№ 6460
/гр./, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110114625 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца Д. Д. Д. срещу ответника /фирма/ иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в края на м. април 2020 г. до
10.11.2020 г., изразяващи се в силен и продължителен стрес, напрежение и
притеснение от виновно противоправно поведение на служители на банката във връзка
с некоректно вписване в ЦКР просрочия в цялост на остатъчните главници по Договор
за кредит за овърдрафт Партньор от 02.04.2014 г. и Договор за кредит за оборотни
средства Партньор № ******* от 22.02.2016 г., както и неправомерен отказ на банката
да предостави финансиране в посочения период.
В исковата молба се излага, че на 02.04.2014 г. /фирма/ и лично управителят като
съдлъжник- Д. Д., са сключили Договор за кредит за овърдрафт Партньор със /фирма/
със срок на действие от 120 месеца, или 10 години. Сочи се, че кредитът бил с
продължително действие - „револвиращ“, като усвоената сума по него следвало да
бъде върната до изтичане на 12-месечен период, след което започвал нов такъв. Сочи
се, че на 22.02.2016 г. /фирма/ и управителят му Д. Д. са сключили Договор за кредит за
оборотни средства Партньор № ******* с размер на заетата сума от 70 000 лв. със срок
на действие 120 месеца, или 10 години. Впоследствие към договорите били сключени
няколко допълнителни анекси, с които са уговаряни погасителните планове за
отделните години, в това число и допълнителни условия по усвояване и погасяване на
сумите. Сочи се, че правоприемник на /фирма/ е станала ответната банка. Вземанията
на банката по двата договора за кредит били обезпечени чрез собствени на ищеца Д. Д.
два недвижими имота.
Посочва, че в периода от сключване на договорите до към края на м. декември
2019 г., кредитите били редовно обслужвани. Твърди се, че в края на 2019 г. ищецът е
констатирал тегления по сметката, които зануляват текущото й салдо, като сочи, че към
тази дата електронното банкиране на /фирма/ работело трудно и с грешки. В началото
на месец януари 2020 г., Д. Д. е направил опити да се свърже с банков служител на
1
кредитора, но безуспешно. През месец март 2020 г., била установена връзка със
служител, което поел кредита и започнал процедура по възстановяване на кредитния
лимит, като изискал баланс и ОПР на фирмата кредитополучател. Вместо да бъде
подновен договорът, управителят Д. Д. бил уведомен, че следвало да подпише анекси
към договорите, отговарящи на политиката и правилата на /фирма/. Сочи, че
предложените от банката проекти, представени за запознаване, били неизгодни от
финансова и правна страна, поради което ищецът потърсил вариант за алтернативно
банково кредитиране. В края на месец април 2020 г., управителят Д. Д. бил уведомен,
че от извършени справки по партидата на /фирма/ в Централен кредитен регистър на
БНБ били вписани просрочия на задълженията със срок на забава от 31 до 60 дни.
Съгласно справката за задлъжнялост остатъците от просрочените главници възлизали,
както следва- на 63 000 лв. по договор с идентификатор ***************** и на 46290
лв. по договор с идентификатор *****************. Ищецът поддържа, че до този
момент, нито на него в лично качество, нито на дружеството /фирма/ са били връчвани
уведомления от банката за допуснато просрочие или покана за погасяването на
вземанията, респ. за обявяване на кредитните задължения за изцяло и предсрочно
изискуеми. Сочи се, че поради вписаните от банката просрочия в ЦКР за ищеца било
невъзможно да получи кредит от друго лице. Твърди, че единствен вариант за връщане
на сумите по кредита бил да подпише исканите от ответника анекси, като банката се
съгласила да опрости част от начислените до този момент наказателни лихви в размер
на 1575 лв. по Договор за кредит овърдрафт Партньор от 02.04.2014 г. и 1160 лв. по
Договор за кредит за оборотни средства Партньор № ******* от 22.02.2016 г.
