№ 12203
гр. С, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110156235 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1-во ЗЗД вр.чл.99 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№
297317/20.9.2024г. от ТЕСДО ЕООД (Ищец) срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД
(Ответник), с предявени искове ответник да бъде осъден да заплати на ищец следните суми
– 1309,00 лева/лв./, от които 1000 лв., представляваща платена при начална липса на
основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № *******/10.5.2021г.,
сключен между Х. А. Х. и Фератум България ЕООД, и 309 лв., представляваща платена при
начална липса на основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит №
*****/16.11.2020г., сключен между Х. А. Х. и Фератум България ЕООД, които вземания са
били прехвърлени от Х. А. Х. на ищец ТЕСДО ООД с Договор за цесия от 24.6.2022г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.7.2024г., до
окончателното плащане на дължимото.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба/ИМ/ ищецът навежда твърдения, че Х. А. Х. и Фератум България
ЕООД са сключили 2бр. договори за кредит – Договор за потребителски кредит №
*******/10.5.2021г. и Договор за потребителски кредит № *****/16.11.2021г. По първия
договор Х. А. Х., в качеството си на кредитополучател, е погасил сумата от 1000 лв., а по
втория – сумата от 250 лв. Твърди се, че и двата договора били недействителни, респ. –
клаузите, въз основа на които били платени процесните суми, били нищожни. Твърди, че
условие за отпускане на сумата по кредита било предоставяне на обезпечение, като
потребителят няма реална възможност за избор на поръчител при сключване на договора.
Поддържа, че включването на клауза за обезпечение, предоставено от Фератум Банк
1
Лимитид има за цел единствено получаванена допълнителни приходи от ответника,
доколкото дружествата били свързани лица. По този начин се получавали приходи от
потребителя, без да има реално предоставена насрещна услуга. Бил неправилно изчислен,
респ. – посочен ГПР по процесните договори, доколкото следвало да бъде взета предвид и
таксата за допълнителна такса – гаранция по чл.5 от Договорите. Стойността на ГПР
надхвърляла максимално допустимия от закон размер. Твърди, че договорите били
недействителни и поради липса на съгласие, а и защото не били предоставени на
потребителя общите условия. Сочи се, че не всички елементи от договорите са с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. Към договорите не са представени погасителни планове и
СЕФ в два екземпляра. Излага, че Договорите са бланкови и при сключването им
потребителят не е могълд да влияе на тяхното съдържание. Поддържа нищожност и на
клаузата по чл.5 от Договорите. Липсвала изрична клауза, уреждаща задължение за
потребителя за плащане на такса гаранция. Твърди, че по силата на Договор за цесия от
24.6.2022г. Х. А. Х. прехвърлил вземанията си спрямо Фератум България ЕООД в полза на
ищеца по настоящото дело – ТЕСДО ООД, в това число и вземанията по процесните
договори, платени при начална липса на основание.
Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/ с вх.
№ 416952/20.12.2024г., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е
уведомен за твърдяната от ищеца цесия, поради което оспорва да е налице правен интерес за
ищеца за предявяване на исковите претенции. Поддържа, че липсва индивидуализация на
исковите претенции, като неясен бил начинът, по който е била формирана исковата сума.
Сочи, че претендираната такса за гаранция е предмет на договор за гаранция, сключено с
лице, различно от ответника, а именно – с ФЕРАТУМ БАНК ЕАД. Поддържа, че ищецът
следва да уточни на какво основание твърди, че цедентът е предало процесните суми на
ответника. Липсвало конкретизация на кои разпоредби от ЗПК, ЗЗП и ЗЗД процесните
договори противоречат. Оспорва иска като недопустим срещу лице, което не притежава
пасивна процесуална легитимация.
Твърди се, че всички суми във връзка обезпечаване на процесните кредити са били
превеждани директно по сметка на дружеството – гарант.
По същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е налице неоснователно
обогатяване. Поддържа, че след като ищецът няма качеството на потребител по процесните
договори за кредити, то същият не можело да се позовава на нищожност на договорните
клаузи поради противоречието им със ЗЗП. Твърди се, че процесният договор за цесия е
нищожен поради липса на съгласие, доколкото вземанията по договора не били
индивидуализирани. Сочи, че няма как вземанията за недължимо платени такси за гарант да
са били цедирани, при положение, че са били предмет на други договори, сключени от
кредитополучателя с ФЕРАТУМ БАНК, а не с ответника. Евентуално твърди, че договорът
за цесия е нищожен поради липса на предмет. Поддържа, че договорът за цесия е нищожен и
2
поради противоречието му със ЗЗП. Оспорва процесните договори за кредит, респ. негови
клаузи да са нищожни на твърдените в исковата молба основания.
Поради изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция с
присъждане на сторените по делото разноски, в това число и на адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител по пълномощие поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, като
в последното проведено по делото о.с.з. прави изменение на иска като увеличава размера по
втория договор от 250лв. на 309лв.
В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощно, поддържа
отговора, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът на основание чл.12 и чл.235 ГПК, след съвкупна преценка на доказателствата
събрани по делото, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила протоколно определение № 15959/10.06.2025г. съдът е приел
изменение на размер на предявените претенции, като сумата общо е станала 1309лв., като
първоначално е била предявена за 1250лв.
По делото са приети като доказателства копия на следните документи – определение
№37259/17.9.2024г. за разделяне на материали от гр.д.№ 45072/2024г. по опис на СРС, 2 ГО,
164-ти състав, след което е образувано настоящото производство/л.4-5/; копие от ИМ по
гр.д.№ 45072/2024г. на СРС и приложение към ИМ; молба с приложени доказателства за
платена ДТ по предявени искове/л.27-28/; уточняваща молба с вх.№ 342576/28.10.2024г. на
ищец по настоящия спор/л.33-41/; пълномощно за ищец/л.42/; договор за цесия № **** от
24.6.2022г., с който Х. А.Х. е прехвърлил на ищец ТЕСДО ЕООД платени без основание
суми в полза на ответник ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД по ДПК№ *******/10.5.2021г. и по
ДПК№ *****//16.11.2021г., с пълномощно от 24.6.2022г. и уведомление за цесия до ответник
от 12.7.2022г., и обратна разписка за получаване от ответник на 13.7.2022г./л.43-51/; ДПК№
*****/16.11.2020г./л.53-54/; ДПК№ *******/10.5.2021г./л.55-56/; разпечатки от сайт на
Фератум и Общи условия на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД за потребителски кредити/л.57-
70/.
С ОИМ с вх.№ 416952/20.12.2024г. по делото са приети копия на следните документи –
пълномощно за ответник – 2 броя /л.82-108/.
По делото е приета и уточняваща молба с вх.№366194/14.11.2014г. на ищец с
приложено към нея Определение № 60385/2.12.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 4500/2021г.
на ВКС, 4-то ГО/л.74-77/.
По делото съдът е приел уточняваща молба на ищеца с вх.№ 52657/13.2.2025г. с
придружаващи документи – оригинал на Д-р за цесия № ****/24.6.2022г. и платежно за
депозит за назначена ССЕ /л.120-126/.
В проведено о.с.з. на 7.3.2025г. по делото е приет Аналитичен регистър на
3
ищеца/л.130/.
Във връзка с издадени 5бр.СУ по делото съдът е приел писма от Изи пей и Банка ДСК
АД във връзка с плащания извършени по двата процесни договора ДПК№ ***** и ДПК№
******* от Х. А.Х. към ответник/л.162-194/.
По делото е назначена, изготвена и приета ССЕ/л.131-155/, която съдът кредитира като
обективно и коректно изготвена във връзка с поставените въпроси от страните, от която се
установява, че в ГПР по двата процесни договора ДПК№ ***** и ДПК№ ******* не е
включена такса към фирма партньор за гаранция по договора, както и че при включване на
таксата ГПР-то по всеки договор нараства на над 200%.
По делото е назначена, изготвена и приета ДССЕ/л.208-214/, която съдът кредитира
като обективно и коректно изготвена по допълнителните въпроси на страните. От
заключението се установява, че по ДПК№ ***** са платени 309,49лв. за Такса за
допълнителна услуга банкова гаранция/поръчителство, като за същото перо по ДПК№
******* са платени 711,21лв. Така вещото лице посочва, че ако се включи Такса за
допълнителна услуга банкова гаранция/поръчителство то ГПР по ДПК№ ***** възлиза на
170,03%, а по ДПК№ ******* става в размер на 100%. Вещото лице посочва, че ответникът
е отказал да предостави достъп до счетоводството си, за да може да се провери
информацията по делото с осчетоводяванията направени от ответника във връзка с двата
процесни договора/ДПК/.
По делото е приета молба на ищеца в проведено о.с.з. на 30.5.2025г./л.215 и л.222/, с
която се увеличава размера на претенцията на обща сума от 1309лв. и се доплаща
дължимата ДТ по сметка на СРС. Съдът се е произнесъл по молбата след предоставен срок
на ответника за становище в о.с.з. проведено на 6.6.2025г. с протоколно определение №
15959/10.6.2025г./л.240-241/, като е допуснал и приел изменението на размера на иска.
Други относими и допустими доказателства по спора страните не са ангажирали в хода
на производството по делото, до приключването на съдебното дирене.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
За уважаване на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.99, ал.1 ЗЗД ищецът
следва да докаже плащане на процесните суми от страна на Х. А. Х. в полза на ответника,
както и че по силата на договор за цесия Х. А. Х. е прехвърлил в полза на ищеца вземането
си, представляващо получена без основание сума от ответното дружество. В тежест на
ответника е да докаже валидно правно основание за извършеното плащане на процесната
сума от страна на Х. А. Х., т.е. че ответникът е получил процесните спорни по делото суми
на валидно правно основание.
Между страните не е спорно, че Х. А. Х. е сключил Договор за потребителски
кредит/ДПК/ № *****/16.11.2020г. и Договор за потребителски кредит/ДПК/ №
4
*******/10.5.2021г. с посочените в договорите параметри с ответник. Няма спор, че сумите
по двата договора са получени от Х. А. Х., а в последствие дължимите за връщане суми са
изцяло платени. В последствие процесните вземания по тези два ДПК са прехвърлени в
полза на ищец с Договор за цесия №****/24.6.2022г. Безспорно се установи, че ответникът е
уведомен за цесията, чрез куриерска пратка предадена от Спиди на 13.7.2022г./л.51 от
делото/.
Спорен въпрос между страните е дали има по двата ДПК платени суми без основание,
поради което подлежат на връщане на ищеца, който ги е придобил по процесния Договор за
цесия.
Възражението на ответника, че ищеца не е легитимиран да претендира посочените с
ИМ суми е напълно неоснователно и следва да се отхвърли, защото от събраните по делото
доказателства остават недоказани твърденията на ответника, че процесните суми са били
платени от Х. А. Х. по сметка на Фератум банк, напротив вещото лице в заключението си е
посочило, че всички суми върнати по двата процесни кредита са заплатени само и
единствено по сметка на ответник под формата на Такса за допълнителна услуга банкова
гаранция/поръчителство. Липсват ангажирани доказателства от страна на ответник той да е
превел сумите в полза на Фератум банк по така събраното за Такса за допълнителна услуга
банкова гаранция/поръчителство, но такова твърдение или възражение в ОИМ не е въобще
направено. Следователно между Х. А. Х. и ответник са били валидни по двата процесни
ДПК облигационни отношения във връзка с процесната Такса за допълнителна услуга
банкова гаранция/поръчителство, така както се твърди от ищеца в ИМ.
Следователно се оборва и следващото възражение наведено с ОИМ, че ответника не се
е обогатил, напротив точно това се е случило, след като е получил по своя сметка сумите по
Такса за допълнителна услуга банкова гаранция/поръчителство.
Неоснователно е възражението на ответник за нищожност на договора за цесия от
20.10.2021г. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие, евентуално поради
липса на предмет, обосновано с липса на индивидуализация относно предмета на договора –
прехвърлените права. В случая вземанията, предмет на цесионния договор, имат произход
платени без основание суми по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Прехвърленото вземане, предмет на
делото, е конкретизирано в процесния договор за цесия по размер и са посочени и други
индивидуализиращи белези, а именно във връзка с кой договор за кредит е извършено
плащане. Доколкото става въпрос за вземане за възстановяване на платена без основание
сума, не е необходимо да се конкретизира какви задължения по договора за кредит са
погасявани с твърдяното плащане, защото в тежест на ответника, който твърди правно
основание за извършените плащания, е да докаже наличие на твърдяно от него правното
основание. Правопораждащият факт на вземането по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е плащане в
определен размер, като страната, която твърди, че в нейна полза е възникнало вземане,
основано на плащане без основание, не е длъжна да сочи обстоятелствата, които
обосновават липсата на правно основание за извършеното плащане. В тежест на ответника,
който отрича възникване на вземането, предмет на договора за цесия, е да докаже правното
5
основание за евентуалното плащане.
Не следва да се разглеждат останалите наведени от ответника възражения за
нищожност на договора за цесия. Възможността на длъжника по договор за цесия да се
позовава на нищожността на договора за цесия е ограничена от наличието на правен интерес
за прогласяване на нищожността. Такъв правен интерес не може да се породи при
сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в
правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат
противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз
основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или
разваляне на договора, от който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на
чл.99, ал.4 ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши
валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен
ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият
кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без
значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. При евентуална
нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по
чл.99, ал.4 ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва
да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва
валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД, а
такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може
да бъде отказано само поради липсата на уведомление. При това длъжникът не е
легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното
вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е
изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени /в
този смисъл са решение от 07.03.2022г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение №
137 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2020 г., IV г. о., ГК, които постановки са
възприети и в решение № 398 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2023 г., I г. о., ГК на
ВКС/. Ето защо по отношение на възражението, че ищецът не може да претендира
нищожност на клаузите на двата процесни ДПК по ЗЗП и ЗПК, съдът намира същото за
неоснователно с оглед изложеното по-горе.
Съгласно постигнатите договорености съдът приема, че процесните договори за
кредит/ДПК/ са потребителски (чл.9 ЗПК) и по отношение на същите се прилагат правилата
по Закона за потребителския кредит/ЗПК/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/.
Договорът за потребителски кредит следва да отговаря на изискванията за съдържание и
форма съгласно чл.10 и чл.11 ЗПК, а неспазването на някои от тях, изрично посочени в
закона, има за последица недействителност на договора за потребителски кредит – чл.22
ЗПК.
Ищецът е навел довод за неспазване на изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според
което договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
6
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Доводът за соченото нарушение е обоснован с липса на посочване на включените в
посочения размер на ГПК компоненти и начинът, по който е изчислен, а освен това и с
обстоятелството, че в размера на ГПР не е включена и дължимата от кредитополучателя
такса за бързо разглеждане. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - чл.19,
ал.4 (бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ЗПК. Съгласно пар.1, т.1 ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
От представените ОУ към процесните ДПК и от самите Договори се установява, че по
двата договора е включена Такса за допълнителна услуга банкова гаранция/поръчителство,
която не е включена в размера на изчислен ГПР по двата договора. Установява се също от
събраните по делото доказателства, че поемането на задължението от страна на потребителя
за плащане на този разход е задължително условие за сключване на договора за кредит, като
кредитополучателя не може да сключи договор, като откаже подписаването на тази
клауза/чл.5 от процесните ДПК/. Същата е неразделна част от клаузита на ДПК. По делото
не е доказано какви биха били условията на договора за кредит при липса на допълнителна
Такса поръчителство, т.е. недоказано е на потребителя да е била предоставена възможност
да сключи договора при същите условия, вкл. размер на възнаградителната лихва, без да е
заявена услугата Такса поръчителство, нито е доказано необходимостта от включване на
такава, доколкото и двата кредита са върнати. Предоставянето на реална, а не само
декларативна възможност на потребителя за избор да сключи договора за кредит, без да
заявява услуга „Такса поръчителство“ срещу съответната такса, при същия размер на
възнаградителната лихва подлежи на доказване на страната, която твърди предоставянето на
такава възможност, а именно ответника (чл.154, ал.1 ГПК), като същия не е провел такова
доказване.
Предвид изясненото – разход за допълнителна услуга, който е задължително условие за
сключване на договора за кредит, следва да се включи в ГПР и невключването на този
7
компонент в ГПР обосновава нарушение на нормата на чл.19, ал.1 ЗПК. Посоченото
нарушение – неточно оповестяване на размера на ГПР, препятства потребителя да разбере
обхвата на задължението си и икономическите последици от сключване на договора за
кредит в нарушение на нормата на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. Изискването за коректно посочване
на ГПР в договора за кредит е израз на засилената потребителска защита, защото ГПР,
изобразяващ оскъпяването на кредита, има решаващо значение при избора на конкретен
кредитен продукт. Целта на посочването на ГПР в договора за кредит съгласно чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК се извежда от Съображение 19 от Директива 2008/48, а именно да даде възможност
на потребителите да вземат своите решения при пълно знание за фактите, за постигането на
която те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те
могат да получат и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и
сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да се
изобразява чрез годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по
еднакъв начин навсякъде в Общността.
Предвид изложеното неточното обявяване в договора за кредит на действителния ГПР,
който следва да включва и размера на таксата за поръчителство, е равнозначно на липса на
посочено ГПР в договора и обосновава извод за недействителност на договора за кредит по
арг. на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК. При това на основание чл.23 ЗПК се дължи само
чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита. В такъв
смисъл е решение на СЕС по преюдициално запитване по дело C – 714/2022г., задължително
за настоящия съд съгласно чл.633 ЗПК, възприето и в решение № 50013 от 5.08.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК. В посоченото решение на СЕС е прието, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, б.
