Определение по дело №44568/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29274
Дата: 18 юли 2024 г. (в сила от 18 юли 2024 г.)
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110144568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29274
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110144568 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба, както и с молба - уточнение от 07.03.2023 г. ищецът е представил
копия на документи, които са относими и необходими за изясняване на делото от фактическа
страна, но не отговарят на изискването на чл. 183 ГПК, поради което следва му да се даде
възможност да завери така представените документи пред служител на съда, като в
противен случай същите няма да бъдат приети по делото.
Представените с отговора на исковата молба документи като допустими, относими и
необходими следва да се приемат като доказателства по делото.
Следва да се уважи искането на ищеца за задължаване ответника да представи по
делото цялата преписка по Договор №РД-. г. за отдаване под наем на общинска земя.
По искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпита на трима
свидетели при режим на довеждане съдът ще се произнесе след конкретизиране на
обстоятелства, които ще се установяват с това доказателство на основание чл. 156, ал. 2
ГПК.
Съдът намира, че исканията на ищеца, направени в депозираното на 09.10.2023 г.
становище по чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК, следва да се оставят без уважение като
некореспондиращи с предмета на делото, а и предвид задължаването му да представи цалата
преписка по договора за наем. Не следва да се уважава и искането по чл. 193 ГПК, тъй като
наведените оспорвания не касаят нейната автентичност, предвид липсата на подпис, а
относно съдържанието на същата, справката не се ползва с материална доказателствена
сила.
Не следва да се уважава искането на ищеца за представяне от страна на ответника на
документи, удостоверяващи придобито юридическо образование на пълномощника на
ответника, тъй като видно от пълномощното по делото г-жа П. е правоспособен юрист, а и
съдът счита за ирелевантни наведените от ищеца възражения, касаещи представителството
на ответната страна.
При служебна проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че при
изпълнение на указанията, дадени на основание чл. 129, ал. 2 ГПК освен изложение на
фактите и обстоятелствата, от които произтича правния спор между страните и въз основа,
на които е направено искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 9 от
Споразумение от 15.10.2020 г., сключено между страните, поради противоречието й със
закона, евентуално нейната унищожаемост поради измама, е направено искане на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК да бъде прогласена и нищожността на клаузата на чл. 2 от Споразумение
1
от 15.10.2020 г., сключено между страните, поради противоречието й със закона, евентуално
нейната унищожаемост поради измама. Така направеното искане съдът счита за
недопустимо, тъй като преценявайки разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК такава форма на
последващо обективно съединяване на искове, предприета в рамките на изменение на иска
следва да се счита изключена, тъй като предявяването на нов иск не представлява изменение
на иска. Последващо обективно съединяване от страна на ищеца законът допуска в
хипотезата на инцидентен установителен иск и чрез привличането на трети лица и
предявяването на искове срещу тях. Но въвеждането на нов, обективно съединен иск по реда
на чл.214, ал. 1 ГПК е недопустимо.
Отделно от горното не се установява и след дадените уточнения от ищеца какъв е
правният му интерес от предявяване на настоящите искове, което е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иск, за което съдът следи по всяко време на
производството. Ето защо следва да се даде възможност на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да обоснове как съдебното прогласяване нищожността на оспорената клауза,
респ. нейната унищожаемост ще рефлектира върху правната му сфера, доколкото клаузата не
отменя сключения между страните договор
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изменение на
предявените искове на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез предявяването на нови обективно
съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2 от Споразумение от
15.10.2020 г., сключено между страните, поради противоречието й със закона, евентуално
нейната унищожаемост поради измама като недопустимо.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове правен интерес
от предявяване на исковете като конкретизира как съдебното прогласяване нищожността на
оспорената клауза, респ. нейната унищожаемост ще рефлектира върху правната му сфера.
УКАЗВА на ищеца да завери на основание чл. 183 ГПК представените с исковата
молба и молба от 07.03.2023 г. документи пред служител на съда в срок до насроченото
съдебно заседание, като в противен случай същите няма да бъдат приети по делото.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи по делото в срок до
първото открито съдебно заседание цялата преписка по Договор №РД-. г. за отдаване под
наем на общинска земя, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът може да
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, т.е. да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по представените от ищеца
писмени доказателства, както и по допускането събирането на гласни доказателства след
конкретизиране от страна на ищеца на обстоятелства, които ще се установяват на основание
чл. 156, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 186, 190 и 193 ГПК, направени
в депозираното на 09.10.2023 г. становище
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
2
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.11.2024 г. от 10.00 часа, за когато да се
призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по предявен от „Д.“ ЕООД против С. главен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за признаването нищожността на клаузата на чл. 9
от Споразумение от 15.10.2020г. към Договор № РД-.г. за отдаване под наем на общинска
земя, сключен между страните поради противоречие на закона и евентуален иск с правно
основание чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване на клаузата на чл. 9 от Споразумение от
15.10.2020г. към Договор № РД-.г. за отдаване под наем на общинска земя, сключен между
страните като сключена поради измама.
Ищецът твърди, че на 01.03.2004г. е сключен Договор № РД-56-43 с предмет „отдаване
под наем на терен-публична общинска собственост-площ, върху която е поставено
съоръжение за продажба на цветя на бул. „.“ 69Б. На 01.07.2020г. е сключено споразумение
за продължаване срока на договора и се уговаря обезщетение от 450 лв. На 11.08.2020г. се
сключва ново такова, съгласно което за периода 13.03.2020г.-13.05.2020г. ищецът няма да
заплаща наемна цена, предвид извънредното положение. Оспорва се с исковата молба трето
Споразумение от 15.10.2020г., в което в чл.9 е посочено, че се отменя Споразумение № РСЦ-
20-ДГ66-5 от 01.07.2020г., сключено между страните. Поддържа, че ответникът, позовавайки
се на чл. 9, прекратява действието на разрешението за поставяне, договора за наем, схемата
за поставяне и одобрените проект за павилиона. Издадена е Заповед № РА-38062 от
04.07.2022г. за премахване на павилиона, тъй като същият е без одобрен проект, без схема, с
изтекъл срок на разрешение за поставяне и без договор за наем. Поддържа, че чл. 9 от
споразумението от 15.10.2020г. противоречи на закона, тъй като прекратяването действието
на издаденото разрешение за поставяне е необходимо да се направи по реда на
НПОРИДМЕРД, а не с клауза в споразумение. Сочи, че разрешението за поставяне се издава
от гл. архитект на СО, респективно от гл. арх. на района, като то важи до провеждане на
конкурс, съгласно § 83 от НПОРИДМЕРД. Действието му може да се прекратява само
уговорени в закон случаи - ЗУТ, подзаконов нормативен акт НПОРИДМЕРД или друга
разпоредба, която има императивен характер. Не може кмета на район „Средец“ като страна
по договора с „Д. ЕООД да уговаря клауза, която противоречи на императивни правни
норми.
В условията на евентуалност оспорва чл. 9 от Споразумение от 15.10.2020г. като
унищожаем, тъй като представителят на ищеца е вкаран в заблуждение, поради влошеното
му здравословно състояние. Моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа, че ищецът смесва обстоятелства
от гражданско правен и административно правен характер. Споразумението от 15.10.2020г.
касае единствено обезщетение за ползване на общински терен, като посочените от ищеца
заповед за премахване и констативен акт са ирелевантни. Сочи, че към момента не
съществуват актуални договор за наем, актуални схеми за разполагане на съоръжение за
тротоар и разрешение за поставяне на преместваем обект. Сочи, че § 83 от НПОРИДМЕРД,
на който се позовава ищецът, е изгубил правна сила. Ответникът поддържа, че липсва
актуален договор за отдаване под наем на общинския терен, не съществуват актуални схеми
за разполагане на съоръжения на тротоар, не съществува и актуално разрешение за
поставяне на преместваем обект. Оспорва исковете за унижощаемост като недоказани. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже сключването на Споразумение от 15.10.2020г. към Договор № РД-.г. с посоченото в
исковата молба съдържание, и фактите, обуславящи противоречието на чл. 9 от
споразумението със закона.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца за наличие на основания
3
за нищожност на атакуваната клауза.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29, ал.1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключване на процесното споразумение, с посоченото в
исковата молба съдържание на оспорените клаузи, представителят на ищцовото дружество
да е бил в заблуждение, както относно характера на сделката, така и/или относно
последиците от нея, заблуждението да е предизвикано/създадено/поддържано умишлено от
другата страна и споразумението да е сключено поради заблуждението.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че оспорената клауза е
действителна.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните обстоятелствата, че между тях е сключен
договор Договор № РД-.г. за отдаване под наем на общинска земя, както и Споразумения от
01.07.2020 г. и 15.10.2020 г. към него.;
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, а на ответника-становище по ОИМ с вх. № 279541 от 09.10.2023г. от
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4