Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 17.04.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на деветнадесети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2533/2017 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против И.М.У. за установяване на вземания, предмет на издадена заповед за
изпълнение.
Твърди се, че на 30.01.2015 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на
който първият предоставил на втория кредит в размер на 600,00 лв. Ответникът се
задължил да върне сумата по заем, ведно с договорна лихва в размер на 66,63
лв., на 27 равни седмичин вноски, всяка в размер на 24,69 лв. или общо сумата
от 666,63 лв. до 07.08.2015 г. Първата погасителна вноска страните договорили,
че ще е дължима на 06.02.2015 г., а последната на 07.08.2015 г. При сключването
на договора, чрез попълване на стандартен европейски формуляр, ответникът
декларирал, че е запознат с общите условия и ги приема. С подписването на договора
ответникът удостоверил, че е получил сумата по заема.
Страните договорили, че в
3-дневен срок от подписването на договора ответникът ще предостави обезпечение,
вкл. условията на които то трябва да отговаря. Ответникът не изпълнил
задължението си за предоставяне на обезпечение, за което е начислена неустойка
в размер на 384,21 лв., която той трабвало да погаси на 27 седмични вноски,
всяка в размер на 14,23 лв. Така общия размер на погасителната вноска по
договора се твърди, че е 38,92 лв.
При забава в заплащането на
вноска с повече от 30 календарни дни страните договорили, че ответникът ще
заплати на заемодателя такса разходи в размер на 9,00 лв., като разходите за
събиране не може да надхвърлят 45,00 лв. В тази връзка на ответникът е
начислена такса в размер на 45,00 лв.
Длъжникът не е предложил
изпълнение в срок на вноските по договора, поради което върху тях е начислено
обезщетение за забава, начиная от датата на първата просрочена вноска - 07.02.2015
г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
размер на 166,09лв.
Вземанията по договора срещу
ответника с рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. с
приложение от 01.08.2015 г. се казва, че са прехвърлени от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено, като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластил ищеца с правата да уведоми ответника. До ответника е
изплатено писмо на 06.08.2015 г., върнато в цялост с бележка, че адресата е
напуснал адреса.
Твърди се, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед против ответника, във връзка с което пред РС
Ловеч е образувано ч. гр. д. № 1838/2017 г.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане
в размер на 1 261,93 лв., от което 600,00 лв. – главница, 66,63 лв. –
договорна лихва, 384,21 лв. – неустойка за неизпълнение, 166,09 лв. –
обезщетение за забава и 45,00 лв. – такса разходи, като му присъди сторените
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът не ангажира в срок отговор на исковата
молба.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой
представител и не изразява становище по същество.
Ответникът не участва лично или чрез
представител и не изразява становище по същество.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Заповед № 1159 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.09.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 1838/2017
г. на РС Ловеч със същата е разпоредено длъжникът И.М.У. да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 600,00 лв.-главница, 66,63 лв. -
договорна лихва за периода 06.02.2015 г. до 07.08.2015 г., 384,21 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.02.2015 г. до 07.08.2015
г., 166,09 лв.-обезщетение за забава за периода 07.02.2015 г. до 30.08.2017 г.,
45,00 лв. - такса разходи, ведно със законната лихва върху сумата от 600,00 лв.
от 30.08.2017 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 75,24 лв.
Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
В предложение за сключване на договор, отправено до
„Изи Асет Мениджмънт“АД, И.М.У. е поискала да ѝ се предостави заем в
размер на 600,00 лв., платим в брой, който тя да върне на 27 седмични вноски
всяка в размер на 24,69 лв. Между „Изи Асет Мениджмънт“АД и И.М.У. е постигнато
съгласи за сключване на договор, по силата на който първият се е съгласил да
предостави на втората заем в размер на 600,00 лв., който вторият да върне за
срок от 27 седмици на договорени дати /в периода 06.02.2015 г до 07.08.2015 г./
на 27 вноски, всяка в размер на 24,69 лв. Ответникът се е задължил да върне
сума в размер на 666,63 лв., при ГПР от 49,01 %. Страните са договорили, че с
част от сумата по заема в размер на 280,22 лв., ще погасят остатък от заем по
договор № 2201168. Погасяването ще се извърши чрез прихващане, а разликата ще
се заплати, като договора ще има силата на разписка. У. се е задължила в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД
едно от следните обезпечения - две физически лица - поръчители, всяка от които
да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е
заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за
период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да
представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с
валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника -
неустойка в размер на 384,21 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска
в размер на 14,23 лв. При забава в заплащането на вноска по договора с повече
от 30 дни страните са договорили такса разходи в размер на 9,00 лв., които се
начисляват на всеки 30 дни забава, но не повече от 45,00 лв. В договора е
удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български левове. Под
договора ответникът е положил подпис. Подпис е положен върху всяка страница от
договора.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на
който първият се е задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в
пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени в физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях,
индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането
на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията
на договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в ново приложение №
1 със съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора.
Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има
силата и значението на допълнително споразумение. Вземанията се считат
прехвърлени от датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителя се
задължава да представи на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне на
вземанияна „Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно приложение № 1 от
01.11.2015 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил “Агенция за
събиране на вземания“ ООД с правата да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
прехвърлени с договор продажба, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
В препис извлечение от приложение № 1/01.11.2015 г.
към договор за продажба вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ АД от 16.11.2016 г. се посочва вземане към длъжника И.М.У.
по договор № 2238643 от 30.01.2015 г., по който е отпусната сума в размер на 600,00
лв., с общ размер на задължението от 1 050,84 лв., размер на дълга към
01.11.2015 г. - 1 1 107,96 лв.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки
като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз
основа приложение № 1/01.11.2015 г. към договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ АД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД са прехвърлени всички вземания
по договор за паричен заем № 2238643. Към 06.08.2015 г. задълженията възлизат
на 1 1107,95 лв., като ответникът е поканен да ги заплати в 5-денвен срок
от получаването на поканата на посочена сметка, след което ще ѝ бъде
издадено удостоверение за липса на задължения. Писмото е изпратено с
препоръчано писмо с обратна разписка и върнато, тъй като адресата е напуснал
адреса.
От приетото по делото заключени на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, на ответника е предоставен заем
в размер на 600,00 лв. По партидата на ответника са отразени плащания за сумата
от 1,15 лв. на 30.01.2015 г. За периода 09.03.2015 г. до 09.07.2015 г. за
събиране на вземанията са начислени разходи в размер на 45,00 лв. Размерът на
вземанията по договора при ищеца са: 600,00 лв. – главница, 66,63 лв. – договорна лихва,
384,21 лв. – неустойка за неизпълнение, 166,09 лв. – обезщетение за забава и
43,85 лв. – такса разходи. Платената сума от 1,15 лв. е приспадната от
вземаното за разноски в размер на 45,00 лв.
С оглед на така очертаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания по
главница, договорна лихва, такси, обезщетение за забава и неустойка, предмет на
издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а ЗПК, чл. 92 и чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Сумата по
кредита е предадена на длъжника, което е той е удостоверил с подписа си под
договора. Той се е задължил да върне заема на 27 вноски в периода 06.02.2015 г.
до 07.08.2015 г., ведно с възнаграждение за ползването ѝ в размер на
66,63 лв. В периода на действие на договора ответникът е предложил изпълнение
за сумата от 1,15 лв.
При сключването на договора ответникът се е задължил
да предостави на кредитора си обезпечение - поръчитлество от лица, отговарящи
на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е скрепено
със санкция-неустойка в размер на 384,21 лв. По делото не е налице спор относно
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в договорения срок,
тъй като ответникът не е навел възражения за това. Законът прогласява принципа
на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне е ограничена от
повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави. В мотивите на т. 3 ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Уговорената между страните неустойка при непредставяне на
обезпечение излиза извън присъщата ѝ обезпечителна функции. Целта на
неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщетени кредитора за
вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството и качеството
и във времето/. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани
със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.
Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите
от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение,
чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от
тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то
обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и
подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъда обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ
кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо
обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда
да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не
преследва заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на
уговорката /да приеме, че тя е породила задължение за заплащане на неустойка/,
макар да не са наведени възражения в тази насока, тъй като се касае за дейност
по правоприлагане, която не е предпоставена от установяването на факти,
ненаведени от страните.
Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителските кредити /ЗПК/. Съгласно чл.
33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. В договора страните са договорили за забава длъжникът да заплаща
освен обезщетение и такси. Недопустимо е под формата на такси да се начислява
обезщетение за забавено изпълнение над размера на законната лихва. Уговорката
за заплащане на такси при забава влиза в противоречие и с разпоредбата на чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй като при неизпълнение на договорните задължения длъжникът
трябва да заплати необосновано високо обезщетение съобразно срока на забава.
Съобразявайки казаното, съдът приема, че с предложеното
от длъжника изпълнение е погасено част от вземането за заплащане на обезщетение
за забава /арг. от чл. 76, ал. 2 ЗЗД/, което за периода от падежа следващ
първата вноска до датата на подаване на заявлението /30.08.2017 г./ е 152,38
лв. След приспадане на платената сумата от 1,15 лв. обезщетението е в размер на
151,23 лв.
По отношение на вземанията по главница и договорна
лихва длъжникът не е предложил изпълнение, като същите са прехвърлени в полза
на новия кредитор с договора за цесия.
За цесията длъжникът е уведомен в хода на
производството. Препис от уведомлението, изготвено от новия кредитор, действащ
като пълномощник на стария, е връчено на ответника с връчването на препис от
исковата молба /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС,
допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането като представителна цедента“ и решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването
на препис от исковата молба е надлежно съобщение за цесията на длъжника“/.
При съобразяване на изложеното, в рамките на
настоящото производството съдът следва да установи съществуването на вземания
по главница в размер на 600,00 лв., договорна лихва в размер на 66,63 лв. и
обезщетение за забава в размер на 151,23 лв. и отхвърли претенциите на ищеца за
установяване на вземания за неустойка в размер на 384,21 лв. и такса разходи в
размер на 45,00 лв.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените
разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер на 75,25
лв. В производството по настоящото дело разноските са в размер на 165,24 лв.
/държавна такса и възнаграждение за вещо лица/. Представляван е от юрисконсулт,
за което на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правна помощ има право на разноски в размер на 100,00 лв. /вземането е
определено при минимума, с оглед размера на вземанията, предмет на
установяване, фактическата и правна сложност на спора, при отчитане на
обстоятелството, че делото е приключило в едно заседание, в което представителя
на ищеца не е присъствал/. Общо размера на разноските е 340,48 лв. От тях при
изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на
221,31 лв.
Ответникът
не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с решението.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.У. с ЕГН ********** с адрес ***, че „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 има вземания в размер
на 600,00 лв. /шестстотни лева/ - главница по договор за потребителски кредит,
66,63 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ - договорна лихва
за периода 06.02.2015 г. до 07.08.2015 г., 151,23 лв. /сто петдесет и един лева
и двадесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода 07.02.2015 г. до
30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 600,00 лв. от
30.08.2017 г. до изплащането й, предмет на издадена по ч. гр. д. № 1838/2017 г.
на РС Ловеч Заповед № 1159 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 01.09.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на вземания в размер
на 384,21 лв. /триста осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.02.2015 г. до
07.08.2015 г. и 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/ - такса разходи.
ОСЪЖДА И.М.У. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 221,31
лв. /двеста двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/ - сторени разноски
в производството по издаване на заповед за изпълнение и в настоящото, съобразно
уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Ловеч.
Препис
от решението до ищеца да се изпрати на адрес гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ №
185, ет. 4, офис 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: