РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Бургас , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500167 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК,
образувано по въззивната жалба на ищцата по гр.д.№168/20г. по описа на
Окръжен съд Бургас- Д. Н. К. с ЕГН **********- непълнолетна, със
съгласието на родителите си: К. Г. К. и Н. Д. К.- всички със съдебен адрес
гр.Б., ул."***" №** чрез адв.С.П., против Решение № 358/13.11.2020г. на
Бургаски окръжен съд, постановено по горното дело, В ЧАСТТА, отхвърляща
заявената от ищцата претенция против ответното застрахователно дружество
за обезщетение за неимуществени вреди, заради причинените й от ПТП на
27.05.18г. телесни повреди в размер над 40 000лв., до поисканите 100 000лв.,
ведно със законна лихва за забава от 19.07.18г. до окончателното му
изплащане и В ЧАСТТА, отхвърляща претенцията за законна лихва за забава
върху присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 40 000лв.,
за периода от 19.07.18г. до 14.01.19г. включително(след представена по
делото уточняваща въззивната жалба молба от 15.02.21г.).
1
Въззивната жалба оспорва решението в обжалваните части като
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон
(противоречащо на критерия справедливост и трайната съдебна практика по
чл.52 от ЗЗД, с оглед причинените на ищцата телесни повреди). Моли се за
отмяната му в горните части и за постановяването на ново, с което
претенцията за обезщетение бъде уважена в пълен размер, ведно с лихва за
забава от 19.07.18г., до окончателното изплащане.
Изложени са подробни съображения в насока, че справедливостта и
установените по делото телесни повреди на ищцата изискват присъждане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в пълния поискан
размер от 100 000лв., предвид възрастта на пострадалото лице(***),
максималния размер на дължимо от застраховател при такава увреда
обезщетение от 10 000 000лв. към датата на настъпилото ПТП- 27.05.18г.
(визирано в закона), на база установения от съдебно медицинската експертиза
по делото травматизъм и възстановителния период от нараняванията, при
установена от съдебно- психологичната експертиза по делото лека степен на
*** симптоматика на пострадалото лице, продължаваща до две години след
произшествието.
Поддържат се твърдения и за придружаващи нанесените травми
негативни последици за здравословното състояние на ищцата, като начална
форма на остеоартроза на засегнатата става- нелечима, наличието на
множество белези, водещи до обезобразяване по лицето и тялото на ищцата,
квалифицирани от въззивника като тежка телесна повреда, останали
необсъдени от съда, но установени от експертиза по делото.
По повод забавата са въведени доводи, че деликтът е осъществен на
27.05.18г., а лихвата следва да бъде начислена върху главницата от 19.07.18г.,
до окончателното изплащане, защото тогава ответното застрахователно
дружество е било уведомено за настъпилото ПТП.
Не са ангажирани нови доказателства. Дирят се разноски.
Отговорът на въззиваем ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Позитано“№5-
ответник по горното дело, подаден чрез адв. М. С.- АК-Бургас, с адрес:
2
гр.Б.ул."***",вх.№ ***, ет.**, оспорва въззивната жалба като неоснователна и
сочи решението на окръжния съд за законосъобразно и правилно в
обжалваната част. Иска се потвърждаването му. Излагат се подробни
възражения срещу оплакванията на въззивника.Не се ангажират нови
доказателства и се претендират сторените в настоящото производство
разноски.
Становищата на страните се поддържат от процесуалните им
представители- адвокати и в проведеното пред Апелативен съд –Бургас
открито съдебно заседание.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК, извършена от Апелативен съд
Бургас, сочи обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните
части.
По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за
неправилност на акта, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по иск с
правно основание чл. 432 от КЗ, подаден от пострадало лице-непълнолетната
Д. Н. К., действаща със съгласието на родителите си К. и Н.К., против
застраховател- ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, за осъждането му да й
заплати сумата от 100 000 лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП от 27.05.18г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, до окончателното
плащане.
Според описаната в исковата молба фактическа обстановка, ищцата е
пострадала от пътно-транспортно произшествие, станало на посочената дата
на главен път I-6, в района на км. 456, по посока от гр. Карнобат към гр.
Айтос, когато лекият автомобил ***, управляван от баща й Н.К., бил ударен
отзад от движещия се след него с превишена скорост л.а. ****, управляван от
И. Г. М., застрахован с полица "гражданска отговорност" №BG*** ***,
издадена от ответното застрахователно дружество и валидна за периода
06.01.2018г.-06.06.2019г. Ищцата била пътник в ударения автомобил. С
3
присъда №14 от 01.10.2019г. на Военен съд-Сливен по НОХД№34/2019г.,
водачът на второто МПС е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, пр. 4, б“а“, алт.2 вр. чл. 343 ал.1 б.“б“, ал.2 вр.
чл. 342 ал.1 от НК,причинило горепосоченото произшествие. Ищцата е
описала подробно механизма на катастрофата. Заявява, че от удара лек
автомобил **** изхвърчал от пътя и се ударил в крайпътно дърво.
Пострадалата била на задната седалка на автомобила, с поставен предпазен
колан, но от удара стъклата се счупили и К. изхвърчала през задния прозорец
на автомобила. Намерена след катастрофата в тежко състояние на десет метра
от автомобила, тя била отведена в УМБАЛ Бургас, Спешно отделение,
загубила съзнание, с болки в крайниците и тялото, с разкъсно-контузна рана
20 см. на дясната мишница, с данни за фрактура на талус и дислокация. Освен
разкъсно-контузната рана, били установени още луксация на лява тазобедрена
става, счупване с луксация на субталарна става на ляв крак, счупване на талус
–надпетна кост и горен заден ръб на калканеус /костта на петата, свързваща
двете кости на подбедрицата със стъпалото/, охлузване на дясна лицева
половина. На 27.052018г. й била извършена операция на лява тазобедрена
става. След това била настанена в Отделението по ортопедия и
травматология, където била поставена в специално легло с цел пълно
обездвижване и престояла там до изписването си за домашно лечение на
11.06.2018г., като продължила да спазва постелен режим напълно
обездвижена до заздравяване на нараняванията. Луксацията на тазобедрената
става довела до трайно затруднение в движението на левия крак за срок от
около 8-10 седмици при обичаен ход на оздравителния процес, а счупването с
луксация на субталарна става- до трайно затрудняващо движението на левия
крак за срок до 4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.Травмите
й причинили силни болки, обездвижване, невъзможност за самостоятелно
обслужване, водещи до ограничения и затруднения на обичайния бит,
необходимост от придружител за гледане и обслужване, като по този повод
майка й ползвала отпуск по болест за общо 60 календарни дни. Лечението
продължило с общо 19 броя физио процедури; ищцата била освободена от
часовете по физическо възпитание за учебната 2018-2019г. При престоя си в
болницата, от провежданото лечение получила бактериално увреждане на
кръвта с развитие на бронхит пневмония, освен това посещавала психолог и
имала страхова невроза и уплаха след удара. Била отправила до ответника
4
претенция за обезщетение на 11.01.2019г., която не била удовлетворена в
предвидения в КЗ тримесечен срок.
Отговорът на ответника оспорва иска по размер. Дружеството
съобразява установената в наказателното производство вина на дееца-водач,
чиято „гражданска отговорност“ е застраховал, но приема, че тя не е
изключителна. Поддържал е съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпването на вредоносния от процесното ПТП резултат, т.к. е пътувала без
поставен предпазен колан на задната седалка. Извежда това от факта, че К. е
изхвърчала при удара извън превозното средство, а и защото майка й го
заявила при прегледа на пострадалата в спешно отделение. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
установената пневмония. Счита размера на предявения иск за силно завишен,
некореспондиращ на характера, интензитета и продължителността на
описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и с принципа на
справедливост в чл.52 от ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към
датата на застрахователното събитие. Оспорва дължимостта на законна лихва
за периода от датата на деликта до датата на уведомяването си.
Окръжният съд е присъдил с обжалваното решение в полза на ищцата
неимуществено обезщетение в размер на 40 000лв., като е отрекъл наличието
на предпоставки за съпричиняване от страна на пострадалата. Присъдил е
компенсаторна лихва върху обезщетението от 14.01.19г., до изплащането й и
е отхвърлил иска за обезщетение в останалата част- до пълния поискан размер
на главницата и за лихвите за предходен период.
