Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6588
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение№49686 от
24.02.2020г., постановено по гр.дело №41302/2018г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в ответникът „З.Б.И.“АД
с ЕИК****** е осъден да заплати на ищеца Г.К.К. с ЕГН**********, на основание
чл.432 от КЗ, сумата от 2855,28 лева- обезщетение за имуществени вреди на мотоциклет
„Хонда Хорнет 600С“ с ДК№******, причинени при ПТП от 31.08.2017г. по вина на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от 03.11.2017г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 289,22 лева- разноски
по делото.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника „З.Б.И.“АД. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на фактите и обстоятелствата, обосноваващи претенцията му и
по- конкретно на причинно- следствената връзка между процесното ПТП и
уврежданията на мотоциклета. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът–
отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата Г.К.К. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата
като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно, като излага съображения в тази
насока. Претендира се адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция по
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Механизмът на
настъпване на процесното ПТП е установен безспорно от представените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитания свидетел. Размерът на вредите и причинно-
следствената им връзка с процесното ПТП са установени от неоспореното от
страните заключение на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, като
искът е уважен по отношение на тези вреди, за които връзка е установена съгласно
заключението (увеличението на размера на иска е направено след приемане
заключението на вещото лице за стойността на вредите).
Предвид
гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е
направил разноски и е бил защитаван безплатно, поради което разноски не следва
да му се присъждат, а на адв.П.П.следва да бъде определено възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 429,87 лева- минималният размер
съгласно НМРАВ, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение№49686
от 24.02.2020г., постановено по гр.дело №41302/2018г. по описа на СРС, ГО, 64
с-в.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“АД с ЕИК****** да заплати на адв.П. З. П. от САК
сумата от 429,87лв. (четиристотин двадесет и девет лева и 87 стотинки)- адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/