№ 273
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Н.
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора А. К. Т.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100607772 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК.
Инициирано е по постъпил протест от прокурор в Софийска районна
прокуратура срещу Присъда № 20046020 от 05.07.2022г., постановена по
НОХД № 7118/2019г., по описа на СРС, НО, 102 състав, с която подс. А. Н. С.
е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.
206, ал.3, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. А и б. Б от НК.
В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на постановената присъда. Посочва, че незаконосъобразно
съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по така
повдигнатото му обвинение. Счита, че извода на съда в това отношение не
почива на събраните в хода на наказателното производство доказателства, а
именно показанията на разпитаните свидетели, заключението на съдебно-
оценителната експертиза, както и писмените доказателства, приобщени по
делото. Изтъква, че от същите по несъмнен начин се установява факта на
извършеното престъпление, както и участието на дееца в осъществяването му.
В заключение, предлага на СГС да отмени атакуваната присъда и да признае
подс. С. за виновен в престъплението по повдигнатото му обвинение и да го
осъди.
В хода на производството пред настоящата инстанция не е провеждано
1
въззивно съдебно следствие.
Представителят на СГП не поддържа подадения протест, но не го и
оттегля.
В хода на съдебните прения, прокурорът, заявява че постановената
присъда на СРС е правилна и законосъобразна, поради което предлага същата
да бъде оставена в сила.
Адв. Й. – служебен защитник на подс. А. Н. С., също подкрепя
становището на представителя на СГП. Счита присъдата за правилна,
законосъобразна и обоснована. Намира, че не е доказано по ясен и по
категоричен начин съставът на престъплението по чл. 206 от НК, а именно, че
привлеченото към отговорност лице е уведомено по надлежния ред за
желанието на собственика на вещта същата да бъде върната, като това
желание не е стигнало до неговото знание. Акцентира, че въпросната вещ е
принудително отнета от С. още през 2008-2009г. и същата е установена в
Испания, във владението на собственика по първоначална регистрация от
2004г. Счита, че подс. С. е бил жертва на други действия, извършени от
неустановени по делото лице, тъй като автомобилът никога не е сменял своята
собственост в Испания, където е бил установен и иззет. Посочва, че правилно
съдът се е позовал на датата и, че обвинението неправилно е формирана
конкретната дата, след като в самия договор е посочено, че автомобилът
следва да бъде върнат в 10-дневен срок след изтичане на срока на договора за
лизинг. Изтъква, че в тази връзка не е извършвано нарушение на закона, в
случай, че е била във владение към тази дата, която е посочена в обвинителния
акт. Моли оправдателната присъда да бъде изцяло потвърдена.
Подс. С., в своята лична защитата, поддържа казаното от защитника си.
В предоставената му последна дума, иска да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото и в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Депозираният протест е постъпил в законоустановения срок и отговаря
на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Н. С. е роден на ****г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бл. **** и с настоящ адрес: гр. София, ж.к.
„Студентски град“, ул. „Борис Стефанов“ № **** и гр. София, кв.
„Дървеница“, бл. ****, ЕГН **********.
Подс. С. бил управител на дружеството „Кресли“ ЕООД с ЕИК:
*********. За нуждите на последното подсъдимият решил да се обърне с
молба за финансиране към „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД и ЕИК
2
*********.
На 17.03.2008г. в качеството си на управител на „Кресли“ ЕООД подс. С.
подал искане за финансиране до „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД за
сумата от 38 346 EUR без ДДС, с първоначална вноска 10% от сумата и срок
от 48 месеца, за закупуването на л.а. от „Кил Строй“ ЕООД, ЕИК *********.
На 19.03.2008г. между „Кил Строй“ ЕООД, ЕИК *********, като
продавач и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД и ЕИК *********, в
качеството му на продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на л.а.,
марка „БМВ“, модел „530D“, с рама № WBANC71030B622677. Договорената
цена била в размер на 90 000 лева без ДДС. За продажбата била издадена
фактура № **********/19.03.2008г.