Страните не спорят по фактическата обстановка, релевантна за делото,
която според този съд е безспорно установена на база събраните
доказателства, както е изнесена в обстоятелствената част на исковата молба:
На 27.05.2018г.(според протокол от ПТП, издаден от ОД на МВР Бургас и
присъда №14 от 01.10.19г. по НОХД №34/19г. по описа на Военен съд-
Сливен, влязла в законна сила на 17.10.19г.), към 18.05ч., на път I-6, в района
на км. 456 по посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, е осъществен сблъсък
между лек автомобил ***, управляван от Н.К. и лек автомобил ***,
управляван от И.Г.М..Последният е признат за виновен с посочената присъда
за това, че при управлението на автомобила си е нарушил правилата за
5
движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДв.П, в резултат от което допуснал
горепосоченото ПТП с лек автомобил ***, управляван от Н. Д. К. и по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно
лице(конкретно на Д.К. две средни телесни повреди по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК)-представляващо престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4 б“а“, алт.2,
вр. чл. 343, ал.1 б“б“, алт.2, вр. чл. 342, ал.1 и чл.54 от НК.Наложено му е
съответно наказание.
Двете съдебно автотехнически експертизи (на в.л. Г.-оспорена от
дружеството и на в.л. И.- неоспорена) сочат механизъм на катастрофата, при
който ударът на автомобила, в който е била пътник ищцата е от задна страна,
в посока напред и отдолу нагоре, предвид разликата във височината на двете
катастрофирали превозни средства. При това се е достигнало до счупването
на задни седалки и задни стъкла на ударения отзад автомобил и до
изхвърчането на ищцата на 3-4 метра извън него. И двамата експерта сочат,
че при такъв механизъм на сблъсъка и с оглед скоростта на придвижване на
идващия отзад автомобил(136 км/ч), фиксирането на ищцата с предпазен
колан няма връзка с настъпването на нанесените й от произшествието
увреждания- те биха били получени при всяко положение, поради счупването
и изместването на самите седалки, към които е следвало да бъде фиксирана с
оглед по- голяма безопасност пострадалата.
Безспорно установен е и травматизмът на ищцата:Д.К. е била откарана
непосредствено след процесното ПТП в МБАЛ-Бургас, настанена
първоначално в отделението по реанимация, после в Отделение по ортопедия
и травматология в периода 27.05.2018г.-11.06.2018г., където са установени:
луксация на тазобедрена става без циркулаторни и сетивни нарушения, оток и
деформация на ляв глезен с фрактура на талус и дислокация, със запазена
функция на ходилото, както и разкъсно-контузна рана – 20 см. на дясна
мишница-поставена диагноза „луксация на лява кокса, счупване с луксация на
субталарна става на ляв крак, порезна рана с лезия на десен брахиум и
контузия на главата“. На 27.05.2018г. Д.К. е била оперирана, като е наместена
безкръвно лявата тазобедрена става и с открита репозиция с метална
остеосинтеза с винтове под обща анестезия, е фиксирано другото счупване.
Поставена й е и диагноза от неврохирург- „контузия на главата“.
6
След извършената операция ищцата се е оплаквала от болки в ляво
ходило, усилващи се при физическо натоварване и сутрешна скованост.
Констатирано е, че походката й е нормална, запазена е подвижността на
колената и на тазобедрената става, но е ограничена дорзофлексията в лявото
ходило. Препоръчана е лечебна физкултура и кинезитерапия, които са
изпълнени(19бр. физиопроцедури- вж. л.165 дело БОС). Ищцата се е
придвижвала в училище през учебната 2018г./2019г. с патерици, според
издадено от посещаваното учебно заведение удостоверение(потвърдено и от
св. К.К.- нейна майка). От инцидента, до 10.08.18г.вкл. пострадалата е
ползвала 72 дни болнични(л.164 дело ОС).Според представено становище от
психолог М.В. на 23.07.2018г. (потвърдено и от разпит на св. К.) с
пострадалата е проведена и консултативна сесия в домашна обстановка, с
дадени препоръки за последваща психологическа работа с детето, която да
потвърди или отхвърли хипотезата за депресивност.Налице са две
медицински направления от д-р К. за оказване на специализирана помощ на
Д.К. от психолог( от 11.07.18г. и от 25.11.19г.).
Заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза( в.л.д-р
П.), неоспорено от страните, потвърждава уврежданията, заявени от ищцата,
като получени вследствие процесното ПТП(луксация на лява тазобедрена
става, счупване с луксация на субталарна става на ляв крак /счупване на талус
–надпетна кост и горния заден ръб на калканеус –петна кост/, разкъсно-
контузна рана на дясна мишница, охлузвания на дясна лицева половина).
Експертът е установил от медицинската документация, че по време на
лечението й от катастрофата, ищцата е заболяла от пневмония, лекувана
консервативно с антибиотици. Според вещото лице травмите са свързани с
болки, страдания и неудобства при обслужването, като обичайният
възстановителен период е 4-5 месеца, т.к. не е установил данни за настъпили
във възстановяването усложнения, освен диагностицираната пневмония.Към
момента на прегледа на ищцата от вещото лице – 18.06.2020г.- функцията на
левия крак е възстановена напълно с остатъчна непълна дорзофлексия в ляв
глезен. При прегледа са констатирани белези от рани под брадата, по дясна
мишница и оперативен белег по лява подбедрица и ходило.
Диагностицираната пневмония в хода на лечението около седмица след
травмата, вещото лице приема за обичаен резултат от залежаването и
7
обосновава пряката й причинна връзка с настъпилото ПТП. В с.з.вещото лице
е добавило, че свиването на стъпалото от ищцата в горно положение е
ограничено по време на прегледа и при пасивен натиск реагира на болка, а
глезенът е с лек оток. Не може да даде прогноза колко време ще продължи
раздвижването на глезенната става до възстановяване на 90 процента, но се
касае за бавен и постепенен процес. В медицинската документация се
съдържат данни за начална остеоартроза на ищцата, но на настоящия етап
това заболяване не пречи на възстановяването на ставата.
Вещото лице Р. по изпълнената съдебно-психологична експертиза е
дало заключение, че Д.К. има лека степен на *** симптоматика, която
продължаваща до две години след травматичното събитие и се нарича
„протрахирана депресивна реакция“. До момента на обследването от вещото
лице – психолог не е провеждано терапевтично или медикаментозно лечение
свързано с психичното състояние на ищцата. Сочи, че при повдигане пред
ищцата на темата за инцидента, тя не може да говори, силно се разстройва и
започва да плаче, като според вещото лице се нуждае от професионална
психологична помощ.
В унисон с горните констатации са и данните от разпита на
свидетелката К.К.-майка на ищцата, сочеща, че преди инцидента Д. е била
радостно и слънчево дете, което свири на виолончело и спортува активно, но
след катастрофата всичко се променило в негативна посока. Детето било
силно травмирано от видяното в реанимацията на болницата след
произшествието, край нея умирали хора. Ищцата останала на легло през
цялото лято, изпитвала интензивни болки, страхувала се, не можела дори да
отиде до прозореца и да погледне навън, била на памперси и подлога.
Свидетелства, че се наложило да сменят под упойка абоката на Д.. Сочи, че и
в момента дъщеря й изпитва такъв страх, че не може да я заведе на лекар,
започвала да плаче и не искала да ходи на контролни прегледи. Това се
отразило и на училищните й занимания- възникнали проблеми с музиката,
нежелание да свири, не можела да кара колело, ховерборд, ски или да
посещава езда, както преди. Посочва, че всичко причинявало болка в
засегнатия от катастрофата крак на дъщеря й, тя не можела да се разхожда и
като преминела разстояние от 200 метра, левият й крак се надувал.Ищцата
станала много хаотична, депресивна, наложило се да ползват услугите на
8
психолог. Обяснява, че с големи затруднения е посещавала музикалното
училище, където се обучава, придружавана от свидетелката, дори направили
отделен вход, за да може да се придвижва с патерици.
Прекият причинител на ПТП е управлявал МПС, застраховано при
ответника за риска „Гражданска отговорност“със застрахователна
полица №BG***, издадена от ответното застрахователно дружество и
валидна за датата на процесното ПТП.
Застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие с молба
от ищцата за изплащане на обезщетение, но е отказал да я удовлетвори
доброволно. В контекста на спора за началния момент, от който би следвало
да се начисли лихва за забава върху дължимата главница, съдът съобразява,
че по делото е приложено уведомление от пострадалата чрез адв. С.П. от БАК
до застрахователя, с дата 19.07.18г., но няма данни то да е достигнало до
адресата. Последващото искане в същата насока от 11.01.19г. обаче, според
печат на получателя върху отправеното писмо, е постъпило на 14.01.19г. и
именно тази според съда е датата на уведомяването на ответника.
Преценявайки горните факти в контекста на критерия “справедливост“,
визиран в чл.52 от ЗЗД, като мярка за определяне размера на обезщетението,
дължимо за описаните по-горе болки и страдания на ищцата, претърпени от
катастрофата, съдът приема, че присъденото от първата инстанция следва да
бъде завишено на 50 000лв., ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от 14.01.19г., до окончателното издължаване.
Съдът опира този си извод именно върху правно значимите според
ППВС №4/1968г. и останалата трайна и последователна съдебна практика
предпоставки за определянето на паричната равностойност на онези правни
блага, от които пострадалото лице е било лишено, поради влошеното си
здравословно състояние и за негативните му преживявания, във връзка с
възстановяването си от настъпилите вредоносни последици.
В случая така посоченият размер е обоснован от младата възраст на
пострадалото лице-*** по време на катастрофата, от факта, че уврежданията
на левия крак са множествени(подробно описани по- горе) и от тяхното
естество- предвид продължителността на възстановяването на ищцата от тях
9
(над 30 дни), те представляват средни телесни повреди. Освен тях се
установяват и придружаващи леки телесни повреди- контузия на лицето и
главата, порезни рани на дясна мишница. Съдът съобразява и естеството на
проведеното лечение- не само консервативно и закрито относно репозицията
на тазобедрената става, но и оперативно за счупванията на глезенната става,
под пълна анестезия; както и факта на настъпилото от лечението в болницата
усложнение- пневмония, също лекувана медикаментозно. От значение е и, че
при възстановяването си в близо двуседмичното болнично лечение,
продължило в домашни условия докато ищцата тръгнала на 15.09.18г. отново
на училище, тя била обездвижена, а после през цялата учебна година се
придвижвала с патерици. Съдът съобразява негативните преживявания на К.
от продължителната й безпомощност да се самообслужва(останала на
грижите на майка си), на памперси и подлога, че първоначално е изпитвала
силни по интензитет болки (по време на болничното оперативно лечение),
отшумяващи постепенно във времето до края на възстановяването си у дома,
както и че все още не е напълно възстановен обемът на движение на
пострадалия ляв глезен, има оточност и болка при натоварване, без ясна
прогноза за пълното му възстановяване(раздвижване). Вземат се предвид и
последвалите невъзстановими дегенеративни ставни промени на засегнатия
крайник, които утежняват общото здравословно състояние на ищцата, както и
нанесените й от порезните наранявания трайни загрозяващи белези на лице,
ляв крак и под дясна ръка. Настоящата инстанция отдава съществено
значение и на психотравмата, установена от експерта – психолог по делото,
получена от ищцата вследствие катастрофата, наложилото се болнично и
домашно лечение и посещаването на училище с патерици през една цяла
учебна година.
Горепосоченият размер на обезвреда е съответен според този съд и на
икономическата обстановка в страната, определяща обществения критерий за
справедливо парично овъзмездяване на нанесените неимуществени травми,
при лимити за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт–10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
(предпосл.редакция на чл.492 от КЗ).
Горният размер на неимуществено обезщетение за ищеца е преценен от
този съд още и при сравнителен анализ на налична съдебна практика,
10
касаеща сходни увреждания: например за ПТП от 2016г. с Решение по т.д.
№247/19г. на ВКС,ТК,ІІ-ро отд.,но за много по-усложнен травматизъм с
остатъчни симптоми, са определени 160 000лв.; за травма от падане и
счупване на тазобедрена става през 2017г., за възрастен човек(73 годишен) –
определено обезщетение от 40 000лв. по решение на САС по в.гр.д.
№6308/18г., недопуснато до касационно обжалване с Определение на ВКС по
гр.д.№393/20г.; за сходно на процесното увреждане при ПТП от 2009г. –
присъдени 35000лв., според Решение по т.д.№212/12г. на ВКС; 100 000лв.
обезщетение за по- тежък политравматизъм на крайници от ПТП през 2012г.,
според Решение по т.д.2811/2015г. на ВКС.
Тъй като спорът на страните за съпричиняването на вредоносния
резултат не е пренесен пред въззивна инстанция, а и данните по делото
(констатациите на двамата експерти, изготвили отделни автотехнически
експертизи) обясняват как предвид механизма на ПТП фиксирането на
пострадалата с предпазен колан не е в причинно-следствена връзка с
получените от катастрофата увреждания, съдът приема, че на въззивницата
ищца следва да бъде присъдено цялото определено в настоящото
производство неимуществено обезщетение от 50 000лв. Компенсаторната
лихва за забава на изплащането му следва да се присъди именно от
14.01.19г., а не преди това, т.к. в случая тази дата е съобразена изцяло с
правилото на чл.429, ал.3 от КЗ, сочещо, че лихвата е дължима, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1,т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма данни за по-ранно уведомяване на застрахователя за
настъпилото произшествие.
С оглед изложеното по-горе, обжалваното съдебно решение следва да
бъде отменено в частта, отхвърляща заявената от ищцата спрямо ответника
претенция за неимуществено обезщетение над 40 000лв.- до 50 000лв., като
вместо това бъде допълнително присъдена сумата от 10 000лв., ведно със
законна лихва за забава от 14.01.19г. до окончателното изпълнение. С оглед
този резултат от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
11
осъждаща Д.К. да заплати на застрахователното дружество сторените в първа
инстанция разноски над 2200лв., до 2640лв.
В останалата обжалвана част горното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед допълнително присъдената като обезщетение в полза на ищцата
сума, на адвоката на въззивницата-ищца за представителство пред първа
инстанция, на основание чл.38 от ЗА, следва да бъде заплатено от
застрахователя-ответник допълнително възнаграждение от 519лв. и за
представителството му във втора инстанция– 519лв.,т.е. общо 1038лв.
Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати върху
увеличеното обезщетение, присъдено в полза на ищеца и допълнителна
държавна такса в Бюджета на съдебната власт, в размер на 400лв. за
проведеното първоинстанционно производство и в размер на 200лв. за
въззивното такова, т.е. общо 600лв., по сметка на БАС.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият ответник също има право на
разноски за настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от
претенцията, възлизащи на 1916, 67лв.,дължими за процесуалното
представителство и защита, осъществени от адв. С. във въззивното
производство.
Апелативният съд счита за неоснователно възражението на
въззивницата за прекомерност на възнаграждението на адвоката на
въззиваемия, т.к. в уговорения и платен според представените доказателства
размер от 2300лв., то е под определения от НМРАВ минимум, възлизащ на
2330лв.(съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата), изчислен на база обжалваемия
интерес от 60 000лв..
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №358/13.11.2020г., постановено по гр.д.№168/
2020г. на Бургаски окръжен съд, В ЧАСТТА, отхвърляща заявената от
12
ищцата Д.К., със съгласието на родителите й спрямо ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ претенция за неимуществено обезщетение в размер над
40 000лв.- до 50 000лв., ведно със законна лихва за забава върху тази
главница, считано от 14.01.19г., до окончателното изплащане и В ЧАСТТА,
осъждаща Д. К. със съгласието на родителите й, да заплати на
застрахователното дружество сторените от него по гр.д.№168/2020г. на БОС
разноски в размер над 2200лв., до 2640лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , ЕИК000694286, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ №5 да заплати на
Д. Н. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на родителите си К. Г. К.
и Н. Д. К.- тримата с адрес ***, допълнително сумата 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, станало на
27.05.2018г. на главен път I-6, в района на км. 456, по посока от гр. Карнобат
към гр. Айтос, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.01.2019г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА горното съдебно решение в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на адв.
С.П. от БАК сумата 1038лв.(хиляда тридесет и осем лв.), включваща 519
лв.допълнително възнаграждение за представителството на Д.К. по гр.д.
№168/20г. на БОС и 519лв. за представителството на същото лице в
производството по в.гр.д.№167/21г. по описа на БАС.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати върху
увеличеното обезщетение от 10 000лв., присъдено в полза на Д.К., държавна
такса към Бюджета на съдебната власт, по сметка на Бургаски апелативен
съд, в размер на общо 600лв.(шестстотин лева), включваща: допълнителна
д.т. от 400лв. за провеждането на гр.д.№168/20г. по описа на БОС и д.т. от
200лв. за въззивната жалба на Д.К., разгледана в производството по в.гр.д.
№167/21г. по описа на БАС.
ОСЪЖДА Д. Н. К., действаща със съгласието на родителите си К. Г. К.
и Н. Д. К., да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата
13
1916, 67лв.(хиляда деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем
ст.), съдебно-деловодни разноски, направени за възнаграждението на
адвоката, представляващ го по в.гр.д.№167/21г. по описа на БАС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14