Решение по дело №158/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260 201

 

гр. Пловдив  14.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 158 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от З.к. „У.“ АД против решение № 260053 от 29.09.2020 г., постановено по  т.д. № 226 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която З.к. „У.“ АД е осъдено:

- да заплати на В.Й.В., в качеството й на наследник на починалия Г. Г. Д., сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Г. Г. Д., от гр. С. З., вследствие на ПТП, настъпило на 11.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2016 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата;

- да заплати на адв. С.В.,*** сумата от 5530 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

- да заплати в полза на ОС – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 8750 лв.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят чрез процесуалния си представител изразява становище, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, тъй като присъденото обезщетение било прекомерно, несъобразено със събраните по делото доказателства и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и че неправилно не е отчетен процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, заради липсата на светлоотразителна жилетка. Искането е в осъдителната част решението да се отмени и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли за разликата над доброволно заплатения от застрахователя размер на обезщетението от 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и на дружеството да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции.

          В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ищцата В.В., с който се изразява становище, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди, както и на ищцата да бъдат заплатени направените във въззивното производство деловодни разноски.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по предявен от В.Й.В. против З.к. „У.“ АД, осъдителен иск с правно основание по чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 200 000  лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Г. Г., вследствие на ПТП, настъпило на 11.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2016 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.

  Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

На 11.12.2016 г. в тъмната част на денонощието, на ул.„ К. ш.”, между 18:00 и 19:00, при управлението на лек автомобил „Ф.” с peг. № ***, управляван от Д.П.Д., е настъпил удар с движещият се  в същата посока велосипед, управляван от велосипедиста Г. Г. Д., вследствие на което на Д. са причини множество травми, вследствие на които по-късно е настъпила и смъртта му.

Безспорно установено е, че ищцата В.Й.В. е майка на пострадалия от описаното ПТП Г. Г. Д.

С влязла в сила присъда № 22/19.06.2018 г. по НОХД № 205/2018 г. по описа на ОС - Стара Загора, водачът на лекия  автомобил Д.П.Д. е признат за виновен в това, че на 11.12.2016 г. по улица „К. ш.“ в посока запад-изток, в землището на град С. З., местност „Г.“, на около 800 метра източно от Пласментно-снабдителна база „Л. – С. З.“, при управление на МПС - лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.“ per. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, като не намалил скоростта и не спрял автомобила при възникналата опасност за движението, вследствие на което с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Г. Д., като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието, за което му е наложено съответното наказание.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, съгласно  разпоредбите на чл. 413 ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК.

От събраните по делото доказателства категорично се установява както наличието на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина й, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на автомобила ПТП.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите cep. ***, № ***, със срок на валидност от 31.12.2015 г. до 30.12.2016 г., сключена между собственика на автомобила и „ЗК „У.” АД.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./ вр. с § 22 от ПЗР на КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е допустим и доказан по основание.

  Основният спор е относно размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че ищцата преживява много тежко смъртта на сина си. Установено е, че пострадалият Г. Д. приживе е живял с майка си. Бил изключително съвестен, работлив млад човек с изключително  отношение към работата си, дисциплиниран. Установено е също, че преждевременната смърт на Г. се отразила изключително тежко на майка му. Трагичната смърт на сина й, с когото живеели в едно домакинство и с когото имали много силна емоционална връзка, завинаги я е лишила от неговата обич и подкрепа, от грижите и от материалната издръжка, която единствено той от близките й е осигурявал. От показанията на разпитания по делото свидетел и от приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза, се установява, че след смъртта на сина й, ищцата не се чувствала и не е била добре. В резултат от преживения стрес вследствие смъртта на сина й, за ищцата В.В. е настъпила сериозна промяна в психологичното й състояние, изразяващо се  изключително висока степен на тревожност, емоционална лабилност, високи нива на стрес и застрашеност от сърдечни заболявания, както и изразена тежка депресия.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Старозагорският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищците душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.

В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.

Присъденото обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото, с оглед твърденията на ищцата, неимуществени вреди, които са пряка последица от смъртта на сина й, настъпила в резултат на процесното ПТП. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни промени в психичния, емоционален и социален статус на пострадалата, в случая намират конкретен израз в мъката на майката от загубата на сина й, за когото е установено, че е бил основна нейна емоционална, морална и житейска опора; в постоянното й терзание от осъзнаване необратимостта на случилото се; в душевната болка и в мъката, предизвикани от усещането за безнадеждността и безсмислието на живота й.

В конкретния случай първоинстанционният съд е отчел общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което настоящият състав на Пловдивският апелативен съд преценява, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

От друга страна, въззивният съд преценява като основателно поддържаното от представителя на въззиваемия становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което също е относимо към определяне размера на определеното обезщетение.

Доказателствата по делото сочат, че основна причина за настъпването на вредоносния резултат е поведението на делинквента.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства в т.ч. и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата експертиза, се установява, че при скорост на движение на л. а. „Ф.” - около 74 км/ч, опасната зона за спиране при включени къси светлини е около 70 м. При това положение, технически съобразената скорост на движение, спрямо далечината на видимост при включени къси светлини е около 55 км/ч и по - малко от нея. Според същото заключение обаче, при описаната ситуация, е технически възможно велосипедистът да бъде своевременно възприет от водача на лекия автомобил, в случай че е ползвал светлоотразителна жилетка.

В резултат на тези констатации, вещото лице сочи като технически причини за настъпване на процесното ПТП, както субективните действия на водача на лекия автомобил, изразяващи се в несъобразяване на скоростта на движение с атмосферните условия и конкретните условия на видимостта, позволяващи му да спре навреме при възникване на опасността, така и движението на велосипедиста в тъмната част от денонощието без светлоотразителна жилетка, с което е възпрепятствал възможността да бъде възприет своевременно от водача на лекия автомобил.

         Предвид установените по делото факти, няма съмнение, че действията на водача на лекия автомобил в тяхната цялост са допринесли в по-голяма степен за произшествието и произтичащия от него вредоносен резултат.

         Несъмнено, пострадалият велосипедист също е допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Обстоятелството, че пострадалият е бил без светлоотразителна жилетка, освен че представлява нарушение на императивното изискване, съдържащо се в разпоредбата на  чл. 80, т. 1 ЗДвП, но и е намалило реално възможността за възприятие от водача на приближаващия лек автомобил, препятствало е по-добра видимост към намиращият се на пътното платно велосипедист. От изложеното въззивният съд извежда наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 25 % или 1/4 от общия принос на участниците в пътно-транспорното произшествие. С този процент, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да се намали размера на дължимото застрахователно обезщетение, поради което дължимата, след заплащане на част от обезщетението сума, възлиза на 50 000 лева. В този смисъл решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната му част следва да се отмени за разликата над присъдения размер от 100 000 лева до 50 000 лева и да се постанови друго в тази част, като за сумата от 50 000 лева предявеният иск също следва да се отхвърли.

За разноските:

В съответствие с изхода от спора, ще следва да се коригира обжалваното решение в частта за присъдените в първоинстанционното производство разноски, както следва:

З.к. „У.“ АД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи заплащане на направените по делото разноски в полза на ОС – Стара Загора, които, предвид размера на уважения иск, възлизат на 6562.50 лева.

Ответникът ще следва да заплати в полза на осъществилият безплатно процесуално представителство и защита на ищцата - адвокат С.В. *** сумата 4530 лева, определена съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изхода от спора във въззивното производство, на ищцата следва да се присъди сумата 1765 лева - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Съответно – дължимите в полза на ответника деловодни разноски за въззивното производство, изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат общо на  1150 лева.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

ОТМЕНЯ решение № 260053 от 29.09.2020 г., постановено по  т.д. № 226 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която З.к. „У.“ АД е осъдено да заплати на В.Й.В., в качеството й на наследник на починалия Г. Г. Д., сумата 50 000 лева за разликата над 50 000 до 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Г. Г. Д., от гр. С. З., вследствие на ПТП, настъпило на 11.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  11.12.2016 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Й.В., ЕГН **********, в качеството й наследник на починалия Г. Г. Д. с ЕГН: ********** против ЗК „У.“ АД ЕИК ***, иск за сумата от 50 000 лева, поради намаляване с 25 %, на основание чл. 51, ал. 2  ЗЗД на определеното застрахователно обезщетение в общ размер от 200 000 лева, за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Г. Г. Д., с ЕГН: ********** от гр. С. З., вследствие на ПТП, настъпило на 11.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2016 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 260053 от 29.09.2020 г., постановено по  т.д. № 226 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която З.к. „У.“ АД е осъдено да заплати на адв. С.В.,*** сумата от 5530 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ решение № 260053 от 29.09.2020 г., постановено по  т.д. № 226 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която З.к. „У.“ АД е осъдено да заплати в полза на ОС – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 8750 лева, като вместо това в тези части постановява:

ОСЪЖДА З.к. „У.“ АД, ЕИК *** да заплати в полза на ОС – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 6562.50 лева.

ОСЪЖДА З.к. „У.“ АД, ЕИК *** да заплати на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. на адв. С.В.,*** сумата 4530 лева, за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата В.Й.В. по т.д. № 226 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд.

ОСЪЖДА З.к. „У.“ АД, ЕИК *** да заплати на В.Й.В., ЕГН **********, сумата 1765 лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в производството по в.т.д. № 158 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА В.Й.В., ЕГН ********** да заплати на З.к. „У.“ АД, ЕИК *** сумата 1150 лева деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в производството по в.т.д. № 158 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053 от 29.09.2020 г., постановено по т.д. № 226 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в останалата обжалвана част.

 

  В необжалваната част същото решение е влязло в сила.

  Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.