№ 483
гр. Перник, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105904 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 26644/20.12.2023 г.,
подадена от А. С. Х. против „Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 1679,79 лева, представляваща стойността на ползвана , но незаплатена
топлинна енергия за битови нужди за периода от 09.11.2012 год. до 30.04.2014 год. в
жилище находящо се в гр.Перник ,***, ведно със законна лихва изчислена върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 09.11.2015 год. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 375,80 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 08.01.2013 год. до
28.09.2015 год., поради погасяване правото на принудително изпълнение. Твърди, че са
посочените суми въз основа на влязло в сила Решение № 642/27.05.2016г., постановено
по гр.д.№ 462/2016г. по описа на РС Перник е издаден изпълнителен лист на
22.06.2016г. и по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 649/2016 год.
по описа на ЧСИ С.Д. с рег.№ 752 с район на действие-ПОС. Претендират разноски.
Ответникът - „Топлофикация Перник“ АД, в срока по чл. 131 ГПК изразява
становище за недопустимост на предявените искове, като заявява, че задължението на
ищеца е отписано от системата на дружеството, като е депозирана и молба за
прекратяване на изпълнителното производство. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът счете предявените искове за допустими изрично признава
предявените искови претенции. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изявленията на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване по делото на решение при признание на иска, поради следните
1
съображения:
Настоящият състав на Районен съд - Перник, след като взе предвид становищата
на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед направеното признание, безспорни са по делото всички обстоятелства от
фактическия състав на претенцията, а именно че ответникът като взискател претендира
от ищеца като длъжник чрез принудително изпълнение заплащането на процесните
суми, както и че претендираните вземания са погасени по давност. Ето защо, съдът
намира, че по отношение на ответника не съществува правото на принудително
изпълнение на исковата сума като погасена поради изтичане на давностен срок.
Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло
уважен. съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание.
По разноските :
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел
втори "Държавни такси и разноски". Спорен в практиката е въпросът дали се касае за
обективна, безвиновна отговорност или за отговорност за вреди, вследствие
неоснователно воден процес, като господстващо е второто становище. Конкретните
норми, касаещи общия исков процес са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при
преценката им най-общо може да се посочи, че отговорността за разноски се
разпределя в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са действително
извършени и поискани своевременно), съответно - при отхвърляне на иска ищецът е
този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. Изключение от
гореописания принцип е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която ако
искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на
делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъдат възложени
разноските по делото в тежест на ищеца при условие, че искът му е уважен, както е в
настоящия случай, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждането на делото и да е признал иска, като в случая са налице и двете
предпоставки.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, настоящият състав възприема задължителната практика на ВКС
/определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС,
определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС,
определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и
Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., ГК /,
която се отнася конкретно до случаите на предявен отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано
изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Снабдяването с
изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното
дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото
засвидетелстват активност на взискателя, като в настоящия случай такава не е налице.
Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона 26.04.2020 г. - чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, като ответникът не е предприемал действия по принудително
изпълнение. След 26.04.2018 г. в продължение на повече от 5 г. ответникът не е
предприел действия по принудително изпълнение срещу ищеца, поради което изп.
производство е прекратено по силата на закона, като е без значение дали и кога е
постановен акт за това на съдебния изпълнител. Независимо от бездействието на
взискателя за период от повече от 5 г., ищецът - длъжник по изпълнението, е решил да
2
установи със сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу него. Ищецът се е възползвал от
правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е
настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му.
Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред съдебния изпълнител,
защото основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно
изброени в закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях. В този
случай разноските по съдебното производство следва да останат в негова тежест, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и в същото време е признал иска. Затова и ответникът има право
на разноски и при уважаване на този отрицателен установителен иск, на основание чл.
78, ал. 2 от ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съда определя
в минимален варзем на сумата от 150.00 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че А. С. Х., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, не дължи на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
сумата от 1679,79 лева, представляваща стойността на ползвана , но незаплатена
топлинна енергия за битови нужди за периода от 09.11.2012 год. до 30.04.2014 год. в
жилище находящо се в гр.Перник ,***, ведно със законна лихва изчислена върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 09.11.2015 год. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 375,80 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 08.01.2013 год. до
28.09.2015 год., както и направените разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 22.06.2016г. по ч.гр.д. № 8037/2015г. /Решение №
642/27.05.2016г. по гр.д.№ 462/2016г. по описа на Районен съд – Перник и за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 649/2016 г. по описа на ЧСИ
С.Д., Рег. № 752 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие Окръжен съд –
Перник, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.2 ГПК А. С. Х., с ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ***, сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3