Р Е Ш Е
Н И
Е № 2101
гр. Пловдив, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 26.05.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15069 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от Б.В.Б., ЕГН **********
срещу „Сити Кеш“ ООД, допълнена и уточнена с молба от 21.10.2019 г., с която са
предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
договор за паричен заем Кредирект № ***
е недействителен поради това, че в договора не се съдържа приложимия лихвен
процент, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвен процент – нарушение по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК;
поради непосочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент –
нарушение по чл.11, ал.1, т.9а ЗПК и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
доколкото в договора не е посочен годишния процент на разходите. В условията на
евентуалност е предявен иск за прогласяване на недействителността на клаузата
по чл.6.6. от договор за паричен заем
Кредирект № ***,
в която е предвидена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение на основание чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, в който оспорва исковете. Счита същите за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне. Предявен е насрещен иск.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пловдискията районен съ е сезиран
с главни искове по чл.26,
ал.1, пр.1ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 от ЗПК за
признаване за установено, недействителността на договора за кредит от *** и евентуален
иск за признаване за недействителна клауза за неустойка по чл.6.6 от
договора, поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.21, ал.1,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК,
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи, твърдението си за недействителност
на договора и клаузата за неустойка. Ответникът
следва да установи валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит от *** и валидно възникнала клауза за
неустойка.
С
определение от 24.02.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили
договор за паричен заем Кредирект № *** с посоченото от
ищеца съдържание, в който в чл.6.6. е уговорена
клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за кредит:
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия
случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва
служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от
ищеца.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т.9а и
т.10 от ЗПК.
След изследва
съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към
съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Ищецът счита,
че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК, доколкото посочения лихвен процент не отговаря на действителния по
договора,тъй като към него следвало да се включи и вземането за неустойка по
чл.6.6, която представлявала скрита възнаградителна лихва. В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит
съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.
Видно от договора за заем /л.9/, в чл.3.7 е
посочен лихвеният процент по кредита, който е 40.05 % годишен лихвен процент по
заема, който е фиксиран за целия период от договора, като в този случай не е
необходимо да се посочват условия за прилагането му. От договора ясно се вижда
какъв е размерът на възнаградителната лихва, а именно 329.19 лева. Всичко това
е достатъчно да обоснове липса на нарушения по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото
в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Обстоятелството
дали предвидената в договора за кредит неустойка представлява скрита
възнаградителна лихва и следва да бъде включена в лихвения процент не
рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе
до разсъждения за недействителност на клаузата за неустойка.
В случая е
неприложима и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК, доколкото не се касае за
референтен лихвен процент, а за фиксиран такъв за целия период на договора,
който не се променя от наличието на някакви условия.
Предвид
изложеното тези искове се явяват неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
По иска за недействителност на договора за
заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която
в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на
разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:
Видно от чл.3.5
от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в размер на
47.87 %, а в т.7 и общият размер на всички плащания по договора в размер на 1529.19
лева – включващ главница и възнаградителна лихва, като видно от договора се
приема, че именно възнаградителната лихва формира ГПР. В т. 4 е посочен и
общият размер на дължимите суми по кредита с включена неустойка – в размер на
3132 лева. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК
е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на
клаузата за ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към
действителността на тази клауза, а не на договора. Предвид изложеното съдът
намира, че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима
сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.
И този иск е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Предвид
отхвърляне на главните искове, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск.
По евентуалния иск за недействителност на клаузата за
неустойка:
Ищецът е посочил като
основание за недействителност на клаузата за неустойка, заобикаляна не същата
на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
В т.6.6 от договора е предвидено задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия
/чл.6.5 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във
фиксиран размер от 1602.81 лв.
По своето естество тази клауза не е
предвидена като неустойка, за причиняването на вреди на заемодателя от
посоченото в договора неизпълнение на задължение на заемателя, доколкото
непредставянето на обезпечение не може да обуслови настъпването на такива. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води
до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума. Така наречената неустойка е обособена самостоятелно, с цел
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4
от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Съгласно
чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвид изложеното съдът
намира, че обективираната в чл.6.6 от договора клауза за неустойка е
недействителна поради заобикаляне на закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, която
недействителност е налице още към момента на сключване на договора. В конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 6.6 от договора.
Този иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за
двете страни. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски за
настоящото производство, а единствено по насрещния иск, който не е предмет на
разглеждане в настоящото дело, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски, като доказа такива в размер на 125 лева – платена държавна такса и
400 лева, платено адвокатско възнаграждение. Общо направени разноски от ищеца в
размер на 525 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в
размер на 268 лева с оглед уважената
част от претенцията на ищцата.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – У. искове за прогласяване
за недействителността на договор за паричен заем
Кредирект № ***, поради противоречие със закона - чл. 26,
ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 ЗПК.
ОБЯВЯВА
за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.6.6 в договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен
между Б.В.Б.,
ЕГН ********** и „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, поради
заобикаляне на закона, с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1, вр. с
чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
представлявано от Н.П. – У. ДА ЗАПЛАТИ
НА Б.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 268 лева – разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