№ 4443
гр. В., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 ГПК и е във втората фаза – по извършването
на допуснатия до делба имот.
С влязло в сила решение № ***/23.03.2023 г. по гр.д. № ****/2022 г. по описа на
Районен съд - град В. е допусната да бъде извърШ. съдебна делба на следния недвижим
имот, представляващ апартамент в гр. В., ул. „М.“ номер**, ет. **, построен върху държавно
дворно място, съставляващо парцел 8-25, в кв. 722 на *** подрайон на гр. В., състоящ се от
две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64
кв.м. с ид. номер ****.****.***.*.* по КККР на гр. В., ведно с избено помещение с обща
застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавното дворно място, между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността за всеки от тях, както следва: - 160/320 ид.ч. за В. Н. В., ЕГН **********; -
40/320 ид.ч. за Н. С. Г., ЕГН **********; - 40/320 ид.ч. за А. С. Г., ЕГН **********; - 16/320
ид.ч. за „К. И. К.“ ЕООД, ЕИК *******; - 64/320 ид.ч. за „Г. И.“ ЕООД, ЕИК *******.
В срока по чл. 346 ГПК между страните са предявени и приети за разглеждане
искове по сметки.
Предявена е искова претенция /уточнена в първото по делото заседание във втора
фаза на делбата/, с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, от страна на „К. И. К.“ ЕООД срещу В.
Н. В., с която се иска В. Н. В. да бъде осъден да заплати на „К. И. К.“ ЕООД сумата от 1920
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния съсобствен имот,
дължима за периода от 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.
Предявена е искова претенция /уточнена в първото по делото заседание във втора
фаза на делбата/, с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, от страна на „Г. И. к.“ ЕООД срещу В.
Н. В., с която се иска В. Н. В. да бъде осъден да заплати на „Г. И.“ ЕООД сумата от 480 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния съсобствен имот,
дължима за периода от 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г. ведно със законната лихва от датата на
1
предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че имотът се ползва еднолично от страна на съделителя В. Н. В. и
претендират обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената им идеална част от
процесния имот, претендират обезщетение за лишаване от ползване по 200 лева месечно,
разпределени както следва – 160 лева за „К. И. К.“ ЕООД и 40 лева за „Г. И. к.“ ЕООД.
Твърдят, че отговора на исковата молба в първа фаза по делбата, следва да се счита за покана
за плащане на месечен наем и последната да се счита връчена с получаване на книжата от
страна на В. Н. В..
В първото по делото заседание във втора фаза на делбата е приета възлагателна
претенция от страна на В. Н. В., по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, с която иска да му бъде
възложен делбеният имот.
Водим от горното съдът приема, следното от фактическа страна:
След постановяване на решението, в първа фаза на производството по делба, Н. С. Г.
почИ., на 18.06.2023 г., като негови наследници са баща му С. В. Г. и брат му А. С. Г., видно
от съдържащата се на л. 158 справка от НБД „Население“.
С. В. Г. се отказва от наследството на Н. С. Г. като последното е вписано в особената
книга, водена при Районен съд – град В., под № ***/2023 г., видно от приетото като писмено
доказателство удостовеР.е с изх. № *****/07.07.2023 г. по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на
Районен съд – град В..
Приета като писмено доказателство по делото е домова книга на гражданите, живущи
на ул. „М.“ № ** в град В., от която е видно, че като живущи на адреса, на трети етаж, са
регистрирани – Н. В. Н., М. ЙО. Н.а, З. Н.а В.а, В. Н. В., С. В. Г., В. Б. В.а и И. Б.а В.а.
От удостовеР.я за постоянен и настоящ адрес, издадени от Община В. от 31.10.2023 г.,
е видно, че постоянният адрес на В. Н. В. е в град В., ул. „М.“ № ** и е регистриран като
такъв от 09.02.2001 г., а настоящият също са намира на горепосочения адрес.
Прието по делото е заключение по назначената съдебно техническа експертиза, от
което се установява, че апартаментът се състои от две стаи, кухня, салон, изолационно
антре, балкон и тоалетна като е отразено, че същият е за ремонт. Няма техническа
възможност за извършване на делба между съделителите съобразно дела и описаните квоти.
Определен е пазарната стойност на имота в размер на 210 000 лева, а средно месечния наем
в размер на 12,78 лева на кв.м. Посочено е, че стойността на дяловете е както следва: на В.
Н. В. е 105 000 лева, на Н. С. Г. - 26 250 лева, на А. С. Г. - 26 250 лева, на „К. И. К.“ ЕООД –
10 500 лева и на „Г. И.“ ЕООД – 42 000 лева.
От приобщената справка към 03.11.2023 г., изготвена от Агенция по вписванията, се
установява, че е учредена договорна ипотека по отношение на недвижим имот – жилище,
находящо се в град В., ул. „Х. Д.“ № **, ет.**, ап.** като ипотекарни длъжници са С. К. С. и
В. Н. В.. Видно е още, че по отношение на процесния делбен имот е налице учредено право
на ползване от страна на В. Н. В. по отношение на притежаваната от него ½ идеална част в
полза на И. В.ов В., на 01.02.2022 г. Горепосочените факти се установяват и от справката от
Агенция по вписванията, за периода от 02.11.1923 г. до 02.11.2023 г. по отношение на В. Н.
В., както и по отношение на обстоятелството, че е налице извършено на разпоредителни
сделки от страна на В. В. по отношение на имоти, в област Т.. Приети по делото са като
писмени доказателства и предварителен договор от 01.12.2021 г. и приложение № 1 към
него, без наличието на положени подписи, със страни В. Н. В. и „К. И. К.“ ЕООД.
Приети по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И. ЙО. В.а,
съпруга на В. В.. Заявява, че го познава от 35 години и от тогава той е живеел на адреса:
град В., ул. „М.“ № **. Уточнява, че той е роден на този адрес и заедно с родителите му и
нея са живеели заедно на същия до тяхната кончина. Познава К. и посочва, че той ги
потърсил в качеството си на собственик на съседния обект и желание за строителство, тъй
2
като тяхната къща е стара и подлежи на събаряне. Заявява, че откакто дружествата на К. са
станали собственици, не е изразявано желание за ползване на процесния апартамент. Твърди,
че К. не е искал от тях да му дадат ключ, не е пожелал. Посочва, че имотът така е
разпределен, че не може да се ползва от друго лице. Уточнява, че е живеела с родителите на
съпруга си и техният син, който е бил малолетен тогава. Последният живее под наем, в
друго жилище.
Приета по делото е повторна съдебно техническа експертиза, от която се установява,
че пазарната стойност на процесния имот е 240 400 лева като стойността на дяловете е както
следва: на В. Н. В. е 120 200 лева, на Н. С. Г. – 30 050 лева, на А. С. Г. – 30 050 лева, на „К.
И. К.“ ЕООД – 12 020 лева и на „Г. И.“ ЕООД – 48 080 лева. При отчитане учреденото право
на ползване на имота върху ½ идеална част – пазарната стойност е 141 791 лева, а
стойностите на дяловете, както следва: на В. Н. В. е 70 896 лева, на Н. С. Г. – 17 724 лева, на
А. С. Г. – 17 724 лева, на „К. И. К.“ ЕООД – 70 09 лева и на „Г. И.“ ЕООД – 28 358 лева. В
съдебно заседание вещите лица посочват, че заключението им е изготвено на база реално
сключени сделки, взети от Агенция по вписванията. При определяне цената на квадрат са се
съобразили с обстоятелството, че апартаментът е тавански. Запазили са всички цени като не
са махали най-високата и най-ниската, което принцип, защото това са реално сключени
сделки. Учреденото право на ползване пречи на целия имот и намалява неговата стойност,
поради което е отразено при определяне стойността на целия имот, а не на конкретен дял.
Правото на ползване е тежест върху целия имот. Посочват, че възрастен мъж и жена, са им
отключили процесния имот.
С оглед гореизложената фактическа обстановки, съдът приема следното от
правна страна, при съобразяване на действащата нормативна уредба:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от
посочените способи: посредством теглене на жребие - чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне
на имота на публична продан - чл. 348 ГПК.
Предвид настъпилата смърт на Н. С. Г., негов наследник е само А. С. Г., поради което
производството по делото е продължило във втората фаза на делбата само с А. Г. в лично
качество като наследник и като правоприемник на Н. Г., аргумент от чл. 227 ГПК.
По отношение начина на извършване на делбата:
Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице
възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от
допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на
нейното извършване.
Предвид първоначалното заключение на СТЕ, което съдът цени като компетентно
изготвено, досежно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът приема,
че процесният недвижим имот е реално неподеляем, съобразно изискванията на
действащите нормативи. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното
производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от
дяловете, е изнасянето му на публична продан.
По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите
изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на
някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В конкретния случай е налице претенция
за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК от съделителката В. Н. В., която е заявена в
законоустановения срок. Предпоставките на чл. 349, ал.2 от ГПК касаят хипотезите относно
подялбата на имот, който е наследствен такъв и когато съсобствеността е възникнала в
3
резултат на наследяване – т.е. настъпила смърт на наследодателя.
С Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че комбинирана
/смесена съсобственост/ е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически
факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и
наследяване и др. При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася
на публична продан, за да може съсобствениците да получат най- справедливо парично
възмездяване. В този смисъл е и действащата практика на ВКС, обективирана в решение №
18/27.02.2013 г. по гр. дело № 572/ 2012 г. на първо гражданско отделение на ВКС, решение
№ 239 от 6.08.2012 г. по гр.д.№ 81/ 2011 г. на І г.о., решение № 86/ от 9.03.2012 г. по гр.д.№
1100/ 2011 г. на ІІ г.о., решение № 44 от 13.07.2017 по гр.д. 2894/2016 на Второ гр.о.,
решение № 64от 13.07.2022 година по гр. д.№ 4086 по описа за 2021 на Второ гр.о., решение
№ 239 от 6.08.2012 г. по гр.д.№ 81/ 2011 г. на І г.о., Решение № 18 от 27.02.2013г. по гр.д. №
572/2012г. на І г.о., решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016г. на ІІ г.о., Решение
№ 86 от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011г. на ІІ г.о., решение № 31 от 10.09.2021г. по гр.д. №
2607/2020г. на ІІ г.о. Комбинирана съсобственост, относно делбеният имот представлява
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО
и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. Последващата съдебна практика
допълва разбирането за комбинираната съсобственост, като сочи случаи когато такава
съсобственост не е налице. ТакИ. са хипотезите когато жилищният имот е бил съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, както и когато
сънаследниците извършат помежду си разпоредителни сделки. В последния случай сделката
не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на
един от наследниците. Съответно, смесена е съсобствеността, ако чрез правна сделка част от
наследствения имот е придобита от лице, извън кръга на наследниците.
Фактът на извършените разпоредителни сделки от страна на Н. С. Г. и А. С. Г. в полза
на лица, извън кръга от наследници – „К. И. К.“ ЕООД и „ Г. И.“ ЕООД обуславя изводът, че
в настоящия случай е налице комбинирана съсобственост по отношение на делбения имот
възникнала в резултат на наследяване, замяна и покупко - продажба. С оглед
гореизложеното съдът намира искането за възлагане на неподеляемото жилище за
неоснователно, предвид нормите на чл. 349 ГПК и постановките на Тълкувателно решение
1/2004 г. на ОСГК на ВКС. С оглед горедостигнатия извод, съдът намира, че не следва да
излага мотиви дали В. Н. В. притежава друго жилище и да подлага на анализ събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И. ЙО. В.а и събраните писмени
доказателства – домова книга и справки от Агенцията по вписванията.
На основание горните мотиви, съдът намира, че делбата на процесния имот следва да
бъде реално извърШ. чрез изнасянето му на публична продан като направената възлагателна
претенция следва да се остави без уважение. По отношение на пазарната стойност на
процесния имот, съдът цени повторната тройна съдебно оценителна експертиза, тъй като
същата е достигнала до стойността на имота, след проверка на реални сделки и след взимане
под внимание на всички сделки, послужили за определяне на цената, без премахване на най-
ниската и най-високата стойност. Съдът намира, че предвид наличието на учредено право на
ползване по отношение на притежаваната от В. В. идеална част, е налице тежест по
отношение на целия имот и съдът следва да вземе като релевантна оценката на недвижимия
имот, при съобразяване наличието на учредено право на ползване, а именно стойността от
141 791 лева. Неоснователни са възраженията на А. Г., „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД, че
следва наличието на право на ползване да се отрази само по отношение пазарната стойност
на частта на В. В.. Наличието на учредено право на ползване се отразява на стойността на
целия имот и представлява тежест по отношение на целия имот. Факт е действително, че
правото на ползване е учредено действително, преди предявяване на иска за делба, но дали е
налице симулативност и наличие на вредоносно действие от страна на съделителя В. В. се
явява ирелевантно, тъй като такИ. възражения са направени от страна на ответника А. В.
4
едва в пледоарията по същество на спора, а от „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД – с
представените писмени бележки.
По отношение исковите претенции предявени съответно от „К. И. К.“ ЕООД и
„Г. И.“ ЕООД, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично от някой
от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен
случай на общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно лице да се облагодетелства за сметка на друго.
Източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ,
което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на
съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на
собственост в определен обем. В този смисъл е решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. №
1385/2009 г., ВКС, II г.о.
По исковите претенции на съделителите „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД всеки от
тях следва да установи, че съсобствената вещ се е ползвала само от единия съсобственик и
че е налице отправена писмена покана за това, че е лишен от ползването.
Под понятието “лично ползване” в тълкувателно Решение № 7/2.11.2012 г. по т.д. №
7/2012 г., ОСГК на ВКС се посочи, че това е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
От приетите по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И. В.а,
които съдът цени като непротиворечиви и достоверни, се установява, че е налице ползване,
осъществявано от страна на В. В. и съпругата му по отношение на съсобствения имот.
За да се освободи от отговорност В. В. по отношение на предявените искови
претенции последният следва да докаже, че е предложил на съсобствениците си да ползват
вещта лично според правата им в съсобствеността и да им осигури възможността реално да
упражняват това свое право. В трайната съдебна практика е прието, че няма право на
обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност, т. е. не претендиращият
обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта
съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да
е отказал да приеме. В този смисъл решение № 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3204/2008 г., II г. о., ГК.
В случая от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. В.а се
установява по безспорен и несъмнен начин, че не е налице предоставяне възможност на „К.
И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД да ползват съсобствения имот. Самата свидетелка посочва, че
К. не е поискал нищо от тях, а те как да го търсят да му дадат ключ, не ги е търсил да поиска
такова нещо. С оглед гореизложеното, следва изводът, че липсва предоставяне на
възможност за ползване на имота от страна на съсобствениците чрез отправяне на покана,
чрез изпращане и предоставяне на ключ за съсобствения имот от страна на В., поради което
последният не може да се освободи от отговорност.
По тези предявени искове следва да се установи, че е налице отправена покана.
Относно писменото поискване в разпоредбата на чл.31, ал. 2 ЗС не е нормативно уредено
съдържанието на поканата. Съгласно преобладаващата практика на ВКС, постановена по
реда на чл.290 ГПК, това е всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до
съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването. Писменото поискване действа занапред без ограничение във
времето до настъпване на правопогасяващ факт и е без значение дали поканата е нарочна
или се съдържа в друг акт – както в настоящия случай в депозирания отговор на исковата
молба за делба на процесния имот от страна на „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД. Писмената
5
покана може да се замести от исковата молба, стига в нея да се съдържат обстоятелства и
искане за заплащане на обезщетение, което произтича от лично ползване на имота от
съсобственик. В случая исковата молба, с която е предявен иск за делба на процесния имот
може да служи за покана по отношение на предявената във втората фаза на делбата искова
претенция по сметки по реда на чл. 31, ал.2 ЗС от страна на „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД
срещу В. В. за процесния период - 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г. В този смисъл е и трайната
практиката на ВКС, обективирана в решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г.
на ВКС и решение № 130/ 15. 07. 2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., на I-во г.о. на ВКС.
Процесната поканата, съдържаща искане за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствената вещ, обективирана в отговора на исковата молба, отправена от К.
И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД следва да се счита получена от ответника – В. В. на 28.10.2022
г., когато му са връчени книжата по реда на чл. 131 ГПК.
Поканата, обективирана в отговора на исковата молба от 27.07.2022 г. се установява
фактът, че същите отправят искане с искане за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване.
От приетата по делото първоначална съдебно оценителна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, досежно определената месечна наемна цена, се
установява, че наемната цена за целия имот възлиза на 1017,80 лева. Наемната цена
съответстваща на дела на „К. И. К.“ ЕООД е в размер на 50,89 лева месечно, а за
претендирания период 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г. възлиза на 610,68 лева. Установява се, че
наемната цена съответстваща на дела на „Г. И.“ ЕООД е в размер на 203,56 лева месечно, а
за претендирания период е в размер на 2442,72 лева.
С оглед гореизложените мотиви, предявената претенция от страна на „К. И. К.“
ЕООД се явява основателна за сумата от 610,68 лева, а за горницата над тази сума до пълно
претендирания размер от 1920 лева – следва да се отхвърли, а исковата претенция на „Г. И.“
ЕООД да се уважи в цялост.
