РЕШЕНИЕ
№ 1575
гр. Плевен, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.ОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430103627 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от А. А. Г. от с. *** против Ц. С. А. от с. с. В
молбата се твърди, че на 28. 02. 2005 год. страните са сключили граждански
брак, който впоследствие е бил прекратен с решение по гр. дело № 3051/ 2012
год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че на 20. 04. 2007 год.
страните са сключили договор за потребителски кредит № *** от 11. 04. 2007
год. с „*** гр. *** за сумата от 15 000 лв. с падеж 20. 04. 2017 год. Твърди се,
че през м. юли 2013 год. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение
от частен съдебен изпълнител *** с район на действие Плевенския окръжен
съд, с която я е уведомила, че по образуваното изп. дело № 20138150401135
дължи сумата от 11 999, 80 лв., ведно със законната лихва, както и други
лихви и разноски, или общо сумата от 15 957, 29 лв. Твърди се, че ищцата е
започнала да погасява кредита като е превеждала суми съобразно
възможностите си. Твърди се, че ищцата е превела на частния съдебен
изпълнител *** сума в размер на 1 190 лв. Твърди се, че през 2016 год. е
получила съобщение от „*** за извършена цесия на вземането по договора за
кредит. Твърди се, че до 16. 08. 2021 год. ищцата е изплатила на „*** общо 11
577, 49 лв. В заключение ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати
сумата от 6 391, 00 лв., представляваща половината от стойността на
погасените вноски по получен банков кредит за периода от 2013 год. до 16.
08. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
1
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 28. 02. 2005 год., който е бил прекратен с развод с влязло
в сила решение по гр. дело № 3051/ 2012 год. по описа на Плевенския районен
съд.
Безспорно по делото е, че с договор за потребителски кредит № *** от
11. 04. 2007 год., сключен с „*** гр. ***, на страните като кредитополучатели
е бил отпуснат кредит в размер на 15 000 лв. за срок от 120 месеца. Безспорно
по делото е, че с друг договор за потребителски кредит № ***от 31. 10. 2011
год., сключен с „*** гр. ***, на страните като кредитополучатели е бил
отпуснат кредит в размер на 12 840 лв. за срок от 120 месеца за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по предходния договор за
потребителски кредит № *** от 11. 04. 2007 год. и договор за издаване на
кредитна карта № 4790011000102015 от 05. 07. 2006 год.
Не се спори между страните, че поради неизпълнение на задълженията
им като кредитополучатели срещу тях е била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 2604/ 2013 год.по описа на Плевенския районен съд и
впоследствие е било образувано изп. дело № 20138150401135 по описа на
частен съдебен изпълнител *** с район на действие Плевенския окръжен съд.
Безспорно е, че по това изпълнително дело ищцата А. А. Г. е заплатила сума в
размер на 1 190 лв., а ответникът Ц. С. А.- сума в размер на 3 706, 50 лв.
Безспорно по делото е, че с договор за цесия от 18. 01. 2016 год.
вземането на „Юробанк България“ АД гр. *** по сключения със страните
договор за потребителски кредит № FL612636 от 31. 10. 2011 год. е било
прехвърлено на „*** гр. ***. Безспорно е също така, че до 16. 08. 2021 год.
ищцата е заплатила на цесионера сума в размер на 11 577, 49 лв., с която
напълно е погасила банковия кредит.
При така изложените безспорни обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Правната квалификация на предявения от ищцата А. А. Г. осъдителен
иск е разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, според която всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. В конкретния случай всички кумулативно
предвидени предпоставки на визирания по- горе регресен иск са налице.
Установи се, че страните са кредитополучатели по два договора за
потребителски кредит, сключени с банкова институция, и носят солидарна
отговорност за изпълнението на задълженията си. Ирелевантно за спора е за
какво са използвани сумите по отпуснатите кредити, като този въпрос касае
вътрешните отношения между самите длъжници, но не води до отпадането на
солидарната им отговорност. По същия начин стои въпросът и с липсата на
2
уведомление до ответника за извършеното цедиране на вземането по
банковия кредит. Смисълът на изискването за уведомяване на
длъжника за цесията е неговата защита- да знае на кого да изпълни и ако не е
бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да е
изпълнил валидно. Съобщаването на договора за цесия не е елемент от
фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по
силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането.
Неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия.
Установи се също така, че единият от солидарните длъжници- ищцата А. А.
Г.- е заплатила на кредитора „***гр. *** и на неговия частен правоприемник
„*** гр. *** общо сумата от 12 767, 49 лв. /1 190 лв. по образуваното
изпълнително дело и 11 577, 49 лв. след цесията/.
Основното възражение на процесуалния представител на ответника е за
изтекла погасителна давност. Същото се явява неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Доколкото платилият солидарен
длъжник може да търси от останалите само разликата над неговия дял, то
меродавно за определяне на изискуемостта е момента, в който същият е
надплатил дела си. Следователно едва с изплащането на цялото задължение за
платилия длъжник възниква правото да търси разликата и оттогава тече
погасителната давност. Поради това няма основание давността да тече от
всяка вноска за погасяване на дълга. Да се приеме обратното би означавало,
че надплатилият длъжник би бил принуден да води поредица от дела срещу
останалите длъжници, за да запази правата си, което би натоварило страните
с неоправдани разноски и противоречи на смисъла на закона и на правилата
на формалната логика. Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че едва с
погасяването изцяло на задължението по банковия кредит, което е извършено
с последната вноска от 20. 04. 2021 год., за ищцата е възникнало правото на
регрес по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД и давността по отношение на последното не е
изтекла към момента на завеждане на делото.
При определяне на дължимата се от ответника сума обаче следва да се
отчете обстоятелството, че по образуваното изп. дело № 20138150401135
същият също е погасил част от задължението по банковия кредит. Платената
от ответника сума е в размер на 3 706, 50 лв., поради което същият може да
претендира от другия солидарен длъжник половината от тази сума, т. е. 1 853,
25 лв. и същата следва да бъде приспадната от сумата по исковата претенция.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от А. А. Г. регресен
иск следва да се уважи в размер на 4 530, 50 лв., като за разликата до 6 391, 00
лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски
по компенсация в размер на 576, 49 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. С. А. от с. ***, ЕГН **********, да заплати на А. А. Г. от
с. ***, ЕГН **********, сумата от 4 530, 50 лв., представляваща половината
от платените от ищцата като солидарен длъжник в периода от 26. 08. 2013
год. до 16. 08. 2021 год. суми за погасяване на задължения по договори за
потребителски кредит № *** от 11. 04. 2007 год., сключен с „*** гр. ***, и №
***от 31. 10. 2011 год., сключен с „*** гр. ***, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 29. 06. 2022 год.,
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
6 391, 00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. С. А. от с. ***, ЕГН **********, да заплати на А. А. Г. от
с. ***, ЕГН **********, сумата от 576, 49 лв., представляваща деловодни
разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4