Р Е Ш Е Н И Е № 223
гр. Монтана, 31 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 16 03 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Петя Видова, като разгледа докладваното от
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 119 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 и чл. 171 от ЗДвП.
Образувано е по
жалба на Е.И.К. *** против Заповед за прилагане на Принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 23-0243-000004/02.01.2023 г. на Началник РУ Берковица към ОДМВР
Монтана, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 9 месеца. Отнети
са СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели. Твърди, че автомобила е
негов личен, без да притежава друг и отглеждат четири деца. Не е преотстъпвал
на доведения си син, който е на 13 години, автомобила, а същият го е взел без
тяхно знание. Моли отмяна на Заповедта като неправилна.
Ответната страна Началник
РУ Берковица не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са
писмени.
Административен
съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № 843249 от 02.01.2023 г. е констатирано, че на
същата дата, около 03:20 ч., в гр. Берковица, кв. „Раковица“ ул. „Първи май“, в
качеството си на родител-настойник допуска малолетния К*** Л*** К***, гр. Берковица да управлява собствения му л.а. Фолксваген
Г*** , с рег. № М*** , без да е правоспособен водач.
С оспорената Заповед
за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0243-000004/02.01.2023
г. на Началник РУ Берковица към ОДМВР Монтана, на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на собственика на лек автомобил Ф***
Г*** , с рег. № М*** , за срок от 9 месеца, поради управлението му от
неправоспособен водач - малолетния Камен Лозанов Каменов, гр. Берковица.
По
делото са представени още Заповед № 301з-1411/07 06 2917 г. на Директор на
ОДМВР Монтана, справка за нарушител/водач, доказателства за собствеността на
автомобила, удостоверение за заеманата от административния орган длъжност.
Съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните с разпореждане от
22.02.2019 г. и е дал указания на ответната страна при условията на чл. 171,
ал. 4 от АПК.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, същият е
връчен на дата 11 01 2023 г. /л. 4/, като в него е записано, че подлежи на
обжалване в 14 дневен срок по административен ред пред по-горестоящия
административен орган и по съдебен ред пред Административен съд Монтана. Жалба
против издадената Заповед, в случая е подадена до Административен съд Монтана,
чрез АО на дата 20 01 2023 г. /л. 3/, което е в законоустановения 14 дневен
срок, същата е от лице с правен интерес - адресата на акта, поради което се
явява допустима за разглеждане по същество.
Съдът с оглед
вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата
законосъобразност. Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, видно от Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР
Монтана и удостоверението за длъжността на административния орган издал
оспорената Заповед, в кръга на неговите правомощия и при спазване на
съответната писмена форма, поради което актът не е нищожен.
Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
За да се наложи
процесната ПАМ, „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”, при
условията на цитираната в оспорената ПАМ правна норма и при изложените
фактически обстоятелства, следва да се установи, че се управлява МПС;
управлението е от лице, което не е правоспособен водач, респ. наложената ПАМ е
издадена спрямо собственика на управлявания от този неправоспособен водач
автомобил.
В случая всички
тези обстоятелства, като правноматериални предпоставки не се оспорват, обратно,
самият оспорващ твърди, че доведеният му син, който е на 13 години и който
предвид възрастта е неправоспособен, е взел ключовете от автомобила и го е взел
за управление.
По своето
същество ПАМ не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма
характера и целите на административнонаказателното производство. Същата има
превантивна цел по смисъла, както на общия чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния
текст на чл. 171 от ЗДвП, а именно да осигурява безопасността на движението по
пътищата, респ. да предотвратява и преустановява административни нарушения.
При безспорно
установени предпоставки, налагането на ПАМ е императивно предвидено в закона,
при което административният орган действа в условията на обвързана компетентност
и следва да прекрати регистрацията на МПС.
По отношение на срока
на мярката, който е определен на 9 месеца.
В тази връзка този състав счита, че административният орган не е изложил
никакви съображения, с които да обоснове определеният срок за прекратяване на
регистрацията на съответното МПС. Законодателят е предвидил определени граници,
въз основа на които административните органи съобразно всеки индивидуален
случай следва да вземат конкретно решение, което като всяко друго такова и то
подлежи на мотивиране. В случая без всякакви аргументи от страна на
административния орган е определен срок над минимално предвидения такъв, а
липсата на мотиви всякога представляват съществено процесуално нарушение,
водещи до незаконосъобразност на това решение. Тъй като въпросът не засяга
законосъобразността на наложената ПАМ, а единствено срокът, за който същата е
наложена, то липсата на мотиви в тази част на акта не дерогира мотивите на акта
като цяло, респ. не се отразява върху неговата законосъобразност.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт, по отношение на материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ, за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалния и материалния
закон и в съответствие с неговата цел, а по отношение срокът за налагане на ПАМ
в противоречие със закона, поради което този срок следва да бъде изменен, а
именно намален към законоустановения минимум.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед
за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
23-0243-000004/02.01.2023 г. на Началник РУ Берковица към ОДМВР Монтана, В
ЧАСТТА, с която срокът на прекратяване на регистрацията на ППС л.а. Фолксваген Г***
, с рег. № М*** е определен на девет месеца и вместо него ОПРЕДЕЛЯ срок на
прекратяване на регистрацията на това ППС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :