№ 57
Гр. Силистра, 16 юни 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Т., като разгледа докладваното от съдията адм. д № 12
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ).
Производството по делото е образувано по жалба на
„Универсстрой Дуло“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Шуменско шосе“
№ 3а, представлявано от Г. Д. С., против Постановление от 06. 01. 2021 г. за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Д.Н.С. с ЕГН - **********,
издадено на основание чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда от старши инспектор в
дирекция "Инспекция по труда" - гр. Силистра.
В жалбата са изложени твърдения за противоречие на
оспорения акт с материалния закон и за несъответствието му с целта на закона.
Твърди се, че между дружеството и Д.Н.С. е бил сключен граждански договор,
чиито условия не дават възможност за характеризиране на възникналото
правоотношение като трудово. Посочва се,
че органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, респ. в
нарушение на чл. 35 АПК, което се е отразило върху съдържанието на неговото
волеизявление. Моли се за отмяна на постановлението и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Силистра, действащ чрез ст. юриск. А., изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство.
Като
заинтересовани страни в процеса на
конституирани наследниците на Д.Н. С. - Н.М.С. ***, както и малолетните Д.Д.Н.,
М.Д.Н., Б.Д.Н. и Б.Д.Н., действащи чрез своята майка и законен представител Н.М.С..
В процеса Н.М.С., Д.Д.Н., М.Д.Н. и Б.Д.Н. се представляват от адв. М.И.
и адв. Г. И. (пълномощно – л. 57). Изразяват становище, че жалбата е
неоснователна и молят за отхвърлянето ѝ. Претендират присъждане на
разноски за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Постановление от 06. 01. 2021 г. за
обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството
жалбоподател и Д.Н.С. с ЕГН - **********, издадено на основание чл. 405а, ал. 2
от Кодекса на труда от старши инспектор в дирекция "Инспекция по
труда" - гр. Силистра. Издаването на акта е било предшествано от извършена
проверка от служители на ДИТ – Силистра на 16. 12. 2020 г. на строителен обект в
гр. Дулово - „Ремонт на вътрешна канализация
и бояджийски дейности на зала „Камелия“ към НЧ „Н.Й. Вапцаров 1895“, за спазване на трудовото законодателство и
здравословните и безопасни условия на труд на обекта, при която е съставен
протокол № 2037311. Проверката е била извършена по сигнал за настъпил инцидент
с летален изход с лицето Д.Н.С.. При
проверката е установено, че лицето извършвало дейности във връзка с ремонта на
вътрешната канализация и бояджийски дейности. Бил е представен сключен между
лицето и „Универсстрой Дуло“ ЕООД граждански договор, по силата на който Д.С.,
в качеството на изпълнител е приел да извърши посочените строително-ремонтни
дейности в зала „Камелия“ на НЧ „Н.Й. Вапцаров
1895“ гр. Дулово. Проверяващите са
изискали писмени обяснения от управителя на дружеството Г. Д. С., като такива
са дадени на 16. 12. 2020 г. и на 21.
12. 2020 г. Били са изискани писмени обяснения и декларации по чл. 402, ал. 1,
т. 3 от КТ от останалите работещи на обекта лица - И.Г.И. и Б.М. Ф.. Била е приложена и книга за
ежедневен инструктаж. Въз основа на събраните по преписката доказателства
старши инспектор в ДИТ – Силистра е издал оспореното постановление, приемайки, че
Д.С. е приет на работа от дружеството на 02. 12. 2020 г., като му е възложено
от управителя да извършва ремонт на вътрешна канализация и бояджийски дейности
на зала „Камелия“ към читалището, при
работно време с променливи граници и договорено възнаграждение в размер на 600
лева, като е изпълнявал трудовите си задължения при отсъствието на сключен
трудов договор в предписаната писмена форма в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
От
страна на заинтересованите страни е оспорена автентичността на подписа на
наследодателя им Д.С. върху съдържащите се в административната преписка и
допуснати като доказателства по делото граждански договор (л. 31-32) и книга за
инструктаж (л. 34-39). Тъй като документите са били приложени в заверени от
управителя на „Универсстрой Дуло“ ЕООД преписи, преди проверката на истинността
им, съгласно чл. 193 ГПК, и на осн. чл. 183 от ГПК вр.чл. 144 АПК беше изискано
представяне на оригиналите им, като страната беше предупредена за
неблагоприятните последици от неприлагането им. Тъй като това не беше сторено,
доказателствената стойност на приложените преписи е дискредитирана и същите не
следва да се ценят като годни доказателства.
Като
свидетели по делото по настояване на жалбоподателя са разпитани И.Г.И. и Б.М. Ф.,
работещи на обекта заедно с починалия, а също и П.А.А. – председател на НЧ
„Н.Й. Вапцаров 1895“ гр. Дулово. По искане на заинтересованите страни като
свидетели са разпитани Н.С.Ю.-баща на починалия, Д.Т.А. – братовчедка на
починалия, и Т.Ф.А. – без родствена връзка със страните по делото.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на оспореното
постановление следва да бъде преценена съобразно всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
В
настоящият случай оспореното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 405а от КТ и чл. 21, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13. 01.
2014 г.), поради което е валиден административен акт.
При издаване на оспорения акт са спазени изискванията за форма и съдържание
по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, а спорът в настоящото производство е
концентриран около материалната законосъобразност на акта и по-специално –
характера на възникналото правоотношение между дружеството жалбоподател и Д.Н.С..
