Р Е
Ш Е НИЕ
№ 69
гр. Перник, 30.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 07 по описа
за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166,
ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 3 и 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
Образувано е по жалба на Р.Г.Г. против
акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/5837#1 от 03.12.2020 г. на заместник изпълнителен директор
на ДФ "Земеделие". С
последния жалбоподателят е изключен от подпомагане и му е издаден акт за
установяване на публично държавно вземане в размер на в размер на 8645.05 лв.,
представляващ 25 % от общата изплатена
сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015, 2016 на основание чл. 14, ал.
1, т. 4 от Наредба №11 от 03.04.2008 г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в противоречие
с материалния закон. Посочва, че при проверката от инспектората при
ДФ"Земеделие" през м. декември 2016 г. се установява,че не е изпълнил
условията и не е получил подпомагане. Поради тази причина не е успял да заплати
на собствениците на наетите за обработване ливади дължимите вноски навреме.
Това е предизвикало напрежение между него и тях и на следващата година те са
отказали да сключат договори за 2017 г. Тъй като в трънския край нямало сводни
земи не успял да сключи нови договори за петата година, поради което и не подал
декларация. Моли за отмяна на акта за установяване на публично държавно вземане
на зам. - изпълнителен Директор на ДФ"Земеделие".
Ответникът - заместник изпълнителен
директор на ДФ"Земеделие", действащ чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска като такава да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият
съдебен състав намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на оспорвания акт, което има
правен интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
По фактите:
Оспорващият Р.Г.Г. е регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 603148 в ДФ"Земеделие" в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода
2007-2013 г. През първата година от ангажимента, по заявление с УИН
14/180613/36257, за кампания 2013 г. му била изплатена сумата от 9796,04
лева. Подадени са заявления за 2014г., 2015г.
и 2016г., като за 2017г. не е подадено заявление за подпомагане. През втората
година от ангажимента, по заявление с УИН 14/190614/38396 за кампания 2014 г.
му е била изплатена сума от 12897,79 лева. През третата година
от ангажимента, по заявление с УИН 14/110615/40669 за кампания 2015 г. му е била
изплатена сумата от 11886,37 лв. През четвъртата година от ангажимента по заявление
е УИН 14/300516/43749 за кампания 2016 г. не му е била изплатена сума. Това се
установява от приетото по делото извлечение от партидата на Р.Г.Г. и
не е спорно между страните в настоящото производство. Общата изплатена сума по
мярка 211, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане през тези
години, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента възлиза на 34580,20
лева.
За 2017 г. Р.Г.Г. не е подал заявление
за подпомагане по мярка 211, като не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал.
1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г., да извършва земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане и да подава заявление за подпомагане с
декларирани площи в същия район през всяка година след първото компенсаторно
плащане.
Няма данни, а и не се твърди, да е
издаден нарочен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 211. Прекратяване на
ангажимента е извършено с процесния административен акт.
С писмо изх. №01-6500/5837 от 26.08.2019
г. Р.Г.Г. е уведомен, че се открива производство по издаване на АУПДВ на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото е посочено, че това се извършва заради
неподаването за кампания 2017 г. на заявление за подпомагане по мярка 211,
представляващо неизпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 1, т.3 от Наредба №11
от 03.04.2008г. Извършено е позоваване на чл. 14, ал. 1 от същата Наредба,
съгласно който текст земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни
плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от
годината, в която e прекратил участието си в мярката. Цитирани са извършените в
полза на жалбоподателя три плащания за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. по мярка 211,
като на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. му е посочено, че следва да възстанови сумата
от 8645,05 лева, представляваща 25 % от получената субсидия по мярката поради
прекратяване на участието му след четвъртата година от поетия ангажимент.
Описан е начинът, по който следва да бъде извършено плащането, както и че ако
не приема направените констатации, в 7-дневен срок може да изложи възражение и
да представи относими доказателства. Посоченото писмо е връчено на
жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК
(понастоящем отменен, считано от 10.10.2019 г., но действащ към момента на
прилагането му 09.10.2019 г.) чрез поставянето му на таблото за уведомяване на
ДФ „Земеделие“ – Областна дирекция – Перник, доколкото видно от известие за
доставяне писмото с изх. № 01-6500/5837 от 26.08.2019 г. е върнато поради
посочен грешен адрес в заявлението за подпомагане.
На 03.12.2020 г. заместник
изпълнителен директор на ДФ"Земеделие" е издал оспорения в настоящото
съдебно производство АУПДВ №01-6500/5837#1, с който е определил, че изключва Р.Г.Г.
от подпомагане и му издава акт за установяване на публично държавно вземане в
размер на 8645,05 лева, представляващ 25 % от общата изплатена сума по мярка
211 за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7
от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК и чл. 5, §. 1 и §.2 от Регламент (ЕС)
№ 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането
на процедурите за контрол, както и на кръстосаното спазване по отношение на
подкрепата за развитие на селските райони мерки и чл. 80, §. 1 и §. 2 от
Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно
кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и
контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители,
предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) №
1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за
подпомагане на лозаро- винарския сектор.
Административният орган е посочил в
своите мотиви, че при извършване на административни проверки на основание чл.
37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2017 г. кандидатът не е подал
Заявление за подпомагане по мярка 211, с което не е изпълнил задълженията си по
чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.
Актът е връчен лично на жалбоподателя
на 22.12.2020 г. Жалбата срещу него е подадена до Административен съд – Перник
на 04.01.2021 г.
При така установените факти настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на органа, издал оспорения
акт:
Оспореният акт е издаден от заместник
изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Процесният АУПДВ има за
предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия
поради неизпълнено нормативно задължение. Това вземане по своя характер е
публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и в съответствие с
чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според който текст публични са вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските
земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП гласи, че Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП). Нормата на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на
процесното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя
на съответната администрация (чл. 166, ал. 2, предл. второ от ДОПК). На
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е предоставена възможност да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане, административни договори по
ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане.
Видно от приложената по делото заповед
№ 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., визираното правомощие е делегирано на заместник
изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" Петя Славчева, която е
издател на процесния акт. Ето защо не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният
акт е в законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал.
2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият
съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е
издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично
субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с
посочените правни норми и разпоредените правни последици. Поради това не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно
спазване на административно-производствените правила при
издаването на акта:
Оспореният акт е издаден и при
спазване на административно-производствените правила. При препращането от чл.
166, ал. 2 изр. 1 от ДОПК приложими са правилата за издаване на административен
акт по АПК. Ответникът представя доказателства за уведомяване на адресата на
акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започването на административното
производство, като по този начин му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. В разглеждания случай писмо изх. №01-6500/5837
от 26.08.2019 г. е надлежно връчено на жалбоподателя в настоящото производство
по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (понастоящем отменен, считано от 10.10.2019 г.,
но действащ към момента на прилагането му 09.10.2019 г.) чрез поставянето му на
таблото за уведомяване на ДФ „Земеделие“ – Областна дирекция – Перник. Видно е
от известие за доставяне, че писмото е върнато поради посочен грешен адрес в
заявлението за подпомагане. Това е дало основание на административния орган да
осъществи уведомяване по реда на действащия към 09.10.2019 г. чл. 61, ал. 3 от АПК. АУПДВ е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не са
допуснати съществени нарушения
на административно-производствените
правила, които
съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение
съответствие с материално-правните разпоредби:
От данните по делото се установява, че
Р.Г.Г. е подал заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания за кампания 2013 г. с УИН 14/180613/36257, с което е заявил финансово
подпомагане по схема за единично плащане на площ, и мярка 211 „Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“. Земеделският
производител е подписал декларация, че е запознат с условията по схемите и
мерките, за които кандидатства за подпомагане и това, че ще извършва земеделска
дейност върху площи с природни ограничения в планинските райони поне 5 години
след първото плащане.
Приложими към казуса са разпоредбите
на Наредба №11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Наредбата е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по
мярка 211 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район
за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане,
а с чл. 4, ал. 1, т. 3 (ДВ, бр.17 от 2011г., в сила от 01.03.2011г.) - да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По
смисъла на §1, т.1 от ДР от Наредба №11/03.04.2008г. „първо компенсаторно
плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за
подпомагане по мерките. Последица от неизпълнението на това задължение е
предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба №11/03.04.2008г., съгласно
която земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, както следва: 1) след първата година - 100
%; 2) след втората година - 75 %; 3) след третата година - 50 %; 4) след
четвъртата година - 25 %. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (Наредба №5/2009г.) заявленията се подават през периода от 1
март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.
Не е спорно по делото, че земеделският
производител не е подал заявление за 2017 г. за подпомагане с декларирани площи
по мярка 211.
От приетите по делото писмени
доказателства се установяват извършените от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция плащания към Р.Г.Г.. Тоест доказано е, че е извършено първо
компенсаторно плащане и съответно е възникнало задължение за земеделския
производител да подаде заявление за подпомагане по мярка 211. Подадени са
такива за 2014г., 2015г. и 2016г., като обаче няма подадено такова за 2017 г. С
последния юридически факт се обвързва правната последица административният
орган да прекрати поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент.
За административния орган е налице
основанието на чл. 14, ал. 1 от Наредба №11/03.04.2008г., за прекратяване на
поетия от Р.Г.Г. многогодишен ангажимент по мярка 211, поради нарушаване на
изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/2008г. Тъй като прекратяването
на ангажимента е след четвъртата година, то правилно административният орган е
приложил хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата и е определил сума за
възстановяване в размер на 25 % от изплатеното финансово подпомагане.
Неоснователни и недоказани са
бланкетните възражения на жалбоподателя за настъпили форсмажорни обстоятелства
за неизпълнение на задължението си за подаване на заявление за 2017 г. за
подпомагане с декларирани площи по мярка 211. Дори и само съгласно твърденията
на Р.Г.Г., които са недоказани, не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 15 от Наредба №11/03.04.2008г., съгласно която чл. 14 не се прилага в
случаи на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Неплащането на дължими
задължения по сключени договори за аренда от страна на жалбоподателя и не
намирането на земи, които да продължи да стопанисва през 2017 г. се дължат на
виновното му бездействие. Това бездействие изначално не може да бъде
квалифицирано като форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на чл.
15 от Наредба №11/03.04.2008г. Противното би означавало жалбоподателят да черпи
благоприятни правни последици от виновното си и недобросъвестно бездействие.
На основание гореизложеното настоящия
съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени
нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с
приложимия материален закон. Жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева за
настоящата инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.Г. с ЕГН:**********
против акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/5837#1 от
03.12.2020 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".
ОСЪЖДА Р.Г.Г. с ЕГН:********** да
заплати на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/