Решение по дело №730/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 648
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20217170700730
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 648

 

гр.Плевен, 17.12.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 730 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 80 от 19.08.2021 год., постановено по НАХД № 20214440200134 от 2021 год., Районен съд – гр. Червен бряг отменил Наказателно постановление № 21-0374-000283/06.04.2021 год. на началник РУ към ОД МВР – Плевен, РУ – Червен бряг, в частта  му, с която на Т.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, са наложени на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административни наказания – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Със същото решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0374-000283/06.04.2021 год. на началник РУ към ОД МВР – Плевен, РУ – Червен бряг в останалата му част.

Против отменителната част на горното решение е постъпила касационна жалба от РУ-Червен бряг, представлявано „за началник“ от ст. инспектор Г. В., съгласно Заповед № 316з-3717/13.09.2021 год. на директора на ОД МВР - Плевен, подадена чрез юрк. Г.А., в която се излагат съображения, че в тази му част първостепенният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, деянието е доказано по безспорен начин, а АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия. Сочи се, че употребата на алкохол от страна на нарушителя е установена както с техническо средство (1,21 промила), така и от направеното химическо изследване (1,04 промила) и от повторното изследване на взетите кръвни проби (1,02 промила). Сочи се, че и в двата протокола за изследване е отразено от медицинското лице, че състоянието на взетите кръвни проби отговаря на изискванията на Наредба№1 от 19.07.2017 год., а при издаване на талона за медицинско изследване е спазена процедурата по същата наредба. Излагат се доводи, че след установяване употребата на алкохол с техн. средство, нарушителят е придружен от полицейските органи до ЦСМП, където в нормативно уредения срок му е взета кръвна проба, Протокол № 102К/29.04.2021 год.  за повторно извършената проверка е бланкетен и няма съмнение, че повторно извършената проба е направена от кръвта, взета след издаване на Талон № 0001942/14.03.2021 год. Твърди се, че липсата на подпис от страна на Г. за отказа му да бъде изследван с доказателствен анализатор не представлява съществено нарушение, както и че въззивният съд неправилно е разчел часа на издаване на талона, в която връзка същият се представя в оригинал.

В заключение е направено искане да бъде отменено оспореното решение в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което да се потвърди оспореното НП. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който се твърди неоснователност на същата. Излагат се доводи, че решението на РС кореспондира със събраните по делото доказателства и е в съответствие с материалния и процесуалния закони. Сочи се, че в талона за изследване липсва подпис на проверяваното лице, относно избора на способ за изследване употребата на  алкохол. Единственият поставен такъв удостоверява връчване на екземпляр от талона. Твърди се, че горното съставлява съществено нарушение, тъй като при отказ да бъде извършено медицинско изследване се прилагат резултатите от пробата с техническо средство, а в случая е ангажирана административнонаказателна отговорност въз основа резултата от кръвна проба, което прави НП необосновано, тъй като фактическите положения, приети от наказващия орган не се подкрепят от доказателствата, а е налице и нарушение на Наредба № 1/2017 год.

Сочат се нарушения на чл.3, чл.13, чл.15, ал.5, чл.17, чл.18 от горната наредба.

Излагат се твърдения, че изследваното лице се е явило в медицинското заведение след изтичане на определения с талона за изследване срок от 60 минути, което не е по негова вина, тъй като е бил доведен от служители на полицията. Прави се и оплакване, свързано със словесното описание на осъщественото нарушение, тъй като разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а в НП е записано 0,8 на хиляда, във връзка с което се твърди, че горното не е в съответствие с чл.6 от ЗАНН.

В заключение е направено искане да бъде оставено в сила обжалваното НП и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява или представлява.

Ответникът се представлява от адв. Й.А.от АК – Плевен, който оспорва касационната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор. Пледира да бъде оставено в сила решението на РС – Червен бряг и претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението на РС- гр. Червен бряг следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

С процесното НП ответникът по касационната жалба е наказан за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

С касационната жалба се оспорва решението на РС – Червен бряг само по отношение на първото нарушение и наложеното за него наказание.

За да постанови съдебния акт в оспорваната му част, РС е приел за установено, че на 14.03.2021 год. по отношение ответника на касационната жалба, който е управлявал МПС, е осъществена проверка от полицейски служители, при която в 02:35 ч. е извършена проба с техническо средство Алкотест 7510. Уредът отчел алкохол в концентрация 1,21 промила, във връзка с което на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0001942 с осем броя холограмни стикери с № А 028009. За това нарушение, както и за установеното такова по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП  е съставен АУАН, след което Т.Г. е откаран от полицейските служители в ЦСМП – Червен бряг, където дал кръвна проба. От издадения в тази връзка протокол за  химическо изследване е установено, че водачът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,04 промила, във връзка с което му е съставено и процесното НП.

За да отмени същото, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати множество нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На първо място е посочил, че в талона за мед. изследване липсва подпис на проверяваното лице, относно избора на способ за изследване за употреба на алкохол. В т.1 на талона е записано „отказвам“, но не е налице подпис на проверявания. В т.2 също липсва подпис, удостоверяващ избор на медицинско изследване. Единственият положен подпис удостоверява връчването на талона.

Посочено е нарушение на чл.13 от наредбата, изразяващо се в това, че в амбулаторния журнал на медицинското заведение не е вписан номера и датата на талона за изследване, както и на чл.15, ал.5, свързано с несъответствие между времето на проверката с техническо средство и издаване на талона за изследване, както и неспазване на срока за явяване в ЦСМП за кръвно изследване. Съдът е констатирал и нарушение на чл.18 от наредбата, касаещ условията, при които следва да се съхранява кръвната проба, както и нарушение на чл.3 и чл.17, свързани с условията за транспортиране и съхраняване на същата.

Настоящият съдебен състав не е съгласен с така изложените мотиви. За да достигне до горните изводи, първостепенният съд е игнорирал част от събраните в хода на съдебното производство доказателства и не ги е обсъдил в съвкупност, а само по отделно. Част от събраните доказателства са тълкувани превратно и в несъответствие с целта на закона.

В талона за медицинско изследване действително липсва подпис на ответника по касационната жалба, удостоверяващ избора му на способ за изследване за употреба на алкохол, но от показанията на разпитаните полицейски служители е видно, че същият е отведен в ЦСМП да даде кръвна проба, а от писмените доказателства се установява фактическото даване на такава, т.е. фактическият избор на Г. е бил да му бъде извършено химико-токсикологично изследване, което няма как да се осъществи без негово съдействие и съгласие. Първостепенният съд е игнорирал първия от подписите на Г., положен върху талона за кръвна проба, който удостоверява, че лицето приема, т.е. не оспорва показанията на техническото средство, с което е изследван. Същият не е направил никакви възражения по констатациите на АУАН (в който е посочена установената с техническото средство по-висока концентрация от тази по НП) в срока и по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, вкл. и такива, че не му е предоставена възможност да бъде изследван и с другите, предвидени от закона и вписани в издадения и редовно връчен талон способи за изследване.

Не е налице и посоченото от първостепенният съд нарушение на чл.15, ал.5 от наредбата, свързано с несъответствие между времето на проверката с техническо средство и издаване на талона за изследване, както и неспазване на срока за явяване в ЦСМП за кръвно изследване. От представения в оригинал талон за изследване е видно, че пробата с техническо средство е извършена в 02.35 ч., а талонът е издаден и връчен на Г. срещу подпис в 02.50 ч. Същият е бил в ЦСМП в 3.41 ч. и вземането на кръвна проба е приключило в 3.48 ч., т.е. в рамките на 60 минутния срок от издаване на талона, което е видно от приложената в делото разпечатка от информационната система на лечебното заведение.

Обстоятелството, че в амбулаторния журнал на медицинското заведение не е вписан номера и датата на талона за изследване представлява несъществено отклонение от правилата на наредбата и не може да обуслови извод за опорочаване на цялото производство, тъй като от разпечатката в този журнал се установява обстоятелството на вземане на кръвна проба на лицето в срока на издадения талон за изследване. Нелогично е лицето да се е явило в лечебното заведение в малките часове на денонощието, за да даде кръвна проба на друго основание.

Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на първостепенния съд, с които не са възприети данните от допуснатото повторно изследване на кръвната проба на 29.04.21 год. В протокола действително не е посочен номерът на серийния стикер на шишето, в което се съхранява кръвната проба, но е посочен номерът и датата на талона, въз основа на който е взета пробата, както и имената на лицето, от което е взета, поради което изследваната проба е индивидуализирана в достатъчна степен, за да бъдат възприети данните от този протокол, установяващ концентрация на алкохол в кръвта от 1,02 промила, т.е. отклоняваща се незначително от тази, възприета от АНО при издаване на НП и не обуславяща промяна на квалификацията на осъщественото нарушение.

Доводите за неспазване на изискванията на чл.3 и чл.17, чл.18 от наредбата, касаещи условията за съхранение и транспортиране на кръвните проби, са необосновани. От получените справки е видно, че същите са съхранявани „в хладилник при определена температура“ и са транспортирани до специализираната химическа лаборатория в хладилна чанта, индивидуализирана с инвентарен номер, поради което изводът, че не е спазено изискването за съхранение при +4 до +8 градуса представлява предположение, а не установен по делото факт.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, свързани със словесното описание на осъщественото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Същата действително забранява управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, но в санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, приложима в конкретния случай е посочено, че на предвидената в разпоредбата санкция подлежат лицата, при които е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.

Ето защо съдът счита, че не е допуснато твърдяното от защитата нарушение при издаване на НП.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В хода на съдебното производство нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това производство писмени и гласни доказателства. Ето защо решението на РС-Червен бряг следва да бъде отменено в обжалваната му част, а НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., тъй като в касационното производство не е осъществявано процесуално представителство, а единствено е изготвена касационна жалба.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 80 от 19.08.2021 год., постановено по НАХД № 20214440200134 от 2021 год. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 21-0374-000283/06.04.2021 год. на началник РУ към ОД МВР – Плевен, РУ – Червен бряг, издадено по отношение на Т.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, в частта, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0374-000283/06.04.2021 год. на началник РУ към ОД МВР – Плевен, РУ – Червен бряг, издадено по отношение на Т.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, в частта му, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са наложени по отношение на нарушителя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административни наказания – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80 от 19.08.2021 год., постановено по НАХД № 20214440200134 от 2021 год. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг в останалата му част.

 ОСЪЖДА Т.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в полза на ОД МВР – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                   2. /П/