Р Е Ш
Е Н И Е
№ 435 / 20.06.2012 година, гр. Хасково
Том 5 стр.59-60
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Десети граждански състав
на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Десислава Вълканова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Вунов гражданско
дело номер 285 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове от "Зърнени
храни" АД с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 294 ТЗ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Баке Ди Реал" ООД.
Ищецът твърди, че от
години поддържал търговски взаимоотношения с ответника, като му продавал бяло пшенично брашно. За доставените през 2010 г. количества брашно до
този момент последният не му бил заплатил цената, както следва: по фактура № **********/21.05.2010 г. за 1 000 т бяло
пшенично брашно в торби по 50 кг с единична цена 291.666667 лв/т на обща
стойност с ДДС 350.00 лв., а по фактура № **********/22.05.2010 г. за 10 000 т бяло
пшенично брашно в торби по 50 кг с единична цена 291.666667 лв/т на обща
стойност с ДДС 3 500.00 лв. Тъй като падежът на плащането според чл. 327, ал. 1 ТЗ бил от датите на предаване
на стоката и съставянето на фактурите, длъжникът дължал върху тези суми мораторна лихва в размер
общо на 682.31 лв., формирана както следва: 62.15 лв. по фактура № **********/21.05.2010 г. за сумата
350.00 лв. за периода от 21.05.2010
г. до предявяване на иска - 06.02.2012 г. и 620.16 лв. по фактура №
**********/22.05.2010 г. за сумата 3500.00 лв. за
периода от 22.05.2010 г. до предявяване на
иска. При проведените многократни разговори управителите
на ответното дружество обещавали, че ще изплатят задълженията си по описаните фактури, но това не било
сторено.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответникът да заплати на ищеца сумата общо в размер на 4 532.31 лв., от които 3 850.00 лв. за доставено и неплатено брашно бяло пшенично, подробно описано по
количество във фактури № **********/21.05.2010 г. и №
**********/22.05.2010 г. и 682.31 лв. мораторна лихва от падежа - деня на доставката до предявяване на иска - 06.02.2012 г., както и законната
лихва върху уважената част от главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски, както и разноските по
обезпечението на бъдещ иск по ч.гр.д. № 119/2012 г. на ХРС и и.д. № 225/2012 г. на ЧСИ № 875 Захари Запрянов.
Ответникът твърди, че
исковете били допустими и основателни, поради което ги признава изцяло. Оспорват се обаче претендираните
разноски по ч.гр.д. № 119/2012 г. на РС-Хасково за обезпечение на бъдещ иск, по изп.дело № 225/2012 г. на ЧСИ № 875, както и
по настоящото дело. В случая те следвало да се възложат на ищеца, тъй като били
налице и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът никога не бил оспорвал дължимата сума,
а само забавил плащането й, тъй като разчитал да я погаси със сума от
възстановяване на данъчен кредит, което не се осъществило, а и станал длъжник и
на НАП, което го поставило в затруднено финансово положение. Въпреки това с
платежно нареждане от 11.04.2012 г. изцяло заплатил на ищеца претендираните по него главница и лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените заверени копия на фактури № **********/21.05.2010 г. и
№ **********/22.05.2010 г. се установява, че те са издадени от "Зърнени храни" АД за доставени на „Баке Ди Реал" ООД подробно описано по вид,
количество и единична цена пшенично бяло брашно на стойност с
ДДС 350.00 лв. и съотв. 3 500.00 лв.
Тези вземания на ищеца от ответника са отразени и
в представените хронология на въведените документи по кореспондиращи сметки
за счетоводния период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., аналитична справка за месец декември 2011 г. и дневник на продажбите на „Зърнени храни" АД за данъчен период 01.05.2010 г. - 31.05.2010 г.
Според приетите справки за изчисляване на законна
лихва чрез ЕПИ "On-line"-калкулатори върху сумата от 350,00 лв. за периода от
21.05.2010 г. до 06.02.2012 г. и върху сумата от 3 500,00 лв. за периода от
22.05.2010 г. до 06.02.2012 г., същите възлизат на 62,15 лв. и съотв на 620,16
лв.
С платежно нареждане от 11.04.2012 г. ответникът е внесъл по банковата сметка на ищеца сумата от 4 532,31 лв., като основание за превода се
сочи гореописаните фактури и „лихви по гр. д. 285 от 2012 г.”
Видно от извлечение от сметката на ищеца в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД сумата от 4 532,31 лв. е постъпила на 12.04.2012 г.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, тъй като се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 294 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими.
По съществото на спора съображенията на съда са следните:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че между страните, които несъмнено имат търговско
качество, е съществувало валидно облигационно правоотношение, развило се
основата на договора за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ. Същият има неформален и консенсуален
характер и за сключването
му не е необходима писмена форма за действителност, а е достатъчно да се постигне съгласие между страните, за което в настоящия случай може да
се направи извод от представените фактура. В нея са отразени съществените
елементи на договора – вида и количеството на стоката, както и нейната цена. На
следващо място няма спор, че уговореното
пшенично бяло брашно е било предадено
на ответника, както и че същият е заплатил на ищеца сумата от 4 532,31 лв.
на 12.04.2012 г. /по аргумент от чл. 305 ТЗ и доколкото заверяването на банковата
му сметка е станало именно на тази дата според представеното
извлечение от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД /, т.е. след датата на подаване на исковата молба – 06.02.2012
г. Така, в хода на процеса ответникът е погасил цялата дължима главница по
фактури № **********/21.05.2010 г. и № **********/22.05.2010 г., както и заявените мораторни лихви в общ размер на 682.31 лв. Във
връзка с последните следва да се има предвид, че съгласно чл. 294 ТЗ, между търговците се дължи
лихва, освен ако е уговорено друго.
При това положение и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ следва да бъде отхвърлен изцяло поради плащане.
Въпреки този извод относно предявения главен иск, съдът намира, че акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е частично основателна. Това
е така, защото главното задължение е валидно и е погасено със забава, за която
по силата на закона ответникът дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Изпълнението му не погасява и акцесорното задължение за периода на
закъснението, т.е. в случая от датата, следваща тази
на депозиране на исковата молба в съда до датата на
плащане. Предвид изложеното той следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава върху главницата от 3 850,00
лв. по процесните фактури за периода от
07.02.2012 г. до 12.04.2012 г. Размерът му, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпната програма ЕПИ "On-line"-калкулатори с посочения начален и краен
момент е 71,72 лв.
Искането на ищеца за присъждане на направените разноски по ч.гр.д. № 119/2012 г. на РС – Хасково във връзка с обезпечението
на предявените искове и по образуваното след
това изп. д. № 225/2012 г.
на ЧСИ № 875 Захари Запрянов е
неоснователно. Присъждането им би могло да бъде извършено
единствено в рамките на съответното дело, по което те са били сторени и при условие, че
своевременно са били поискани от страната. Още повече, че в закона съществува процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски по образувани обезпечителни и/или
изпълнителни производства.
С оглед изхода на делото и че единствено ищецът претендира разноски по него, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят
такива, съразмерно на уважената част
от исковете, чиито размер възлиза на 19,05 лв.
за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. В случая не може да се
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице една от двете
кумулативно изискуеми предпоставки, а именно ответникът
да не е дал
повод с поведението си за завеждане на делото, тъй като той не е погасил в срок спорните вземания, а е сторил това след депозиране на исковата молба в съда и така е станал причина за завеждането му. Обстоятелството,
че не е разполагал с парични средства за
изпълнение на задълженията си, не го освобождава от отговорност – чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Зърнени храни" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение" № 54, представлявано от изпълнителния директор Т Д Т против „Баке Ди Реал" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Парчевич" № 44, ет. 6, ап. 12, представлявано от управителя Б Н Ю, съдебен адрес: гр. Х, ул. „Д” № , ет. адв. С Й, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 3 850.00 лв., представляваща неизплатена цена за доставено брашно бяло пшенично по фактури № **********/21.05.2010 г. и № **********/22.05.2010 г.
ОСЪЖДА „Баке Ди Реал" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Парчевич" № 44, ет. 6, ап. 12, представлявано от управителя Б Н Ю, на основание чл. 294 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на "Зърнени храни" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение" № 54, представлявано от изпълнителния директор Т Д Т, сумата от 71,72 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 850.00 лв., неизплатена цена за доставено брашно бяло пшенично по фактури № **********/21.05.2010 г. и № **********/22.05.2010 г., за периода от 07.02.2012 г. до 12.04.2012 г., като иска до пълния предявен размер от 682,31 лв. и за периода от 21.05.2010 г. до 06.02.2012 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Баке Ди Реал"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Парчевич" № 44, ет. 6, ап. 12, представлявано от управителя Б Н Ю, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Зърнени храни" АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение" № 54, представлявано
от изпълнителния директор Тодю Делчев Тодев, сумата от 19,05 лв., направени разноски по настоящото
дело, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Й.Д.