|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 37 |
||||||||||
|
гр. Видин,
19.03.2019г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
първи административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
деветнадесети февруари |
|||||||||
|
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
|
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Антония Генадиева |
|
||||||||
|
Административно дело № |
49 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
||||||||||
|
Производството е по реда на чл.118 от КСО. Образувано е по жалба на С.Г.С. *** против Решение №
1040 – 05 - 1 / 11.01.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което се
отхвърля жалбата, като неоснователна и се потвърждава разпореждане № 051 – 00
– 927 – 3/ 22.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – гр.Видин. Поддържа се от жалбоподателя, чрез процесуалния си
представител, че решението на административния орган е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Видин. Претендират се
направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ -
Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна.
Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Съдът като взе предвид обжалвания административен
акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна: Доказателствата от административната преписка и
събраните такива по делото установяват, че с Решение № 1040 – 05 - 1 /
11.01.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, се отхвърля жалбата, като
неоснователна и се потвърждава разпореждане № 051 – 00 – 927 - 3/
22.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
гр.Видин. По силата на това разпореждане на жалбоподателя е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 29.07.2018г. до 28.11.2018г. в размер
на 9,00 лева дневно. Безспорно по делото е, че със заявление вх.№ 051-00 – 917 -1/ 30.07.2018г. жалбоподателят е направил
искане да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание
чл.54а от КСО. В него е декларирал, че трудовото му правоотношение в Кипър е
прекратено, считано от 28.07.2018г., а от 30.07.2018г. е регистриран като
безработен в Агенция по заетостта. Попълнил е и заявление по образец за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС, в
което е посочил, че е работил в Кипър за периода от 01.12.2000г. до
28.07.2018г. при различни работодатели, като са посочени и адресите на
работодателите за всеки от периодите. Причината за прекратяване на последния
договор, който е посочен от заявителя е „поради изтичане на срока на същия“ и
неподновяването му. Към заявлението за отпускане на парично обезщетение
за безработица са приложени документи за стаж: заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002 с вх. № 051
– 00 – 917 -1 / 30.07.2018г., в което е посочено, че причина за прекратяване
на трудовата му дейност за последния период е „изтичане на срока на
договора“; ксерокопия на документи от Кипър - 3 бр., ведно с превод на
български език – л.10 – 15 от делото; документ за регистрация в Агенцията по
заетостта, копие от банков документ с данни за личната банкова сметка ***. С подаденото заявление жалбоподателят е поискал да
му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като декларира, че
последно е упражнявал трудова дейност на територията Кипър. Предвид
посоченото за него са приложими правилата за координация на схемите за
социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №
987/2009, като са приложени и документи за упражнявана трудова дейност в
държава – членка на ЕС. Лицето поискало удостоверяване на осигурителни
периоди в Кипър, както следва: от 01.12.2000г. до 31.09.2002г.; от
01.10.2004г. до 20.11.2005г. и от 01.01.2007г. до 28.07.2018г. С придружително
писмо изх. № 1029 – 05 – 1384/ 31.07.2018г. до Дирекция „Европейски
регламенти и международни договори” при ЦУ на НОИ е изпратено Заявление № 051
– 00 – 927 – 1 / 30.07.2018г. за удостоверяване на осигурителни периоди
от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004.
Във връзка с това с Разпореждане № 051 – 00 – 927 – 1 от 02.08.2018г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.54г,ал.4 от КСО
е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до
получаване на структуриран електронен документ (СЕД) U002 / U 004 от компетентната институция по осигуряването в
Кипър. С оглед допълнително представения документ за
последния период на осигурена заетост, както и попълнената декларация за
съгласие с посочените в него данни - копие на преносим документ (ПД) U1 от
Кипър, е прието, че може да бъде направена преценка за правото на парично
обезщетение за безработица на лицето. В Раздел 3 „Причини за прекратяване на
заетостта“ от СЕД U001, като причина за прекратяване на последната заетост
или самостоятелна заетост е посочено „оставка на наетото лице“. С
Разпореждане № 051 – 00 – 927 – 2 / 16.11.2018г. е възобновено производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица. Със следващо Разпореждане № 051 – 00 – 927 – 3 /
22.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание
чл.54б,ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
29.07.2018г. до 28.11.2018г. в размер на 9 лева дневно. То е връчено на С.
лично на 04.12.2018г. С възражение вх. № 1054 – 05 – 47 от 18.12.2018г.
разпореждането е обжалвано по административен ред. Гарантираният минимум съгласно Закона за бюджета на
ДОО за 2018г. е в размер на 9 лева дневно. Видно е, че в документите, представени пред административния
орган лицето е установило доходите си при съответните работодатели и за
периодите, както следва: от 01.12.2000г. до 31.09.2002г.; от 01.10.2004г. до
20.11.2005г. и от 01.01.2007г. до 28.07.2018г. Не е спорно по делото също така и че за процесните
периоди той е работил при различни работодатели, като трудовият му стаж не е
прекъсван. Жалбоподателят е имал осигурена заетост, както и съответни доходи
за тези периоди. С Решение № 1040 – 05 – 1 / 11.01.2019г. Директорът
на ТП на НОИ – Видин е отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. В същото е посочено, че след постъпване на преносим
документ U1, издаден от компетентната
институция в Кипър, в частта, касаеща причината за прекратяване на трудовото
правоотношение със С. е отбелязано „оставка на служител“, поради което и на
основание чл.54б,ал.3 от КСО отпуснатото обезщетение е в минимален размер и
за срок от 4 месеца. При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, тъй като се обжалва
административен акт - Решение на Директора на ТП на НОИ - Видин, с което се
потвърждава Разпореждане № 051 – 00 - 927 – 3/ 22.11.2018г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр.Видин и е подадена от
субект, имащ правен интерес от обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.168,ал.1 от АПК при
проверката за законосъобразност на един административен акт съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а следва
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания, визирани в чл.146 от АПК. При осъществяване на контрол на административния акт
в описания по – горе обхват, според съда обжалваното решение е издадено от
компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона
форма. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се по
чл.59,ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за
издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на
чл.97,ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО.
Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил, както
фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че
обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по
издаването му. Установените в хода на административното производство
релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното
производство доказателства. В производството по издаването на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на
жалбоподателя. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следните съображения: По делото няма спор относно релевантните факти.
Спорът се свежда единствено до размера на отпуснатото обезщетение за
безработица. Между страните не се
спори, че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица по
чл.54а,ал.1 от КСО при зачетен осигурителен стаж, както по законодателството
на Република България, така и по законодателството на друга държава - Кипър,
на основание на международен договор, по който Република България е страна.
Доколкото жалбоподателят е български гражданин и като такъв е гражданин на
държава - членка на ЕС и е лице, спрямо което намира приложение Регламент
(ЕО) № 883/2004г. (чл. 2 от Регламента). Като източник на вторичното право на
ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила,
като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички
държави - членки (чл.288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от
националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и
от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от
националните законодателства. Съгласно чл.61 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004,
компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя
придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на
обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е
необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост,
завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като
завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Българското законодателство, като законодателство,
прилагано от компетентната институция, с разпоредбата на чл.54б,ал.1 от
КСО е въвело изискуем осигурителен период - последните 24 месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се съобразява
среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за
определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В случая, както се
посочи по-горе, този осигурителен период включва и период на осигурена
заетост, през който спрямо жалбоподателя се е прилагало законодателството на
друга държава – членка, в случая Кипър. Следователно изчисляването на
паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, правилно безспорно
следва да се извърши при прилагане на нормата по чл.62,§1 във връзка с § 2 от
Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004г. за координация на системите за социална сигурност, т. е. при отчитане
изключително на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани
от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение
съгласно българското законодателство. Съгласно чл.54а от КСО право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни
вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15
месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното
обезщетение за безработица се отпуска, въз основа на заявление до
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Паричното
обезщетение се изплаща с начална дата в зависимост от датата на прекратяване
на осигуряването и спазване на срока за регистрация в Бюро по труда, считано
от същата дата. От значение за периода за изплащане и размера на
обезщетението е и основанието за прекратяване на правоотношението съгласно
разпоредбата на чл.54б,ал.3 от КСО. Периодът за изплащане на обезщетението се
определя според продължителността на осигурителния стаж, по време на който
лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.,
който е от 4 до 12 месеца, съгласно чл. 54в ал.1 КСО. Не е спорно, че жалбоподателят се е регистрирал в
Агенцията по заетостта. Периода, от който следва да се изчисли обезщетението
(последните 24 календарни месеца), С. е бил осигуряван в друга държава -
членка на ЕС и затова при определяне размера на паричното обезщетение пряко
приложение намира разпоредбата на чл. 62, § 1
и § 2 от Регламент
№ 883/2004. В същото време, като причина за прекратяване на
заетостта в СЕД U001 /л.41/ е посочена „оставка на наетото лице“. Доколкото причината за прекратяване на заетостта е
„оставка от служителя“, то правилно е прието от органа, че попада в хипотезата
на чл.54б,ал.3 от КСО. Съгласно посочената разпоредба
безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание
или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325,т.1
и т.2,
чл.326,
чл.330
и чл.331 от
КТ получават минималния размер на паричното обезщетение за
безработица за срок 4 месеца. Доколкото в цитирания документ, като причина за
прекратяване на заетостта е посочена „оставка на наетото лице“ то тя правилно
е приета като такава по чл.326 КТ,
поради което размера на обезщетението е в минимален размер, който съгласно
Закона за държавния бюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е
9 лева. В конкретния случай размерът е определен въз основа
на наличните редовни документи, съдържащи данните по чл.5,ал.4,т.1
от КСО вр. чл. 8, ал.
4 от НОИПОБ, поради което възраженията, че обезщетението е
неправилно определено са неоснователни. Следва да се посочи, че при
представяне на документи, съдържащи други данни, представляващи основание за
изменение на размера на обезщетението, то няма пречка органът да постанови
това изменение на основание чл.54ж,ал.2
от КСО. Във връзка с направеното от жалбоподателя
възражение, че обезщетението не е съобразено с получаваното от него последно
трудово възнаграждение, както и с европейското законодателство, според съда
административния орган правилно е определил срока и размера на полагащото се
на С. парично обезщетение за безработица, при наличие на предпоставките по
чл.54б,ал.3 от КСО. По силата на цитираната разпоредба,
безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание,
на основание чл.326 от
КТ, получават минималния размер на паричното обезщетение за
безработица за срок от четири месеца. Тъй като С. последно е упражнявал
трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, за него
действително са приложими правилата за координация за схемите за социална
сигурност - Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. и Регламент
на Съвета (ЕО) № 987/2009г., и те са приложени пряко от
осигурителния орган. Трудовото му правоотношение с кипърския работодател е
прекратено по негова инициатива, което, при отчитане на относимите в случая
норми на европейското законодателство, се приравнява на чл.326 от
КТ и на свой ред обуславя приложното поле на чл.54б,ал.3 от КСО за срока и размера на дължимото на
жалбоподателя парично обезщетение за безработица. Правилото, установено в чл.54б,ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило
по ал.1 на
същия член за определяне на размера на паричното обезщетение за
безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Това изключение е обусловено от основната характеристика на паричното
обезщетение за безработица да предостави на лицата, които са останали без
работа по независещи от тях причини /не по-тяхна вина и не по тяхно желание
или съгласие/, средства за издръжка, които да заместят получаваното преди
това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността
да получава доходи от трудовата си дейност /поради негово виновно поведение
или поради собствено желание или съгласие/, оправдано е от икономическа и
социална гледна точка, законодателят да предвиди ограничен размер на
средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение
относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение. В конкретния случай разпоредбата на чл.54б,ал.3
от КСО правилно е приложена, тъй като от събраните по делото
доказателства е установено, че прекратяването на трудовото правоотношение на
жалбоподателя /последната му трудова заетост/ в Република Кипър е с негово
съгласие. Жалбоподателят по същество не изразява конкретно и ясно становище
относно причината на прекратяване на трудовото му правоотношение. В случая в обясненията на жалбоподателя за причините
за прекратяване на трудовото му правоотношение не се съдържа твърдение за
осъществено съкращаване в щата или намаляване на обема на работа или друга
причина, която да не зависи от неговата воля. Дори и да се приеме твърдението
му, че е напуснал поради изтичане на срока на договора, то липсват такива
доказателства. Видно от представеният по делото СЕД U001 като причина за
прекратяване на последната му заетост е посочена „ оставка на наетото лице“,
като това напускане представлява обективиран израз на неговото съгласие, след
като липсват данни за уволнение поради съкращаване в щата или намаляване на
обема на работа или други подобни обективни причини. Жалбоподателят не е
представил доказателства, от които да се установява, че трудовият му договор
е прекратен поради изтичане на уговорения в него срок, както е посочил в
подаденото заявление за отпускане на обезщетението за безработица, което в
съдебното производство се опровергава. В този смисъл, правилен е изводът на
административния орган, че прекратяването на трудовото правоотношение на
жалбоподателя е поради негово съгласие, както и че на това основание размерът
на паричното обезщетение за безработица следва да бъде определен съгласно
чл.54б,ал.3 от КСО. Според съда разпоредбата на чл.54б,ал.3 от КСО не противоречи на чл. 62, § 1
от Регламент № 883/2004г., който предвижда, че компетентната
институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването
на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово
възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото
възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице
при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето
лице съгласно посоченото законодателство. Регламентът, в случая създава
правила за координиране на системите за социална сигурност на
държавите-членки. В регламента не се съдържа забрана за държавите членки да
предвиждат в националната си правна уредба ограничения относно размера на
паричното обезщетение, основани на причината /основанието/ за прекратяване на
трудовото правоотношение /трудовата заетост/, каквото ограничение е създадено
с разпоредбата на чл. 54б,ал.3 КСО. В хипотезите, които са предвидени в чл.54б,ал.3 КСО размерът на паричното обезщетение за
безработица не се определя в зависимост от /не се основава на/ предишното
трудово възнаграждение, затова разпоредбата на чл.62,§ 1
от Регламента не намира приложение за тези случаи. В самата
разпоредба от регламента е предвидено, че се прилага, когато
законодателството на компетентната държава членка предвижда изчисляването на
обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение
или професионален доход, а законодателството на Република България не
предвижда такъв начин на определяне на обезщетението, когато трудовото
правоотношение на лицето е прекратено на някое от основанията, посочени в
чл.54б,ал.3 КСО, както е в случая. По делото съдът преценява съответствието на
административния акт с материалния закон към момента на издаването му,
съобразно разпоредбата на чл.142,ал.1 от АПК. Оказва се, че обжалвания административен акт е
законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила и в установената писмена форма, поради което и подадената срещу него
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Изложените съображения налагат извода, че Решение №
1040 – 05 - 1 / 11.01.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което се
отхвърля жалбата, като неоснователна и потвърждава разпореждане № 051 – 00 –
927 – 3/ 22.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ – гр.Видин, е правилно и законосъобразно, поради което жалбата, като
неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1
от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева,
определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с
чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на
правната помощ. Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК,
Съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.С. *** против Решение № 1040
– 05 - 1 / 11.01.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което се отхвърля
жалбата, като неоснователна и се потвърждава разпореждане № 051 – 00 – 927 –
3/ 22.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
– гр.Видин, като неоснователна. ОСЪЖДА С.Г.С. *** да заплати на ТП на НОИ Видин
сумата от 100 лева – разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : |
||||||||||