По отношение на разноските, съдът на основание чл. 355 във връзка с чл. 78
ГПК намира следното от правна страна:
Съобразно квотите на съсобствеността и стойността на допуснатия до делба
недвижим имот, определена по заключението на тройната СТЕ при съобразяване учреденото
право на ползване, страните следва да заплатят държавна такса в размер по 4% върху
стойността на притежавания от всеки от тях дял, аргумент от чл. 8 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата, но не по-малко от 50 лева.
С оглед гореизложеното дължимата от В. Н. В. държавна такса е 2835,84 лева, на А.
С. Г. – 1417,92 лева, на „К. И. К.“ ЕООД – 283,60 лева и на „Г. И.“ ЕООД – 1134,32 лева. По
претенциите по сметки и съобразно правилото на чл. 355 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК В. Н.
В. следва да заплати държавна такса сумата от 100 лева, съобразно уважените искове с
правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС, заявени от „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот: апартамент в гр. В., ул. „М.“ номер**, ет. **, построен върху държавно
дворно място, съставляващо парцел 8-25, в кв. 722 на *** подрайон на гр. В., състоящ се от
две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64
кв.м. с ид. номер ****.****.***.*.* по КККР на гр. В., ведно с избено помещение с обща
застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
6
на строеж върху държавното дворно място с пазарна стойност 141 791 лева, при начална
цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 160/320 ид.ч. за В.
Н. В., ЕГН **********; - 80/320 ид.ч. за А. С. Г., ЕГН **********; - 16/320 ид.ч. за „К. И. К.“
ЕООД, ЕИК *******; - 64/320 ид.ч. за „Г. И.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 348
ГПК
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция на В. Н. В., ЕГН **********, адрес: град В.,
ул. „М.“ № ** за възлагане на делбения недвижим имот, представляващ апартамент в гр. В.,
ул. „М.“ номер**, ет. **, построен върху държавно дворно място, съставляващо парцел 8-25,
в кв. 722 на *** подрайон на гр. В., състоящ се от две стаи, кухня, салон, изолационно антре,
балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м. с ид. номер ****.****.***.*.* по КККР
на гр. В., ведно с избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, на
основание чл. 349, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал.2 ЗС, В. Н. В., ЕГН **********, адрес: град В., ул.
„М.“ № ** да заплати на „К. И. К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град В., ул. „Г. С.“ № **, ет.**, ап.** сумата от 610,68 лева, представляваща
дължимо за периода от 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г. обезщетение за еднолично ползване на
съсобствения имот, представляващ апартамент в гр. В., ул. „М.“ номер**, ет. **, построен
върху държавно дворно място, съставляващо парцел 8-25, в кв. 722 на *** подрайон на гр.
В., състоящ се от две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща
застроена площ от 79,64 кв.м. с ид. номер ****.****.***.*.* по КККР на гр. В., ведно с
избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението като отхвърля исковата претенция за горницата над 610,68 лева до пълно
претендирания размер от 1920 лева
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал.2 ЗС, В. Н. В., ЕГН **********, град В., ул. „М.“
№ ** да заплати на „Г. И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град
В., ул. „П. К.“ № **, ет.**, ап.**-** сумата от 480 лева, представляваща дължимо за
периода от 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г. обезщетение за еднолично ползване на съсобствения
имот, представляващ апартамент в гр. В., ул. „М.“ номер**, ет. **, построен върху държавно
дворно място, съставляващо парцел 8-25, в кв. 722 на *** подрайон на гр. В., състоящ се от
две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64
кв.м. с ид. номер ****.****.***.*.* по КККР на гр. В., ведно с избено помещение с обща
застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавното дворно място ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд, град В.
държавна такса в размер на 2835,84 лева върху стойността на дела, както и 100 лева
държавна такса по исковете по сметки на основание чл. 355 във връзка с чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд, град В.
държавна такса в размер на 1417,92 лева върху стойността на дела, на основание чл. 355 във
връзка с чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА „К. И. К.“ ЕООД ЕИК ******* да заплати по сметка на Районен съд, град
В. държавна такса в размер на 283,60 лева върху стойността на дела, на основание чл. 355
във връзка с чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА „Г. И.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Районен съд, град В.
държавна такса в размер на 1134,32 лева върху стойността на дела, на основание чл. 355 във
връзка с чл. 78 ГПК.
7
УКАЗВА на В. Н. В., ЕГН **********, че може да заплати присъдените в полза на
„К. И. К.“ ЕООД ЕИК ******* и „Г. И.“ ЕООД, ЕИК ******* суми по техни банкови сметки
или чрез друг начин на плащане
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8