Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2575 23.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3314 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Ищецът П.Н.Б., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „Б.П.Б.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Звезда“ № 6, ет. 2, ап. 4, чрез пълномощник адв. С.М., против ***, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З.Д., иск за признаване на установено, че не дължи сумата от общо 1 650, 34 лева, начислена му по Акт за установяване на задължение по декларация № 1004/ 01.08.2012 г., издаден от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
В исковата молба се твърди, че спрямо ищеца било образувано изпълнително дело № ***/***г. на ЧСИ ***, рег. № ***, във основа на Акт за установяване на задължение по декларация № 1004/ 01.08.2012 г., издаден от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, касаещ данък МПС, за сумата в общ размер на 1 650, 34 лева. По изпълнителното дело били наложени запори върху банкови сметки и МПС. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171 ал. 1 от ДОПК, доколкото по акта било образувано изп. дело № ***/***г. на ДСИ при ПРС, но то било образувано след изтичане на общата петгодишна давност. Дори за част от задълженията по акта била изтекла и абсолютната 10- годишна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК. Моли се за установяване недължимостта на сумите по изпълнителното дело, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, с който оспорва иска. Посочва се, че след извършена проверка спрямо ищеца бил издаден акт за установяване на задължения, касаещ данък превозни средства за три МПС- та. Акта бил изпратен на два пъти по пощата на адреса на ищеца, но пратката се връщала като „непотърсена“, поради което на основание чл. 32 от ДОПК акта се считал за връчен, за което се съставили съответните протоколи. До ЕТ се изпратила и покана за доброволно изпълнение, която също се върнала с отбелязване „непотърсена“, като и в тази хипотеза книжата се считали за редовно връчени при спазената процедура. Давността не се прилагала служебно, поради което за събиране на вземането се образувало изп. дело № ***/***г. на ДСИ при ПРС, I район, по което се наложили запори върху банкови сметки на длъжника. През м. март 2017 г. изп. дело било прекратено поради перемпция, като наново било образувано изп. дело пред ДСИ- № ***/***г. По същото като взискател била присъединена и Държавата в лицето на НАП. По делото били наложени запор върху банкови сметки и МПС на длъжника, като същото отново било прекратено през м. август 2019 г. поради неизвършени в продължение на две години изпълнителни действия. Задълженията по акта отново не били платени, като част от тях били служебно погасени по давност. Издал се нов акт, по който се образувало изп. дело- с № ***/***г. на ЧСИ ***, рег. № ***, по което също били наложени запор върху банкови сметки и МПС на длъжника. Вземанията по акта представлявали публични общински вземания, като производството по издаване и обжалване на акта се провеждало по ДОПК, където се предвиждала възможността акт да се издава и служебно при неплатени задължения, дори и да не е подадена декларация. За давността в случая се прилагала нормата на чл. 171 от ДОПК, която била петгодишна. Същата обаче се прекъсвала с предприемане на действия по принудително изпълнение. Тя била прекъсната с издаване на акта, както и с подадените пред ДСИ и ЧСИ молби на ответника за предприемане на изпълнителни действия. Взискателят проявявал активност, а перемпцията не заличавала последиците на прекъснатия давностен срок. Задълженията по акта от 2007 г. и 2008 г. служебно били отписани по давност, както и за лихвата за 2009 г., а за останалите вземания давностният срок към момента на предявяване на иска още не бил изтекъл. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължение по декларация № 1004/ 01.08.2012 г., издаден от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, са установени задължения на ищеца в общ размер на сумата от 1 650, 34 лева, както следва: данък върху превозни средства- 1 336, 67 лева, за периода 01.01.2007 г.- 31.2.2011 г. и лихви за просрочие към 01.08.2012 г.- 313, 67 лева. Актът е влязъл в сила на 26.11.2012 г.
Във основа на този Акт на 26.04.2013 г. е образувано изп. дело № ***/***г. по описа на ДСИ при ПРС, I район. По същото са изискани справки за установяване на имущественото състояние на длъжника- от сектор „КАТ“ и от НАП, като е изпратена и ПДИ, останала невръчена. С разпореждане на ДСИ от 26.06.2013 г. е наложен запор на МПС- за 7 автомобила и ремаркета. С друго разпореждане на ДСИ от 09.07.2013 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в три банки. Направени са неуспешни опити за връчване на ПДИ на длъжника на адреса му. С постановление на ДСИ от 12.10.2016 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 422 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Във основа на същия Акт ответникът на 01.11.2017 г. е образувал ново изпълнително дело, след прекратяване на предходното- изп. дело № ***/***г. по описа на ДСИ при ПРС, V район. Отново са изискани справки от НАП и сектор „ПП“ към КАТ. Предвид наличието на публични задължения, с разпореждане от 23.11.2017 г. Държавата е конституирана като присъединен взискател. На адреса на длъжника е връчена на 05.12.2017 г. ПДИ. С разпореждане на ДСИ от 21.12.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в две банки, като е изискана и справка от регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки. С разпореждане от 07.03.2018 г. е наложен запор върху товарен автомобил и три ремаркета на длъжника. Въз основа на молба на взискателя, с постановление от 27.08.2019 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство по делото и е върнал Акта.
С Акт за установяване на задължение по декларация № 463/ 14.06.2019 г., издаден от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, са установени нови задължения на ищеца в общ размер на сумата от 5 986, 49 лева, както следва: данък върху превозни средства- 4 383, 70 лева за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2018 г. и лихви за просрочие към 14.06.2019 г.- 1 602, 79 лева. Актът е влязъл в сила на 27.08.2019 г.
Този Акт, заедно с предходния Акт, са възложени на 31.10.2019 г. за събиране от ЧСИ, като е образувано изп. дело № ***/***г. на ЧСИ ***, рег. № ***. Отново и тук са извършени справки от НАП, сектор „ПП“ на КАТ, от Агенция по вписванията и от БНБ. С разпореждане на ЧСИ от 09.12.2019 г. са наложени запор върху банкови сметки и МПС на длъжника. На лицето е връчена лично и ПДИ на 11.01.2020 г. Въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед е поискано спиране на изпълнението.
Копия от трите изпълнителни дела са приложени по настоящото дело.
Като писмени доказателства по делото от страна на ответника са представени още данъчни декларации на ищеца за притежаваните от него МПС- та и документи за тяхната собственост, съобщения до лицето за връчване на Актовете, протоколи и разписки в тази връзка, както и писма по изпълнителните дела.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по Акта, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
Актът касае публични общински вземания- данък МПС, които съгласно нормата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК се погасяват с изтичане на 5- годишен давностен срок, с начало първи януари на следващата година, за която е бил дължим данъкът. По аргумент от ал. 2 на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването започва да тече нова давност (чл. 171 ал. 3 от ДОПК).
Доколкото като предмет на разглеждане в процеса е въведен само първият Акт- Акт за установяване на задължение по декларация № 1004/ 01.08.2012 г., без вторият издаден такъв- Акт за установяване на задължение по декларация № 463/ 14.06.2019 г., то съображенията на съда следва да са само досежно първия Акт.
От писмените доказателства, съдържащи се в изп. дело № ***/***г. по описа на ДСИ при ПРС, I район, което е първото изпълнително дело, образувано за събиране на вземанията по акта, се установява, че последното изпълнително действие, извършено от ДСИ, е на 09.07.2013 г., когато е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Още с молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело е поискано да се извършват изпълнителни действия, като са посочени и съответни способи за изпълнение и по тази молба именно е наложен запорът върху банковите сметки. Това действие е насочено пряко към имуществената сфера на ищеца, като в този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 10, абзац 3, изречение последно на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Действително след това действие няма друго валидно извършено такова и в тази връзка е последвало постановление на ДСИ от 12.10.2016 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 422 ал. 1 т. 8 от ГПК- поради непоискани изпълнителни действия в продължение на две години.
Следователно, нова 5- годишна давност за вземанията по Акта е започнала да тече след датата 09.07.2013 г., като тя следва да изтече на 09.07.2018 г. Междувременно обаче взискателят въз основа на същия Акт е образувал преди това- на 01.11.2017 г. ново изпълнително дело- изп. дело № ***/***г. по описа на ДСИ при ПРС, V район. По това дело отново с молбата за образуване е поискан конкретен изпълнителен способ, с което се прекъсва давността, а в последствие с разпореждане на ДСИ от 07.03.2018 г. е наложен запор върху МПС- та на длъжника и така пак давността се прекъсва. С постановление от 27.08.2019 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство по искане на взискателя, който на 31.10.2019 г. с образувал трето изпълнително дело за събиране на вземанията по акта- изп. дело № ***/***г. на ЧСИ ***, рег. № ***. С молбата за образуване пак е поискано налагане на запор върху банкови сметки и такъв е наложен с разпореждане на ЧСИ от 09.12.2019 г., като наред с това е наложен и запор върху МПС- та. Настоящото производство пък е образувано на 26.02.2020 г.
Предвид гореизложеното, не е налице хипотезата на погасяване на задължението поради изтекла давност, защото същата е била на няколко пъти прекъсвана с реално и валидно извършени изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител по искане на взискателя и от последното действие до момента на подаване на исковата молба не е изтекъл петгодишния законов срок. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок, която обаче в случая не може да бъде приложена, защото взискателят не се е дезинтересирал от процеса на изпълнението, а пък съдебният изпълнител с разпорежданията си за извършване на изпълнителни действия всеки път валидно я е прекъсвал. Положителното установяване на тези факти води до отхвърляне на предявената претенция и до приемане, че вземането не е погасено до давност, в който смисъл е и произнасянето на съда с решението.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че са неоснователни съображенията в исковата молба за абсолютната давност на задълженията по Акта. В отговора на ответника изрично в тази връзка е посочено, че задълженията по данък МПС, както и лихвите за просрочие за периода 2007 г.- 2009 г., които са включени в Акта, са служебно погасени по давност (т.е. за тях действително е настъпила абсолютната 10- годишна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК) и те не се търсят. Видно от молбата за образуване на третото изпълнително дело- това пред ЧСИ ***, предмет на принудително събиране са само задължения за данък превозни средства за периода 01.01.2010 г.- 31.12.2011 г., като изрично взискателят е посочил, че задълженията по Акта са в размер на 1 217, 67 лева- данъци и 1 140, 10 лева- лихви, т.е. претендират се по- малки по размер суми от установените в Акта, именно предвид служебното погасяване на част от дълга поради давност.
С оглед изхода на делото- отхвърляне на иска и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него разноски в процеса, които се претендират единствено за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса. По отношение на това възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Направените разноските от ищеца си остават за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено по отношение на Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З.Д., че П.Н.Б., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „Б.П.Б.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Звезда“ № 6, ет. 2, ап. 4, не дължи поради изтекла давност сумата от общо 1 650, 34 (хиляда шестстотин и петдесет лева и тридесет и четири стотинки) лева, от която: данък върху превозни средства- 1 336, 67 лева за периода 01.01.2007 г.- 31.2.2011 г. и лихви за просрочие към 01.08.2012 г.- 313, 67 лева, начислени му по Акт за установяване на задължение по декларация № 1004/ 01.08.2012 г., издаден от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, въз основа на който Акт е образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***.
ОСЪЖДА П.Н.Б., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „Б.П.Б.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Звезда“ № 6, ет. 2, ап. 4, да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З.Д., разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД