РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Пловдив, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети * през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Т. Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело №
20245000500266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на о. К. против Решение № 437/
31.03.2024 г. по гр. д. № 3206/ 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е
осъдена да заплати на арх. Г. И. Г., инж. Г. И. С., арх. Н. Д. М. и арх. А. В. В.,
както следва: сумата в размер на 5 005 лв. за всеки един поотделно или общо в
размер на 20 020 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
нарушено авторско право – пропуснати ползи: възнаграждение, което всеки от
ищците би получил, ако преработката на архитектурния проект и
реализираното произведение бе възложено на тях, представляваща частична
претенция от общ размер на 12 500 лв. за всеки един поотделно, ведно със
законната лихва, считано от 10.12.2021 г. до окончателното й изплащане;
сумата в размер на 5 005 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от нарушено авторско право - преработката на архитектурен проект
„П.“- на основание чл. 95 във вр. с чл. 95А, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП в полза на
всеки един от ищците или общо в размер на 20 020 лв., представляваща
частична претенция от претенция в общ размер на 12 500 лв. за всеки един
1
поотделно, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2021 г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорва извода на съда
за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на Ота по ЗАПСП.
Жалбоподателят излага подробни съображения, че проектът на ищците не е
използван във връзка с обявената от Ота обществена поръчка за
реконструкция и рехабилитация на п. „*“, с оглед на което иска да се отмени
обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемите Г. И. Г., Г. И. С., Н. Д. М. и А. В. В. чрез пълномощника си
оспорват жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Производството пред първоинстанциония Окръжен съд – Пловдив е
образувано по предявени от Г. И. Г., Г. И. С., Н. Д. М. и А. В. В. против о. К.
искове с правно основание по 95, ал. 1 ЗАПСП за сумата от по 5 005 лв.,
частичен иск от 12 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от нарушено авторско право, както и за сумата от по 5 005 лв., частичен
иск от 12 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер от 12 500 лв.
Предявеният иск се основава на твърденията, че през 1985 г. ищците в
хипотезата на неделимо съавторство при еднакъв принос разработват в идейна
фаза проект на архитектурно-художествена композиция за оформление на п.
„*“ в гр. К., а след неговото одобрение същият колектив доразвива проекта и в
работна фаза. След изпълнение на строителството на 20.07.1987 г. по случай
150-тата годишнина от рождението на Васил Левски п.ът е официално открит.
Проектът е презентиран в списание „А.“, бр. 9 - 10 от 1988 г. Ищците твърдят,
че изработеният архитектурен проект представлява закрилян обект на
авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП, чиито автори са. В
началото на 2021 г. узнали, че ответната О е започнала преустройство на п.а
във връзка с реализирането на проект № * „Р.“, финансиран от Оперативна
програма „Р., съфинансирана от ЕС чрез Европейски фонд за регионално
развитие. Като собственик на п.а община К. в нарушение на авторското им
2
право е възложила преработка на архитектурния проект на ищците без да е
изискала тяхното изрично съгласие и без да им изплати авторско
възнаграждение за преработка на създадения от тях проект, но е пристъпила
към реално изпълнение на строително-монтажни работи, довели до пълното
разрушаване на досегашния архитектурен облик на обекта, с което са им
причинени и неимуществени вреди поради накърняване на авторовото им
достойнство, а мотивацията им за осъществяване на творческа дейност е
засегната негативно, доколкото всеки автор има необходимост от гаранция, че
трудът му ще бъде оценен, а авторството му – признато и запазено
непокътнато. По отношение на исковете за претърпени имуществени вреди се
сочи, че претендираното обезщетение има за функция да замести липсващото
дължимо възнаграждение.
От фактическа страна не е спорно по делото, че на 20.07.1987 г. след
осъществена реконструкция е открит п.„*“ в гр. К..
Не е спорно също така, че през 2021 г. ответната о. е започнала
преустройство на п.а във връзка с реализирането на проект № * „Р.“,
финансиран от Оперативна програма „Р., съфинансирана от ЕС чрез
Европейски фонд за регионално развитие, като за целта е сключила Договор
№ 119/ 03.08.2020 г. с ДЗЗД „*“ – К.“ за изготвяне на инвестиционен проект в
работна фаза, изпълнение на същия и осъществяване на авторски надзор по
време на строителството.
По делото е спорен въпросът за авторството на архитектурния проект,
въз основа на който е извършена реконструкцията на п.а през 1987 г., като в
тази връзка настоящият съдебен състав споделя приетото от окръжния съд, че
преустройството е извършено въз основа на изработен и одобрен
архитектурен проект на ищците. Самият архитектурен проект не е представен
по делото, тъй като за разлика от одобрените проекти по част „ВиК“ и
„Електро“ за „Централен п. – К.“ не се съхранява в архива на о. К.. Представен
в оригинал е разработения в идейна фаза архитектурен проект - „К. Централен
градски п. идеен проект – Вариант А“ -, на който в долната дясна част са
посочени неговите автори – ищците арх. Г. И. Г., инж. Г. И. С., арх. Н. Д. М. и
арх. А. В. В. с подпис срещу името на всеки от тях. Видно от заключението на
вещото лице по приетата диагностична експертиза с цел запазване целостта на
проекта, изработен първоначално на т. нар. „паус“, целият образ на документа
3
е отпечатан върху полиетиленово платно („М.“) с помощта на печатащо
устройство с пренасяне на подписите. В обясненията си в съдебно заседание
вещото лице изключва възможността за пренасяне на подписите от друг
документ. Според експерта пренесените в представения документ подписи са
копие на подпис, положени на ръка от арх. Г. Г. и инж. Г. С., а по отношение на
арх. Н. М. и арх. А. В. не може да се ангажира с категоричен извод поради
недостатъчната им четливост.
Видно от приетата пред първата инстанция съдебно – техническа
експертиза между представения по делото идеен проект и публикувания на
стр. 19 в списание „А.“ бр. 9 – 10 от 1988 г. архитектурен чертеж на „П. „*“ в
К., в което ищците са посочени като негови автори, са налице 6 различия,
които обаче не променят концепцията на проектното решение от фазата на
предварителните проучвания, а само я доразвива и допълва. Посочените
характерни особености от т. 1 до т. 5 са послужили за проектиране на
работния проект по част „ВиК“ и част „Електро“, което е доказателство за
връзката между представения идеен проект и одобрения работен проект, въз
основа на който е извършено строителството съгласно Разрешение за строеж
№ 117/ 22.12.1986 г. Вещото лице е категорично, че концепцията на
проектното решение по представения идеен проект е идентична на проектното
решение, представено с архитектурния чертеж, публикуван в списание „А.“,
бр. 9 – 10 от 1988 г.
При преценка авторството на ищците следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП, установяваща оборима презумпция за
авторство на лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по
обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или
екземпляри от него и/или техните опаковки. С оглед факта на положените
подписи на ищците върху изработения на „паус“ архитектурен чертеж „К.
Централен градски п. идеен проект – Вариант А“, пренесен впоследствие на
полиетиленово платно („М.“), следва да се приеме, че същите са автори на
изработения в идейна фаза проект. Като заключение всички изложени по –
горе обстоятелства: изработването на идеен проект за реконструкция на п.„*“
в К. от ищците, публикацията на изготвения работен проект в списание „А.“
бр. 9 - 10 от 1988 г., становището на вещото лице – архитект за идентичност на
концепцията на проектното решение по идейния проект с публикувания
работен проект, както и наличието на съответствие между фактическото
4
изпълнение на строежа и предписанията на работния проект по част
„Архитектурна“, налагат категоричен и несъмнен извод, че ищците са автори
на архитуктурния проект, въз основа на който е осъществена реконструкцията
на п.а през 1987 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от действалата към 1987 г. Наредба №
17 за авторското право на произведенията на архитектурата (обн., ДВ, бр. 47
от 17.06.1983 г., отм. бр. 56 от 29.06.1993 г.) обект на авторско право са
всички утвърдени проектни фази на произведенията на архитектурата за
териториалноустройствени, градоустройствени и архитектурни решения, а
според чл. 2, ал. 1 и 2 от наредбата автор на произведението на архитектурата
е неговия създател, което може да бъде колектив или отделно правоспособно
физическо лице. Следователно с утвърждаването на изработения от ищците
работен проект за реконструкция на п. „* *“ в гр. К. посредством издаването
на Разрешение за строеж № 117/ 22.12.1986 г., както и с изпълнение на
строително – монтажните работи, предвидени в проекта, за ищците при
условията на съавторство е възникнало авторско право, от една страна, върху
одобрения архитектурен проект, а от друга, върху реализирания въз основа на
него строителен обект, което се запазва и подлежи на защита и при действието
на настоящия ЗАПСП (§ 6, ал. 2 от ПЗР).
Независимо от изложеното настоящият съдебен състав намира
предявените искове за неоснователни по следните съображения: Предявените
искове се основават на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, която урежда
задължението на лицето, което е нарушило авторското право, да възмезди
неговия носител за причинените от нарушението имуществени и
неимуществени вреди. В случая нарушението, на което се позовават ищците
като основание за ангажиране имуществената отговорност на о. К., се
изразява в преработката на създадения от тях архитектурен проект без тяхното
съгласие за реализация на предприетото от Ота преустройство на п.а по
проект № * „Реконструкция и рехабилитация на п. „*“, финансиран от
Оперативна програма „Р.