Твърденията на дружеството относно характера на договора се основават на
представения граждански договор от 01. 12. 2020 г. (л. 31 от делото). Както
вече се коментира по-горе, поради непредставянето на оригинала на документа и
на осн. чл. 183 ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, намиращият
се в кориците на делото заверен от страната препис не може да бъде ценен като
доказателство. Неубедителни са обясненията на управителя на дружеството, дадени
в с. з. на 18. 05. 2021 г., че оригиналът на гражданския договор е бил
предоставен на Д.С.. Опровергани са и от отбелязването в самия договор, че
същият „се подписа в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните“,
т. е. ако такъв документ действително е подписан, екземпляр от него би следвало
да се намира и у дружеството и именно препис от него да е заверен от страната
при представянето му пред органите на ДИТ - Силистра. В този смисъл следва да се приеме, че липсва
писмен акт, въз основа на който страните са регламентирали отношенията помежду
си.
Дори посоченият препис от граждански договор да беше годно доказателствено
средство обаче, същността на възникналото между дружеството и Д.С.
правоотношение би следвало да се прецени въз основа на анализа на естеството на
упражняваната от последния дейност. И теорията и практиката са категорични, че различията
между трудовия и гражданския договор са обусловени от техния различен предмет и
по – конкретно: при трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова
функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. В настоящия
случай от обясненията на управителя на
дружеството – жалбоподател и от показанията на всички свидетели се установи, че
граждански договор в устна форма за възлагане на ремонта на зала „Камелия“ към
НЧ „Н.Й. Вапцаров 1895“ действително е сключен, но страни по него са читалището
и „Универсстрой Дуло“ ЕООД.
Действително не би имало пречка в последствие дружеството да превъзложи
извършването на ремонта на други лица, но такава хипотеза в настоящия процес не
е установена. Напротив – от показанията на свидетеля А., който е председател на
читалището, става ясно, че ремонтът е бил осъществяван от бригада на „Универсстрой Дуло“ ЕООД, именно дружеството е закупувало
и осигурявало материалите за ремонта и управителят на дружеството е възлагал и
контролирал работата на работниците. В тази насока са и показанията на
свидетелите А. и А.. Макар и дадени при опит да установят различна фактическа
обстановка, показанията на свидетелите И. и Ф., работили заедно с починалия Д.С.
на същия обект, не опровергават изнесените факти – и тримата са били наети от
управителя на дружеството, същият им е възлагал работата и е контролирал
изпълнението ѝ, никой от работниците не е бил ангажиран с осигуряването и
заплащането на материалите за ремонта – набавяни са от склад, собственика на
който е имал уговорка с управителя на „Универсстрой Дуло“ ЕООД; не са имали ангажимент и за осигуряването
на скеле за извършване на дейностите, нито за разпределянето на задачите
помежду им, т. е. тримата работници единствено са предоставяли работната си
сила за извършването на ремонта срещу уговорено заплащане, докато цялата
логистична дейност около изпълнението на поръчката е била ангажимент на управителя на
дружеството. Този извод не се променя от факта, че работното време не е било с твърдо
фиксирани часове, тъй като поради спецификата на дейността понякога са
приключвали работа по-рано или са почвали по-късно, защото се е налагало да
чакат изсъхването на боята и мазилката. От свидетелските показания обаче става
ясно, че Д.С. е работел на обекта в дните от понеделник до петък, с начало на
работния ден сутрин от 8. 00 часа, обедна почивка от около час и край – вечер
до 17-18.00 ч. (видно от показанията на
свидетелите Ю., А. и А. и декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от Б. Ф.).
Всичко изложено дотук сочи, че правоотношението между дружеството и Д.С. е било
трудово и в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ не е било уредено като такова,
поради което са били налице материалноправните предпоставки за издаването на
оспореното постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ.
Не се констатира противоречие на оспорения акт с целта на закона. Целта на
производството по чл. 405а от КТ е да създаде установеност относно
съществуването на трудово правоотношение, възникнало в нарушение на чл. 1, ал.
2 от КТ, и с постановяването на оспореното постановление тази цел е постигната.
В
заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от
материално компетентен орган, при спазване на предвидените
административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон и
неговата цел, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ - в диапазона от 100 до 200 лева.
В тази връзка жалбоподателят следва да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице
на бюджетна издръжка, към което принадлежи Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Силистра (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствения правилник на
изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с § 1, т. 6
от ДР на АПК), разноски в размер на 100.
00 лева.
Съдът
намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на заинтересованите страни
адв. И. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е
основателно. Правото на заинтересованите страни за разноски е изрично
регламентирано в разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, като разноските следва
да се присъдят за осъществено процесуално представителство на четири лица - Н.М.С., Д.Д.Н.,
М.Д.Н. и Б.Д.Н.. Относно определянето на размера на адвокатското
възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата съдът счита, че
приложение следва да намери правилото по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от Закона за
адвокатурата, съгласно което размерът на възнаграждението не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид
работа. С чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е установен минимален размер от 500 лева за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2. За осъщественото
процесуално представителство на четирите заинтересовани лица общият размер на
адвокатското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на адв. М.Р.И.
***, възлиза на 2000 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Универсстрой Дуло“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Шуменско шосе“ № 3а, представлявано от Г.
Д. С., против Постановление от 06. 01. 2021 г. за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между дружеството и Д.Н.С. с ЕГН - **********, издадено
на основание чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда от старши инспектор в дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Силистра.
ОСЪЖДА Универсстрой Дуло“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Дулово, ул. „Шуменско шосе“ № 3а, представлявано от Г. Д. С.,
да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище София, бул.
"Княз Александър Дондуков" № 3, разноски по делото в размер на 100.
00 (сто) лева.
ОСЪЖДА Универсстрой Дуло“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Шуменско шосе“ № 3а, представлявано от Г.
Д. С., да заплати на адвокат М.Р.И. *** адвоката: **********, с адрес на
кантората: гр. Добрич, ул. „Д-р К. Стоилов“ № 6, ет. 2, сумата от 2000. 00 (две
хиляди) лева на основание чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: