Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6681 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника „Ю.Б.“ АД срещу решение от 11.03.2020 г. по гр.д. №15517/2019
г. на Софийския районен съд, ГО, 88 състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Б.П.Г. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сума в размер на 15 700,00
лв. – дадена без основание и
представляваща разлика между реално погасения и действителния размер на
дължимата възнаградителна лихва, формирана на базата
на фиксиран годишен лихвен процент по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 17937 от 18.12.2006 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 15.03.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Излага твърдения, че първоинстанционният
съд не е взел предвид влязло в сила решение между същите страни, в което е
установено със сила на присъдено нещо, че допълнителните споразумения,
установяващи последващия размер на приложимия лихвен
процент по процесния кредит, не са неравноправни.
Сочи, че не е налице обедняване на ищеца, а ако въобще е налице такова при
плащането на дълга, то то е настъпило в имуществената
сфера на третото лице К.А.Ц., тъй като последният е извършил предсрочното
погасяване на кредита. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Б.П.Г. в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
В първоинстанционното
решение правилно е установена фактическата обстановка, че страните са били
обвързани от договор за банков кредит, сключен на 18.12.2016 г. между
„Българска пощенска банка“ АД и Б.П.Г., по силата на който дружеството се е
задължило да му предостави сумата от 22 500,00 евро, срещу насрещното
задължение на кредитополучателя да върне сумата на 156 мес.
вноски, считано от датата на открива не заемната сметка, всяка от които вноски
е в размер на 214,02 евро. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на БЛП на
банката за жилищни кредити в евро, който към момента е бил 6 %, увеличен с
надбавка от 0,5 пункта. Договорът е подписан от кредитодателя,
както и от потребителя.
С подписването на допълнително
споразумение на 06.04.2009 г. към процесния договор
за кредит е уговорено, че при еднократно внасяне на сума в размер на 340,00 лв.
кредитополучателят има право и се задължава да ползва шестмесечен период на
облекчено погасяване на общия дълг, за което се съставя нов двустранно подписан
погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване дължимият
остатък се погасява по новия погасителен план.
На 10.12.2009 г. страните по процесния договор за кредит са подписали ново споразумение,
по силата на което кредитополучателят има право и се задължава да ползва
шестмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг, като дългът се
олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 7,38 %, за което се съставя нов
двустранно подписан погасителен план. След изтичане на периода на облекчено
погасяване дължимият остатък се погасява по новия погасителен план, като общият
дълг се олихвява с годишна лихва, представляваща сбор от действащия към датата
БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута и надбавка в размер на
0,38 пункта.
Съгласно следващото допълнително
споразумение от 16.07.2010 г. към процесния договор
за кредит, кредитополучателят заплаща тримесечен период на облекчено погасяване
на общия дълг, за което се съставя нов двустранно подписан погасителен план.
След изтичане на периода на облекчено погасяване дължимият остатък се погасява
съгласно уговореното в договора за
кредит и/или последващите го споразумения и съобразно
погасителния план към споразумението.
С допълнително споразумение от
19.10.2010 г. между цесионера „Б.Р.С.“ АД на
вземанията на банката-кредитодател от една страна и
кредитополучателя от друга страна е уговорено, че кредитополучателят ще ползва
деветмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг, като дългът се
олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 7,70 %, за което се съставя нов
двустранно подписан погасителен план. След изтичане на периода на облекчено
погасяване дължимият остатък се погасява по новия погасителен план, като общият
дълг се олихвява с годишна лихва, представляваща сбор от действащия към датата
БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута и надбавка в размер на
0,56 пункта.
На 28.02.2012 г. страните по процесния договор за кредит са подписали ново споразумение,
по силата на което кредитополучателят ще ползва в дванадесетмесечен период на
облекчено погасяване на общия дълг, като дългът се олихвява с фиксирана годишна
лихва в размер на 9,01 %, за което се съставя нов двустранно подписан
погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване дължимият
остатък се погасява по новия погасителен план, като общият дълг се олихвява с
годишна лихва, представляваща сбор от действащия към датата БЛП на банката за
жилищни кредити в съответната валута и надбавка в размер на 0,56 пункта.
Видно от представеното по делото
решение от 17.10.2016 г., постановено по гр.д. №33574/2013 г. по описа на СРС,
40 състав, за нищожни са провъзгласени на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД
следните клаузи от процесния договор за кредит като
противоречащи на закона – чл.143 т.3, 10 и 12 ЗЗП, а именно: чл.3 ал.5
„Действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия БЛП за жилищни кредити в евро и датата, от която той
е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в
настоящия договор надбавки не се променят.“; чл.6 ал.3 „В случай, че по време
на действието на настоящия договор банката промени БЛП на БНБ за жилищни
кредити, размерът на погасителните вноски, определени по ал.1, се променя автоматично
в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на
настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.“; чл.12 ал.1
„Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионите, които БНБ прилага при операциите
си. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила в деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор.“, както и са отхвърлени исковете с правно основание чл.26
ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.ІV и чл.VІІ от допълнителното
споразумение от 06.04.2009 г. към процесния договор
за кредит; на чл.8 изр.2 и чл.12 от допълнителното споразумение от 16.07.2010
г. към процесния договор за кредит; на чл.3 ал.1,
чл.4 ал.2, чл.6 изр.2, чл.8 изр.2 и чл.12 от допълнителното споразумение от 10.10.2010 г. към процесния договор
за кредит.
Спорът в настоящето производство е съсредоточен
върху обстоятелството дали между страните по процесния
договор за банков кредит е приложим първоначално определения със самия договор
лихвен процент на възнаградителната лихва или последващите такива, определени с допълнителни
споразумения, респ. дали
Настоящият въззивен
състав споделя доводите на ищеца, че клаузите на процесните
допълнителни споразумения, с които е изменян размерът на възнаградителната
лихва, определена с първоначалния договор за кредит, са неравноправни по
смисъла на чл.143 ЗЗП и като такива са нищожни. Съгласно трайната практика на
ВКС /напр. решение №146/01.11.2017 г. по т.д. №2615/2016 г., І ТО/, когато отделна
клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна, съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза,
е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД. Договорът за спогодба
или допълнителното споразумение, в които са установени правата
и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали
предварителен отказ от потребителската защита, който е недопустим. Определянето на размера на
задължението едностранно от търговеца чрез
прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при
която взаимните отстъпки са предопределени
от така формирания
размер на дълга, би представлявала
спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо че основният договор
не е обявен за нищожен в неговата
цялост.
С цитираното по-горе съдебно решение са прогласени за нищожни клаузите от процесния договор за кредит относно правото на банката
едностранна да променя БЛП и размерът на погасителните вноски. Последващите споразумения съдържат установителна
част за размера
на дълга, но така както
той е определен от кредитора според
нищожните договорни клаузи, посочените нови размери на лихвата са определени едностранно от банката въз
основа на неравноправната клауза в първоначалния договор. Сключването на споразуменията е резултат на извънсъдебен
спор за размера
на дълга и редовното му погасяване,
поради което имат характер на спогодба. С подписването на споразуменията се
цели задължението, формирано по неравноправните
клаузи на първоначалния договор, да се приеме
от кредитополучателя и същото да се
счита за индивидуално уговорено. След като размерът
на задължението е определен на база
на нищожната договорна клауза, независимо от приемането
му от кредитополучателя, то споразуменията представляват спогодба
по непозволен договор, която е нищожна, съгласно чл.366 ЗЗД.
Нищожността на споразуменията има за последица
прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да бъде
изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната
лихва. Първоначалният договор има действие
между страните относно размера на възнаградителната лихва или 6,5%.
Неоснователен е доводът на въззивника, че е установено със сила на присъдено нещо, че допълнителните
споразумения, установяващи последващия размер на
приложимия лихвен процент по процесния кредит, не са
неравноправни. С цитираното решение са отхвърлени исковете с правно основание
чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на посочените по-горе клаузи,
които клаузи обаче нямат отношение към определения размер на възнаградителната лихва, т.е. клаузите, определящи нови размери
на възнаградителната лихва, не се обхванати от СПН на
съдебното решение.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана
в решение №138/07.10.2009 г. по т.д. №375/2009 г. на ІІ ТО, решение
№556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ІV ГО, решение №211 от 26.11.2013 г. по
т.д. №1082/2012 г., ІІ ТО, и др., и в трите хипотези на неоснователно
обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или
отпаднало основание, общият правопораждащ положителен
факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира /в тази насока
е и ППВС №1/79 - т.1/. Поради това в доказателствена
тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи
настъпването на факта на плащане, а в доказателствена
тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи,
съответно да задържи извършеното плащане.
Неоснователен е доводът на въззивника, че не е налице обедняване на ищеца, поради
плащането на дълга от трето лице. „Даването“ в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД винаги съставлява
фактическо действие и е различно от „престирането“ като действие с правно значение, винаги свързано с наличието на едно
облигационно правоотношение.
Престацията съставлява съдържанието на това, което се
дължи. В хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД липсва
обвързаност между страните. По смисъла
на процесната разпоредба, недопускаща преминаването на имуществени блага от едно лице
в имуществото на друго лице без
правно основание, под „даване“ се разбира онова
фактическо действие, с което ищецът се
е лишил /обеднил/ от едно свое
имуществено благо, предоставяйки го на насрещната страна.
Спорният въпрос в случая следва да
се разреши именно с оглед целта на нормата - да репарира
вредите от реализирано разместване на имуществени ценности между отделни лица без
основание.
От
представените по делото платежни документи се установява, че плащанията
по договора за кредит са
извършени от името и за сметка
на ищеца. Критерият за
действие за чужда сметка е дали последиците са се отразили
в правната сфера на другото лице,
т.е., дали правният
резултат се е отразил директно в патримониума му /пряко представителство/ или чрез допълнителни
сделки/действия /косвено представителство/. В случая плащането
на процесните суми следва да
се счита извършено от името на ищеца след като
в самите платежни документи като основание
за плащането е посочено именно неговото задължение към ответника и последният е приел
плащанията, което сочи
на изпълнение на мандатни отношения
в хипотезата на чл.292 ал.1 ЗЗД, поради което
резултатът от имуществените размествания пряко рефлектира в патримониума на ищеца.
От заключенията на ССчЕ, при
съобразяване първоначалния размер на възнаградителната
лихва от 6,5%, определен в договора за кредит, размерът на недължимо платеното по
процесния договор за кредит е в общ размер на сумата
от 15 700,00 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 400,00 лв., представляваща депозити за вещо
лице, и сумата от 1200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е основателно.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. Т.,
според който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в
размер на сумата от 1700,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение надвишава незначително на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 и ал.2 Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед на фактическата и правна
сложност на делото не следва да бъде намаляван до минималния такъв, а до
размера на сумата от 1200,00 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение от 11.03.2020 г., постановено по гр.д. №15517/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, да заплати Б.П.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1600,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.