Като титуляри на авторско право ищците разполагат с комплекс от
неимуществени и имуществени права. Основното имуществено право на
автора е да използва създаденото от него произведение и да разрешава
използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон
разпорежда друго (чл. 18, ал. 1 ЗАПСП), а според чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП за
използване на произведението се смята и преработката и синхронизацията на
5
произведението. Според легалната дефиниция на §2, т. 9а от ДР на ЗАПСП
„преработка на архитектурен проект" е приспособяването или използването
му за създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид промени.
По настоящето дело не е спорно, че за изпълнение на финансирания от
Оперативна програма „Р. г. проект за реконструкция и рехабилитация на п.„*“
о. К. е сключила Договор № 119/ 03.08.2020 г. с ДЗЗД „*“ – К.“ с предмет
изготвяне на инвестиционен проект в работна фаза, изпълнение на същия и
осъществяване на авторски надзор по време на строителството. Не е спорно
също така, че в изпълнение на договора изпълнителят е изготвил
инвестиционен проект, одобрен от главния архитект на о. К., който по част
„Архитектура“ според категоричното становище на вещото лице арх. Е.П.А.Х.
представлява изменение/ преработване на архитектурния проект, въз основа
на който е реализирано строителството на централния п. „*“ в гр. К. в периода
1986 – 1987 г. Доколкото по делото не се установи ищците да са изразили
предварително съгласие по чл. 35 ЗАПСП за преработка на създадения от тях
архитектурен проект, е несъмнено, че е налице неправомерно използване на
същия, което е основание за реализиране на специалната деликтна
отговорност по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП спрямо нарушителя - лицето, което е
нарушило авторското право.
Следва да се отбележи, че субект на посоченото нарушение може да
бъде само лицето, осъществило преработката, а това е архитектът, натоварен с
тази задача. Предприетото от ответната О преустройство на п.а не нарушава
авторските права на ищците, тъй като по силата на чл. 15, ал. 2 ЗАПСП като
негов собственик може въпреки липсата на съгласие на автора да го разруши,
преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с
действащите разпоредби. Законодателят е дал приоритет на правото на
собственика на произведението да се разпорежда свободно с него пред
неимущественото право на автора по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП да иска
запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви
промени в него. Във всички случаи, обаче, когато посочените промени
налагат преработка на оригиналния архитектурен проект, по силата на чл. 18,
ал. 1, т. 8 ЗАПСП следва да се изиска предварителното съгласие на неговия
автор. Като възложител о. няма отношение към изработване на
инвестиционния проект за преустройството на п.а. Адресат на задължението
6
за изработване на инвестиционен проект, в това число и на част
„Архитектурна“, е изпълнителят по сключения на 03.08.2020 г. договор за
възлагане на обществена поръчка - ДЗЗД „*“ – К.“, което той е осъществил
чрез натоварен от него архитект - проектант, който, като е преработил за
целите на преустройството създадения от ищците архитектурен проект без
тяхно съгласие, изразено в договор за използване по чл. 36 ЗАПСП, е нарушил
правото им по чл. 18, ал. 1 ЗАПСП на изключително ползване на създаденото
от тях произведение.
Наред с това следва да се посочи още, че фактическото използване от о.
К. на преработения архитектурен проект не нарушава пряко и непосредствено
авторските права на ищците, тъй като по силата на чл. 9 ЗАПСП преработката
представлява самостоятелен авторски продукт, с който създателят му може
свободно да се разпорежда, независимо че същата е създадена без съгласие на
автора на оригинала. Нарушение на авторските им права представлява
извършената без съгласието им преработка на създадения от тях архитектурен
проект, за което, обаче, о. К. не следва да носи отговорност дори и в
качеството си на възложител на преустройството.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
ответникът о. К. не е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове, които на това основание се явяват неоснователни. Като е
приел противното, окръжният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да се отмени, като се постанови нов, с който исковете се
отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на о. К. направените
за двете инстанции разноски в общ размер на 15 450. 80 лв. или всеки един от
тях следва да й заплати сумата от 3862. 70 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 437/ 31.03.2024 г. по гр. д. № 3206/ 2021 г. на
Окръжен съд – Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. Г., Г. И. С., Н. Д. М. и А. В. В. против
о. К. искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за сумата от 5 005 лв.,
7
частичен иск от 12 500 лв., за всеки от тях, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от нарушено авторско право, изразяващо се в
преработката на архитектурен проект и реализираното съгласно този проект
архитектурно произведение п. „ *“ гр. К., както и за сумата от 5 005 лв.,
частичен иск от 12 500 лв., за всеки от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушено авторско право, изразяващо се в
преработката на архитуктурен проект и реализираното съгласно този проект
архитектурно произведение п.„ *“ гр. К..
ОСЪЖДА на Г. И. Г., Г. И. С., Н. Д. М. и А. В. В. всеки един от тях да
заплати на о. К. разноски по делото в размер на 3862. 70 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8