по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК не се явяват „тежки престъпления", и освен това не му е налагана мярка за неотклонение, което респективно не е довело до нарушаване на ежедневния му ритъм на живот.

Наказателното производство и в двете му фази - досъдебна и съдебна, е приключило в рамките на 10 месеца, което също е изцяло в рамките на разумния срок, като не е предизвикало неудобства и неблагоприятни въздействия върху личността му извън обичайните такива при водене на наказателното производство.

Представителят на Прокуратурата счита, че за периода на съдебната фаза на процеса прокуратурата не може да бъде ангажирана да носи отговорност за продължителността на делото, тъй като там друг е ръководно решаващия орган и съответно продължителността и интензитета на процеса зависи от него.

Действително спрямо ищеца е било образувано и водено НОХД № 171/2019 г. по описа на ДРС по внесен от Районна прокуратура -Габрово /ТО - Трявна/ по обвинителен акт срещу Н.Г.В. *** за извършени престъпления по чл.345, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2 във вр. с an. 1 от НК

Делото е приключило с присъда № 3 от 17.02.2020 год., потвърдена с Решение № 32/25.06.2020 год. по ВНОХД № 21/2020 год. на Габровски окръжен съд, влязло в сила на 25.06.2020 год., с което В. е бил оправдан и по двете престъпления, като след протестиране, изложените в същия доводи не били уважени.

По производството В. е упълномощил защитник, като  бил подписан на 12.01.2020 г. договор за правна защита и съдействие с № 012557 по НОХД, с който е договорено възнаграждение на защитника в размер на 500.00 лева, както е подписан на 06.06.2020 год. и втори договор за правна защита и съдействие с № 012557 по ВНОХД, с който е договорено възнаграждение на защитника в размер на 300.00 лева

Видно от приложените по досъдебното производство договори е, че уговореното възнагарждение е платено.

Ответникът счита, че разноските за адвокат са прекомерни, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност и съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да бъде намален, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Отговорността на Прокуратурата, като държавен орган в конкретния случай следва да се носи съобразно хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, т.е. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт.

В производството по ЗОДОВ се дължи законна лихва, като съдът следва да се произнесе относно началната дата, от която се дължи такава и това е датата на влизане в сила на акта, който поражда иска, в случая 25.06.2020г., като размерът на законната лихва се определя към дата на плащане на обезщетението.

Ответникът възразява срещу твърдението, че поради привличането на В. като обвиняемо лице по делото на РСъд — Дряново, същия е изпитвал страх, несигурност и притеснение от последиците, тъй като през 2016 год. е претърпял средна телесна повреда при ПТП в гр. Габрово, и това се отразило на психофизичното му здраве през ноември 2019 год. По досъдебното производство няма документи и доказателства за причинно следствена връзка касаеща здравето на ищеца между двете дела.

От събраните  по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

От приложеното по настоящото дело НОХД № 173/2019г.  по описа на РС Дряново е видно, че наказателното производство по делото е образувано с Постановление на РП - Габрово от 19.08.2019г. за извършени престъпления по чл.345 ал. 1 пр.1 и чл.345 ал.2, вр. с ал. 1 от НК.

 На 12.11.2019г. с постановление на разследващ полицай, като обвиняем за престъпленията е привлечен ищецът Н.Г.В., като не му е взета мярка за неотклонение. При извършения разпит на същата дата ищецът е дал обяснения по обвинението, като съдействал на разследващите органи. На следващия ден - 13.11.2019г. досъдебното производство е приключено  с мнение за повдигане на обвинение и е изпратено на РП – Габрово, ТО – Трявна. Във връзка с горното обвинение следвало да му се направи полицейска регистрация, която представлявала - снемане на пръстови отпечатъци, вземане на биологичен материал, фотографиране.

На 18.12.2019г.  изготвеният обвинителен акт е внесен в РС Дряново, като е образувано НОХД 173/2019г. по описа на съда. Проведени са две открити съдебни заседания – разпоредително на 20.01.2020г., на което ищецът В. не се е явил и първо съдебно заседание, проведено на 17.02.2020г., което приключило с Присъда №3 от същата дата. С постановената присъда В. е признат за невинен иоправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 345 ал.1 предл. 1-во от НК, а по обвинението за престъпление по чл. 345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК е оправдан поради малозначителност на деянието, като му е наложено административно наказание.

Оправдателната присъда е протестирана  от РП – Габрово, като на11.03.2020г.  е образувано ВНОХД №21/2020г. на Габровски ОС, като е насрочено о.с.з. за 22.04.2020г. По молба на защитника на В. заседанието е пренасрочено за 20.05.-2020г., след което отново по молба на защитата е пренасрочено за 10.06.2020г, когато са приключили съдебните прения и на25.06.2020г. е постановено Решение № 32 по ВНОХД №21/2020г., с което оправдателната присъда на Дряновски РС е окончателно потвърдена.

Видно от приложеното НОХД в съдебната фаза на процеса ищецът В. е упълномощил защитник, като между тях е бил подписан на 12.01.2020 г. договор за правна защита и съдействие с № 012557 по НОХД, с който е договорено възнаграждение на защитника в размер на 500.00 лева, както е подписан на 06.06.2020 год. и втори договор за правна защита и съдействие с № 012557 по ВНОХД, с който е договорено възнаграждение на защитника в размер на 300.00 лева. В приложените договори е отразено, че възнагражденията са изплатени изцяло.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Росица Вишкова– майка на ищеца се установи, че  за периода от м. ноември 2019г. до януари 2020г./ когато е постановена първоинстанционната оправдателна присъда/  синът й е бил нервен и притеснен. Опасявал се да не отиде в затвора, заради воденото срещу него наказателно дело. На моменти се оплаквал от главоболие и стрес. Бил малко гузен за това, което е извършил.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна, че предявеният иск е доказан по своето основание.

За да бъде уважен иск по ЗОДОВ е необходимо да се установи наличието на някое от изчерпателно изброените в чл. 2 ал.1 от Закона основания. В настоящия случай  по безспорен начин се установи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и в последствие предаден на съд, след което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, потвърдена и от въззивната инстанция и влязла в законна сила.

Следващото условие за уважаване на иск по ЗОДОВ е да бъде установено, че ищецът е претърпял реални вреди от действията на Прокуратурата.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че за адвокатска защита в двете съдебни инстанции Н.В. е заплатил възнаграждение в общ размер на 800.00 лева, което представлява имуществена вреда настъпила в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

От свидетелските показания събрани в настоящото производство, се установи, че след привличането му като обвиняем до постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда, В. е бил нервен и притеснен. Оплаквал се е от главоболие и се чувствал неудобно пред родителите си по повод на това, че е го съдят за извършване на престъпление.

Тези морални вреди, видно от показанията на неговата майка са търпени от ищеца 3 месеца и 5 дни - от привличането му като обвиняем на 12.11.2019г. до оправдаването му от първата инстанция.  Следва да се предположи, че ищецът е търпял известни морални вреди и след този период до окончателното му оправдаване от въззивния съд, но те далече не са били със същия интензитет.

За периода на наказателното производство на Н. В. не е била взета мярка за неотклонение, т.е. не е търпял ограничения на гражданските си права, но му е направена полицейска регистрация. Последната неминуемо се е отразила на психиката му, доколкото не може да не си е давал сметка, че вече е в полезрението на полицейските органи като криминално проявен.

За престъплението, в чието извършване е бил обвинен Н.В., законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева, т.е. ищецът е следвало да бъде консултиран от защитника си, че с оглед чистото му съдебно минало на практика няма вероятност да попадне в затвора.

 В хода на наказателното производство В. се е явил пред разследващия орган веднъж и пред съдебните инстанции по веднъж в първа и втора инстанция, което нормално е свързано  с напрежение и безпокойство.

 Съдът отчита, че доколкото ищецът е с чисто съдебно минало , т.е. воденото срещу него наказателно производство е нещо изключително и безпрецедентно в живота му, това вероятно му е създало притеснения предвид потенциалната възможност да бъде осъден. Не се доказаха обаче твърденията  изложени в исковата молба, че ищецът се е притеснявал воденото срещу него наказателно производство да не стане достояние на състудентите му и социалното му обкръжение. На първо място В. е студент в Пловдив, далече от мястото където е водено наказателното производство и освен това  участието му в наказателното производство е наложило той да отсъства от  университета само три дни за явяването си пред разследващия орган и съда.

С оглед на изложеното, съдът намира, че за обезщетяване на претърпените морални вреди в резултат от неоснователното обвинение ще бъде справедливо и достатъчно  Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да заплати на Никилай Г.В. обезщетение в размер на 500 лева, ведно със законната лихва считано от 25.06.2020г. / датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния предявен размер от 2 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Прокуратурата на Р България следва да заплати на Н.В. и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 800.00 лева, което е размера на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за ползваната договорна защита в двете съдебно инстанции. Възражението на ответната Прокуратура на Р България за прекомерност на това възнаграждение е недопустимо, доколкото то е заплатено не в настоящия граждански процес, а във връзка с воденото наказателно производство.

Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца 10.00 лева разноски по делото.

Прокуратурата на РБ следва да заплати на адвокат Р.Б. възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважения размер на иска, а именно 392.50 лева общо по двата съединени иска за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

                                    Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище в гр. София и адрес гр. София, Община Столична, бул. “Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.В., ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес ***  - чрез адвокат Р.Д.Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500.00 лева /петстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

ОТХВЪРЛЯ  иска на Н.Г.В., ЕГН ********** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ над размер на 500 лева до размер на 2 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище в гр. София и адрес гр. София, Община Столична, бул. “Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.В., ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес ***  - чрез адвокат Р.Д.Б. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 800.00 лева /осемстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище в гр. София и адрес гр. София, Община Столична, бул. “Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.В., ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес ***  - чрез адвокат Р.Д.Б. направените по делото разноски в размер на 10.00 лева / десет лева/, на осн. чл. 78 ал.1 от НК.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище в гр. София и адрес гр. София, Община Столична, бул. “Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д.Б. с адрес *** адвокатско възнаграждение  съобразно уважената част на предявените искове в размер на 392.50 лева / триста деветдесет и два лева и осемдесет стотинки / на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА.

Препис от решението да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ  :