РЕШЕНИЕ
№ 1912/06.11.2023 г.
гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1525 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 121 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/.
2. Образувано е по жалба на Н.И.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат М.В.Г., срещу заповед № 324/02.06.2023г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е прекратено служебното правоотношение
на оспорващия, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, считано от 02.06.2023г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че в същата не са изложени фактически основания за
прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя във връзка с чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Сочи се, че актът е издаден при липса на мотиви и при
противоречие с изискванията на чл. 108 от ЗДСл. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. К. , който поддържа жалбата и сочи, че в
оспорвания административен акт не са посочени основания за прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателя. Иска се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
3. Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. , в писмено
становище (л. 377), счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен
процесуален срок при наличието на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
5. Н.И.Н. заемал длъжността „началник отдел“, с ранг ІІІ-ти младши,
считано от 01.08.2012г., съгласно Заповед № 1077 от 31.07.2012г. на главния
секретар на Държавен
фонд „Земеделие“.
6. Със Заповед
№116 от 09.03.2017г. на изпълнителния директор Държавен фонд „Земеделие“, считано от
09.03.2017г. е било прекратено служебното правоотношение на Н. на длъжността „началник
отдел „Регионална разплащателна агенция“ в ОД Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ с ранг ІІ-ри
младши, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл.
По
жалба на Н. против Заповед № 116 от 09.03.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е образувано
административно дело № 775 по описа на Административен съд Пловдив за 2017г.,
IV-ти състав. С влязло в сила решение №1158 от 28.06.2017г. по посоченото
административно дело Заповед № 116 от 09.03.2017г. на изпълнителния директор на
Държавен
фонд „Земеделие“ е
отменена.
7. Със Заповед № 169
от 12.04.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Н. е възстановен
и допуснат до работа на длъжността “началник отдел “РРА“ в ОД- Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“.
Със
Заповед № 170 от 12.04.2018г. (на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, считано от
12.04.2018г. е прекратено служебното правоотношение на Н. на длъжността „началник
отдел „Регионална разплащателна агенция“ в ОД Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ с ранг ІІ-ри
младши, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл.
108 от ЗДСл.
По
жалба на Н. против Заповед № 170 от 12.04.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е образувано
административно дело № 1306 по описа на Административен съд - Пловдив за
2018г., I-ви състав. С влязло в сила решение № 173 от 23.01.2019г. по адм. дело
№ 1306/2018г. на Административен съд - Пловдив Заповед № 170 от 12.04.2018г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е отменена.
8. Със Заповед
№1778 от 02.10.2019г. на изпълнителния директор на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Н. е възстановен
на длъжност „началник отдел „Регионална разплащателна агенция“ в ОД Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, считано от
02.10.2019г.
Със
Заповед с № 1779 от 02.10.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, считано от
02.10.2019г. е прекратено служебното правоотношение на Н. на длъжността „началник
отдел „Регионална разплащателна агенция“ в ОД Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, с ранг ІІ-ри
младши, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл.
По
жалба на Н. против Заповед № 1779 от 02.10.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е образувано
административно дело № 3242 по описа на Административен съд - Пловдив за
2019г., ХI-ти състав. С влязло в сила Решение № 355 от 07.02.2020г. по адм. дело
№ 3242/2019г. на Административен съд - Пловдив Заповед № 1179 от 02.10.2019г.
на ответника по делото е отменена.
9. Със Заповед № 1677
от 13.08.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Н. е възстановен
и допуснат до работа на длъжност „началник отдел „Регионална разплащателна
агенция“ в ОД Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие“,
с ранг ІІ-ри младши, считано от 14.08.2020г.
Със
заповед № 1680 от 17.08.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на
основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на Н. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и считано от 18.08.2020г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от
ЗДСл е прекратено служебното
му правоотношение, като държавният служител не запазва придобития ранг на
държавна служба.
По
жалба на Н. против заповед № 1680 от 17.08.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е
образувано адм.д.№
2308/2020г. по описа на Административен съд Пловдив, VIII състав. С влязло в
сила Решение № 1906 от 28.10.2020г. по адм.д.№ 2308/2020г. на Административен
съд - Пловдив заповед № 1680 от 17.08.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е отменена.
10. На 26.03.2021г.
от жалбоподателя е подадено заявление до ответния административен орган с
искане за възстановяване на работа, в което е посочено, че лицето ще се яви на работа
на 09.04.2021г. Н. не е допуснат до работа до 26.04.2021г.
Със
заповед № 1471 от 12.04.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, считано
от 12.04.2021г. е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, на основание чл. 108 и
чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
По
жалба на Н. против Заповед № 1471 от 12.04.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е образувано
административно дело № 1134 по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г.,
ХХV-ти състав. С влязло в сила Решение № 2359 от 30.11.2021г. по адм. дело №
1134/2021г. на Административен съд - Пловдив заповед № 1471/12.04.2021г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е отменена и Н. е възстановен на работа за кратък
срок.
11. Със Заповед № 409 от 01.06.2022г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, считано от 01.06.2022г., е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя на основание на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 и
чл. 108 от ЗДСл.
По
жалба на Н. против Заповед № 409 от 01.06.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е образувано
административно дело № 1638 по описа на
Административен съд- Пловдив за 2022г., VI-ти състав.
С
влязло в сила Решение № 1699 от 12.10.2022г. по адм. дело № 1638/2022г. на
Административен съд- Пловдив заповед № 409 от 01.06.2022г. на изпълнителния
директор на Държавен
фонд „Земеделие“
е отменена.
12. На 29.05.2023г.
Н. е подал заявление до ответния административен орган с искане да бъде
възстановен на заеманата от него длъжност началник отдел „Регионална разплащателна агенция“ в ОД
Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие“, като е посочил, че ще се яви на работа 31.05.2023г. На същата
дата лицето е подало ново заявление вх. № 02-160-6500/7782 до изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в което съобщава за недопускането му на
работа при явяването му в ОД на Държавен фонд „Земеделие“.
Със
заповед № 323 от 02.06.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, считано
от 02.06.2023г. Н. е възстановен и допуснат на работа на заеманата по служебно
правоотношение длъжност началник
отдел „Регионална разплащателна агенция“
в ОД Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие“, която служителят е заемал преди издаването на Заповед №
409/01.06.2022г. на изпълнителния
директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
На 02.06.2023г.
заповед №
323 от 02.06.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е връчена на служителя,
видно от отбелязване върху същата. На същата дата Н. се е запознал с
утвърдената за длъжността началник отдел „Регионална разплащателна агенция“ в
ОД Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие“ длъжностна характеристика, видно от положен подпис върху
същата, подал е съответните декларации и подписал клетвен лист, съгласно
законовите изисквания при възникване на служебно правоотношение.
Със
заповед № 324 от 02.06.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, считано от
02.06.2023г., било прекратено служебното правоотношение на оспорващия, на
основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, поради „обективна
невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения“. На същата дата (02.06.2023г.) Н. се
е запознал със заповедта, видно от положен от него подпис и вписан
собственоръчно текст „Не съм съгласен. Причините не отговарят на истината“.
13. В съдебна фаза от страна на ответния административен орган се представят:
заповед № ОЗ-РД/1507/17.04.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно която е утвърдено длъжностно разписание на администрацията на Държавен фонд „Земеделие“ - ОД
гр.Пловдив, считано от 12.04.2023г.; Процедура за назначаване, преназначаване и
освобождаване на служителите на Държавен фонд „Земеделие“, утвърдена от
изпълнителния му директор на 04.02.2022г.
IV. От правна страна:
14. Според чл. 107, ал. 1
т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването
прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл: при невъзможност
държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на
заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай
не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния
служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме.
Според
чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и
фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение
на служебните задължения.
В случая
служебното правоотношение на оспорващия е прекратено с правно основание по чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В хипотезата на тази разпоредба, за да е
законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение, е необходимо да са налице
кумулативно три правно релевантни факта: 1) Да е създадена нова фактическа
обстановка; 2) Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по
конкретната длъжност и 3) Причините за това да са непреодолими и за двете
страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Тоест „обективната
невъзможност“ следва да е поставена извън волята и действията на
административния орган, респ. същата да се налага като резултат от субективното
поведение на служителя.
Според чл.
14, ал. 2 от Закона за администрацията, основните изисквания за заемане на
длъжност в администрацията се определят със закон, а съгласно ал. 3 на същата
разпоредба с устройствен правилник на съответната администрация могат да се
определят и допълнителни изисквания.
Съгласно приложеното по делото длъжностно разписание на Държавен фонд „Земеделие“ (л.339-гръб) за структурно звено ОД - Пловдив и длъжността
„началник отдел Регионална разплащателна агенция – РА се изисква образователна
степен „бакалавър“ за заемане на тази длъжност каквато не е спорно, че
жалбоподателят притежава.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДСл, задълженията на
държавния се определят в неговата длъжностна характеристика. В длъжностната
характеристика могат да бъдат възпроизведени нормативно установените
изисквания, както и да залегнат специфични за конкретната длъжност - такива,
въведени по преценка на органа по назначаването, ако това обективно се е
наложило в интерес на оптималното функциониране на администрацията.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че в настоящия случай
предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение на оспорващия не са осъществени, тъй като не се доказва наличието
на фактическите основания за прилагане на посочения ред.
Не
е налице законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на жалбоподателя,
с оглед неизпълнение на кумулативните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл: 1. Да е създадена нова
фактическа обстановка; 2. Същата да води до невъзможност
за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3. Причините за това
да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са
неподвластни на волята им.
Посочената в
мотивите на оспорвания акт „обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява служебните си задължения“ в недостатъчна степен обективира какви са
причините и кои точно служебни задължения лицето е възпрепятствано да
изпълнява. От това бланкетно посочване на фактическите основания, за издаване
на оспорвания акт не става ясно, че съществува обективна невъзможност
за изпълнение на служебните задължения на държавния служител - липсват данни за
нормативна или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на
страните и която да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а
оттам и на задълженията, заложени за изпълнение на процесната длъжност. От
документите по административната преписка не се установява към кой момент и по
какъв начин е констатирано, че Н. е в обективна
невъзможност да изпълнява служебните си
задължения и изобщо налице ли е установено неизпълнение на длъжностните функции
от негова страна при положение, че същият в един ден е възстановен на работа,
връчена му е новата длъжностна характеристика, подписал е декларации и клетвен
лист, и е прекратено служебното му правоотношение, с издаване на оспорвания
акт. В случая се установява липса на твърдяното от органа неизпълнение на
служебните задължения въобще, поради което е безпредметно да се разглежда
въпросът за обективна или субективна невъзможност за това.
След като административният орган не е установил по делото, че е
налице обективна промяна, независеща от
субективната воля на страните и необходима за качественото изпълнение на
функциите за процесната длъжност, то не се установява и наличие на
заявеното от ответника правно основание за прекратяване на служебното
правоотношение. Ответникът е постановил административен
акт в пряко противоречие с материалноправните норми и целта на закона.
Не са спазени и
административно производствените правила при издаване на оспорения акт, тъй
като съгласно утвърдената Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите на
Държавен фонд „Земеделие“, прекратяването на служебното правоотношение по
инициатива на органа по назначаване се извършва въз основа на докладна записка
от директора на съответната дирекция , адресирана до изпълнителния директор. Същата,
съгласно Процедурата, се внася за одобрение от изпълнителния директор и след
одобрението ѝ се предава на ДЧР за изготвяне на проект на заповед. Такава
докладна записка не е налична по делото, за да може евентуално от съдържанието
ѝ, респ. от утвърждаването ѝ да се установят мотивите на ответния
административен орган за издаване на оспорвания акт.
В закона е
въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове.
Мотивите на акта представляват единство от фактическите и правни основания за
издаването му и тяхното наличие позволява на адресата му да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден и издаден в предписаната от закона писмена форма,
но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалноправните норми и целта на закона, поради което подадената срещу него
жалба се явява основателна
V. По съдебните разноски.
15. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в
размер на 1000 лева, заплатени за адвокатска защита. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар.
Според чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144
от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 1000 лв., т.е. заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат не се явява прекомерно. Възражението
на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в
пълен размер.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 324/02.06.2023г. на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени по делото съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: