РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 962 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение
№ 260185/18.09.2020 г. по гр.д.№ 2452/2020 г. по описа на ПлРС е осъден на
основание чл.143, ал.2 от СК Й.Б.Й. да
заплаща на Л.Т.С., като майка и законен представител на малолетното дете В. Й.Й.,
месечна издръжка в размер на 152.50 лева, считано от 18.06.2020 г., до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, платима
до 30-то число на месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен искът в останалата част
до пълният претендиран размер от 170 лв., като неоснователен и недоказан.Осъден
е на основание чл.149 от СК Й.Б.Й. да заплати на Л.Т.С., като майка и законен
представител на малолетното дете В. Й.Й. сумата от 1 035 лв.,
представляваща дължима издръжка за времето от 18.06.2019 г. до 18.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане, като е
отхвърлен искът в останалата му част до
пълния претендиран размер от 1 320 лв., като неоснователен и недоказан.Осъден
е на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.Б.Й. да заплати на Л.Т.С., като майка и
законен представител на малолетното дете В. Й.Й., сумата от 270 лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от иска.Осъден е на
основание чл.78, ал.6 от ГПК Й.Б.Й. да заплати по сметка на
ПлРС държавна такса в размер на
269.60 лв.Допуснато е на основание
чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно
присъдената издръжка.
Депозирана
е въззивна жалба от Й.Б.Й. срещу решение № 260185/18.09.2020 г. по гр.д.№ 2452/2020
г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично - за сумата от 1 035 лв.,
представляваща издръжка за времето от 18.06.2019 г. до 18.06.2020 г.Предоставя
нови данни и доказателства, като всяка сутрин е приготвял здравословни сандвичи
и плодове на средна цена 4 лв. (това не са
парите, с които е купувал купони за столовата храна в училището и вече съдът е
приспаднал от издръжката) за 6 учебни
месеца 480 лв.; телефон, който В. ползва
в момента, купен от него на 01.05.2020 г. за 341.99
лв.; SIM карта 3 в 1 на Виваком 5.99 лв., видео файл от
архива му - 20191209 отново на волейбол - доказва
посещение на извънкласно занимание с месечна такса 40 лв. към спортен клуб ***,
като се прави искане сумата от 867.98 лв. да бъде взета под внимание и
приспадната от издръжката за времето то 18.09.2019 г. до 18.06.2020 г.
За
въззиваемата страна Л.Т.С. процесуалният представител изразява становище да се
постанови решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд
като законосъобразно, обосновано и мотивирано според писмените и гласните
доказателства.Обстоятелството с фискалния бон е свързано с дарение, което
смята, че не е част от издръжката и не следва да се приспада.
За заинтересованата страна ДСП „ОЗД“-гр.Плевен, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото
във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Настоящата инстанция намира решението и за
правилно в обжалваната му част, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба
съдът приема следното.
Съдът
приема, че издръжката може да се предоставя както в пари, така и в натура.По иск за издръжка за минало време,
в тежест на ищеца е да докаже съответната степен на родство и нуждата си от
издръжка, а на ответника - предоставянето на издръжка в натура или в пари, ако основава възражението си на
факта, че е предоставял необходимата издръжка (решение № 571 от 22.11.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК).
Въззивникът сочи, че през процесния
период, за 6 месеца, е давал издръжка в натура на стойност 480 лв.
Съгласно чл.266, ал.1 ГПК във въззивното
производство има забрана за посочване на нови факти и доказателства.
При разглеждане на исковете за издръжка
приоритет има интереса на детето, поради което не може да се приложи
преклузията да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства
извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК, когато те са във връзка с установяване на интереса на детето в
съответните производства (определение №
344/25.04.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4046/2018 г., ІІІ г.о., решение №
537/17.12.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 214/2012 г., ІV г.о.).
От събраните в хода на първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства не се установява да е давана от
въззивника на малолетния му син В. посочената издръжка в натура в размер на 480
лв.
В приложения по делото социален доклад е
посочено, че въззивникът не е изплаща издръжка на сина си, като е заплащал
единствено таксата за обяд на детето и е правил подаръци за рождените му
дни.Детето посещава баща си само когато същият го потърси.
От становището на малолетното дете се
установява, че от юни 2019 г. баща му е плащал обяда в училището.
От показанията на свидетелката В.Г., майка
на въззиваемата, се установява, че преимуществено за детето се грижи майка му,
то живее при нея, отопление, храна, всичко е от нея.Детето много рядко е чула,
че ходи при баща си.Показанията на свидетелката следва да се кредитират като
обективни, тъй като същата има непосредствени впечатления от отглеждането на
малолетното дете.
С въззивната жалба е представено потвърждение
от свидетел М.Т.Й. (майка на ответника) от 07.10.2020 г.По своята същност то е частен
свидетелстващ документ и няма доказателствена сила, т.е. не удостоверява
фактите, изложени в него.
Във въззивната жалба е направено искане да
се приспадне и сумата от 40 лв., във връзка с посещение на извънкласно
занимание с месечна такса 40 лв. към спортен клуб ***.Според малолетното дете
то е тренирало волейбол преди 3 години за 2 месеца и се е отказал, курсове и
спорт не посещава.
Във
въззивната жалба е направено искане да се приспадне и сумата от 341.99 лв. – за
телефон, който е закупен от бащата на 01.05.2020 г. за сина му, както и SIM карта на стойност 5.99 лв.
Съдът счита, че е основателно възражението
на въззиваемата страна в тази насока, че се касае за дарение, което не е част
от издръжката и не следва да се приспада.
Не се оспорва от другата страна
обстоятелството, че бащата е безработен, че няма медицинско осигуряване, че има
здравословни проблеми, посочени във въззивната жалба.Но сега действащия СК не дава
възможност за присъждане на издръжка под определения минимален размер – една
четвърт от минималната работна заплата, включително и за минало време.Първоинстантционният
съд при определяне на издръжката за минало време е изходил именно от размера на
минималната работна заплата за посочените два периода - 560 лв., респ. 610 лв.
Въз основа на гореизложеното съдът приема,
че не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част, в която
е осъден въззивникът да заплати на въззиваемата като майка и законен
представител на малолетното дете В. Й. сумата от 1 035 лв., представляваща
дължима издръжка за времето от 18.06.2019 г. до 18.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане, и същото следва да бъде потвърдено в нея.
Водим от горното, Плевенски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260185/18.09.2020г.
по гр.д.№ 2452/2020 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част,
в която e
осъден на основание
чл.149 от СК Й.Б.Й. с ЕГН ********** да заплати на Л.Т.С. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетното дете В. Й.Й. с ЕГН **********,
сумата от 1 035 лв., представляваща дължима издръжка за времето от
18.06.2019 г. до 18.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Решението не полежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|
В |
|
|
|