Решение по дело №25/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260037
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20211400500025
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ  № 260037

гр. Враца, 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

            Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:     

  

                                                                                  Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

                                                                                         Членове: АНА А.ОВА

                                                                                        Мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА

 

            като разгледа докладваното от мл. съдия Колева гр. дело № 25 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

            Образувано е по жалба на Я.С.С. и П.Г.С.,***, против Разпореждане с изх. № 24906/15.12.2020 г., постановено по изп. дело № 20208990401087 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № 899, район на действие – Окръжен съд – Враца, с което е отказано да бъде прекратено образуваното срещу жалбоподателя изпълнително производство по посоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, докато не бъдат събрани разноските и таксите по него.

            В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и злоупотреба с правомощия. Според жалбоподателите отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство с мотива, че задължението по изпълнителния лист е изпълнено на 13.12.2020 г., когато сумата е получена от взискателя, вместо на 08.10.2019 г., когато сумата е внесена на неговото име и адрес, противоречи на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че противно на приетото с атакуваното разпореждане цитираната разпоредба не предвижда задължение за длъжника да уведоми взискателите за превода на сумата, а изисква да бъде представена само квитанция за извършения превод. В продължение на изложеното се навежда довод, че нямат вина за образуване на изпълнителното дело, респ. липсва основание за неговото образуване и понасяне на разноските по него, тъй като сумата, присъдена с изпълнителния лист, е преведена на името и адреса на взискателя още преди образуване на изпълнителното дело. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено прекратяване на изпълнителното производство.

            В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по делото А. С.С., чрез адв. Ив. И., депозира писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че представената квитанция за изплащане на сумата с пощенски запис не е равносилно на плащане по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, която разпоредба изисква сумата да бъде получена от кредитора. Посочва, че има разлика между понятията "сумата по изпълнителния лист да е внесена за взискателя в банка", както изисква законът, и това да бъде изпратена чрез пощенски запис, включително чрез " Изипей ", изразяваща се във факта, че при втория случай сумата може да остане неполучена. Позовава се и на общите условия на " Изипей ", като твърди, че там са уредени хипотези на връщане на суми при непотърсване. С тези доводи счита, че след като паричната сума е получена след образуване на делото, а именно на 13.12.2020 г., такси и разноски в производството се дължат и то не следва да бъде прекратено преди тяхното погасяване. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане да бъде прекратено. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.   

            На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. В становището са описани извършените от съдебния изпълнител действия в техния хронологичен вид. Изложено е тълкуване на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, приемащо, че не е достатъчно длъжникът само да внесе дължимата сума в "Изипей", а е необходимо и последният да уведоми кредитора за това му действие, доколкото такова уведомяване се прави, когато сумата се превежда чрез пощенски запис. Посочено е, че след като няма доказателства сумата да е получена от взискателя преди образуване на изпълнителното дело или да е знаел, че е внесена на негово име в "Изипей", то същият е имал интерес от образуване на изпълнителното дело и не следва да понася разноските по него.

            Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител и оцени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изпълнително дело № 20208990401087, намира за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 19393/19.10.2020 г. на А. С.С. за събиране на вземането му в размер на 400,00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист от 08.10.2020 г. по гр. дело № 900/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, срещу Я.С.С. и П.Г.С.. С молбата е поискано и събирането на сумата от 472,00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и такси по ТТРЗЧСИ, а към нея са представени изпълнителния лист, документ за внесена такса по изпълнителното дело и договор за правна защита и съдействие.   

            С постановление от 19.10.2020 г. съдебният изпълнител е приел за събиране по изпълнителното дело и разноски в общ размер на 472,00 лева.

            На 01.12.2020 на длъжниците Я.С.С. и П.Г.С. им е била връчена покана за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение от двамата е постъпило възражение с вх. № 25028/08.12.2020 г. с искане изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК - поради плащане на сумата преди неговото образуване. Към възражението е приложена разписка № 0100011733610964/08.10.2020 г. на "Изипей", от която е видно, че на 08.10.2020 г. длъжникът Я.С.С. е превел на основание "разноски по гражданско дело 900 2020 на Вр.Р.Съд" сумата от 400,00 лева на името на А. С.С., с ЕГН **********.

            В отговор на постъпилото възражение взискателят е депозирал писмено становище с вх. № 25257/10.10.2020 г., в което е заявил, че не е получил внесената на негово име сума от 400,00 лева, не е бил уведомен за така направения паричен превод преди образуване на изпълнителното дело и възразява срещу прекратяване на изпълнителното производство преди да бъдат погасени всички суми по него, включително направени разноски.

            На 14.12.2020 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, в която е изложил съображения, подобни на тези в отговора на жалбата, за липса на основания изпълнителното производство да бъде прекратено. Към нея е приложил разписка от 13.12.2020 г. за получаване на пари в брой от "Изипей", от която се установява, че на тази дата последният е получил наредената му сума от 400,00 лева.

            С разпореждане изх. № 24906/15.12.2020 г., постановено по изп. дело № 20208990401087, предмет на проверка в настоящото производство, частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство. За да постановяване на този резултат са изложени мотиви, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изисква длъжникът не само да внесе дължимата сума в "Изипей", а и да уведоми кредитора за това му действие, доколкото такова уведомяване се прави, когато сумата се превежда чрез пощенски запис. Посочено е, че след като няма доказателства сумата да е получена от взискателя преди образуване на изпълнителното дело или същият да е знаел към онзи момент, че е внесена на негово име в "Изипей", то е имал интерес от образуване на изпълнителното дело и то не следва да бъде прекратено, докато не се погасят всички суми по него, включително направените от взискателя разноски.

            При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - подадена от лица, което са активно легитимирани да обжалват действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК - длъжници по изпълнителното дело, и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

            Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство следва да бъде прекратено, ако длъжникът представи 1) разписка от взискателя, надлежно заверена, или 2) квитанция от пощенската станция, или 3) писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

            Предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК случаи на прекратяване на изпълнителното производство се изразяват в плащане на задължението по изпълнителния лист от длъжника преди образуване на изпълнителното дело. Подобен извод се налага от съпоставката на разпоредбите на чл. 433, ал. 1 и чл. 433, ал. 2 ГПК, уреждащи фактически различни основания за преустановяване на принудителното изпълнение, като тези по чл. 433, ал. 1 не са свързани с изпълнение на задължението и събиране на разноските, като резултат от проведеното изпълнение.

            Хипотезата на правната норма урежда и начина на това погасяване, като законът свързва прекратяването на изпълнителното производство или с удостоверяване на плащането от страна на взискателя, или с удостоверяването на плащането от страна на институции, на които по закон е възложена такава удостоверителна функция (за банките – това е Законът за кредитните институции, а за пощенските станции – Законът за пощенските услуги, тъй като пощенските оператори могат да удостоверяват извършването на неуниверсална пощенска услуга, каквато представлява паричния превод). В случая е депозирана сума, чрез платежната система "Изипей" АД. "Изипей" АД от своя страна е дружество, лицензирано за извършване на дейност като платежна институция, по реда на Закона за платежните услуги и платежните системи. Дружеството притежава и лиценз за извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България (справка в Търговския регистър и интернет сайта на дружеството). При това положение, съдът счита, че издадени от дружеството "Изипей" АД разписка за извършени плащания, би следвало да бъдат приравнени на квитанция от пощенската станция, доколкото дейността на "Изипей" АД и на пощенските оператори се регулира от един и същи закон, респективно удостоверителните функции на "Изипей" АД по отношение на извършените плащания следва да бъдат идентични.

            Като се вземат предвид тези изводи на съда, следва да бъде проверено дали разписка № 0700012117571958 удостоверява извършено плащане така, както чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изисква. Съдът намира, че с цитираната разписка плащане не се удостоверява. Въз основа на нея може да се направи извод, че сумата е депозирана на името на кредитора, но липсват доказателства тя да му е била изплатена преди образуване на изпълнителното дело. Както бе посочено по-горе, тълкуването на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК показва, че в случаите на представяне на разписка от взискателя и квитанция от пощенската станция, разписката/квитанцията следва да удостоверяват, че "сумата по изпълнителния лист е платена", а в случая на представяне на писмо от банка – че "сумата по изпълнителния лист е внесена" за взискателя. Това е така, защото, за разлика от внесената на открита на името на кредитора банкова сметка, ***, изпратена чрез пощенски запис, в това число и чрез "Изипей", може да остане неполучена. Справка в Общите условия за предоставяне на услугата - пощенски парични преводи от "Изипей" АД (налична на интернет страницата на дружеството) сочи, че иницииран от подателя паричен превод може да му бъде върнат обратно по негово искане. Общите условия уреждат и условията, при които сумите по пощенските преводи се връщат на подателя. Следователно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, длъжникът следваше да докаже не само изпращането на пощенския запис, но и получаване на сумата от кредитора. Това в случая не е направено. Разписката, въз основа на която длъжникът иска прекратяване на изпълнителното дело, не удостоверява плащане на сумата. Ето защо и съдът приема, че не са налице условията на цитираната правна норма за прекратяване на изпълнителното производство.

            В допълнение следва да се посочи, че не може да бъде приета и хипотезата на "кредиторово бездействие". Факта на внасяне на сумата на името на взискателя чрез "Изипей" е узнат от последния едва след подаденото от длъжниците възражение при получаване от тях на поканите за доброволно изпълнение. Именно това е и причината след узнаването на това обстоятелство взискателят да посети офис на "Изипей" и да получи в брой внесената на негово име и адрес сума от 400,00 лева. Действително длъжникът е направил опит да погаси задължението си преди образуване на изпълнителното дело, но реално такова не е настъпило. Паричните задължения са "носими" по смисъла на чл. 68, б. "а" ЗЗД и длъжникът е този, който следва да направи необходимото, за да погаси своето задължение. Изключение от това е случаят на неоказване на съдействие за погасяване на задължението от страна на кредитора. Тогава приложима става разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗДД и действията на длъжника за освобождаването от задължението му поради забава на кредитора се изразяват в предаване на "нещо" /предмета на задължението/ за пазене в банка или в съда по мястото на изпълнение, каквито в случая действия не са извършвани, за бъде приложена и тази разпоредба.

            С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че правилно съдебният изпълнител е отказал производството по изпълнението да бъде прекратено, тъй като от представените към възражението на длъжника документи не се установява хипотезата на  чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

            В продължение на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, стои въпросът за дължимостта и събирането на разноските по него, доколкото обжалваното разпореждане съдържа и произнасяне по разноските по смисъла на разрешенията, дадени с тълкувателната практика на ВКС. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Доколкото по-горе в мотивите е прието, че в разглеждания случай не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание  чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, то следователно липсва и основание за възлагане на разноските в изпълнителното производство в тежест на взискателя. Жалбоподателят не оспорва, че не е заплатил определените в съденото изпълнение разноски, поради което и изпълнителното дело не може да бъде прекратено. При тези мотиви и съгласно константната съдебна практика се дължат разноски за образуване на изпълнителното дело, за връчване на покана за доброволно изпълнение и за адвокатско възнаграждение, ако такова е поискано, каквито са определените в настоящото производство.

            По отношение на техният размер, обаче, настоящият съдебен състав съобрази, че с атакуваното разпореждане съдебният изпълнител незаконосъобразно е счел, че се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Вземането, предмет на делото е в същия размер. То е платено в срока за доброволно изпълнение, а по изпълнителното дело са извършвани само действия по неговото образуване и изпращане на покана за доброволно изпълнение, без взискателят да е поискал извършването на други действия, нито такива са извършвани от съдебния изпълнител с оглед възложените му с молбата за образуване правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо определянето на адвокатско възнаграждение над размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно. Процесуалният представител не е извършвал дейности, извън посочените в т. 1 на чл. 10 от Наредбата, поради което дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 200,00 лева, а за искания размер над тази сума до 400,00 лева разпореждането на съдебния изпълнител следва да бъде отменено.

            По разноските в настоящото производство:

            Налице е акт по смисъла на чл. 81 ГПК, с който приключва делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ЧСИ е оставена без уважение. Следователно отговорността за разноски по настоящето дело следва да се понесе от жалбоподателите. Ответника по жалбата е представляван в настоящото производство от адвокат, който да подаде писмен отговор, и с него своевременно е направено искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Към отговора е приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 12.01.2021 г., от който е видно, че е заплатено договореното възнаграждение в брой при сключване на договора. С оглед действителната фактическа и правна сложност на спора и липсата на проведено открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата, при съобразяване минималния размер на адвокатско възнаграждение, изчислен по реда на чл. 11, предл. първо от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че претендираното възнаграждение следва да бъде уважено до размер от 200,00 лева.

            Изложените мотиви дават основание на съда да приеме, че са налице незаконосъобразно предприети действия по принудително изпълнение, изразяващи се в приемане с атакуваното разпореждане на разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 200,00 лева до пълния размер от 400,00 лева, поради което в тази част разпореждането следва да бъде отменено.

            По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,

 

РЕШИ:

           

            ОТМЕНЯ разпореждане с изх. № 24906/15.12.2020 г., постановено по изп. дело № 20208990401087 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № 899, район на действие – Окръжен съд – Враца, за отказ да бъде прекратено образуваното срещу жалбоподателя изпълнително производство по посоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, докато не бъдат събрани разноските и таксите по него, В ЧАСТТА, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за размера над 200,00 лева до пълния размер от 400,00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            НАМАЛЯВА присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя А. С.С. по изп. дело № 20208990401087 от 400,00 /четиристотин/ лева на 200,00 /двеста/ лева.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Я.С.С., ЕГН **********, и П.Г.С., ЕГН **********,***, срещу разпореждане с изх. № 24906/15.12.2020 г., постановено по изп. дело № 20208990401087 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № 899, район на действие – Окръжен съд – Враца, в останалата й част.

            ОСЪЖДА Я.С.С., ЕГН **********, и П.Г.С., ЕГН **********,***, да заплатят на А. С.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200,00 /двеста/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                      Членове:1

 

 

 

                                                                                              2