№ 745
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100502708 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дева Транс“ ООД срещу решение №
870/21.02.2020 год., постановено по гр.д. № 183/2019 год. – 35 състав по описа на РС –
Варна, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу „Нити инвест“ ООД искове за
присъждане на сумите от 8550 лева, представляваща усвоена без основание сума по банкова
гаранция № 00LG-S-001722/04.11.2016 год., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 377.81
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница за
периода 02.08.2018 – 08.01.2019 год., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно като се претендира неговата отмяна.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна оспорва жалбата.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалба.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за потвърждаване
1
на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Депозираните въззивна и насрещна
жалба е поставила във висящност първоинстанционното решение в неговата цялост, което
настоящият състав на ВОС счита за недопустимо, поради следното:
Недопустимо е решението, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума на иска, а то се
индивидуализира чрез посочване от ищеца на правопроизводящия факт, съдържанието на
правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Несъответствието
между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението,
представлява произнасяне по непредявен иск. По конкретното дело и иск такова
несъответствие е налице.
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Дева Транс“ ООД срещу
„Нити инвест“ ООД за заплащане на сумата от 8550 лева, представляваща усвоена без
основание сума по банкова гаранция № 00LG-S-001722/04.11.2016 год., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението и 377.81 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
горепосочената главница за периода 02.08.2018 – 08.01.2019 год., на основание чл.86, ал.1
ЗЗД.
Исковете са основани на твърдения за наличие на договорни отношения между
страните по договор за СМР, в изпълнение на които ищецът, в качеството му на изпълнител,
се е задължил да предостави банкова гаранция за добро изпълнение. Сочи също така, че
ответникът е изпратил на банката искане за плащане на гаранция, което искане е направено
в нарушение на договореностите между страните, поради което и счита, че с преведената от
банката сума ответникът се е обогатил неоснователно.
При така сезиралата съда искова молба, първостепенният съдия е изискал от ищеца да
уточни дали твърдените като неизпълнени от ответника СМР са част от договора, да наведе
ясни и точни твърдения относно уговорките между страните за начина на определяне на
размера на банкова гаранция, условията за освобождаването и задържането й, както и да
уточни извършени ли са плащанията от ответника към ищеца по процесния договор и ако да
2
– към кой момент и в какъв размер.
С уточняваща молба, ищецът е навел твърдения по исканите от съда уточнения, като
е поддържал твърдението си и за получена без основание сума от ответника за сметка на
ищеца.
При така наведените твърдения, съдът е квалифицирал предявения иск като такъв за
реално изпълнение по договора с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД, по който
иск е произнесъл и решението си.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното
материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената
част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата
фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и
за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с
решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
В конкретиката на казуса, видно от твърденията както в исковата молба, така и в
депозираната пред настоящата инстанция уточняваща молба, липсват твърдения за
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, което да се претендира от
ищеца чрез искът по чл.79, ал.1 ЗЗД, както и липсва твърдение за ангажиране на
договорната му отговорност като обезщетение за вреди. Обратното, непротиворечиви и
последователни са твърденията на ищеца за правопораждащите претенцията на ищеца
факти, които са подведими под субсидиарния състав на неоснователното обогатяване и по-
конкретно, в хипотезата на чл.59 ЗЗД. Дадената правна квалификация се обуславя с оглед
обстоятелството, че макар и да е налице твърдение за обогатяване на ответника за сметка на
ищеца плащането е извършено не от последния, а от едно трето лице – банката – гарант.
Последното налага обезсилване на постановения първоинстанционен акт и връщането
му на ВРС. Неприложима в случая е постановката на т.2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК
доколкото не се касае за неправилна правна квалификация респективно неправилно дадени
указания относно подлежащите на доказване факти, а за подмяна на основанието на
предявения иск. Въззивният съд не разполага с правомощието да формира
правораздавателна воля по материалноправен спор, за който липсва произнасяне на първата
инстанция, поради което и следва да се приеме, че по произнесените искове, поради горното,
обжалваното решение е недопустимо и като такова подлежи на обезсилване, а делото на
връщане за разглеждане от друг състав на ВРС, при съобразяване на мотивите на
настоящото решение.
С настоящият акт не се разрешава спора по същество, поради което и разноски за
настоящото производство не следва да се определят. Същите следва да се съобразят при
решаване на спора от първата инстанция и при съобразяване на неговия краен резултат /т. 4
3
на ТР6/2012 год. на ОСГКТ на ВКС/ .
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 870/21.02.2020 год., постановено по гр.д. № 183/2019 год.
– 35 състав по описа на РС – Варна, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав ВРС, при съобразяване на
мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4