Впоследствие се сочи, че ищецът е подписал приложените допълнителни споразумения
към всеки един от процесните договори на 10.11.2020 г., след което банката подала
към ЦКР данни за изправност на обслужването по договорите и предоставила
финансиране по анексите. Счита предходните откази за предоставяне на финансиране
след изтичане на 12-месечен период, както и подаването на информация към ЦКР за
пълно просрочие на остатъците от непогасени вземания по договорите били напълно
необосновани и противоречащи на уговореното в договорите. Последният такъв
период бил изтекъл на 02.02.2020 г., като банката не е направила предвиденото в част
III, т. V.3 от процесните договори уведомяване за налагане на ограничение или спиране
на финансирането, а директно е подала информация в ЦКР за просрочие на целия
кредит. Сочи, че съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката има задължение да уведоми
кредитополучателя за уведомяването на необслужвани кредити за изцяло предсрочно
изискуеми, което в случая не е било изпълнено. Ищецът поддържа, че отказът на
банката да изпълнява договорните си задължения предизвикали у Д. Д., в качеството
му на управител, така и на ипотекарен длъжник по кредитите, силен и продължителен
стрес, напрежение и постоянно притеснение, поради опасността от снабдяване със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца относно просрочени
вземания, респективно насочване на изпълнение върху всеки от двата ипотекирани
имота. Твърди се, че отношенията с банката са се отразили негативно на личния живот
на ищеца и върху отношенията му с колеги и приятели. същият бил силно изнервен. С
оглед изложеното се моли за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че е станал
универсален правоприемник на /фирма/ /с предишно наименование /фирма//. Не
оспорва, че на 02.04.2014 г. между /фирма/, като кредитополучател, Д. Д. Д., като
солидарно отговорен длъжник, и /фирма/, като кредитодател, бил сключен Договор за
кредит за овърдрафт Партньор с размер на кредита от 70000 лв. за срок от 120 месеца,
като кредитът бил предоставен за оборотен капитал за финансиране на стопанска
2
дейност на дружеството кредитополучател. Оспорва твърденията на ищеца, че банката
е прекратила едностранно финансирането по предоставения му кредит. Посочва, че
бил сключен анекс № 9 от 10.11.2020 г., съгласно който дължимата усвоена и
непогасена главница се погасява на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 1750
лв. Оспорва твърденията, че ищецът е предоставил баланс и ОПР към месец март 2020
г., във връзка с преразглеждането на договора за кредит овърдрафт. Не оспорва, че на
22.02.2016 г. /фирма/, като кредитополучател, управителят му Д. Д., като солидарно
отговорен длъжник, и /фирма/, като кредитодател, са сключили Договор за кредит за
оборотни средства Партньор № ******* с размер на заетата сума от 70000 лв. със срок
на действие 120 месеца, или 10 години, като кредитът бил предоставен за оборотен
капитал за финансиране на стопанска дейност на дружеството кредитополучател.
Оспорва твърденията на ищеца, че банката е прекратила едностранно финансирането
по предоставения му кредит. Посочва, че бил сключен анекс № 9 от 10.11.2020 г.,
съгласно който дължимата усвоена и непогасена главница се погасява на 36 равни
месечни вноски съгласно погасителен план. Оспорва твърденията, че ищецът е
предоставил баланс и ОПР към месец март 2020 г., във връзка с преразглеждането на
договора за кредит овърдрафт. Поддържа, че в съответствие със законовата уредба
банката е подала данни за допуснатите от клиента просрочия към ЦКР. Съгласно
Анекс № ********** г. към договор за овърдрафт партньор от 02.04.2014 г. банката не
е упражнила правото си на едностранно прекратяване на договора, поради което
същият продължил действието си за следващ 12-месечен период до 01.04.2020 г.,
когато е следвало да се извърши последващо преразглеждане на кредита. Сочи, че в
периода от 01.04.2020 г. до 31.08.2020 г. по кредита не са били постъпили суми за
погасяване на задълженията. Липсвала наличност, с която да се погаси дълга. Към
10.11.2020 г.- датата на подписване на Анекс № **, не били постъпили плащания, като
след този момент е подадена информация до ЦКР, че кредитът е редовно обслужван
съгласно приетия с анекса погасителен план.
Относно Договор за кредит за оборотни средства партньор № ******* от
22.02.2016 г. банката не е упражнила правото си на едностранно прекратяване на
договора, поради което същият продължил действието си за следващ 12-месечен
период до 01.02.2020 г., когато е следвало да се извърши последващо преразглеждане
на кредита. Съгласно Анекс № ********** г. страните са договорили намаляване на
максималния кредитен лимит, като клиентът е поел задължение в рамките на 12-
месечния период да намали усвоения размер на кредита до 52000 лв. към 21.02.2020 г.,
като посоченото ограничение имало ролята на погасителен план, но само за частта от
усвоената главница. Към 31.03.2020 г. /фирма/ е подало към ЦКР изискуемост на
непогасен, но усвоен остатък от кредит за оборотни средства с период на забава над 31
дни до 60 дни. Оспорва да е налице фактическият състав за обвързване на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Липсвали данни за виновни противоправни
действия, респ. бездействия, на служители на банката ответник. Сочи, че след отчитане
на забавата в погасяването на процесните кредити след настъпване на падежа им,
служители на банката са подавали редовно и законосъобразно справки към ЦКР.
Оспорва служители на ответника да са потвърдили устно на ищеца за автоматично
подновяване на кредитите. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
описаните в ИМ вреди и поведение на негов служител. Моли се за отхвърляне на иска.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
За уважаване на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди в резултат от
действие, извършено от служител на ответника при или по повод изпълнение на
3
служебните му задължения, което действие се явява противоправно – в нарушение на
действаща и приложима правна норма, причинно-следствена връзка между вредите на
ищеца и поведението на служител на ответника, размера на вредите, а в тежест на
ответната страна да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения.
В хода на производството за безспорни между страните и оттам ненуждаещи се
от доказване са обявени следните обстоятелства: Ответникът /фирма/ е универсален
правоприемник на /фирма/ / с предишно наименование /фирма//. На 02.04.2014 г.
между /фирма/, като кредитополучател, Д. Д. Д., като солидарно отговорен длъжник, и
/фирма/, като кредитодател, бил сключен Договор за кредит за овърдрафт Партньор с
размер на кредита от 70 000 лв. за срок от 120 месеца, като кредитът бил предоставен
за оборотен капитал за финансиране на стопанска дейност на дружеството
кредитополучател. На 22.02.2016 г. /фирма/, като кредитополучател, управителят му Д.
Д., като солидарно отговорен длъжник, и /фирма/, като кредитодател, са сключили
Договор за кредит за оборотни средства Партньор № ******* с размер на заетата сума
от 70 000 лв. със срок на действие 120 месеца, като кредитът бил предоставен за
оборотен капитал за финансиране на стопанска дейност на дружеството
кредитополучател. На 10.11.2020 г., ищецът е подписал допълнителни споразумения
към всеки един от процесните договори, след което банката подала към ЦКР данни за
изправност на обслужването по договорите и предоставила финансиране по анексите.
От приобщените като част от доказателствената съвкупност договор за кредит
оборотни средства "Партньор" № ******* от 22.02.2016 г. , изм. и доп. с Анекс № 1 от
15.02.2017 г., Анекс № 2 от 28.02.2017 г., Анекс № 3 от 30.06.2017 г., Анекс № 4 от
14.02.2018 г., Анекс № 5 от 08.03.2018 г., Анекс № 6 от 19.02.2019 г., Анекс № 7 от
20.03.2019 г. , Анекс № 8 от 29.03.2019 г. и Анекс № 9 от 10.11.2020 г. се установява, че
/фирма/ е отпуснала на /фирма/ сума в размер на 70 000 лева с цел: оборотен капитал за
финансиране на стопанска дейност на кредитополучателя със срок на кредита от 120
месеца, като е уговорено, че кредита се преразглежда на всеки 12 месеца от
сключването му. Съгласно чл. 11 от договора, погасителния план е в рамките на всеки
12 месечен период – 9 месечни вноски с гратисен период от 3 месеца. Видно от
погасителния план Приложение № 1 – първите три вноски от първия 12-месечен
период са по 0,00 лева, а следващите девет вноски са по 2333,33 лева/ последната е
2333,36 лева/. С Анекс № 8 от 29.03.2019 г. страните са констатирали, че Банката не е
упражнила правото си да прекрати предоставянето на средства на осн. т. VI от
договора, поради което същият продължава действието си за следващ 12 месечен
период до 21.02.2020 г., когато ще се извърши следващо преразглеждане на кредита. С
§ 4 от Анекса 8 е уговорен, максималният кредитен лимит да бъде намаляван в периода
от 22.06.2019 г. до 21.02.2020 г. с всеки месец със сумата в размер на 1944,44 лева /
последна 1944,48 лева/.
От приетия по делото договор за овърдрафт "Партньор" от 02.04.2014 г., изм. и
доп. с Анекс № 1 от 02.04.2014 г., Анекс № 2 от 01.04.2015 г., Анекс № 3 от 20.04.2015
г., Анекс № 4 от 22.02.2016 г., Анекс № 5 от 28.02.2017 г., Анекс № 6 от 08.03.2018 г. ,
Анекс № 7 от 28.03.2019 г., Анекс № 8 от 29.03.2019 г., Анекс № 9 от 10.11.2020 г. се
установява , че е отпуснат размер на кредита 70 000 лева с цел: оборотен капитал за
финансиране на стопанска дейност на кредитополучателя със срок на кредита от 120
месеца, като е уговорено, че кредита се преразглежда на всеки 12 месеца от
сключването му. Съгласно чл. 9 от договора, страните са уговорили, че експозицията
към датата на прекратяване на финансирането се погасява на 6 равни месечни вноски,
съгласно приложение №1 за първите 12 месеца – по 2917 лева/ първата е 2915 лева/.
Погасителни планове са уговорени във всеки анекс. Съгласно Анекс № ********** г.,
последната вноска е уговорена на 01.04.2020 г.
4
Видно от представеното извлечение от регистъра на БНБ към дата 31.10.2020 г.
по договор за овърдрафт са вписани просрочена главница в размер на 63 000 лева от
дата на разрешаване 01.04.2020 г. до 01.08.2020 г. и по договор за кредит за оборотни
средства просрочена главница в размер на 46 290 лева с дата на разрешаване
09.04.2019 г. и дата на издължаване 21.02.2020 г. и период на просрочие от 181 до 360
дни.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ,
което настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено се установява, че по договор за кредит за оборотни средства „Партньор“ от
22.02.2016 г., усвоената и непогасената част от главницата към 04.04.2019 г. е в размер
на 52 500 лева - на дата 08.04.2019 г. с искане от кредитополучателя е усвоена сума в
размер на 13691,99 лева, а на дата 08.04.2019 г. с искане от кредитополучателя е
усвоена сума в размер на 3 808,21 лева. По този начин , усвояването по Анекс № 8 е
общо в размер на 70 000 лева. За периода от 21.06.2019 г. до 13.04.2020 г. ,
извършеното погасяване е в размер на 22 71**,90 лева. Усвоени и непогасени средства
към 31.03.2020 г. са в размер на 48 40**,99 лева. Задължение към 13.04.2020 г. е в
размер на 47280,20 лева. Вещото лице е констатирало по договор за кредит овърдрафт
към 31.08.2020 г., че усвоените и непогасените средства са в размер на 63 000 лева. За
периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. не са постъпвали плащания по договор за
кредит овърдрафт. Последната постъпила сума е на 20.05.2020 г. В периода от
21.05.2020 г. до 31.10.2020 г. не са отразени постъпления , с което да са извършвани
погасявания по посочения договор за кредит. В резултат на разрешения кредит-
овърдрафт , за периода от 21.02.2020 г. до 30.04.2020 г. разплащателната сметка с
титуляр /фирма/ е с дебитно салдо , което отразява задължение по кредитен продукт.
/колона 5 на Таблица 3, стр. 11/. Дебитното салдо по разплащателната сметка към
21.02.2020 г. е в размер на 65 336 лева. Към 30.04.2020 г. по разплащателната сметка
има дебитно салдо в размер на 63 277,31 лева. Вещото лице е установило, че Банка
ДСК в периода от 01.04.2020 г. до 04.05.2020 г. по сметката няма движение. За периода
от 04.05.2020 г. до 31.12.2020 г. движението по сметката и салдата към края на деня на
датите на движение са представени в Таблица № 4 , стр. 12. Видно от стойностите в
колона 5 от таблицата, за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. салдата към края на
деня на датите на движение на сметката са нулеви или отрицателни. От 10.12.2020 г.
започва период, в който постъпленията по сметката превишават плащанията и остават
наличности.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму (чл. 45 ЗЗД). Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително – гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не
произтича от вината на възложителя на работата. Съгласно чл.51 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната).
Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното
изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му
отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
5
вреди.
В разглеждания случай по делото не се установява некоректно вписване в
Централния кредитен регистър на остатъчните главници по два договори за кредит,
сключени между страните, нито неправомерен отказ да бъде предоставено
финансиране след изтичане на 12 месечния период по последните анекси №8 към
договорите за кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен
регистър, банките са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър
информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите
изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Разпоредбата задължава
всички кредитни институции, титуляри на вземания по договор за кредит, да подават
информация за състоянието на кредита в Централния кредитен регистър за периода от
датата на сключване на договора до датата на окончателното му погасяване.
Информацията, която регистърът съдържа съгласно чл. 1**, ал. 2 от Наредбата, касае
кредитната задлъжнялост на клиентите, включваща данни както за текущото състояние
на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен
исторически период. Активен по смисъла на посочената разпоредба е кредитът,
вземанията по които не са изцяло погасени, като кредитът остава активен до
окончателното му погасяване (чл. 10, ал. 1). Съгласно чл.10, ал. 3 на тази разпоредба,
търговските банки подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о
число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни
кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Установява се по
делото, че към датата на подаване на информацията в Централния кредитен регистър
от ответника през м. октомври 2020 г., не е било налице погасяване на вземането, а
вземанията са били дължими в обявените размери /ССчЕ/. Към този момент са били
настъпили сроковете по уговорените погасителни планове по Анекси № 8, като не са
били подписани последващи анекси по нито един от двата договори за кредит. Тоест
при подаване на информацията в ЦКР кредитите са били активни и в просрочие,
каквото е съдържанието на подадената информация. С оглед изложеното за банката е
изпълнила задължението си да подаде до ЦКР информация относно процесните
вземания, които не попадат в никое от предвидените по чл. 5, ал. 2, т. 1-3 от Наредбата
изключения.
Наред с горното, твърдението на ищеца за неправомерен отказ на банката да
предостави финансиране в процесния период след изтичане на 12 месечен период по
посочените договори не е доказано по делото. Установява се от съвкупната преценка
на писмени доказателства и ССчЕ, че между страните са сключени договори за кредит
и са договорени дванадесетмесечни периоди за преразглеждане на кредитите, като след
изтичането на тези периоди, които са регламентирани в договори за кредит, не е
необходимо банката да изпраща покана - уведомление до кредитополучателя, за да му
бъде отпуснато финансиране, доколкото срокът кани. Съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ,
договорът за кредит се сключва в писмена форма, както и всички последващи анекси за
изменението и допълнението му. При липса на подписан писмен анекс между страните,
то няма основание Банката да предостави финансиране в процесния период. Нещо
повече, самият ищец признава в исковата молба, че са му представени проекти на
анекси от Банката, но той решава да не ги подпише поради неизгодни за него условия.
Ето защо, настоящият състав приема, че не се установява неправомерен отказ на
банката да предостави финансиране на ищеца.
На отделно основание, по делото ищецът не е установил при условията на пълно
и главно доказване наличие на настъпили неимуществени вреди за него, поради което
липсва елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника по
6
предявените искове. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът
от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е
осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.С./.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно
списък по чл. 80 ГПК, ответникът претендира 400 лева – депозит за ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в
размер на 50 лева. Ето защо в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в
размер на 450 лева.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН ********** срещу ответника /фирма/,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
в края на м. април 2020 г. до 10.11.2020 г., изразяващи се в силен и продължителен
стрес, напрежение и притеснение от виновно противоправно поведение на служители
на банката във връзка с некоректно вписване в ЦКР на просрочия в цялост на
остатъчните главници по Договор за кредит за овърдрафт Партньор от 02.04.2014 г. и
Договор за кредит за оборотни средства Партньор № ******* от 22.02.2016 г., както и
неправомерен отказ на банката да предостави финансиране в процесния период.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: /гр./ срещу ответника /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /гр./, /адрес/ да заплати сумата в
размер на 450 лева- разноски по делото пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7