№ 8583
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110122411 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл.188, т.2 КТ.
Ищецът Е. А. Г. твърди, че работи при ответника ................ по трудов договор на
длъжност „Системен оператор“ в сектор „Български документи за самоличност“, като със
Заповед № 517з-1650/23.03.2022 г. му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” за нарушение на трудова дисциплина по чл. 187, т. 10 от КТ
„неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникване на трудовото правоотношение“. Заявява, че процесната заповед
не отговаря на изискванията по чл. 195 от КТ (заповедта да е мотивирана, да съдържа данни
за нарушителя, нарушението и кога и извършено, наказанието и законния текст, въз основа
на който се налага). Поддържа, че не е приел документите на посочената в заповедта
гражданка, това е направила заместващата я колежка - Д. И.. Твърди, че не е обработила
документите на албанската гражданка, тъй като във въпросния ден, поради здравословни
причини е помолила да бъде сменена и не е работила на компютър. Претендира наложеното
му наказание да бъде отменено/да бъде отменена Заповед №517з1650/23.03.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът ................ е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от
ГПК е подал отговор. Заявява, че в Заповед № 517з-1650/23.03.2022 г. ясно е посочено, че
ищеца е приел, обработил, регистрирал и положил подпис в графа „имена на служителя,
приел заявлението“ заявление за издаване на международен паспорт с данни за лицето
Д.С.Г., без да е извършил сверка с личната карта и представящото се на гишето лице и
информацията в АИС „БДС“ за издаваните документи на лицето Гинова. Твърди, че след
приемането на документите ищецът ги предава на колегата си Валентина Г., която е на гише
- снемане на биометрични данни. Поддържа, че с Писмо № 517р-3494/16.02.2022 г. е
поканен ищеца-служител да даде писмени обяснения по случая, като такива са депозирани
на 17.02.2022 г. със Сведение №517р-3586/17.02.2022 г. Заявява, че ищеца е регистрирал
заявление за издаване на задграничен паспорт с данни за лицето Д.С.Г., като на гишето се е
явила К.А.-гражданка на Албания, т.е. ищеца е приел, обработил, регистрирал и положил
подпис в графа „имена на служителя, приел заявлението“ заявление за издаване на
международен паспорт с данни за лицето Д.С.Г., без да е извършил сверка с личната карта и
1
представящото се на гишето лице и информацията в АИС „БДС“ за издавани документи на
лицето Гинова. Твърди, че с това действие ищеца не е изпълнил чл. 11, ал. 4 от Правилника
за издаване на български лични документи, чл. 48, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Инструкция № Iз-
417/10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при
издаване на българските лични документи и в тази връзка е извършил нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Поддържа, че е спазена
процедурата по чл. 193 от КТ, като преди да наложи наказание дисциплинарнонаказващия
орган е поискал и приел писмени обяснения от ищеца по случая, както и че процесната
заповед е мотивирана, съобразно чл. 195 от КТ. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в доклада,
обективиран в Определение № 3721/27.01.2023 г., че между страните в настоящото
производство съществува трудово правоотношение, въз основа на което ищецът заема по
трудов договор при ответника длъжност „Системен оператор“ в сектор „Български
документи за самоличност“, както и че му е наложено наказание „предупреждение за
уволнение” с процесната заповед. Тези правнорелевантни обстоятелства са признати за
ненуждаещи се от доказване между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК в първото
по делото заседание.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. Законосъобразността
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките
на специално дисциплинарно производство и да е съставена в опредЕ. форма. Следва да се
установи и съществуването на посочените в нея основания.
Законността на ангажиране на отговорността на работника/служителя е обусловена
от наличието на следните предпоставки: извършено нарушение от работника/служителя на
трудовата дисциплина, провеждане на дисциплинарно производство, издаване на
мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание от компетентен орган на
работодателска власт в сроковете, посочени в чл. 194 от КТ - не по-късно от 2 месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, а за да се
гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното дисциплинарно наказание,
нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен работника или
служителя.
В разглеждания случай работодателят е издал процесната заповед с описание кога,
къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, както и противоправността на
деянието. Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за
защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за
започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде
ангажирана отговорността му. В настоящия случай това задължение на работодателя е
изпълнено, като с Писмо (изх. № 3494/16.02.2022 г.) са поискани обяснения от служителя,
като са конкретизирани и нарушенията, за които е започнало дисциплинарното
производство и което е връчено на ищеца на 16.02.2022 г. в 16:50 ч. По делото са
представени Обяснения/Сведение на служителя(изх.№2764/07.02.2022 г.), в които заявява,
че на 07.12.2021 г. е била на гише-прием, като в следобедните часове се е почувствала зле и
е помолила да бъде сменена, когато се е случило приемането на въпросния
паспорт(документите) и Обяснения/Сведение на служителя (изх.№3586/17.02.2022 г.), в
които заявява, че на 07.12.2021 г. е била на гише - прием, както е написала Сведението от
2
07.02.2022 г. след обяд се почувствала зле и помолила да бъде сменена, след което не си
спомня какво е станало. Посочва, че е трудоустроена с ТЕЛК и микроклимата на гишето е
невъзможен за работа, напрежението е голямо, вследствие на което здравословното и
състояние се е влошило. Разяснява, че молила ръководството да бъде преместена в залата за
персонализация, което е било предходното й работно място, като към момента молбата й не
била удовлетворена.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Ищецът твърди,
че при издаването на процесната заповед не са спазени формалните изисквания за налагане
на дисциплинарното наказание, а именно: 1. липсва точно и пълно описание на
обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение; 2. допуснато е неправилно
и превратно тълкуване на фактите; 3. нарушението е формулирано неясно; 4. неправилно и
неточно са квалифицирани извършените от него действия.
От Заповед № 517з-1650/23.03.2022 г., се установява, че на ищеца е наложено
наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 07.12.2021 г. служителят с деянията
си е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Правилника за издаване на Българските лични
документи (,,Заявление за издаване на български личен документ не се приема в следните
случай: т. 4 при явно несъответствие на образа на лицето с образа от снимката…“), чл. 48,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на
работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи(„При приемане
на заявлението служителят: т.2 чрез баркод четец/баркодът може да се въведе и ръчно/ или
чрез ЕГН, ЛН или ЛНЧ на лицето визуализира заявлението на екран, т.3 сравнява данните в
заявлението с данните от НАИФ „НРБЛД“ и приложените към заявлението документи,
съгласно ЗБЛД и ПИБДЛ“), с което не е изпълнил основните длъжностни задължения,
разписани в типовата длъжностна характеристика за длъжността „Системен оператор“ в
сектор БДС при ОДМВР (рег.№2853р-5625/12.08.2016 г.) „осъществява административно
обслужване на граждани по прием, регистрация и обработка на заявления за издаване на
български лични документи, както и връчване на готовите документи в съответствие с
нормативната уредба“ и „да познава основите на нормативната уредба, регламентираща
издаването на българските лични документи“, представляващо нарушение чл. 187, т. 10 КТ -
неизпълнение на трудовите задължения, определени в длъжностната характеристика при
възникване на трудовото правоотношение. В Заповедта е посочено, че на 07.12.2021 г. в
15:52.40 ч., в работно помещение на сектор „БДС“ - гишета за обслужване на граждани,
намиращи се на втори етаж в сградата на ОДМВР - София, служителката по трудово
правоотношение Е. А. Г., системен оператор в сектор БДС при ОДМВР - София, е
регистрирала заявление за издаване на задграничен паспорт с данни за лицето Д.С.Г., като
на гишето се е явила К.А. - гражданка на Р Албания.
Спорно по делото е дали ищецът е извършил визираното в Заповед № 517з-
1650/23.03.2022 г. нарушение, за което му се ангажира дисциплинарната отговорност.
По делото е представено Сведение (рег.№517р-26256/31.12.2021 г.) дадено от Д. Д.
И.- системен оператор в сектор БДС към ОДМВР-София, като същата заявява, че на
07.12.2021 г. е била на работа на гише-прием „Около 15:00 часа колежката Е. Б. излезе в
полагаема почивка от 15:00 часа до 15:15 часа. Тъй като бях само аз в стаята я смених, като
застанах на гише прием на документи. Тогава на гишето дойдоха две жени, едната руса, а
другата с тъмнокестенява коса. Русата жена ми каза, че идват да извадят международен
паспорт…за жената с тъмнокестенявата коса…Аз взех личната карта, която ми бе подадена
от русата жена, накарах тъмнокестенявата жена да си свали качулката или поне така си
спомням, не я накарах да си свали маската, но за мен беше същото лице. След това направих
справки в системата, след което пуснах заявлението на лицето. В този момент се върна
колежката ми от почивка Е. Б., като аз и обясних, че съм направила всички справки в
системата и съм пуснала заявлението…“
По делото е приложено Сведение (рег.№517р-25333/16.12.2021 г.) дадено от В.С. Г.-
3
системен оператор в сектор БДС към ОДМВР-София, като същата заявява „На 07.12.2021 г.
по график бях на биометрия, след 14:30 часа колежката Д. И. беше на прием…След известно
време колежката Д. даде заявлението, каза за снимка е и за въвеждане, че е експресна
услугата…Снимах лицето, пръстите за отпечатък и да се подпише лицето. След което аз
въведох заявлението, контролирах и го пуснах за работа…“
Във връзка с показанията на колегите И. и Г. на ищеца Г., заемащи същата длъжност
„системен оператор“ се установи, че И. е приела, обработила и регистрирала заявление („…
пуснах заявлението на лицето…обясних, че съм направила всички справки в системата и
съм пуснала заявлението…“) за издаване на международен/задграничен паспорт с данни за
лицето Д.С.Г., като на гишето се е явило друго лице-К.А.(гражданка на Албания), както и
че Г. е извършила последващите биометричните действия-заснемане на лицето и снемане на
отпечатъците(„…Снимах лицето, пръстите за отпечатък и да се подпише лицето. След което
аз въведох заявлението, контролирах и го пуснах за работа…“).
С оглед на гореизложеното се доказа, че действията по приемане, обработване и
регистриране на заявление за издаване на задграничен паспорт с данни за лицето Д.С.Г. на
друго лице- К.А.(гражданка на РАлбания) не са извършени от ищеца Е. А. Г.. В тази насока
са и установените обстоятелства от ответника в Справка (рег.№517р-2868/08.02.2022 г.) за
извършена проверка за изясняване на постъпили предварителни данни в Докладна записка
(рег.№517р-24835/09.12.2021 г.) от главен инспектор М.Р. за допуснати дисциплинарни
нарушения от служители на БДС при ОДМВР-София, в която се потвърждават показанията,
дадени от Д. Д. И. („…Около 15:00 часа колежката и Е. Б. е излязла в полагаема почивка от
15:00 часа до 15:15 часа, като И. я е сменила на гише прием на документи. Тогава на гишето
са дошли две жени…По данни на И., русата жена и е казала, че идват да извадят
международен паспорт на другата жена…След това е направила справки в системата, след
което е пуснала заявление на лицето…“) и В.С. Г. („Същата посочва, че на 07.12.2021 г. по
график е била на гише биометрия…На по-късен етап Г. посочва, че Д. и е дала заявление,
като в биометрията са влезли две жени, като русата и е казала, че другата жена е няма. Г. е
снимала лицето и е взела отпечатъци от лицето…“). В потвърждение на случилото се е и
наложеното със Заповед №517з-1651/23.03.2022 г. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на В.С. Г..
Във връзка с гореспоменатото се установи, че ищеца Е. А. Г. не е извършил,
визираните в Заповед № 517з-1650/23.03.2022 г. действия, респ. не е извършил
дисциплинарно нарушение, поради което наложеното му с тази заповед наказание
„предупреждение за уволнение“ се явява незаконосъобразно и предявения иск следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Софийски
районен съд сумата от 80 лева, представляваща дължима държавна такса.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от Е. А. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул.
„Шабла“№10, със съдебен адресат адвокат Д.П.Р., с адрес: гр.София, бул.„Витоша“ №140,
против ................, с адрес: гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71, иск по чл. 357, ал. 1, във връзка
с чл.188, т.2 от КТ, наложеното му със Заповед № 517з-1650/23.03.2022 г. на Директора на
ОДМВР–София, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
4
ОСЪЖДА ................, с адрес: гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71, да плати на Е. А. Г.,
ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „Шабла“№10, със съдебен адресат адвокат Д.П.Р., с
адрес: гр.София, бул.„Витоша“ №140, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 550 лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ................, с адрес: гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71, да плати на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 80 лева,
представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
от страните, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5