На същата дата бил сключен и договор за финансов лизинг между „Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД /лизингодател/, представлявано от св. Х.Х. и
св. А.Ч. и „Кил Строй“ ЕООД /лизингополучател/. Лизингодателят и
лизингополучателят са се съгласили правото на ползване върху лек автомобил
марка „БМВ“, модел „530D“, с рама № WBANC71030B622677 да бъде
прехвърлено върху лизингополучателя за срок от 48 месеца. Уговорената цена
била в размер на 38 346,89 евро без ДДС, при първоначална вноска 3 834,69
евро без ДДС, такса за управление – 383.47 евро без ДДС, остатъчна стойност
– 0.00 евро, при размер на месечните вноски от 844,68 евро без ДДС, лихвен
процент – 8,5% с обща стойност – 44 379.33 евро без ДДС. Била заплатена и
първоначално дължимата сума по договора, включващя и такса за управление
и услуга за регистрация, в общ размер от 10 188 евро. На 19.03.2008г. бил
издаден и Запис на заповед, с която дружеството „Кресли“ ЕООД се
задължавало, неотменимо и безусловно, срещу представяне на запис на
заповед, да заплати на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД сума в размер
на 10 188 лева. За авал бил положен подписът на подс. С., а за издател било
посочено дружеството „Кресли“ ЕООД, на което подсъдимият бил управител.
Срокът на лизингът започвал на 01.04.2008г.
На 20.03.2008г., св. Р.Й. /упълномощен служител на „Хипо Алпе-Адриа-
Аутолизинг“/ подал нужните документи за регистрация на процесния лек
автомобил и му било издадено и връчено Свидетелство № **** за
регистрация на МПС част I и II с рег. № СА **** МН, като собственик е бил
вписан „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“.
На същата дата е бил предаден обектът на договора за лизинг на подс.
С., в качеството му на управител и законен представител на „Кресли“ ЕООД.
Отново на 20.03.2008г. била сключена и задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобила, както и Застраховка „Булстрат
Бонус Каско“.
Собствеността на автомобила се запазвала за лизингодателя, като след
изтичане на договора, лизингополучателят имал право да придобие правото
на собственост, чрез изрично волеизлявление до лизингодателя, в десетдневен
срок от изтичане на срока на договора. За да се придобие правото на
собственост трябвало да са заплатени всички дължими суми по договора за
финансов лизинг, задължения и разноски.
3
В случай на неизпълнение на договора, лизенгодателят имал право да
обяви всички дължими суми за изискуеми или да предприеме други действия,
сред които и разваляне на договора. При разваляне на договора
лизингополучателят е бил длъжен да върне незабавно лизинговата вещ. В
случай на прекратяване на договора лизингополучателят бил задължен да
предаде на лизингодателя лизинговата вещ в срок от 10 дни.
Като неизпълнение на договора се считало забава в плащането на
лизингова вноска повече от лизингополучателя повече от 15 дни, на която и
да е лизингова вноска или част от нея, както и забава с повече от 15 дни от
плащането на всяка друга дължима сума по договора за финансов лизинг.
Лизингодателят е имал задължението писмено да уведоми лизингополучателя
за настъпването на всяко събитие за неизпълнение или вероятността от
настъпването на такова.
На 09.04.2008г. била заплатена първата дължима вноска по договора,
след което лизингополучателят не превеждал дължимите суми по сключеният
договор.
На 08.09.2009г. управителят на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“
съставил уведомително писмо до „Кресли“ ЕООД, че поради неплащане на
дължими сумо по договора за финансов лизинг, същият се считал за развален
и прекратен от датата на получаване на уведомлението. Също така било
посочено, че се иска незабавно доброволна връщане на вещта по лизинговия
договор, както и да бъде заплатена дължимата и изискуема сума в размер на
42 026.53 лева с ДДС, дължима към 28.08.2009г. Уведомителното писмо било
изпратено чрез куриер, който се опитвал да достави пратката на 09.09.2009г. и
на 10.09.2009г., не неуспешно и тя била върната обратно на изпращача.
На 27.10.2010г. била издадено Възлагателно писмо, с което „Хипо Алпе-
Адриа-Аутолизинг“ възложило на „Стефанови Енерджи“ ЕООД да осъществи
съдействие при получаването, вдигането и транспортирането на обекта на
договора за финансов лизинг - лек автомобил марка „БМВ“, модел „530D“, с
рама № WBANC71030B622677, с рег. № СА **** МН. Изпълнителят не
предприел действия, поради което на 05.04.2011г. лизингодателят издал ново
Възлагателно писмо на дружеството „Логистик Консултинг Интернешънъл
Куолити“ ЕООД, което също не предприело действия. Последвало издаването
на ново Възлагателно писмо от 17.08.2011г. спрямо „Корект Парнърс“ ЕООД,
което също не предприело действия за изпълнение на възложеното.
Така се стигнало до подаването на сигнал до прокуратурата от
дружеството „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“, по който била образувана
предварителна проверка, било образувано ДП, по което е внесен и настоящия
обвинителен акт.
С Телеграма № 1553/13.01.2014г. процесният лек автомобил е бил
обявен за общодържавно издирване. На 03.05.2015г. е бил намерен, задържан
и иззет в Кралство Испания. Събрани са били данни, че същият е регистриран
на 13.01.2004г. с испански регистрационни табели 1419 на името на „BMW
Renting Iberica SL“ с управител Jose Maria Bonilla Algaba. Дружеството
лизингодател е било уведомено за местонахождението на автомобила чрез св.
4
Р.Р. – негов представител, но то не е предприело действия по отношение на
връщането на вещта.
От заключението на Съдебно-оценителната експертиза е видно, че
средната пазарна цена на лекия автомобил към 31.03.2012г. е в размер на
29 250.00 лв., при минимална работна заплата за страната в размер на 270 лв.
Първоинстанционният съд е приел горната фактическа обстановка, с
която въззивната инстанция се солидализира на базата на доказателствата по
делото, като я извежда от следните от тях: показанията на свидетелите: Р.Р.,
Р.Д., В.С., Р.Й., С.Д., А.Ч., Х.Х., Д.К., И.Ц.; писмени доказателства – справка и
бюлетин за съдимост, справка ГДИН, справка от „Хета Асет Резолюшън Ауто
България“ ведно с договор за финансов лизинг № *********; техническа
спецификация към договор за финансов лизинг, оферта, обезпечения към
договор за финансов лизинг, примерен погасителен план, общи договорни
условия, приемо-предавателен протокол, свидетелство за регистрация част I,
запис на заповед, уведомително писмо, обратна разписка, писмена справка №
1003726/22.01.2020г., уведомление придружено с възлагателни писма; справка
за служители, справка от Търговския регистър, справка платени вноски,
договор за покупко-продажба на МПС, фактура № **********, проследяване
на пратка, обобщена информация за транзакции, платежно нареждане, талон
за маркиране на автомобил, застрахователна полица, искане за финансиране,
справка-история на МПС с рег. № СА **** МН, писмо от МВР Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“, заключение на СОЕ.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил
подробен, аргументиран и всеобхватен доказателствен анализ, като е подходил
с необходимата прецизност и внимание. Съдът, в мотивите си, е посочил кои
доказателства ще кредитира, кои не и защо. От една страна, СРС е отделил
безспорните от спорните факти и обстоятелства по делото, като се е
аргументирал на кои доказателства по делото се базира така направеното от
него условно деление. На първо място, коректно е било установено, че
безспорно между дружеството лизингодател „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“
и лизингополучателя „Кресли“ ЕООД, представлявано от подс. С., са
възникнали договорни отношения, свързани с финансов лизинг за лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530D“, с рама № WBANC71030B622677, с
рег. № СА **** МН. Първият съдът подробно е анализирал и свидетелските
показания на служителите на дружеството-лизингодател. От техните
показанията, съпоставени с писмени доказателства по делото, безспорно се
установяват обстоятелства, свързани със сключването на договора за
финансов лизинг - начинът му сключване, времето, предметът му, дължимите
месечни вноски по него, правата и задълженията на страните по договора,
както и неговото разваляне и прекратяване.
На следващо място, според първоинстанционният съд, обвинителната
теза не е обслужена с необходимата категоричност, в насоката подс. С. да е
извършил деянието, за което е предаден на съд, в очертаните с обвинителния
акт време, място и механизъм. Съдът е изложил подробни аргументи,
подкрепени с мотивиран доказателствен анализ в тази насока,с който напълно
се солидаризира въззивната инстанция.
5
Настоящият съдебен състав, намира че крайният извод на първата
инстанция е правилен, логичен и коректно изведен на базата на наличната
доказателствена маса по делото. Така повдигнатото обвинение е останало
недоказано от обективна страна.
На първо място се установява, че подс. С. не е присвоил противозаконно
чужда движима вещ. По делото е наличен приемо-предавателен протокол, с
който процесния лек автомобил е бил предаден в негово владение - на подс. С.
по силата на сключения договор за лизинг. В един доста по-късен етап, лекия
автомобил е бил установен на територията на Краство Испания, но липсват
каквито и да било доказателства, че именно чрез разпореждане на подс. С. или
чрез каквито и да било негови действия или съдействие, процесния автомобил
се е озовал там.
Относно втората форма на изпълнителното деяние – отказ от връщане на
вещта. Съдът намира, че от страна на подсъдимия, такъв отказ не е имало,
поради обстоятелството, че същият не е бил надлежно уведомен за
съдържащото се в Уведомителното писмо волеизявление на лизингодателя, че
сключеният договор е едностранно развален и предметът му подлежи на
незабавно връщане. В съзнанието на подсъдимия обективно не е било
възможно да съществува представа, че процесния автомобил подлежи на
незабавно връщане, тъй като, освен изготвянето и еднократното изпращане на
Уведомителното писмо, което е било върнато до изпращача му, от
дружеството- лизингодател не са положили други усилия за уведомяването на
подсъдимия, че договорът е бил едностранно развален, а автомобилът
подлежи на незабавно връщане.
На последно място, инкриминираният период според обвинителния акт,
както и правилно е отчел първостепенния съд, остава недоказан. Според
държавното обвинение, подс. С. е осъществил деянието на 03.04.2012г.
Прокурорът намира, че това е датата, на която сключеният между страните
договор за финансов лизинг е изтекъл. Налице са факти, които с
категоричност оборват това възприятие на държавното обвинение. В самия
договор за лизинг изрично е посочено, че срокът на лизинга започва да тече от
първия ден на календарния месец, следващ месеца, в който е подписан, т.е
началната му дата е 01.04.2008г., а крайната му дата, предвид 48- месечния
срок на договора, следва да е 01.04.2012г. В случай на прекратяване на
договора за лизинг от лизингодателя, лизингополучателят следва да върне
вещта в срок от 10 дни. Дори и да се приеме, че договорът е бил прекратен с
изтичането на срока, за който е сключен, то деянието следва да е било
осъществено след изтичането на 10- дневния срок за връщане на вещта, т.е.
11.04.2012. С оглед изложеното посочената като инкриминирана дата в
обвинителния акт – 03.04.2012г. остава изолирана, произволна и
несъответстваща на фактическите данни и събраните доказателства по делото
и подс. С. няма как да отговаря за евентуално осъществено деяние на така
посочената дата.
В обобщение на изложеното, въззивната инстанция намира, че в
настоящото наказателното производство, повдигнатото обвинение е останало
недоказано от обективна страна. Липсват каквито и да било данни, че подс. С.
6
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел на законово
основание. Липсват и доказателства, че деецът се е разпоредил с процесния
лек автомобил, както и, че е отказал връщането му. Времевите параметри на
обвинението също остават недоказани.
На базата на доказателствения анализ, направен от първоинстанционния
съд, с който въззивната инстанция се солидализира и съобразно
процесуалните правила, единственият законосъобразен и правилен изход от
наказателното производство при това положение, е бил подсъдимият подс. А.
Н. С. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. А и б.
Б от НК.
Освен, че обвинението не е доказано по законоизискуемия безспорен и
категоричен начин, необходим за постановяването на осъдителна присъда, то
по делото са налични достатъчни по своя обем и съдържание доказателства,
напълно оборващи обвинителната теза.
Налице е било и изчерпване на процесуалните средства за доказване на
виновността на подсъдимият, поради което единственият законосъобразен
изход от наказателно производство е бил подс. С. да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, въззивния съд приема, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна и, като такава, следва да бъде
потвърдена изцяло. Изложените в протеста доводи са неоснователни.
Присъдата е постановена, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
Като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на присъдата,
съдът не констатира необоснованост на атакувания акт и категорично
оборване на обвинителната теза от наличните по делото доказателства, на
което почива и оправдателната първоинстанционна присъда, както и поради
липса на съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна
на присъдата, настоящият въззивен съдебен състав прецени, че същата следва
да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, НО, 16-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20046020 от 05.07.2022г., постановена
по НОХД № 7118/2019г., по описа на СРС, НО, 102 състав.
7
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8