РЕШЕНИЕ
№ 214
гр.Русе, 12.08.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на двадесет
и първи юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН
дело № 190 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът К.Г.А. ***, чрез
процесуалния си представител адв. В.К. ***, обжалва Решение № 164/11.05.2021
г., постановено по АНД № 241/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 3763000, издаден от ОД на МВР – гр. Русе, с
доводи, че така постановеното решение е неправилно. Твърди, че административното
нарушение, за което е санкциониран е недоказано и немотивирано, като това не е
коментирано от въззивния съд. Счита за необоснован извода на районния съд, че
издадения електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
предвид факта, че в електронния фиш е посочен регистрационния номер на пътното
превозно средство – полуремарке, а не на моторното превозно средство, към което
е било прикачено полуремаркето. Всъщност кое точно е моторното превозно
средство теглещо ремаркето въобще не е било установено нито от
административнонаказващия орган нито от въззивния съд. Така електронният фиш е
бил издаден при недостатъчно изяснена фактическа обстановка, което го прави
необоснован и незаконосъобразен. Моли касационната инстанция да постанови
решение, с което да отмени решението на Русенския районен съд, като
незаконосъобразно и неправилно и да постанови друго, с което да отмени
оспорвания електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба –
ОДМВР – гр. Русе в депозирано по делото възражение от процесуалния
представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Иска от съда,
решението на РРС да бъде оставено в сила и на касационния ответник да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирани от касатора разноски за адвокат.
Окръжна прокуратура Русе,
представлявана от прокурор Михайлов, поддържа становище за неоснователност на
подадената касационна жалба. Представителят на прокуратурата предлага на
касационната инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
решение, постановено от Русенския районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Предмет на обжалване в касационното
производство е Решение № 164/11.05.2021 г.,постановено по АНД № 241/2021 г. по
описа на Русенския районен съд, с което решаващият съд е потвърдил като
законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3763000, издаден
от ОДМВР – Русе, с който електронен фиш на К.Г.А. на основание чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 400 лв. з
извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови съдебния си акт, Русенския
районен съд е приел, че оспорваният електронен фиш за налагане на глоба е
законосъобразен от формална страна, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Въззивният съд е намерил за безспорно установено, че А. е годен
субект на административното нарушение, за което е санкциониран като ползвател
на процесното пътно превозно средство. Самото нарушение било валидно установено
чрез електронно устройство, а извършителят бил установен чрез попълнена от собственика
на ППС декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Правилно било и
индивидуализирано наложеното административно наказание в единствения му
възможен по закон размер.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от Русенския районен съд и наведените от касатора възражения, намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна
- участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд,
което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт, както и на пороците, твърдяни в жалбата на К.А., поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, постановено от
първоинстанционния съд – като правилно – да бъде оставено в сила. Съображенията
на съда за това са следните:
От
фактическа страна безспорно е установено, че на 25.05.2018 г., в 15:07 часа, в гр. Русе,
по бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, по посока ГКПП Дунав мост, чрез
дигитална стационарна радарна
установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата, час и скорост на движение, което
техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните
проверки, видно от събраните доказателства по делото, е засечено и заснето
движението със скорост 84 км/ч на полуремарке Ламберет ЛВФС 3 с рег № Е *** ЕА, собственост на „Жокер С.П.“ ЕООД,
гр. Сандански, чийто законен представител С. П. в надлежна декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП от 29.06.2020 г. е посочил, че превозното средство е било
предоставено на касационния жалбоподател, като предоставил и копие от СУМПС. След
анулиране на първоначално издадения ел.фиш е издаден и оспорения пред РРС електронен
фиш срещу касатора.
Възраженията на касатора пред
настоящата инстанция се свеждат до въпроса дали е допустимо ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за установеното с АТСС нарушение,
когато в съставения електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е посочен
регистрационен номер на пътно превозно средство – полуремарке, а не на
моторното превозно средство, към което е прикачено това полуремарке.
Касационният съд счита, че на този въпрос следва да бъде даден положителен
отговор, какъвто по съществото с е дал и въззивния съд, приемайки, че оспорения
пред него електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити.
Нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за
нарушението на която именно е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
запретява на водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на
движение да превишава посочените стойности, в случая 50 км/ч. за движение в
населено място. В случая нарушението е извършено, именно с пътно превозно
средство – "полуремарке",
съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В настоящия случай "конкретното нарушение", по смисъла на
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е именно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено с
пътно превозно средство, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 18
ДР на ЗДвП – полуремарке.
В самия електронен фиш пътното
превозно средство е подробно индивидуализирано, чрез посочване на вида на
пътното превозно средство и неговия регистрационен номер. Електронният фиш е
бил изпратен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП на лицето по чл.
188, ал. 1 ЗДвП, а именно собственика на пътното превозно средство и същият в
срока и по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП с декларация е посочил именно
жалбоподателя като лице, на което е предоставил управлението на посоченото
пътно превозно средство за датата и часа, на които е извършено нарушението.
Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
съдържа изисквания към реквизитите на електронния фиш, а не съдържа състав на
административно нарушение.
Непрецизността на
разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в
частта й, съдържаща изискване да бъде посочен номер на моторно превозно
средство, а не на пътно превозно средство, както е в нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна
на издадения електронен фиш на процесуално основание, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 84 ЗАНН,
нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на страните.
Изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП да
бъде посочен регистрационния номер на пътното превозно средство, като по този
начин да бъде изпълнено изискването наказаното лице да бъде запознат с всички
факти и по този начин да бъде гарантирано правото му на защита в конкретния
случай е изпълнено. Самият факт, че цитираната разпоредба визира номер на
моторно превозно средство, а не на пътно превозно средство сам по себе си не е
в състояние да дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В конкретния случай
в издадения електронен фиш е посочен вида и регистрационния номера на пътното
превозно средство, с което е извършено нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по
този начин същото е в пълна степен индивидуализирано, което е именно и целта на
законодателя с изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, касаещо посочването на
регистрационния номер.
Не съставлява нарушение
на процесуалните правила, а още повече съществено такова, което да е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя да бъде запознат с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
непосочването в електронния фиш на регистрационния номер на моторното превозно
средство – влекач, тъй като нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
е извършено с пътно превозно средство, което е индивидуализирано, както като
вид, така и като модел и регистрационен номер.
Съгласно легалната
дефиниция в закона, в § 6, т. 18 от ДР
на ЗДвП, "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се
прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху
моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на
неговия товар се носи от моторното превозно средство. Както беше посочено
по-горе в мотивите нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
може да бъде извършено с пътно превозно средство, а полуремаркето е именно
такова, поради което неоснователни са доводите в жалбата, че непосочването на
номер на моторно превозно средство е ограничило правота на защита на
жалбоподателя и е основание за отмяна на издадения електронен фиш.
Ето защо, настоящият касационен
състав на Административен съд - Русе намира, че постановеното от Русенския
районен съд решение не страда от пороци, които да обосновават неговата
неправилност. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния
закон, като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради
което решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН на касационния ответник се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определен от съда на
основание от чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. II от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 164/11.05.2021
г., постановено по АНД № 241/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 3763000, издаден от ОД на МВР – гр. Русе.
ОСЪЖДА К.Г.А., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Русе разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.