Решение по дело №14034/2013 на Софийски градски съд

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 18.04.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 14034 по описа на 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Б. ДСК“ ЕАД, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че на 30.05.2005 год. сключила с „Е.“ ООД договор за кредит-овърдрафт по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 150 000 лева, със срок на погасяване от 12 месеца, впоследствие удължен с анекси до 25.08.2014 год, а на 20.10.2010 год. е подписан договор за поръчителство със С.Н.Г. и Г. Е. Г. за обезпечаване на вземането по договора за кредит. Поддържа, че сумата била изцяло усвоена от кредитополучателя. Твърди, че с оглед преустановяване на плащане на дължимите вноски през 2011 год. за продължителен период от време и на основание чл.21 от договора обявили кредита за предсрочно изискуем, като уведомили длъжниците. По реда на чл. 417 от ГПК се снабдили със Заповед за изпълнение по гр. дело № 163/12 год. по описа на РС-В., допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение на ответниците, като Г. Е. Г. е направила възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо Г. Е. Г. да бъде прието за установено, че вземането му при условията на солидарност в размер на 132 457.11 лева, представляващи неиздължена главница по процесния договор; 6502.76 лева, представляващи договорни лихви за периода от 29.10.2010 год. до 16.01.2012 год. и 846.17 лева, представляващи санкционираща лихва за периода от 29.10.2010 год. до 16.01.2012 год. съществува, ведно с присъдената законна лихва върху главницата от 17.01.2012 година до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.  

Ответникът Г. Е. Г. оспорва предявеният иск като твърди недължимост, тъй като не е връчено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третите лица помагачи на ответника „Е.“ ЕООД и С.Н.Г. вземат становище, че не им е съобщено от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 163/2012 год. по описа на РС-гр.В., на ищеца „Б. ДСК“ ЕАД против „Е.“ ЕООД, С.Н.Г. и Г. Е. Г. е издадена заповед от 18.01.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги за задължения по договор за кредит № 237 от 30.05.2005 год. Присъдени са следните суми: 132 457.11 лева, представляващи неиздължена главница по процесния договор заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2012 год. до окончателното изплащане; 6502.76 лева, представляващи договорни лихви за периода от 29.10.2010 год. до 16.01.2012 год. и 846.17 лева, представляващи санкционираща лихва за периода от 29.10.2010 год. до 16.01.2012 год., както и 2 796 лева разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 848 лева. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата Г. Е. Г. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Представен е по делото договор за кредит № 237, сключен на 30.05.2005 год. между „Б. ДСК“ ЕАД, като кредитор и „Е.“ ЕООД, като кредитополучател от които е видно, че на дружеството е предоставен овърдрафтен кредит по разплащателна сметка в размер на 150 000 лева за срок от 12 месеца, впоследствие продължен чрез анекси. По договора и Общите условия към него подробно са отразени сроковете за плащане на дължимите падежни вноски и лихви за просрочие, както и при какви обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем. Съгласно два договора за поръчителство, сключени на 29.10.2010 год., С.Н.Г. и Г. Е. Г. са обезпечили изпълнението на задълженията на „Е.“ ЕООД по договора за кредит № 237/30.05.2005 год. Поради незаплащане на дължимите задължения, на основание чл.21 от договора за кредит, Б.та – кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Приети са били по делото покани за доброволно пращане отправени от кредитора до всеки един от солидарните длъжници, с които се уведомяват за настъпилата предсрочна изискуемост. Няма данни поканите да са връчени до С.Н.Г. и Г. Е. Г.. Единствено е удостоверено връчване чрез съобщение за доставяне на Български пощи до „Е.“ ООД. Тъй като това връчване е оспорено, то съдът е допуснал съдебно графологична експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч., което се кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните и от което се установява, че подписът на С.Н.Г. като управител на юридическото лице върху чрез съобщение за доставяне от 30.12.2011 год. не е положен от него.

При  така  установената  фактическа  обстановка, съдът  приема  от  правна  страна  следното:

В производството по предявен установителен иск за съществуване на вземането по  чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, че кредитът е усвоен изцяло, че ищецът е изправна страна по договора, а длъжникът - възраженията си срещу претенцията на ищеца.

В конкретния случай безспорно се установи, че на 30.05.2005 год. между „Б. ДСК“ ЕАД, като кредитор и „Е.“ ЕООД, като кредитополучател е сключен договор за кредит, като е усвоена сумата от 150 000 лева, както е че изпълнението на тези задължения са обезпечени от С.Н.Г. и Г. Е. Г..

Настоящият състав намира, че към датата на подаване на заявлението кредитът не е бил изискуем, тъй като липсват доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост. Следва да бъде съобразено, че по делото не се доказва длъжниците да са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.

 По въпроса изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Б.та - кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК и ЗКИ, е налице произнасяне в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК НА ВКС. ВКС е приел, че вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като Б.та е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 от ГПК, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящият случай  за да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем следва да е налице обективният факт на неплащането, но и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което предполага изявление на Б.та, че ще счита целия кредит или непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В противен случай няма подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 418, ал.2 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на Б.та установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на Б.та да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако Б.та изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление е достигнало до длъжниците – кредитополучател и поръчители. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на Б.та за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. 

Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен. Съгласно т.18 от Тълкувателното решение, след като фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Поради това, само на това основание предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните, както и събраните във връзка с тях доказателства, които биха били от значение ако са налице признати в заповедното производство парични вземания, по повод на които да е налице спор относно съществуването им, което съставлява предмет на иска по  чл. 422, ал. 1 от ГПК.

За пълнота във връзка с твърдението на ищеца, че е уведомил ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на по-късен етап, следва да бъде посочено, че предметът на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е обвързан с фактическото и правно основание за възникване, съществуване и изискуемост на вземанията, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника чрез връчване на призовка за доброволно изпълнение, препис от искова молба или по друг начин, но направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. в хода на исковото производство, ще има за последица настъпване на предсрочната изискуемост към този момент, но не и към момента на заявеното право на принудително изпълнение, удостоверено с издадената заповед за изпълнение. Поради това, ако съдът приеме друг момент на предсрочна изискуемост би се променило основанието за възникване и съществуване на паричните задължения по заповедта за изпълнение, което е недопустимо, съгл. т. 11б от ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.  Съдът се придържа към постановените до този момент актове на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – Решение № 420/11.02.2015г. по гр.д. №3079/2014г. на ВКС, ГО и Решение №176/16.07.2015г. по гр.д. №5092/2014г. на ГО на ВКС; Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. №601/:2014г. на І т.о. и Решение №53/18.05.2015г. по т.д. №888/2014г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС/.

По разноските:

При този изход на спора ответницата не дължи разноските по заповедното производство, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да й бъдат присъдени разноски за настоящето производство в размер на 50 лева. 

 

 

 

 

Водим  от  горното  съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. ДСК“ ЕАД с ЕИК ********, с адрес на управление *** срещу Г.Е.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д., иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване съществуването на изискуемо парично вземане в размер на 132 457.11 лева, представляващи неиздължена главница, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2012 год. до окончателното изплащане; 6502.76 лева, представляващи договорни лихви за периода от 29.10.2010 год. до 16.01.2012 год. и 846.17 лева, представляващи санкционираща лихва за периода от 29.10.2010 год. до 16.01.2012 год., както и 2 796 лева разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 848 лева, дължими по издадена заповед за изпълнение по гр.д. 163/12 год. по описа на РС-В., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД с ЕИК ******** да запрати на Г.Е.Г. с ЕГН ********** на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 50 лева, разноски по делото.

Решението  подлежи  на   обжалване  пред  САС в  двуседмичен  срок  от  съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: