Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Велислава Трифонова
като разгледа докладваното от съдията Димитрова
в.гр.д. № 673 по описа за 2018 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №106 от 11.07.2018 г. по гр.д.
№73/2018 г. Н.ски Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ц. ***,
с ЕГН: **********, че Р. К.Х. ***,
ЕГН: **********; Ц.Д.Ц. ***, с ЕГН: **********
и К.Д.Ц. ***, с ЕГН: ********** са собственици на 1/2 идеална част или по 1/6
идеална част за всеки един от тях от следния недвижим имот: УПИ ЖИ-117, кв.22
по плана с.***, с площ от 900 кв.м., заедно с построените в него Жилищна сграда
с площ от 70 кв.м., Лятна кухня с площ от 44 кв.м., Гараж с площ от 21 кв.м. и
Стопанска сграда с площ от 10 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ ***, на М.
Х., УПИ *** на Ж.Ф., УПИ *** на н-ците на Д.К. и УПИ *** на М. С..
ОТМЕНИЛ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
№ ***, том ***, рег. № ***, нот.дело № ***/09.12.2016 г. на нотариус Д.Д.,
вписан под № 232 с район на действие НРС, за общо 1/2 идеална част от имота.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Ц. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Р. К.Х. ***, ЕГН: **********; Ц.Д.Ц.
***, с ЕГН: ********** и К.Д.Ц. ***, с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в размер на 494 лв.
Недоволен
от решението е останал Д.Ц.Х. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да
бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани. Въззивникът намира, че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал с доверие само показанията на свидетелите, ангажирани
от ищците и е игнорирал показанията на свидетелите М. Л., И.А. и П.П., според
които той /въззивникът/ е осъществявал явно, спокойно и непрекъснато в
продължение на повече от 10 години владение върху процесния недвижим имот.
Д.Ц.Х. иска на основание чл.266,
ал.3 от ГПК да бъде допуснат разпит на свидетелите
М. Л., И.А. и П.П. за установяване на
обстоятелството, че в с. *** всички са знаели, че още от 1998 г. и след 2004 г.
той е отблъснал владението на брат си Д. и е владял за себе си целия имот.
Разпитът се иска, тъй като в следствие на процесуални нарушения на 18.04.2018
г. гласните доказателства не могли да бъдат събрани. при първоначалния им
разпит в о.с.з. на 18.04.2018 г. Конкретизира се, че Н.ски Районен съд е
нарушил чл.7 и чл.8 от ГПК и така е лишил Д.Ц.Х. от
„спокоен“ процес, по време на който да бъдат събрани гласните доказателства.
Д.Ц.Х. иска
също да бъде изискан звукозаписа от съдебното заседание, проведено на
18.04.2018 г., за да се установи поведението на Председателя на съдебния състав
по време на разпита на свидетелите на ищеца и на тези на ответника.
Препис
от въззивната жалба е връчен на Р. К.Х., Ц.Д.Ц. и К.Д.Ц.
и на 17.09.2018 г. е подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Акцентира се върху това, че от една страна се твърди, че
свидетелските показания на М. Л., И.А. и
П.П. доказват тезата на въззивника, а от друга събирането на същите се
счита за опорочено и се иска да бъде повторено на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Въззиваемите моля ако бъде уважено доказателственото искане на Д.Ц.Х., да
им бъде дадена възможност да посочат свидетели за оборване показанията на М.
Л., И.А. и П.П..
С
определение от 27.09.2018 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за
допустима и редовна и е оставил без уважение доказателствените искания на
въззивника.
В
о.с.з. на 11.10.2018 г. Д.Ц.Х. чрез адв. В. И. е поискал съда да отмени
определението си от 27.09.2018 г., но искането е оставено без уважение поради
липса на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск по смисъла на чл.253
от ГПК, които да го налагат.
По искане на Д.Ц.Х.
са приети нови доказателства за обстоятелства, настъпили след постановяване на
обжалваното решение.
Адв. В. И. е пледирал за уважаване
на въззивната жалба. Заявил е, че въпреки създаденото по време на разпита им
напрежение в съдебната зала, свидетелите М. Л., И.А.
и П.П. „спокойно и непротиворечиво“ са установили, че Д.Ц.Х. е
владял процесния имот без противопоставянето на въззиваемите.
Процесуалният представител на
въззиваемите – адв. Т. Д. е заявила, че поддържа изложените в отговора
аргументи за потвърждаване на първоинстанционното решение.
И двете страни претендират
направените разноски.
Плевенски Окръжен съд, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че Ц. И.Х.
и съпругата му Я. Г. Х. са били собственици на процесните дворно място и
построените в него сгради. Доказателства кога и как е придобита собствеността
върху тези недвижими имоти не са представени. Поради липса на такава
конкретизация, следва да се приеме, че имотите са били притежавани от двамата наследодатели
в режим на съпружеска имуществена общност.
Между страните не е спорно и е видно
от у-ние изх. №14-5000 от 29.12.2017 г., че Ц. И.Х. е починал на 29.05.1998 г.,
като за свои законни наследници е оставил съпругата си Я. Г. Х. и синовете си Д.Ц.Х.
и Д. Ц.Х..
Я. Г. Х. е починала на 13.09.2004 г.
и за свои законни наследници е оставила синовете си Д.Ц.Х. и Д. Ц.Х..
Д. Ц.Х. е починал на 20.12.2013 г. и
за свои законни наследници е оставил ищците Р.К.Х. – негова съпруга и Ц.Д.Ц. и К.Д.Ц.
– негови синове.
С оглед гореизложеното, след смъртта
на Ц. И.Х., неговите 3/6 ид.ч. от имотите са били разпределени по равно по
правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН между наследниците му, като всеки един от тях е придобил по наследство по
1/6 ид.ч. За да придобие частта на Д. Ц.Х., Д.Ц.Х. е следвало след 1998 г. да
му демонстрира намеренията си и при това положение да осъществи необезпокоявано
владение върху неговата 1/6 ид.ч. в продължение на 10 години.
След смъртта на Я. Г. Х., нейните
4/6 ид.ч. от имотите са били разпределени по равно по правилото на чл.5, ал.1
от ЗН между синовете и, като всеки един от тях е придобил по наследство по 2/6
ид.ч. За да придобие частта на Д. Ц.Х., Д.Ц.Х. е следвало след 2004 г. да му
демонстрира намеренията си и при това положение да осъществи необезпокоявано
владение върху неговите 2/6 ид.ч. в продължение на 10 години. Тъй като Д. Ц.Х.
е починал през 2013 г., т.е. преди да изтекат тези 10 години, Д.Ц.Х. е следвало след 2013 г. да
демонстрира намеренията си спрямо ищците като наследници на брат му Д. Ц.Х..
Не е спорно и е видно от нот. акт
№106/09.12.2016 г., че след смъртта на брат си Д.Ц.Х. се е снабдил след
обстоятелствена проверка с титул за собственост върху цялото дворно място и
всички построени в него сгради.
Видно от протокол от 09.12.2016 г.,
пред нотариус Д.Д. са се явили свидетелите И. С. А., П. Д. П. и П. М.ОВ М.ОВ. И
тримата са заявили, че имотите са били собственост на Ц. И.Х. и че след смъртта
му през 1998 г. са били владяни от съпругата му Я. Г. Х. и сина му Д.Ц.Х.. И
тримата са единодушни, че след смъртта на Я. Г. Х. през 2004 г. имотите се
владеят само от Д.Ц.Х. – явно, непрекъснато и необозпокоявано от никого.
Ако се приеме, че имотите са били
лична собственост на Ц. И.Х., след смъртта му те са били разпределени по равно
по правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН между наследниците му, като всеки един от тях е придобил по наследство по
1/3 ид.ч. За да придобие частта на Д. Ц.Х., Д.Ц.Х. е следвало след 1998 г. да
му демонстрира намеренията си и при това положение да осъществи необезпокоявано
владение върху неговата 1/3 ид.ч. в продължение на 10 години. В показанията на
свидетелите, дадени пред нотариуса, изобщо не е споменат Д. Ц.Х. като наследник
на Ц. И.Х., а още по-малко ст.д. за демонстрирани пред него намерения за своене
на ид.ч. от брат му Д.Ц.Х..
В хипотезата, че имотите са били
лична собственост на Ц.И.Х., след смъртта на съпругата му Я.Г. Х., нейните 2/6
ид.ч. от имотите са били разпределени по равно по правилото на чл.5, ал.1 от ЗН
между синовете и, като всеки един от тях е придобил по наследство по 1/6 ид.ч.
За да придобие частта на Д. Ц.Х., Д.Ц.Х. е следвало след 2004 г. да му
демонстрира намеренията си и при това положение да осъществи необезпокоявано
владение върху неговата 1/6 ид.ч. в продължение на 10 години. Тъй като Д. Ц.Х.
е починал през 2013 г., т.е. преди да изтекат тези 10 години, Д.Ц.Х. е следвало след 2013 г. да
демонстрира намеренията си спрямо ищците като наследници на брат му Д. Ц.Х..
Както вече беше споменато по-горе, в показанията на свидетелите, дадени пред
нотариуса, изобщо не е споменат Д. Ц.Х. като наследник на Ц.И.Х., нито смъртта
му през 2013 г., а още по-малко ст.д. за демонстрирани пред него и неговите
наследници намерения за своене на ид.ч. от брат му Д.Ц.Х..
Пред съда – в отговора си Д.Ц.Х. е
заявил, че още преди смъртта на баща му Ц.И.Х., последният казвал, че
процесните имоти ще останат за него /за ответника, сега въззивник/, тъй като Д.
Ц.Х. ***, в дома на родителите на съпругата си Р.К.Х..
Д.Ц.Х. твърди, че след смъртта на
баща си е заявил на майка си Я. и брат си Д. в присъствието на трети лица, че
имотите са само негови, като няма пречка майка му да ползва имотите докато е
жива, а брат му – да идва в имотите, за да я посещава.
Д.Ц.Х. твърди също, че в последните
дни от живота на майка си дал на брат си Д. ключ от имота, за да ходи да я
наглежда, за да отваря при отчитане на водомера и електромера и за да наглежда
самия имот.
Д.Ц.Х. твърди, че само той е
обработвал гР.та в двора и че само той е извършвал ремонтни дейности по
сградите.
Д.Ц.Х. твърди, че вероятно при посещенията
си в имота, въззиваемите са «взели» от там квитанциите за платен данък.
За да докаже тези си твърдения, Д.Ц.Х. е поискал в отговора си допускането до
разпит на свидетелите Я.Д.И., Е.И.И. и Д.Д.Б..
Н.ски Районен съд е уважил това му искане. В о.с.з. на 18.04.2018 г. по искане
на Д.Ц.Х. така допуснатите свидетели са заличени и вместо тях са разпитани М. Й.
Л., И.С.А. и П.Д.П., от които последните двама са дали показания и пред
нотариуса при обстоятелствената проверка.
М. Й. Л. твърди, че в негово
присъствие Ц.и Я. са заявявали желанието си имота им в с. *** да остане за сина
им Д.. Твърди също, че след смъртта им, волята им не била оспорена от Д. и той
признавал, че «всичко» е на брат му Д..
И.С.А. заявява, че познава Д.Ц.Х. от
след смъртта на родителите му. Твърди, че към 2015-2016 г. е помагал на Д. да
ремонтира покрива на къщата и сайванта; да направи замазка, където е паднала
вътрешната мазилка; да залепи падналите камъни по оградата. Сочи, че тогава
идвал Д., но с нищо не помагал. Двамата братя били в «нормални» отношения.
Тъй като Д. Ц.Х. е починал през 2013
г., Н.ски Районен съд е разпоредил да се изпрати сигнал до Н.ска Районна
прокуратура, че св. И.С.А. лъжесвидетелства.
П.Д.П. твърди, че е познавал Ц. и Я.
и че те са му споделяли, че искат имота да остане за Д., защото Д. е «уреден» -
има къща в селото. Свидетелят няма «спомен» разговорите в този смисъл да са
водени в присъствието на Д. и Д.. П.Д.П. твърди, че след смъртта на Я., Д.
предприел «освежаване» на сградите и оградата. Твърди, че тогава – след 2005 г.
помагал на Д.. Помагал му и преди две години, но не е виждал в имота св. И.С.А..
Сочи, че двамата братя не живеели постоянно в селото, но си идвали за събота и
неделя. Тогава Д. обитавал къщата на жена си Р., а Д. – бащината къща. Събирали
са се в последната и не са имали
«неразбирателство». Д. имал ключ, за да наглежда къщата.
За да оборят твърденията на Д.Ц.Х.,
ищците – сега въззиваеми са поискали да бъдат разпитани свидетелите Д. Ц. Ц., Ж.
Ж. И. и С. М.ОВ С.
Ж. Ж. И. живее постоянно в с. *** от
2008 г., в непосредствено съседство на процесния имот. Преди това е идвал
епизодично при родителите си. Той твърди, че имота е бил на Ц.и че след смъртта
му там е останала да живее съпругата му Я., а за нея и за имота е идвал да се
грижи синът и Д.. Другият и син Д. идвал рядко, 2-3 пъти годишно. Свидетелят не
знае двамата братя да са се карали за имота. След смъртта на Я. Д. продължил да
се грижи и за имота, а след неговата смърт – там идвали съпругата и децата му. Д.
започнал да идва всяка неделя, когато станал «фалшив собственик».
С. М.ОВ С. живее в с. ***, на около
100 м от процесния имот. Твърди, че последният е бил на родителите на Д. и Д. и
не знае те да са го «приписали» на един от двамата. Твърди, че Д. и Р. са се
грижили за баба Я.. На погребението и не е чул да се говори, че имота остава за
Д.. Той започнал да идва по-често и да прави ремонти от преди две години.
Д. Ц. Ц. е син на ищеца Ц.Д.Ц., внук
на Д. Ц.Х.. Свидетелят твърди, че дядо му считал имота колкото за негов,
толкова и на брат си Д.. Той /дядо му/ се грижел основно за имота. След смъртта
му през 2013 г. баба му Р. идвала да наглежда имота. Имали ключ и свободен
достъп. Държали свои вещи в имота. През октомври 2016 г. отпразнували там
рожденния ден на сестрата на свидетеля. През декември 2017 г. опитали да влязат
в имота, но не успели, защото Д. бил сменил патрона на вратата. Обяснил им, че
патронът се е повредил и че ще даде новия ключ на чичото на свидетеля К..
По искане на въззиваемите по делото
е представена декларацията по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, подадена на 10.03.2005 г. от
Д.Ц.Х.. В нея той е декларирал, че процесните имоти са останали в наследство от
Ц.И.Х. и че като такива са съсобствени при равни права между него и брат му Д. Ц.Х..
Така декларираното не съответства на заявената в настоящото производство
защитна теза на Д.Ц.Х.. Последният твърди, че още след смъртта на баща си
/която е настъпила през 1998 г./ е заявил на брат си, че счита имота за изцяло свой.
Не става ясно защо при това положение Д.Ц.Х. не е декларирал имота като
единствено негов още през 1998 г., а го декларира едва през 2005 г. след смъртта на майка си и
то като съсобствен. Последното му действие е житейски нелогично, предвид
наложилото се в практиката схващане, че една от често срещаните форми за явна демонстрация
на собственическо намерение е именно подаването на декларацията по чл.14, ал.1
от ЗМДТ. Не става ясно и защо, ако още от 1998 г. счита имота за единствено
свой, Д.Ц.Х. не предприема действия да се снабди с нот. акт по обстоятелствена
проверка още през 2008 г. или скоро след това, а го прави едва през 2016 г., след
смъртта на брат си Д..
Въз основа на така събраните
доказателства, Н.ски Районен съд правилно
е приел, че ако Ц.И.Х. и Я.Г. Х. са имали намерение да оставят процесните имоти
за сина си Д., е следвало да се разпоредят приживе в негова полза чрез
съответна прехвърлителна сделка. При липса на разпореждане за след смъртта им
чрез завещание, влиза в действие разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН, според която
децата на починалия наследяват по равни части. Така всеки от двамата братя е
придобил чрез наследствено правоприемство по ½ ид.ч. от процесните
имоти. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на
своята и държател на чуждата половина от имота. Това положение може да се
промени, ако единият отблъсне владението на другия и доведе до знанието му
намерението си да свои имота изцяло. Промяната в намерението на претендиращия
съсобственик трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни
действия. В тежест на такъв сънаследник е да докаже не само че е упражнявал
фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от
10 години, но и че е демонстрирал спрямо другия сънаследник намерението си да
свои целия имот.
Правилно Н.ски
Районен съд е приел, че събраните гласни доказателства налагат извода, че след
смъртта на Ц.И.Х. и двамата му сина са посещавали имота, за да наглеждат майка
си Я.Г. Х. и за да извършват дребни работи по подръжката на двора и ремонта на постройките
в него. Според въззивната инстанция, промяна
в това положение не е настъпила и след смъртта на Я.Г. Х., основно свидетелство
за което е подадената през 2005 г. от Д.Ц.Х. декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
Намерението му да свои имота изцяло е станало явно след смъртта на брат му и е
било демонстрирано категорично на наследниците му едва след снабдяването му с
нот. акт по обстоятелствена проверка чрез смяна на патрона на входната врата.
Така обективираната външно промяна в намерението на Д.Ц.Х. е довела до
влошаване на отношенията му с наследниците на Д. Ц.Х., за което влошаване
свидетелстват и представените пред въззивната инстанция нови доказателства.
В заключение
– правилно е бил уважен предявения установителен иск, както и иска по
чл. 537, ал.2 от ГПК. Не се установи, както твърди въззивника, че Н.ски Районен
съд е кредитирал само показанията на свидетелите, ангажирани от въззиваемите. Показанията
на свидетелите М. Л., И.А. и П.П. са надлежно обективирани в съответно
поправения на 04.05.2018 г. по реда на чл.151 от ГПК протокол от о.с.з.,
проведено на 18.04.2018 г. Тези показания са подробно обсъдени в обжалваното
решение по отделно и в съвкупност с останалите доказателства. Направените въз
основа на тях изводи се споделят напълно от Плевенски Окръжен съд, което прави
въззивната жалба неоснователна и налага потвърждаване на първоинстанционното
решение.
При този изход на спора по същество,
Д.Ц.Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на Р. К.Х., Ц.Д.Ц. и К.Д.Ц.
сумата от 350 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение в настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение
№106 от 11.07.2018 г. по гр.д. №73/2018
г. по описа на Н.ски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 от ГПК Д.Ц. ***, с ЕГН: **********
да заплати в полза на Р. К.Х. ***, ЕГН: **********; Ц.Д.Ц. ***, с ЕГН: ********** и К.Д.Ц. ***, с
ЕГН: ********** сумата от 350 лв.,
явяваща се разноски за адв. възнаграждение в настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 и сл. от ГПК в 1-месечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: