Решение по дело №113/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20207140700113
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 175

гр. Монтана, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13.03.2020 г. в състав:

                                                                       Председател: Огнян Евгениев

       Членове: Соня Камарашка

                                                                                                 Рени Цветанова

при участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ОЛЕГ ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 113 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С Решение № 7/17.01.2020 г., по АНД № 514/2019 г. на районен съд гр. Лом, е потвърдено Наказателно постановление № К-0026482/04.11.2019 г. на HДиректор на Регионална дирекция на областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „БТК” ЕАД, гр. София са наложени две имуществени санкции, както следва: т. 1 затова че не е предоставил на потребителя информация за правото на отказ от договора, условията, срокът и начинът, по който може да се упражни, в т.ч. и стандартният формуляр за упражняване правото му на отказ, с което е нарушил чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП; т. 2 затова че не е предоставил на потребителя указание, че в случай на упражняване правото на отказ, при направено по чл. 48, ал. 3 от ЗЗП искане, е длъжен да плати на търговеца всички разходи по чл. 55, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗП, определени в разумни граници, с което е нарушил чл. 47, ал. 1, т. 10 от ЗЗП.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното дружество. Твърди, че решението на първоинстанционния съд съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор относно законосъобразността на атакуваното Наказателно постановление. Поради това счита, че същото е постановено при несъответствие с материалния и процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона, което обосновава неговата неправилност и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно е възприел и обективирал в своя съдебен акт, основополагащи факти и обстоятелства по делото. Неправилно и при липса на категорични доказателства за извършено нарушение е потвърдил Наказателно постановление № К-0026482 от 04.11.2019 г. Съдът не е изложил подробни правни изводи по спорните въпроси по делото, мотиви и аргументи в полза на постановеното Решение, както и не е обсъдил изчерпателно и ясно възраженията, направени в хода на делото от страна на БТК ЕАД. От описанието на фактите от съда не става ясно, че се обсъжда сделка от разстояние или такава извън търговския обект, за да бъде приложима разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП. От контекста на мотивите на съда, може да се направи заключение, че възприема процесната продажба като сделка извън търговския обект, но това не е категорично посочено. Пропуски в решението са налице не само от гледна точка на неясната фактическа обстановка, възприета от съда, но и с оглед факта, че не е извършен анализ на представените по преписката становища и доказателства. Изводите на съда са изградени върху изцяло субективните твърдения на жалбоподателя и актосъставителя. Нарушението, за което БТК е санкционирано се явява напълно недоказано. Не се доказва, че БТК не е предоставило по ясен и разбираем начин задължителната преддоговорна информация по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП, както и указанието по чл. 47, ал. 1, т. 10 от ЗЗП. Не е взет предвид първоначалният договор сключен в магазин на „БТК" ЕАД през 2013 г. и обстоятелството, доказващо липсата на извършено нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 8 и 10 от ЗЗП, тъй като услугите са активирани и инсталирани в следствие на този първоначален договор. Нормата на чл. 47, ал. т. 8 от ЗЗП касае първоначален договор за услуга, а не - допълнително споразумение към вече сключен и действащ договор. Процесното допълнително споразумение, за което дружеството „БТК" ЕАД е санкционирано, не следва да е „придружено" от образец за отказ, защото: основните услуги на клиента са активирани на основание договор, сключен по-рано през 2013 г. и като такива следва да бъдат прекратени с 30-дневно писмено предизвестие за прекратяване (а не по правилата на сделките от разстояние или сделките извън търговския обект); а допълнителните услуги могат да бъдат прекратени с обаждане на 123. Тези допълнителни услуги не някакви нови, различни от основните, се предоставят по нова, различен тип технология. Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелствата, доказващи нарушение на задълженията на АНО по чл. 52, ал. 4 и по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При наличието на гореописаните доказателства по преписката е очевидно, че е необходимо наказващият орган да изрази мотиви по същите. Ако КЗП е счело, че доказателствата, представени от БТК, не са пълни или че са налице други противоречащи им данни е било необходимо да се извърши допълнителна проверка, В мотивите на наказателното постановление се цитират само част от данните по проверката, по очевидно избирателен и тенденциозен начин. Описаното в АУАН нарушение е пренесено от фактическа и правна страна в НП, като и в двата документа не е посочена дата на извършеното нарушение. Мястото на нарушението също не е изрично конкретизирано в НП, като е посочено само мястото, където е извършена проверката. Тези обстоятелства в акта и в НП липсват, а те са съществени, доколкото са относими към задължителните реквизити на двата документа. Основните изводи, съдържащи се в постановения първоинстанционен съдебен акт са направени без да са подкрепени с необходимите доказателства. Същевременно за установени са приети факти, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е изградил своите изводи изцяло върху изложените от комисията твърдения, без да обсъди събраните доказателства по делото, както и възраженията на БТК ЕАД. Моли отмяна на Решение № 7/17.01.2020 г. постановено по АНД № 524/2019 г. по описа на Районен съд - Лом и отмяна на Наказателно постановление № К-0026482 от 04.11.2019 г. на Комисията за защита на потребителите (КЗП), поради липса на извършено нарушение от страна на БТК ЕАД. В писмени бележки поддържа същите възражения като развива аналогични съображения.

            Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрк П*** , оспорва жалбата и моли решението на районния съд да остане в сила, като изцяло споделя изложените в решението съображения. Моли присъждане на разноските по делото.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и обосновано. 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено следното:

При разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав.  

За да потвърди издаденото НП, районният съд приема, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, визирано в чл. 204 от ЗЗП. Налице е сключване на договор извън търговския обект, при което „БТК" ЕАД е следвало да предостави на потребителя Я*** Я*** информацията, визирана в чл. 47, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗЗП. Това задължение обаче не е изпълнено. Още при извършената от АНО проверка са поискани документи, които да докажат, че на потребителя е предоставена необходимата преддоговорна информация. Такива не са представени нито в момента на проверката, нито при съставянето на АУАН, нито с жалбата против НП, нито в съдебно заседание. При липса на доказателства, че потребителят е бил информиран, налага се единствено възможния извод, че съответната информация не му е била предоставена, което съставлява нарушение по специалния Закон за защита на потребителите. Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция. Този съд не възприема доводите на жалбоподателя, че НП се основава на непълни или неверни фактически констатации и липса на доказателства. По делото са представени жалбата на потребителя, отговори по нея, констативни протоколи за извършена проверка, като са разпитани и проверяващите. Техните показания са кредитирани като обективни, непротиворечащи си, както взаимно, така и с останалите събрани по делото писмени доказателства. Не е налице нарушение на задължението по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН: в рамките на законоустановения срок АНО е извършил проверка на събраните доказателства и е достигнал до правилния извод, че от „БТК" ЕАД са извършени нарушения на чл. 47, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗЗП, за които правилно са наложени имуществени санкции. Законът за защита на потребителите е специален закон, който защитава потребителите и съблюдаване на техните права, в случая: правото на информация за услугите. Непредоставянето на информация за възможността за отказ от договора накърнява правата на потребителите, като ги лишава от възможността да се откажат своевременно от договор, който (в по-късен момент от подписването) са установили, че не е изгоден за тях, затова съставът на районния съд счита, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението не може да бъде прието за маловажен случай.

Неоснователни са възраженията на касатора, че от съдебното решение не може да стане ясно, че се обсъжда сделка от разстояние или такава извън търговския обект, след като от една страна това е сделката, която е предмет на обжалваното Наказателно постановление, а от друга - изрично на трета страница от мотивите на своето решение е посочено, че е налице „сключване на договор извън търговски обект” или причините за неяснотата на касатора не са  резултат на съдебното решение.

Неоснователно е възражението, че от доказателствата по делото не се доказва, че БТК не е предоставило по ясен и разбираем начин задължителната преддоговорна информация по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП, както и указанието по чл. 47, ал. 1, т.10 от ЗЗП. Следва да се има предвид, че предмет на доказване са положителните факти, т.е. в тежест на дружеството, а не на административнонаказващия орган, е да установи предоставянето на изискваната по закон информация, а процесуална възможност за представяне на доказателства в тази насока, това дружество е имало в две съдебни инстанции. Извън това, обстоятелството по непредоставяне на информация не се оспорва, обратно – касаторът твърди, че такава не следва да се предоставя при сключване на допълнителното споразумение, тъй като такава е предоставена при първоначално сключеният договор, който е сключен в магазин на „БТК" ЕАД през 2013 г., а услугите са активирани и инсталирани в следствие на този първоначален договор. В тази връзка следва да се има предвид, че в нормата на чл. 47, ал. 1. т. 8 от ЗЗП е употребено понятието договор от разстояние или договор извън търговския обект, т.е. законодателят не разграничава същият на първоначален/допълнителен или друг вид или касаторът субективно и несъответно на вложения смисъл тълкува правната норма. Обстоятелството, че е имало първоначално сключен договор, по който са активирани услугите, не променя сключването на допълнително споразумение, което има свой самостоятелен предмет и което споразумение е сключено извън търговският обект.

Касаторът бланкетно твърди нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, без да посочва кое точно доказателство/възражение административнонаказващият орган не е събрал, изискал, обсъдил, респ. кои доказателства по делото оборват констатациите на този орган.

Неоснователно е и възражението, че в обжалваното Наказателно постановление не е посочена дата на извършване - нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изрично в акта е посочено, че на съответна дата „27.09.2019 г.”, която е дата на констатиране на нарушението, е установено следното нарушение „на 18.10.2018 г.”, а това е датата на извършване на нарушението, т.е. актът съдържа законовият реквизит „дата на извършване на нарушението”. Посочено и мястото на неговото извършване, а именно – адрес в гр. Б*** .

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че жалбата против въззивното решение е неоснователно, а последното правилно и законосъобразно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител ст. юрк С*** Д*** на ответната страна за заплащане на юрисконсулстско възнаграждение, което следва да бъде изплатено на КЗП, София, в качеството му на юридическо лице, по смисъла на чл. 165 ЗЗП.  

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/17.01.2020 г., по АНД № 514/2019 г. на районен съд гр. Лом като правилно.

            ОСЪЖДА БТК ЕАД да заплати на КЗП сумата от 80 лева разноски в производството, представляващи процесуална защита по делото.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

     ЧЛЕНОВЕ :