„Ж“ от Директива 2008/48 (транспонирана в ЗПК – чл.11, ал.1, т.10, вр. пар.1, т.1 ДР) от тази
директива разходи, е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочено е още, че санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички предвидени по закон и реално уговорени разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
С оглед горното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД е напълно основателен и доказан и подлежащ на уважаване.
По отношение на размера на предявения иск съдът намира, че е доказано от приетото
по делото допълнително заключение на ССЕ, че по ДПК№ ***** са платени 309,49лв. за
Такса за допълнителна услуга банкова гаранция/поръчителство и по ДПК№ ******* е
платена такава в размер на 711,21лв. Същите не са включени в ГПР по двата договора, като
е видно, че с включването им в ГПР, същия се увеличава и по единия кредит става 100%, а
по втория става 170,03%, следователно предявения иск се явява основателен и доказан за
посочените суми или в общ размер на 1020,70лв. за разликата над тази сума до предявени
8
1309лв. иска е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда
на 26.7.2024г./по гр.д.№ 45072/2024г. на СРС, чрез пощенска пратка, като в последствие
материалите по гр.д.№ 56235/2024г. на СРС са отделени в самостоятелно производство/.
Съдът намира, че всички възражения на ответник останаха недоказани в хода на
производството, затова искът предявен от ищец следва да се уважи, но за по-малък размер
от предявения.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, право на разноски имат и
двете страни, доколкото искът е частично уважен/отхвърлен.
И двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК, които съдът е приел/л.235-за
ищец и л.208-за ответник/.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил възражение срещу
адв.хонорар на ответник и моли да се намали на 400лв. по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът няма възражения по списъка на ищеца. Съдът следва да уважи възражението и
да намали адв.хонорар на ответника до размер на претендиран от ищец, доколкото делото не
се характеризира с фактическа и правна сложност и е едно от многото производства, които
са в ход между двете страни с оглед разделянето на материали от гр.д.№ 45072/2024г. на
СРС, 164-ти състав. Съдът намира, че адв.хонорар от 400лв. напълно отговаря на свършената
от адвоката по делото работа, а също така намира, че следва да присъди на двете страни
адв.хонорар в един и същи размер.
Така ищецът е сторил разноски от 937,36лв., от които 52,36лв.-платена ДТ, 400лв.
депозити за ССЕ и ДССЕ, 400лв. за адв.възнаграждение, 25лв.-депозит за 5бр.СУ изд.от
СРС, 60лв. такси за сдобиване с информация по издадени СУ. Съразмерно с уважена част от
иск следва да се присъдят 730,91лв.
Ответникът е сторил разноски 800лв., от които 400лв. за адв.възнаграждение и 400лв.
депозити за ССЕ и ДССЕ. Съразмерно с отхвърлената част от иск следва да се присъдят
176,20лв.
Водим от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.С,
ж.к. М., бул.А.М. № **, вх. *, ет. *, офис **, да заплати на ТЕСДО ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес гр.С, р-н Ср., бул.В.Л. № **, ет. *, ап. *, следната сума – 1020,70
лева/лв./, от които 711,21лв., представляваща платена при начална липса на основание сума
по нищожен Договор за потребителски кредит № *******/10.5.2021г., сключен между Х. А.
Х. и Фератум България ЕООД, и 309,00 лв., представляваща платена при начална липса на
основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № *****/16.11.2020г.,
9
сключен между Х. А. Х. и Фератум България ЕООД, които вземания са били прехвърлени от
Х. А. Х. на ищец ТЕСДО ООД с Договор за цесия от 24.6.2022г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда на 26.7.2024г., до окончателното плащане на
дължимото, на основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр.чл.99 и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска за разликата над 1020,70лв. до предявените 1309,00лв.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.С,
ж.к. М., бул.А.М. № **, вх. *, ет. *, офис **, да заплати на ТЕСДО ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес гр.С, р-н Ср., бул.В.Л. № **, ет. *, ап. *, сумата от 730,91 лева
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски от ищец пред СРС, съразмерно с
уважена част от иск, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА ТЕСДО ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.С, р-н Ср., бул.В.Л.
№ **, ет. *, ап. *, да заплати на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес гр.С, ж.к. М., бул.А.М. № **, вх. *, ет. *, офис **, сумата от 176,20 лева
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски от ответник пред СРС, съразмерно с
отхвърлена част от иск, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщаване на страните за постановяването и обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10