№ 55
гр. Девин , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и шести април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана А. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.357 КТ, във връзка с чл.128, т.2
КТ, чл.242 КТ, във връзка с чл.220, ал.1 КТ, във връзка с чл.222, ал.3 КТ, във
връзка с чл.224, ал.1 КТ, във връзка с § 3а, ал.1, т.9 и ал.2 Преходни и
заключителни разпоредби на Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация.
Образувано е по предявени обективно съединени искове от М. К.
Ю., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. В. Т. № *, чрез
пълномощник адв. Н.М. П., със съдебен адрес гр. Д., ул. А. К. № * против
Агенция за социално подпомагане - гр. С., ул. Т. № *, представлявана от
Изпълнителен директор Р. П., с искане да се осъди ответника, на основание
чл.357 КТ, във връзка с §3а, ал.1, т.9 и ал.2 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация, допълнена с ПМС № 240/31.08.2020г., обн. ДВ. бр.
78/04.09.2020г., влязло в сила от 01.08.2020г. да заплати на ищцата сумите:
309.00 лева, представляваща неизплатена основна месечна заплата за месец
август 2020г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото
15.02.2021г. до окончателното им изплащане; 309.00 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на делото 15.02.2021г. до
1
окончателното им изплащане; 1 854.00 лева, представляваща неизплатено
обезщетение при пенсиониране по чл.222, ал.З КТ, ведно със законна лихва,
считано от завеждане на делото 15.02.2021г. до окончателното им изплащане
и 147.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван
платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва,
считано от завеждането на делото до окончателното им изплащане, както и
направените разноски по делото.
В исковата молба ищцата поддържа, че на 31.08.2020г. от
работодателя АСП – С., чрез изпълнителния директор е издадена Заповед №
ЧР- 4 350/31.08.2020г., с която на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е прекратил
трудовото правоотношение, по силата на което е заемала длъжността
„социален работник“ в отдел „Социална закрила” Дирекция „Социално
подпомагане” - гр. Д., считано от 01.09.2020г. Причина за прекратяване на
трудовия договор е „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст“, като на това основание работодателят е определил на служителя да
се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 КТ - за неспазено предизвестие в
размер на брутното трудово възнаграждение за един месец и по чл.222, ал.З
КТ – поради придобиване право на пенсиониране обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за шест месеца. Заповедта й е връчена
срещу подпис на 01.09.2020г. Съгласно издадена заповед № 2101-РД09-
1120/20.02.2020г. от работодателя, считано от 01. 01.2020г. на ищцата е
определена основна месечна заплата 1 030.00 лева за длъжността „социален
работник“ Ищцата твърди, че в ДВ бр.78/04.09.2020г. е обнародвано ПМС №
240/31.08.2020г. за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, приета с ПМС № 129 от 2012г., където в §1 е
посочено, че в ПЗР на Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация се създава §3а, ал.1, т.9 според който в срок до 04.09.2020г.
ръководителя на административната структура определя еднократно нов
размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече от
30 на сто от досегашния размер за служителите АСП, със задна дата от
01.08.2020г., съгласно §2 ПМС №240. Тази актуализация е обусловила за нея
правен интерес от предявените искове в общ размер 2 619.00 лева – главница,
която претендира поради актуализация на трудовото възнаграждение със
задна дата да й бъде заплатена от ответника, ведно със законна лихва от
2
завеждане на делото до окончателното й изплащане и всички деловодни
разноски.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че
няма спор, че със заповед № ЧР - 4 - 350/31.08.2020г. на ИД АСП е
прекратено трудовото правоотношение между АСП и ищцата, на основание
чл.328, ал.1 КТ, т.10, считано от 01.09.2020г., поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. С ПМС № 240/31.08.2020г. е
допълнена Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация / по - долу Наредбата/, като е създаден нов § За т.9 ПЗР,
според който в срок до 04.09.2020г. ръководителят на административната
структура определя еднократно нов размер на индивидуалните основни
месечни заплати на служителите в АСП, увеличен с не повече от 30 на сто от
досегашния размер. В изпълнение на нормата са издадени заповеди РД 01-
1682/04.09.2020г., РД 01-1683/04.09.2020г. и РД 01-1684/04.09.2020г. от ИД на
АСП. Твърди, че служителите с прекратени правоотношения с АСП от
03.08.2020г. до 04.09.2020г. били 65, сред които е и ищцата. Тези служители
не се обхващат от действието на разпоредбата, тъй като от момента на
прекратяването на трудовия договор не съществува правно основание, от
което да възникне право на актуализация на възнаграждението за минал
период. Нормата влиза в сила от 01.08.2020г., т.е назад във времето от обн. в
ДВ на 31.08.2020г., но е приложима за възнагражденията спрямо
служителите, намиращи се в трудови правоотношения с АСП. Съгласно чл.5,
ал.5 от КРБ, във връзка с чл.41, ал.1 Закон за нормативните актове и чл.14,
ал.1 от Закон за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може
да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.
Трудовите/служебните правоотношения на служителите с АСП са били
прекратени в периода 03.08.2020г. - 04.09.2020г. За тези юридически факти
няма как да бъде приложено визираното по - горе правило за поведение .
Темпоралното действие на сочената преходна разпоредба обхваща само
служители, с които работодателя/органа по назначаването е бил във валидно,
съществуващо правоотношение. Не би могла да се приеме и тезата за
дължими плащания под формата на обезщетения, тъй като обезщетението
като форма на плащане има друга правна същност, предназначение и
последици, а още повече, че такъв вид обезщетение не е уреден в
3
действащото българско законодателство. Доколкото липсва легална
регулация на тези плащания изпълнителния директор на АСП не би могъл да
действа извън съществуващите нормативни разпоредби. На ищцата е
изпратено писмо под № 94М-00-0225#1/20.10.2020г., с което е информирана
за обективната невъзможност за изплащане на претендираната сума.
Претендираните суми са недължими, поради прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, което следва от разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ,
въз основа на която са определени размерите на изплатените на ищцата
обезщетения по реда на КТ. Моли съда да отхвърли иска и да присъди
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата лично и с адв. Н.П., поддържа
предявените искове по основание и размер.
Ответникът, представляван от юр. Д. оспорва предявените искове,
по съображения, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от
01.09.2020г. Съгласно изискванията на КТ са изплатени съответните
обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, по чл.222, ал.3 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.
Твърди, че Постановление № 240/31.08.2020г., с което е допълнена Наредба
за заплатите на служителите в държавната администрация е обнародвано на
04.09.2020г., когато ищцата не е била в трудови правоотношения с
работодателя, поради което не е увеличил трудовото възнаграждение.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложена Заповед № ЧР-4-
350/31.08.2020г., издадена от ИД на АСП - гр. С. се установява, че от
01.09.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата на длъжността „социален работник“ в отдел
„Социална закрила”, Дирекция „Социално подпомагане” - Д., с място на
работа АСП - гр. С., поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Работодателят е признал право на изплащане на обезщетения
по чл.220, ал.1 КТ - обезщетение за неспазено предизвестие в размер на
брутното трудово възнаграждение за един месец и по чл.222, ал.З КТ -
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца.
Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 01.09.2020г.
4
Няма спор по делото, а и от приложена Заповед № 2101-РД09-
1120/20.02.2020г. се установява, че последното получавано от ищцата
основно месечно възнаграждение е в размер 1 030.00 лева, считано от
01.01.2020г. за длъжността социален работник в отдел „Социална закрила”,
Дирекция „Социално подпомагане” – Д..
От работодателя са изплатени с фиш за заплата за м. септември
2020г. обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер 1030.00лв.; обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ в размер 6 180.02 лева; обезщетение по чл.224 ал.1 КТ 490.48
лева.
От работодателя е издадена Заповед № РД01-1682/04.09.2020г., на
основание чл.5, ал.1, т.3, 6, 15 и 16 от Устройствения правилник на Агенцията
за социално подпомагане (АСП), в изпълнение на § За, ал.1, т.9 и ал.2 от
Постановление № 240/31.08.2020г. на Министерския съвет за допълнение на
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (обн. в
ДВ, бр.78 /04.09.2020 г.), с която на основание чл.118, ал.3 КТ е определен
еднократно за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2020г. нов размер на
индивидуалните основни месечни заплати на служителите в АСВ.
От работодателя е издадена Заповед № РД01-1683/04.09.2020г.,
на основание чл.5, ал.1, т. 6, 15 и 16 от Устройствения правилник на
Агенцията за социално подпомагане (АСП), във връзка с чл.6, ал.3 от Закона
за държавния служител, в изпълнение на § За, ал.1, т.9 и ал.2 от
Постановление № 240/31.08.2020г. на Министерския съвет за допълнение на
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (обн. в
ДВ, бр. 78 /04.09.2020г.), финансово обезпечено с ПМС № 189/06.08.2020г. за
одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МТСП за 2020г. (обн. в
ДВ, бр. 71/11.08.2020г. е разпоредено обективирането на еднократно
увеличените индивидуалните основни месечни заплати на служителите в
АСП със заповед № РД01-1682/04.09.2020г. на ИД да се извърши от
директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане в срок до
04.09.2020г. на служителите, работещи в съответната дирекция по служебно
или по трудово правоотношение. Заповедите да се издават за служителите,
назначени по служебно и трудово правоотношение, съгласно приложеният
образец на заповед. Лицата, които към 04.09.2020 г. са с прекратени трудови
или служебни правоотношения, нямат право на увеличение на
5
индивидуалната основна месечна заплата, тъй като не се намират в
правоотношение с агенцията.
От изслушаната и приета ССчЕ се установи, че ищцата към дата
31.08.2020г. - последен работен ден на длъжността „социален работник“ в
отдел „Социална закрила“, Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Д. към
АСП – С. е получавала основно възнаграждение в размер от 1030.00лв. от
01.01.2020г., на основание заповед № 2101- РД09-1120/20.02.2020г. Поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ИД на АСП - С.
е издал заповед № ЧР-4 350/31.08.2020г., с която на основание чл.328, ал.1,
т.10 КТ прекратява трудовото правоотношение с ищцата, считано от
01.09.2020г. Работодателят е определил на ищцата да се изплатят
обезщетения: 1/ по чл.220, ал.1 КТ - обезщетение за неспазено предизвестие
в размер на БТВ за един месец; 2 / по чл.222, ал.З КТ - обезщетение в размер
на БТВ за 6 месеца и 3/, а на основание заповед № ЧР-7 174/15.09.2020г. и
чл.224, ал.1 КТ се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 10 дни. Видно от приложения фиш за заплати за м. септември,
платените обезщетения са в размер на 7 700.50 лева, както следва:
обезщетение за неспазено предизвестие – 1 030.00 лева; обезщетение при
пенсиониране - 6 180.02 лева; обезщетение за неизползван отпуск 10 дни –
490.48 лева или всичко 7 700.00 лева.
На 04.09.2020г. в ДВ бр. 78 е обнародвано ПМС №
240/31.08.2020г. за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, като се създава §3а, т.9 с който в срок до 4
септември 2020г. ръководителят на административната структура определя
еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати,
увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер за служителите в
АСП.
Съгласно §2 Постановлението влиза в сила от 01.08.2020г.
Размерът на претендираната от ищцата основна месечна заплата
за м. август 2020г., ако се увеличи с 30 %, съгласно ПМС № 240/31.08.2020г.
ще е в размер на 1 339.00 лева.
Размерът на претендираното обезщетение за неспазено
6
предизвестие, на база увеличената с 30 % месечната заплата, съгласно ПМС
№ 240/31.08.2020г. ще е в размер на 1 339.00 лева.
Размерът на претендираното обезщетение при пенсиониране, при
положение, че основната месечна заплата за м. август се увеличи с 30%,
съгласно ПМС № 240/31.08.2020г. ще е в размер на 8 034.00 лева.
Размерът на претендираното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, ако основната и месечна заплата за м. август се увеличи с 30
% - 1 339.00 лева, съгласно ПМС № 240/31.08.2020г. ще е в размер на 637.62
лева.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното: Предявени са искове на основание чл.357 КТ, във връзка с чл.128
т.2 КТ, чл.242 КТ, във връзка с чл.220, ал.1 КТ, във връзка с чл.222, ал.3 КТ,
във връзка с чл.224, ал.1 КТ, във връзка с § 3а, ал.1, т.9 и ал.2 ПЗР разпоредби
на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация.
Съгласно допълнение обнародвано в ДВ бр.78/04.09.2020г. с ПМС
№ 240/31.08.2020г. на Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, приета с постановление № 129 на Министерския съвет от
2012г., където в §1 е посочено, че в ПЗР на Наредбата се създава §3а, ал.1 ”В
срок до 04.09.2020г. ръководителя на административната структура определя
еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати,
увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер за служителите в т.9
Агенция за социално подпомагане. Съгласно ал.2 определените нови размери
на индивидуалните основни месечни заплати влизат в сила от 01.08.2020г.
Съгласно §2 Постановлението влиза в сила от 01.08.2020г.
От работодателя се представиха доказателства, издадена Заповед
№ РД 01-1682/04.09.2020г. в изпълнение на § 3 а, ал.1, т.9 и ал.2 от
Постановление № 240/31.08.2020г. на МС, с която се определя еднократно за
периода 01.08.2020г. – 31.12.2020г. нов размер на индивидуалните основни
месечни заплати на служителите в Агенция за социално подпомагане с
начислено до 30 % увеличение на индивидуалните основни месечни заплати,
при осигуряване на еднократен допълнителен финансов ресурс за одобряване
на допълнителни разходи по бюджета.
7
Съгласно т.5 от Заповед № 01-1683/04.09.2020г. работодателят е
изключил от увеличение на възнаграждението лицата, които към 04.09.2020г.
са с прекратени трудови правоотношения.
Съдът счита, че предявените искове са неоснователни, тъй като
ищцата няма право на предвиденото с § 3а, ал.1 от НЗСДА увеличение, тъй
като считано от 01.09.2020г. нейното трудово правоотношение е прекратено и
към тази дата не е било обнародвано Постановление № 240/31.08.2020г., с
което се предвижда нов размер на основната месечна заплата. Трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено от 01.09.2020г., поради което
работодателят не е имал база за изчисляване на нов размер на изплатените й
със заповед за прекратяване на трудовото правоотношения обезщетения по
чл.220, ал.1, чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Видно от приложената заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, а и от фиш за заплата за м.
септември 2020г. работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.2,
съответно чл.220, ал.1, чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 КТ да начисли дължимите
на ищцата трудово възнаграждение и обезщетения, поради прекратяване на
трудовото правоотношение. Размерът на обезщетенията е начислен, съгласно
чл.228 КТ на база последното получено от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение. Обезщетението е изплатено при
прекратяване на трудовото правоотношение, изчислено на база на
получаваното от ищцата основно месечно възнаграждение, определено от
работодателя със заповед № 2101- РД – 09-1120/20.02.2020г.
Разпоредбата на чл.228 ал.1 КТ е категорична и ясна - брутното
трудово възнаграждение за определянето на обезщетенията по този раздел е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. "Полученото" по смисъла на текста брутно трудово
възнаграждение не може да се влияе от последващи факти, каквито в
конкретния случай са приетите с §3а ПМС №240/31.08.2020г. нови размери на
заплатите на служителите в АСП, в сила от 01.08.2020г. Съдът не може и не
трябва по пътя на правоприлагането да коригира законови разрешения, които
8
съществуват от момента на приемане на действащия Кодекс на труда от
1986г. и се прилагат по ясен и непротиворечив начин до настоящия момент.
Разпоредбата на чл.228 ал.1 КТ посочва ясно и категорично базата за
определяне обезщетенията по КТ. Това е „брутното трудово възнаграждение,
което е получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца,
в който е възникнало основанието за получаване на съответното
обезщетение“. Основанието за това обезщетение възниква от момента на
Заповед № ЧР -4- 350/31.08.2020г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, считано от 01.09.2020г., т.е. дължимите
обезщетения от работодателя по чл.220 ал.1 КТ за неспазен срок на
предизвестие и по чл.222, ал.3 КТ поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, следва да се определят в размер, съобразен с
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Предвид определяне
размера на обезщетенията, съобразно нормата на чл.228 ал.1 КТ и реалното
им изплащане с фиш за заплата за м. септември 2020г., предявените от
ищцата искове за определянето им на база приетите нови размери на
възнаграждения с §3а Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация, с ПМС №240/31.08.2020г., ДВ бр.78/04.09.2020г. са
неоснователни, поради липса на валидно трудово правоотношение към
момента на обнародването му. В този смисъл основателни са наведените
възражения в отговора на исковата молба, че служителите с прекратени
правоотношения в горепосочения период обективно не могат да бъдат
обхванати от действието на постановлението, тъй като към момента на
обнародването му те вече са загубили качеството си на „служител“ и своята
правна връзка с агенцията. От момента на прекратяване на съответното
правоотношение за АСП не съществува правно основание, от което да могат
да произтичат права за минал период.
При този изход на делото, съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК, във
връзка с чл.359 КТ ищцата е освободена от заплащане на сторените разноски
за експертиза и от държавни такси към бюджета, които ще останат в тежест
на бюджета, поради липса на осъдена страна на която да бъдат възложени по
9
аргумент от чл.78 ал.6 ГПК.
При направено изрично искане от ответната страна за присъждане
на разноски, в тежест на ищцата на общо основание чл.78, ал.8, във връзка с
чл.23, т.1 от Наредба за заплащане на правна помощ се възлагат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100.00лв.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. К. Ю., с ЕГН **********,
от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. В. Т. № *, чрез пълномощник адв. Н.М. П., със
съдебен адрес гр. Д., ул. А. К. № * против Агенция за социално подпомагане
- гр. С., ул. Т. № *, представлявана от Изпълнителен директор Р. П. на
основание чл.357 КТ, във връзка с с §3а, ал.1, т.9 и ал.2 от Преходните и
заключителни разпоредби на Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация, допълнена с ПМС № 240/31.08.2020г., обн. ДВ.
бр. 78/04.09.2020г., влязло в сила от 01.08.2020г. да заплати сумите: 309.00
лева, представляваща неизплатена основна месечна заплата за месец август
2020г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото
15.02.2021г. до окончателното им изплащане; 309.00 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на делото 15.02.2021г. до
окончателното им изплащане; 1 854.00 лева, представляваща неизплатено
обезщетение при пенсиониране по чл.222, ал.З КТ, ведно със законна лихва,
считано от завеждане на делото 15.02.2021г. до окончателното им изплащане
и 147.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван
платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва,
считано от завеждането на делото 15.02.2021г. до окончателното им
изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. К. Ю., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
См., ул. В. Т. № * да заплати на Агенция за социално подпомагане - гр. С., ул.
Т. № *, представлявана от Изпълнителен директор Р. П. разноски по делото в
размер 100.00лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8
ГПК, във връзка с чл.23, т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.
10
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд -Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11