Р Е
Ш Е Н
И Е №……
гр. София, 01.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 10671 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № III-144-363444 от 16.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 51224/2016 г., по описа на СРС, 144 с - в, е признато
за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 266 ЗЗД, че „У.Т.М.“ ООД дължи на „П.Т.“ ЕООД сумата от 14 221, 14
лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за обслужване на
организирано мероприятие от 05.01.2016 г., за която сума е издадена фактура №
**********/29.01.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.04.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
17.06.2016 г. по гр.д. № 22752/2016 г. по описа на СРС, 144 състав. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното
и исковото производство, в общ размер на 1 218, 92 лв.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна
жалба от ответника „У.Т.М.“ ООД, чрез представителя му, с доводи за неговата
неправилност като постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се
съображения, че в първоинстанционното производство е било установено, че ищецът
е предоставил услуги на 268 лица, а не 300 лица, както и че в конференцията са
взели участие много по-малко лица и възложеното на ищеца осигуряване на кафе - пауза
е било за 150 лица. Поддържа се, че и в трите варианта на приетата пред СРС
експертиза е посочен размер на възнаграждението по процесната фактура, в по - нисък
размер от претендирания. Предвид изложеното счита, че ищецът не е доказал иска си,
установявайки, че ответникът му е възложил организирането и предоставянето на
кафе пауза за 300 лица по 3, 50 лв. всяко; за 300 лица вечеря по 33 лв. всяка и
за 42 лица вечеря, по 19 лв. всяка. Възразява, че представената фактура, макар
и осчетоводена, не представлява годно доказателство за възникването и размера
на задължението, тъй като възнаграждението се дължи за действително извършената
и приета работа и не представлява признание на обективираното в нея задължение.
Моли решението да бъде отменено в оспорената част, а искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ищец „П.Т.“ ЕООД, редовно
призована, не е подала отговор и не е взела становище по въззивната жалба.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. В рамките на
въззивната проверка решението е валидно постановено.
Производството се развива след подадено в срок
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК и е допустимо
Исковата претенция се основава на твърдение за
установяване на неизпълнено от ответника договорно задължение за заплащане на осигурена
и предоставена от ищеца, по възлагане от ответника, храна и допълнителни
услуги, при проведено на 28 и 29 януари 2016 г. мероприятие в хотел за
конферентен туризъм „К.П.“ – гр. Трявна, обективирани във фактура №
**********/29.01.2016 г. на стойност 14 221,14 лв. и лихви върху тях.
Следователно районният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По законосъобразността на решението и във връзка с
доводите по въззивната жалба, въззивният съд намира следното :
В случая в доказателствена тежест на ищеца е било да
установи наличието на сключен между страните договор за изработка, с който му е
възложено предоставянето на услугите, чиято стойност се претендира,
договорената цена, фактическото изпълнение на същите услуги, и приемане на
изработеното от ответника, а последния от своя страна следва да установи
погасяването на възникналото задължение от изпълнението на договора.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че между тях са
водени преговори за провеждането на мероприятие и в тази връзка ищецът е
предоставил стаи за нощувки.
Към исковата молба е представена електронна фактура №
**********/29.01.2016 г. на стойност 14 221,14 лв., издадена от ищеца „П.Т.“
ЕООД. Като получател във фактурата е посочено името на ответното дружество - „У.Т.М.“
ООД. Във фактурата е отбелязано като основание „Проведено мероприятие“, с дата
на възникване на данъчното събитие 29.01.2016 г. Към фактурата е представен и
подробен опис на извършените услуги, брой и единичната им стойност.
Във връзка с установява на претенцията по основание и
размер пред СРС са приети без възражения първоначална и допълнителна съдебно -
счетоводна експертизи. От заключението на първоначалната ССчЕ се установява, че
в счетоводството на ищцовото дружество не е установено по процесната фактура да
е извършвано плащане от страна на ответника. Според допълнителната ССчЕ,
ответникът не е предоставил достъп до неговото счетоводство, но след
извършената от вещото лице справка в информационния масив на НАП, е установено,
че фактура № **********/29.01.2016 г. на стойност 14 221,14 лв., е включена в
отчетните регистри по ЗДДС на „У.Т.М.“ ООД през м. януари 2016 г. и е ползван
данъчен кредит по нея.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение
решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г., II ТО, решение №
109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по
т.д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на
II ТО, фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в
дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по
смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. В решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II ТО, изрично
е посочено, че издадената фактура, която не е подписана за „получател“ по
договора може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и ако по нея е ползван
данъчен кредит.
Предвид възприетата трайна практика на ВКС относно
правното значение на отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването ѝ в дневника за покупко - продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата, настоящият състав намира, че с посочените
действия, предприети от ответника „У.Т.М.“ ООД, той недвусмислено е признал
наличието на облигационно правоотношение за предоставени допълнителни услуги по
изхранване и съществуването на задължението за нейното заплащане. С
отразяването на издадената фактура в счетоводството на ответното дружество, ищецът
е доказал постигнатото съгласие с ответника за тяхното предоставяне и тяхното
ползване, поради което за „У.Т.М.“ ООД е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се опровергават оспорванията на ответника „У.Т.М.“ ООД, че
не е възлагал на ищеца „П.Т.“ ЕООД предоставяне на услугите, чиято стойност се
претендира в процесната фактура, а именно: кафе пауза за 300 лица по 3, 50 лв.; 342 лица/броя
вечеря и допълнителна консумация от 941, 14 лв. Ответникът не е доказал
твръденията си, поддържани и в настоящото производство, че е договорено броят
на лицата, които ще нощуват да е 268, като в конференцията са взели участие не
повече от 200 лица, поради което неоснователно се изчислява кафе пауза за 300
бр.
Предвид приетите и неоспорени заключения ССчЕ, въззивният
съд намира за неоснователни доводите на въззивника за недоказаност на
претенцията. Действително, и в трите изчислителни варианта на дължимата цена по
предоставените услуги, вещото лице е посочило по-ниска стойност от
претендираната по фактурата. Следва да се вземе предвид, че експертът е
направил изчисленията, приемайки, че кафе паузата е предоставена на 150 човека
(в първи и втори вариант на заключението) или 268 човека (в трети вариант), а
вечерята е предоставена на 268 човека, колкото лица безспорно се установява, че
са нощували в хотела по повод на проведеното мероприятие. Доколкото с отговора
на исковата молба е оспорен представения от ищеца опис на извършените услуги по
процесната фактура (л. 33 от делото на СРС) и в който са посочени по-голям брой
лица, то и основният спор между страните е бил именно за вида и количеството на
възложената и извършена от ищеца работа, респективно нейното приемане от
ответника. Както се посочи, осчетоводяването на процесната фактура и
използването на данъчен кредит по нея от страна на „У.Т.М.“ ООД, доказва
твърденията на ищеца за вида, обема и цената на изпълненото, както и че
възложителят се е съгласил с предоставените услуги и е приел без възражения
изработеното. Ето защо и по аргумент от чл. 266, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи
възнаграждение на изпълнителя на услугите в претендирания размер от
14 221, 14 лв.
Доколкото решаващите
изводи на СГС съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение следва да се потвърди,
включително и в частта с присъдените в полза на ищеца разноски.
По разноските пред СГС :
При този изход
на спора въззиваемата страна – ищецът има право на разноски във въззивното
производство, но доколкото такива не са претендира, съдът не присъждане разноски в негова полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № III-144-363444 от
16.03.2018 г., постановено по гр. д. № 51224/2016 г., по описа на СРС, 144 с -
в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.