Решение по дело №595/2017 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 38

 

гр. Тутракан, 30.07.2018 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 595/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, във вр. чл. 92 от ЗЗД от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, представлявано от адв. З.Й.Ц., упълномощен чрез пълномощника М.Г.-Б. (л. 4, 5), за установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 431/25.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 315/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от ответника А.И.Х. на

1.1.  неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима въз основа на т. 11 от Договор за мобилни услуги с № ********* от 09.03.2015 г., в размер на 648,28 лв.;

1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху сумата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (25.07.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.3. Твърди се, че ответника и „Теленор България“ ЕАД са били сключени договори за предоставяне на услуги, а именно: Договор за мобилни услуги № ********* от 09.03.2015 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Nokia 220. Длъжникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му във фактура с № **********, издадена на 25.08.2015 г. В нея бил начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договора, сключен между него и клиента.

1.4. Длъжникът не бил изпълнявал точно паричните си задължения спрямо оператора, като не изплатил задълженията си за заплащане на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), потребени в периода 25.04.2015 г. - 24.06.2018 г. в размер на 69,26 лв.

1.5. Поради тази причина ищецът пристъпил към едностранно предсрочно прекратяване на правоотношенията между страните. След прекратяването от страна на ищеца, била издадена фактура с настъпил падеж на 09.09.2015 г., в която били индивидуализирани по основание и размер следните вземания на оператора към този момент:

1.6. Твърди се, че условията за възникването на задълженията за неустойки и определянето на размера им са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 09.03.2015 г., съгласно която в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок на 09.03.2017 г. В съответствие с тези условия задължението на ответника за неустойки за номер бил в общ размер на 668,53 лв.

1.7. Ищецът признава, че в периода след прекратяването на договорите и настъпването на изискуемостта на задълженията по посочената фактура, длъжникът бил извършил частично доброволно изпълнение и бил погасил забавените си задължения за периода до 25.08.2015 г. в размер на 79,75 лв., както и част от задължението за неустойки по фактура № ********** от 25.08.2015 г. Предвид това към настоящия момент „Теленор България“ ЕАД е носител на неудовлетворени вземания спрямо длъжника в размер на 648,28 лв., представляващи непогасен остатък от неустойките за прекратяване на договорите за мобилни услуги.

1.8. Твърди се, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.

2. Ответникът А.И.Х. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Н.Д. *** (л. 20), с който оспорва исковете.

2.1. Същата признава, че действието на договора е прекратено.

2.2. Твърди, че е налице забава на кредитора, тъй като на 25.08.2015 г. ответникът е поискал да му бъде изготвена справка за дължимите суми в офис на ответника, но му било отказано.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 09.03.2015 г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с № ********* от 09.03.2015 г. (л. 9 и сл.).

4. На 25.07.2015 г. от ищеца е изготвена покана за доброволно изпълнение, която няма данни да е достигнала до ответника (л. 31).

5. На 25.08.2015 г. е издадена фактура за процесното вземане (л. 12).

6. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (л. 61 и сл.), която е установила следното:

6.1. При прилагането на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД ответникът, макар и със закъснение е издължил всички вземания по договора, като е останала неиздължена част от неустойката в размер на 648,28 лв.

6.2. Пропусната полза от ищеца в резултат на предсрочното прекратяване на договора възлиза на 64,98 лв. (уточнено в с. з. - л. 72 лв.).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Относно основателността

 

8. По делото не се спори, че между страните е сключен договор за доставка на ЕСУ, по който ответника не е изпълнила своевременно задълженията си да заплати цената на услугата. Страните не спорят и че действието на договора е прекратено.

9. Ищецът твърди, че е упражнил правото си да начисли неустойка (закрепен в т. 11 от договора, на стр. 2, абз. 3) в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до края на договора.

10. Уговорката за неустойка представлява неравноправна клауза.

10.1. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

10.2. Позоваващото лице трябва да има качеството на потребител - Ответникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП). Дейността на ищеца е свързана с доставка на ЕСУ на неограничен кръг от лица (търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

10.2.1. Клаузата не трябва да е уговорена индивидуално - Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП. Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото. ;

10.2.2. Клаузата трябва да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - Проблемът е развит по - долу (вж. т. 10.3 и сл.);

10.2.3. Не трябва да са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - В случая същите са неприложими (вж. т. 10.3 и сл.).

10.3. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

10.4. В конкретният случай договорената клауза ще гарантира на търговеца изплащането на цената на ЕСУ, неползвани от потребителя, до изтичането на срока на договора. По този начин търговецът ще реализира всички вземания, които е щял да получи, ако договора не бъде прекратен, като си спести всички разходи, които е щял да направи, за да достави услугите.

10.5. Особено показателни в случая са изчисленията, направени от вещото лице, които сочат, че реално пропуснатата полза за ищеца от прекратяването на договора, възлиза на  64,98 лв. - повече десет пъти по - малко от стойността на неустойката (668,53 лв.).

10.6. В тази връзка съдът намира, че уговорката за неустойка е неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - чл. 145, т. 5 от ЗЗП и налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите - чл. 145, т. 14 от ЗЗП (В този смисъл Определение № 107/20.03.2018 г. по ч. търг. д. № 23/2018 г. на Окръжен съд – гр. Силистра.).

10.7. С оглед изложеното клаузата следва да се приеме за неравноправна, което обуславя нейната нищожност съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

11. Дори да не се приеме за нищожна клаузата, не може да се установи възникването на вземането поради неспазването на изискванията на чл. 87 от ЗЗД.

11.1. Начисляването на неустойката в конкретния случай е предпоставено от прекратяване на договора по вина на потребителя, което в съответствие с терминологията на ЗЗД, представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87. Тъй като не са налице хипотезите на ал. 2 от същата разпоредба, съгл. ал. 1 ищецът е следвало да отправи до ответника писмено предупреждение, в което да му предостави срок за изпълнение.

11.2. По делото не е установено изготвената от ищеца покана да е достигнала до ответника, поради което нейните правни последици не са настъпили.

11.3. Последното обуславя извода, че не е възникнало вземането за неустойка, тъй като независимо от безспорният факт на прекратяването на договора, не е установено, че прекратяването е настъпило по реда на чл. 87 от ЗЗД.

11.4. Дори да се приеме, че поканата е достигнала до ответника, не е установено в кой момент е станало това. Този факт е особено съществен, тъй като СИЕ е установила, че с последното плащане на 25.10.2015 г. ответникът е погасил всичките си задължение за заплащане на цената на потребените ЕСУ. При това положение, ако плащането е извършено преди изтичането на срока за доброволно изпълнение, то към този момент правото на кредитора да развали договора по чл. 87 от ЗЗД се е погасило, във връзка с което не може да възникне и вземането за неустойка.

12. В тази връзка съдът намира иска за неоснователен.

 

Разноски

 

13. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв.

 

14. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, ж. к. „Младост” № 4, Бизнес парк „София”, срещу ответника А.И.Х., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, предмет на Заповед № 431/25.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 315/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от на неустойка, дължима въз основа на т. 11 от Договор за мобилни услуги с № ********* от 09.03.2015 г., в размер на 648,28 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки); както и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.07.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на ответника А.И.Х., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: